20 август 2009 г. Тема: здравеопазване мупита на властта завзеха и втория етаж

През 1988 - 1990 г.работи като съветник в отдел "Правен" на Министерския съвет

От 1990 г.е работил като асистент, старши асистент, главен асистент и доцент по наказателно право и международно наказателно право в СУ "Св. Климент Охридски"

От 1997 г.е доцент по наказателно право във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий"

От 2002 г.е председател на Правния съвет на президента

Избран е за главен прокурор от Висшия съдебен съвет на 23 февруари 2006 г.

Правителството създаде вчера Фонд за трансплантации. Той ще подпомогне присажданията в страната и ще осигурява извършване на животоспасяващите операции на болни българи в чужбина, ако няма възможност те да се направят у нас.

Новината съобщи вчера сам премиерът Бойко Борисов. Фондът е само една от мерките в екшън плана на новия кабинет за развитието на трансплантациите, обясни министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев. Спешните действия се налагат, защото статистиката стигна тревожни нива. В страните от ЕС годишно на 1 млн. души от населението се подават данни за 10 донора. У нас това число е едва... 1,2. В Испания - страната-модел за цял свят - на 1 млн. души от населението годишно се откриват по 35 донора.

Фондът за трансплантации ще заработи до месец, каза здравният министър. Ако в този срок болен българин се нуждае от присаждане в чужбина, то той ще продължи да се обръща към настоящата Комисия за лечение в чужбина към Министерството на здравеопазването. След това молбите за помощ ще се подават във фонда.

Според предварителни разчети за финансирането му ще трябват около 95 млн. лв. (защо - виж на стр. 3). Може да стартираме и с 5 млн. лв., дори и с 3 млн. лв., каза здравният министър.

Как българин ще може примерно да разчита на сърце от Австрия, за чието присаждане да плати фондът?

Процедурата е следната: документите на пациента се подават във фонда. Той поддържа връзки с неправителствени организации на територията на целия ЕС. И ако в Австрия например има донор на сърце, а за него в чуждата държава няма подходящ получател и състоянието на българина е много спешно, той може да получи органа.

“Това е една от възможностите, който предприемаме на първо време заради тежкото положение на системата. Но целта ни е съвсем друга - с приетите от МС мерки да доведем до повече донори у нас”, обясни д-р Нанев. Ето какво предвижда още екшън планът на кабинета:

* Ще се създаде Национална донорска банка за стволови клетки към Александровска болница. За целта ще се построи сграда - за около 3,4 млн. лв. В нея ще се съхраняват и обработват клетките. От тях обаче ще се доставят и за Световния регистър на донорите. Само така ще можем и да получаваме стволови клетки от донориот други държави.

* Започва организация по международен обмен на органи. За целта се инициира създаване на Балканска асоциация за обмен на органи между България, Гърция, Румъния и Турция. А с някои държави могат да се сключат двустранни спогодби - каквато се подготвя с Финландия.

* Осигурява се санитарна авиация за нуждите на трансплантациите.

* Ще се насърчава донорството чрез обучение на лекари, ще се обезпечава напълно поддържането на потенциалните донори, ще се провеждат разяснителни кампании сред хората колко важно е донорството.

* Отстраняване на законовите пречки за даряване наоргани.


За сърце осигуряват до 80 000 лева
Парите за извършени трансплантации да бъдат увеличени. Предложението е на ресорния министър д-р Божидар Нанев до Министерски съвет и е направено вчера по време на заседание на кабинета.

В момента за присаждане на бъбрек от трупен донор болница получава до 15 000 лв. Д-р Нанев настоява държавата да осигурява за тези животоспасяващи операции поне 30 000 лв. За имплантиране на сърце сегашната тарифа е до 40 000 лв., а предложението е сумата да се повиши на 80 000 лв. За чернодробна трансплантация на лечебното заведение се дават до 50 000 лв. в момента, идеята е да се увеличат на 70 000 лв.

