студенти „висят” за здравните си права

„Държавата плаща на учениците и на студентите, но има период от време, в който те трябва да се осигуряват сами”, коментира Росен Бъчваров, говорител на ведомството. Проблемът идва от това, че учениците завършват средното си образование до края на юни на текущата година, а започват следването си през септември или октомври. Така за времето от юли до септември те не са осигурени за сметка на републиканския бюджет, защото не попадат в нито една от двете категории. По закон обаче всеки, който дължи повече от три здравни осигуровки за период от три години, губи право на безплатна медицинска помощ. Това означава, че вместо обичайната такса за преглед от 2,90 лева, студентите може да платят доста повече.

Младите хора често не знаят за тези разпоредби. През периода, през който не са нито ученици, нито студенти, те трябва да внасят сами по 16 лева и 80 стотинки

Дори по закон студентите с неплатени здравни осигуровки може да бъдат глобени. За самоосигуряващите се лица санкцията е от 500 до 1000 лева. За работодателите глобата е от 2000 до 4000 лева за всеки един здравнонеосигурен служител.

Подобна била ситуацията и със студентите, които преминават от една образователна степен към друга, например от бакалавър към магистър. Така за два или три месеца младите хора също може да останат с неплатени здравни осигуровки.

„Студентите може да проверят дали дължат вноски безплатно по интернет или чрез колцентъра на НАП”, обясни Бъчваров. След това могат платят дължимите осигуровки по банков път, с пощенски запис или чрез електронната услуга на приходната агенция за плащане на данъци и осигурителни вноски онлайн.

Междувременно данни на Министерство на финансите показват, че към края на септември постъпленията в хазната от социални и здравноосигурителни вноски възлизат на 4,08 млрд. лв. Това е 73,3 на сто от разчетите за годината.


Д-Р ДИМИТЪР ДИМИТРОВ, изпълнителен директор на Университетската болница „Св. Анна”: Младите лекари с договори да останат в страната
1.6 млн. неосигурени са големият проблем на болниците, защото не могат да бъдат връщани
Роден е през 1959 г. в София

Завършва Медицинския университет в София през 1982 г.,

Специализира лицевочелюстна хирургия

От 2004 г. има и магистратура по "Обществено здраве и здравен мениджмънт"

Председател е на Асоциацията на работодателите в болничното здравеопазване
СИЛВИЯ НИКОЛОВА

­ Д-р Димитров, вие освен изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Анна” сте и председател на Асоциацията на работодателите в болничното здравеопазване. Какво е финансовото състояние на болниците към момента?

­ Що се отнася до „Св. Анна”, независимо от трудната финансова година не успяхме да натрупаме задължения. Приключваме с близо половин милион лева печалба и без неизплатени фактури към фирмите доставчици. Анализите, които направихме, съпоставяйки цифрите с две години назад, показаха, че средната цена на една клинична пътека, по която е работила болницата през 2010-а, е била 957 лв., броят на пътеките е бил 210. През 2011 г. цената е 900 лева, а за деветте месеца на тази тя се е вдигнала на 903.50 лева. Независимо от тежката година се справихме добре, увеличихме разходите за заплати. Месечните възнаграждения средно от 985 лв. за миналата година вече са 1000 лева. Това се дължи както на стриктното спазване на колективния трудов договор, който подписахме с Министерството на труда и социалната политика, така и на увеличението на клиничните пътеки.

За останалите болници все още няма окончателни резултати, тъй като не е приключило приключването на тримесечието, но се очертава задължение за над 300 млн. лева. От тях просрочените бяха 70 млн. лв., които вече са намалени на 60 млн. лева. Те обаче няма да могат да бъдат стопени за една година. Големите задължения, всъщност, са на големите болници, което предвид на огромната им дейност и добри кадри е напълно нормално и логично.

­ На какво се дължи постоянното генериране на дългове от болниците?

­ На постоянното поскъпване на медицинските услуги като цяло и значително по-малкото увеличение на цените на клиничните пътеки.