Справка на “Труд” показа, че за извършените над 40 трансплантации в болница “Лозенец” (бивша правителствена), предишните ръководства на здравното ведомство не са дали нито лев. Новият здравен министър обясни вчера, че не е знаел за съществуващия проблем и обеща дължимите суми да бъдат покрити.
Борисов: Даването на орган е като кръводаряването
“Всички трябва да обясним на хората, че когато се дарява орган, част от нас продължава да живее и се спасява човешки живот. Нищо по-различно от кръводаряването.” Сравнението направи вчера премиерът Бойко Борисов.

Според него хората трябвало да разберат, че е важно да се подсигурят донори. Самият министър-председател преди ден заяви, че е готов да дари орган. По данни у нас годишно едва от 6-7 починали се взимат органи за присаждане. “Ако съумеем да постигнем европейските стандарти - 70 човека на година, ще има повече спасени човешки животи”, поясни премиерът.

Министерствата на отбраната, вътрешните работи и на здравеопазването ще изготвят оперативен план как да се ползват силите на полицията, “Бърза помощ” и военните (чрез техника и хеликоптери) при нужда за спешно доставяне на органи за трансплантация.

Недостатъчни са парите за поддържане на донор

инистерството на здравеопазването в момента плаща по 1500 лв. на лечебното заведение, в което е подаден сигнал за потенциален донор и той се кондиционира (б. р. поддържат се жизнените му показатели, докато екипите от трансплантационните центрове пристигнат, за да вземат годните за присаждане органи).

Тази сума обаче е недостатъчна, нужни са поне 2000 лв., казаха от здравното ведомство. Вече се водели сериозни разговори за актуализиране и на тези разходи.

Експерти обясниха, че понякога използваните консумативи за поддържането на донора могат да надхвърлят на ден и 500-1000 лв.
Административни мерки за повече донори
“Не може столичният център за спешна помощ “Пирогов” и пловдивската университетска болница “Св. Георги” (която обслужва огромна част от южните райони на страната), да не са осигурили нито един донор в последните 10 г.”, възмути се вчера министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев. Той съобщи, че се предприемат административни мерки, които да повлияят на откриването на потенциални донори. Това означава както обучение на лекарите и нацията по отношение на донорството, така и осигуряване на необходимото финансиране за това.

В последните години съобщения за открити донори се подават само от три града: Плевен, Русе и Варна.

* 868 болни са записани за нов бъбрек (от тях 14 деца и 109 пациенти на възраст до 30 г.)

* 40 души чакат за сърце (сред тях 1 дете и 4-ма пациенти до 30 г.).

* 54 българи се нуждаят от чернодробна трансплантация (сред тях 8 деца и 5-има до 30 г.)

Министерство на здравеопазването е изчислило, че ако на всички тези хора се присадят органи зад граница, то ще са нужни около 95 млн. лв. Това е причината премиерът Бойко Борисов да заяви, че за Фонда за трансплантации са необходими 95 млн. лв.

За съжаление от 2004 г. досега у нас са направени само 142 присаждания на бъбрек, 43 - на черен дроб и едва 13 - насърце. С тези темпове ще са нужни десетилетия, докато се помогне на всички гаснещи българи.

За да се промени ситуацията у нас, най-важното е хората да разберат, че могат да помогнат на тежко болните, ако дарят органите на свои починали близки, казаха от МЗ.

В Европа действат 3 системи за донорска помощ - “Евротрансплант” (в нея членуват Холандия, Белгия, Германия, Люксембург, Австрия, Словения и Хърватска), “Скандинавия трансплант”(в нея влизат - Дания, Швеция, Финландия и Исландия), третата е “Балтранспланта”(на прибалтийските републики).

В Европа чакащите за спасителен орган са над 56 000 души.

“За България е важно да влезе в организация със съседните държави, защото сърцето и черният дроб са годни за присаждане до 5 часа след експлантацията им (взимането), а бъбреците - до 36 часа”, обясни здравният министър д-р Божидар Нанев. И напомни, че поради географската отдалеченост не е логично да се обвързваме с по-далечни държави. За целта са започнали разговори с Румъния, Гърция и Турция.

“В условията на криза да се отделят толкова пари за трансплантации наистина доказват приоритетът на правителството - здравето на нацията”, добави д-р Нанев.

В България потенциален донор е всеки починал, стига приживе да не е декларирал изрично несъгласие за ползване на органите за присаждане след смъртта. Дори и да няма обаче такова несъгласие, решаващата дума имат роднините. Ако те откажат да дарят органите, то те не могат да се вземат въпреки волята на починалия. В тази връзка може да се проведе широка обществена дискусия и ако се даде приоритет на волята на починалия или на роднините, то впоследствие да се пристъпи към законодателни промени, казаха от МЗ.

Той разказа, че Великобритания и Испания (нейният модел се смята за най-добрия в света) не членуват в нито една от евромрежите. Те обаче имат изключително добре развита вътрешна организация по донорство. Затова в Испания годишно на 1 млн. души се отчитат по 35 донора, а във Великобритания - по 13.

Как действат примерно в Испания, ако при катастрофа се съобщи за донор: Пострадалият се настанява в най-близката болница. Изследва се, извършва се и мозъчна ангиография и когато се докаже мозъчната смърт, то близките имат право да откажат дарение на органите само в рамките на няколко часа (у нас това продължава с дни). При съгласие пристигат екипи от трансплантационните центрове и взимат органите. А във Великобритания мрежата е толкова силно развита, че до 7 дни осигурява примерно черен дроб на нуждаещ се болен. Същото важи и при случаите на вече присаден, но отхвърлен орган. Пак за 7 дни се намира втори черен дроб.


Всяка френска болница има координатори
“Във всяка болница във Франция, както и страните от ЕС, има координатор по донорство. И когато при тях се появи потенциален донор, те веднага го обявяват в агенциите им по трансплантации.” Това разказа вчера доц. Никола Владов, началник на клиниката по чернодробна хирургия във ВМА (специалистът е извършил 13 чернодробни трансплантации).

Той даде следния пример: “На пътя между Париж и Лион става катастрофа. Пристигналите лекари смятат, че сред пострадалите има донор. Той се настанява в най-близкото лечебно заведение. Със самолет или хеликоптер трансплантационни екипи от други градове (които присаждат бъбреци, черен дроб и сърце) стигат до локалната авиобаза. Оттам до болницата ги ескортира полицията, за да се избегнат задръстванията. Пристига се в болницата, взимат се дарените органи и по същия начин лекарите достигат до своите центрове, за да извършат трансплантациите на черния дроб, сърцето и бъбреците”.

Ако във Франция няма подходящ реципиент (получател) за органа от посочената катастрофа, лекарите подават сигнал до “Евротрансплант” за нуждаещ се на територията на страните й членки.

С помощта на “Евротрансплант” при случаи на изключителна спешност, орган се намира и за 12 часа, добави доц. Владов.

А миналата седмица й се наложило на половин щат да изпълнява временно длъжността директор и на Дома за медико-социални грижи за деца. Причината е, че досегашната шефка на дома д-р Мария Бицова е излязла в пенсия. За мя­стото на д-р Бицова ще бъ­де обявен конкурс, но още не се знае кога. Дотогава д-р Папазова ще управля­ва и двете служби.

България ще стане инициатор за създаването на регионален трансплантационен център, който да подпомага обмяната на органи от трупни донори на Балканите. Това съобщи министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев след правителственото заседание в сряда. Идеята е първо във фонда да се включат Гърция и Румъния, тъй като също са членки на ЕС, а постепенно чрез двустранни споразумения да се присъединят и останалите страни в региона.