От следващата година се предвижда една от най-тежките специалности – реанимация и анестезиология, да премине към Националната здравноосигурителна каса. Към момента тя се плаща от Министерството на здравеопазването. Притеснително е, че за разплащания по нея с болниците са предвидени около 40 млн. лева. Тези пари обаче са крайно недостатъчни. Затова ние, от асоциацията, ще поискаме скоро среща с ръководството на НЗОК и здравния министър Десислава Атанасова, тъй като става дума за изключително сериозен въпрос. Тази година, когато реанимацията и анестезиологията се финансираше от държавата чрез МЗ, само УМБАЛ „Св. Анна” разполагаше за тези дейности с 2 млн. 150 хил. лева. След промяната възниква изключително сложният въпрос: Ще плаща ли касата реанимацията и анестезиологията на здравнонеосигурените пациенти? Според Закона за лечебните заведения и Закона за здравето спешните състояния се поемат, дори човек да не си е плащал здравните осигуровки. Пределно ясно е, че в немалко случаи приетите по спешност се нуждаят и от анестезиология и реанимация. При преминаване на тези дейности към касата логично е тя да плаща и за тези хора.

­ Означава ли това, че пациентите в спешни състояния, например пострадали при катастрофи, няма да бъдат приемани, ако са здравнонеосигурени?

­ Няма лекар, който да откаже помощ на такива хора, а и нормативната база в България ни задължава да го правим. Проблем обаче е, че болниците ще изразходват финансов ресурс за такива, които нямат принос към здравноосигурителната система.
Здравнонеосигурените по едни изчисления са 1.6 мл. души, а по други са 2 млн. Те са един от големите проблеми на болниците, защото не могат да бъдат връщани. Загубите от тяхното лечение са огромни. Те са или хора, попаднали в произшествие и нуждаещи се от спешни и сложни операции и последващ скъп възстановителен период в клиника, или с обострено състояние, което обаче е само едно от многобройни запуснати и нелекувани диагнози.

Затова е крайно наложително да се реши въпросът НЗОК ще плаща ли и за реанимацията и анестезиологията и на здравнонеосигурените.

Не по-малко важен въпрос е какви са критериите за сключване на договори – кои лечебни заведения и на какво трябва да отговарят, за да подпишат с касата, и най-вече по какъв начин тя ще им плаща.

Важно е да се изясни и заплащането в реанимационната реанимация при особено тежките операции.

­ Че каква болница може да бъде тази, която няма сключен договор с касата за спешна помощ, за анестезиология и реанимация?

­ Напълно логичен въпрос, на него също трябва да отговори касата, защото не може никое лечебно заведение да няма договор за тези неща, тъй като до анестезиология и реанимация стига всеки в спешно състояние. Като се има предвид, че за реанимация и анестезиология НЗОК е предвидила за 2013 г. 40 млн. лева, мога смело да заявя, че те са крайно недостатъчни. За да могат болниците да си вършат работа спокойно и без риск за пациентите, за тези клинични пътеки трябва да се предвидят поне още 40 млн. лева, т.е. да имаме общо 80 млн. лева. Този въпрос трябва да се реши на национално ниво, не само от касата, но и от Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите.

­ Впрочем, има ли достатъчно реаниматори и анестезиолози в страната?

­ Не, това са едни от дефицитните специалности. Реаниматорите и анестезиолозите у нас останаха едва 405 човека. Крайно належащо е държавата да вземе мерки, за да привлече повече млади хора към тези много тежки и отговорни специалности.

­ Държавата вече осигури 16 млн. лв. за стипендии в размер на 580 лева на специализантите по медицина. Това стана по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Според вас ще даде ли това очакваните резултати?

­ Това вече е нещо, с което си струва Министерството на здравеопазването да се похвали. Видно е, че този негов управленски екип успя да направи много добри неща за здравеопазването, едното от тях са именно тези 16 млн. лева, с които ще бъдат привлечени повече млади лекари към специализации по специалности, от които страната ни има остра нужда. В последните няколко години имахме 4 нулеви за прием, което допълнително утежни въпроса с липсващите лекари. Неясно защо никой не си даваше труд досега да осъвремени съответната наредба. Твърдо съм убеден, че програмата за привличане на специализанти чрез стипендии трябва да продължи. Те обаче трябва да бъдат задължени с договори да работят определени години в държавни здравни заведения след завършването си, след като държавата е давала пари за тяхното обучение.