Върху създаването на регионалния фонд вече се работи. Здравният министър е възложил да започне писмена кореспонденция с колегите му в Гърция и Румъния. Разговори са водени и с еврокомисар Меглена Кунева за инициирането на такава балканска структура. За разлика от пациентите, чакащи с години да им се присади сърце или бъбрек, лекарите, които правят трансплантациите у нас, бяха по-скептични в коментарите си. Според тях е добре да се прави обмен на органи в региона, но само ако това е крачка към приемането на страната в "Евротрансплант" - организацията, обединяваща в тази област страните от Европейския съюз.

Правителството реши в сряда да се създаде център "Фонд за трансплантация" към здравното министерство, който да отпуска средства за трансплантации на органи, тъкани и стволови клетки на българи в чужбина, когато това не може да бъде направено в България. Сега при липса на възможности у нас болните си правят незаконни операции в Пакистан и Индия, което често се оказва доста рисково. Приходите на фонда ще се формират от държавния бюджет, дарения, помощи и други източници, като първоначално бюджетът ще бъде 5 млн. лв. За да се извършат трансплантации на всички нуждаещи се обаче, са необходими около 96 млн. лв., обясни Нанев. Една от целите на новосъздадения център ще бъде популяризирането на ползата от донорството, защото случаите на даряване на органи от починали у нас са само 6-7 годишно при 60 средно за страна от ЕС. Това е стъпка, която нито едно правителство не е правило досега, коментира секретарят на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания Иван Димитров. Той припомни, че има хора, които умират в диализните центрове, без да дочакат нов бъбрек. Някои от тях са с тежки съпътстващи заболявания и дори да се намерят органи тук, е по-сигурно да бъдат трансплантирани в чужбина, поясни Димитров.

Според националния консултант по трансплантации проф. Митко Цветков е добре, че правителството още в първите седмици от мандата е започнало да прави нещо за присаждането на органи. Според него обаче нещата трябва да се обмислят добре, като се направят консултации със специалистите в тази област, защото те най-добре знаят проблемите. Според проф. Милан Миланов, бивш национален консултант по донорство до 2003 г., България трябва да следва европейския си път и затова е по-добре да влезе в "Евротрансплант", вместо да се правят регионални фондове. "До 2000 г. бяхме подготвили всичко необходимо, но след това нещата умряха заедно с трансплантациите", каза той. Миланов припомни, че тогава са се правели по 84 трансплантации на година от трупни донори. Според него, за да влезем в "Евротрансплант", е необходимо да се създадат постоянни екипи за експлантация и трансплантация на органи, които да са познати в Европа, и да спрат разправиите между докторите у нас кой ще присажда органите. Законодателството ни вече е напълно синхронизирано, така че друг проблем няма, необходими са само малко повече пари за тези дейности, смята Миланов.

Министър Нанев посочи още, че трябва да се работи за подобряване и на финансирането на донорството. Сега за поддържането на човек в мозъчна смърт, за да могат да се вземат органите му, се плаща 1500 лв. на болницата, което според него е недостатъчно. Здравният министър ще предложи да се увеличат сумите, които се покриват от държавата, и за присаждане на сърце да се плаща от 40 хил. до 80 хил. лв., за черен дроб - от 50 хил. до 70 хил. лв. За бъбреци в момента се отпускат по 15 хил. лв. и сумата трябва да се завиши поне двойно, каза министърът. Премиерът Бойко Борисов от своя страна заяви, че ще бъдат предприети съвместни действия на Министерството на отбраната, на вътрешните работи и на здравеопазването, които да засилят координацията и да доведат до по-бързо транспортиране на органи за донорство, като за целта ще се използват военни хеликоптери и самолети. Преди седмица Борисов обяви в интервю за в. "24 часа", че правителството ще изтегли кредит от банка и ще изпрати всички, които чакат за органи, на операции в чужбина.