Освен това дефицитът на лекари от определени специалности може да бъде преодолян, като се съкрати процедурата за зачисляване на специализантите по медицина. Това може да стане, като се направи своеобразен медицински магазин. Стоката в него ще са завършващите медицина, за които по време на стажа им съответната болница, където те са го отработвали, има съответния поглед. Напълно нормално е да се въведе практика лечебното заведение, в което те са били на стажове и практики, да им предостави възможност за зачисляване направо за специализанти срещу договори. По този начин всяко лечебно заведение ще може да си подбере тези от тях, които са се представили добре и ще им предложи места за специалисти, от каквито има нужда, като ги и издържа в продължение на тяхната специализация. Сега такава възможност не съществува. Стига се до парадокса дипломиран млад човек да иска да продължи в дадена клиника, но да не може, тъй като специалността, по която иска да се обучава, да е с място за съвършено друго лечебно заведение. Всяка университетска болница има капацитет да обучава такива хора по дадената специалност, като същевременно те работят в нея и получават заплата, за да се издържат. Такава е масовата практика в Европа, у нас тази възможност не се използва. Впрочем, платеното обучение на специализанти е „патент” само за България. Никъде другаде няма такова недоразумение – човек да работи, да специализира, че и да си плаща сам. Така здравната ни система ще си осигури двоен байпас – от една страна, лекарите ще имат добри условия и достъп до специализации по специалности по желание, а от друга ­ болничната система и населението няма да страдат от липса на специалисти.

­ Кой проблем в сферата на здравеопазването ви боде най-остро очите?

­ Много се дразня от факта, че от бюджета на здравната каса 3.5 млн. лв. са предвидени за трансфери към Националната агенция за приходите за това, че агенцията се грижи за събиране на средствата от здравноосигурените граждани и ги привежда като вноски. Недоумявам, защо от нашите пари за здраве трябва да се плаща на служителите на НАП за нещо, което е част от задълженията им, т.е. плащаме им, за да си вършат работата, независимо че са държавни служители на трудови договори.


www.Мрежат@

Повечето медици са лоялни
Sa4mata

Има,, лекари'' и ЛЕКАРИ'.Едните са компетентни и съвестни,а другите само имат тази титла, но не я заслужават!

Повечето български лекари са лоялни и спазват задълженията си, но има и една голяма част, която петни гилдията.

Всеки от нас е изпадал в положение, в което, за да се погрижат за него така, както трябва, са му искани пари.
ПенЧо.

На малоумниците, които плюят по българските лекари, ще кажа едно: ДА НЕ ВИ Е СТЪПИЛ КРАКА ПРИ БЪЛГАРСКИ ЛЕКАР! ХОДЕТЕ ПО ВРАЧКИ, ГЛЕДАЧИ И ЛЕЧИТЕЛИ ­ ТЕЗИ НЕАНДЕРТАЛЦИ, САМО В БЪЛГАРИЯ РАБОТЯТ БЕЗНАКАЗАНО И НАПЪЛНО СВОБОДНО! ТЕ ЩЕ ВИ ИЗЛЕКУВАТ "ЕВТИНО" И ЩЕ ВИ ИЗДАДАТ КАСОВ БОН ПОСМЪРТНО!

Лекуват ни най-старите доктори в Европа!!!

Половината лекари са прехвърлили 50-те и са пред пенсия, а всеки пети медик у нас е в пенсионна възраст.

Само 25 на 100 от докторите у нас са между 31 и 45 години, а едва 5% са младите медици под 30 години.

Хайде, продължавайте да оплювате лекарите и да ви видя след няколко години.

И защо всички смятат,че лекарите не хранят семейства и трябва да РОБУВАТ на пациентите? И в допълнение:

....На учителя, който ме е учил да лекувам, ще гледам като на баща: ще му помагам да живее и ще му давам каквото му е нужно, и ще гледам децата му като свои братя. Ако те поискат да изучат нашето изкуство, аз ще ги обуча без пари и без никакви задължения в бъдеще....
Иван.

Хайде, като сте толкова "ЗАГРИЖЕНИ" за морала на българския лекар, ДАЙТЕ МИ РАЗУМНО ОБЯСНЕНИЕ НА ТОВА: В клетвата се казва: "Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята професия или извън нея и което не бива да се разправя, аз ще го пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено."