След решение на пра­вителството Фондът за трансплантации вчера стана реалност. Кампа­ния за подтикване на хо­рата към даряване на ор­гани пък поде премие­рът Бойко Борисов. Спо­ред него донорството трябва да стане реф­лекс също като кръво­даряването.

„Всички ние трябва да направим така, че да обяс­ним на хората, че когато се дарява орган, част от нас продължава да живее и се спасява живот. Нищо по-различно от кръвода­ряване", коментира преми­ерът.

Пренос

Уредба

Ще се състави общест­вен съвет, който да разг­лежда и одобрява или отх­върля молбите на пациен­ти, нуждаещи се от трансплантация. Той ще се със­тои от седем души. Члено­вете му ще са медицински специалисти в областта

на присаждането на орга­ни и юристи, които защи­тават правата на пациен­тите. Съставът на съвета ще се одобрява от Минис­терския съвет по предло­жение на министъра на здравеопазването.

Чакащи

За да се реши проблемът с лип­сата на донори за органи, Минис­терският съвет създаде фонд за трансплантации. Той ще изпраща пациенти в чужбина, където да ги оперират

В последните дни се видя, че па­рите не са единственият фактор, който може да накара хората да да­ряват органите на близките си. По,-, важното е, че покрай няколкото спасени живота повече хора осъз­наха защо е нужно донорството и защо е важно държавата да про­вежда целенасочена политика в та­зи сфера.

Именно в тази посока започнаха да работят премиерът Бойко Борисов и екипът му. Които - поне на пръв поглед - са първият кабинет, който осъзна, че България има нуж­да от здрави хора. И отсякоха, че трансплантациите са сред приори­тетите в здравеопазването. Защо­то е истина, че даряването на орга­ни трябва да стане рефлекс на бъл­гарина. Защо не, както каза премие­рът, то да не е също така естествено като даването на кръв? И двете дейности са благородни. С тях се спасява човешки живот. Още пове­че че при даряването на органи по­чиналият вече не се нуждае от тях. Та в най-добрите случаи един донор може да спаси поне четирима души! Какво по-благородно от това част от близкия ти човек да живее в ня­кой друг? Да знаеш, че дори най-тежката загуба за едни може да върне слънцето и живота на други.

Пример

Явно един светъл пример е доста­тъчен, за да се отключи чувството и рефлекса за щедрия жест. Такъв пример дадоха майката и бащата на Мирослав, който загина в катастро­фа с мотор. След като дариха органите му, чедото им спаси със здра­вите си бъбреци двама непознати. Мъжът и жената, които бяха трансплантирани, разбраха какво е истин­ски живот, след като дълги години са били привързани към апарати за хемодиализа.

Време е българинът да разбере, че дарявайки, не скверни паметта на починалия. А когато го направи един, след него ще го направи и втори и животът ще се усмихне на повече безнадеждно болни.

Здравният министър представи данни, според които над 950 души чакат за трансплантация у нас. Най-много са нуждаещите се от трансплантация на бъбрек – 868, от които 14 са деца. Нанев обясни още, че се плаща около 1500 лева на болница, за да поддържа един болен, който е в мозъчна смърт, за да бъдат органите му подходящи за донорство. „Тази сума не е достатъчна. По разчети на здравното министерство са необходими около 2 хил. лева“, коментира министърът.

По инициатива на Нанев е започната кореспонденция със здравните министерства на Гърция и Румъния за създаване на регионална организация за обмен на органи от трупни донори. Разговори са водени и с еврокомисаря Меглена Кунева.

Здравният министър е предложил и да има увеличение на средствата, които дава държавата за трансплантации на органи, като за присаждане на сърце се покриват от 40 до 80 хил. лева, а за черен дроб – от 50 до 70 хил. лева. За трансплантирането на бъбрек в момента се покриват 15 хил. лева, но сумата трябва да се завиши поне два пъти, коментира Нанев.