Господа, върху бланката на болничния лист се изписва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!!! ­ ИМЕТО И ДИАГНОЗАТА НА ЧОВЕКА!!!!!!

След което тази бланка отива при сульо и пульо, при чиновници със средно образование, без морал, и не полагали никакви клетви за пазене на тайна!!!! И които с удоволствие разказват навсякъде кой от какво е болен!!!

Не само че не я спазват, а и не издават касови бележки при платен преглед.

Кога Дянков ще започне да прави проверки на лекарите.

Защо пациентите трябва да плащат чисти 50 лв. за преглед (а на мен реално са ми 80 лв. изработени­ защото съм си платила 30 лв данъци и осигуровки), а лекарят ги прибира чисти и никой не говори за това!! ve4lav

Първо съм чел клетвата неведнъж. Второ тя не е "символичен документ". Познавам много лекари, които я приемат наистина като клетва в точния смисъл на думата и вярват на казаното в нея. Смятам, че в България има лекари, които я спазват...

Много малка част от лекарското съсловие спазва Хипократовата клетва. Повечето лекари са станали толкова алчни, че няма и накъде повече.На 16.12.2012 г. отидох на акушер гинеколог с направление, който ми взе 10 лв. за цитонамазка (без да ми издаде касов бон/, която влиза в пакета от изследвания и ми отказа да ми направи изследване на половите хормони.За целта ще подам жалба до съответната РЗОК за да се направи проверка.

Хипократовата клетва е символичен документ.

А иначе моралът на лекарите не е по-различен от този на инженери, икономисти, юристи и на всички останали българи.


Отварят Спешен център в Студентски град
Нов Спешен център ще обслужва препилите и пострадалите в Студентски град от 8 декември.

Новината бе съобщена лично от министъра на здравеопазването Десислава Атанасова, след като откри обновеното отделение в психиатричната клиника в добричкото село Карвуна.

Тя добави, че подобни центрове ще отворят врати и в различни софийски жилищни квартали, за да могат линейките да имат много по-бърз достъп до адресите. Атанасова обеща и да проучи защо се бави изплащането на нощния труд, който бе увеличен двойно.

„В края на този месец работещите в Центровете по трансфузионна хематология в страната ще получат увеличението на своите заплати от 16,63 %”, поясни министърът.

Проектът „Медицински клоуни” ще бъде представен от известния израелски актьор Давид Бараши и ще продължи до 23 ноември, съобщиха от „Шалом”.

От организацията обясняват, че практиката има успешни резултати в Израел от 2002 г. В тамошните педиатрични болници работят около 100 медицински клоуни.

Шарените веселяци минават специално обучение, след което подпомагат лекарските екипи, които се грижат за децата.

Посещението на Давид Бараши е част от инициативата на ОЕБ "Шалом" "Направи добро" - 70 добри дела за 70-годишнината от спасяването на българските евреи през 1943 г. и почитане паметта на загиналите евреи от Македония, Беломорска Тракия и Пирот в лагерите на смъртта по време на Втората световна война.

Трима младежи доброволци ще бъдат обучени, след което ще радват болните деца в столичните педиатрични клиники.

- Бих искал да кажа, че категорично не мога да приема агресивно поведение от когото и да било. Независимо дали е насочено към лекар или за друг човек, който изпълнява служебните си задължения. Напоследък, за огромно мое съжаление, зачестиха и посегателствата над лекари, което е поредното доказателство за голямото напрежение в системата, за огромното недоволство на гражданите от здравеопазването и най-вече - за недоверието им към лекарското съсловие. Вероятно на това се дължат и тези инциденти. Дали трябва да има толкова строги наказания? Разбира се, това е нещо, което законодателят би следвало да определи. Ако тези наказания са преди всичко с възпитателна цел или по-скоро с превантивна функция, тогава – да. Но при всички положения смятам, че само с наказания едва ли ще се реши този проблем. Той се корени в това, че наистина недоверието в системата е изключително голямо, тежко и наслоявано с години и трябва да се положат сериозни усилия да се подобрява системата, за да могат и гражданите да имат по-голямо доверие в нея.

- Имате ли представа какъв е процентът на лекарските грешки?

- За съжаление такава статистика няма, защото у нас липсва регистър за това. Добре знаем, че практически няма и ясна дефиниция на това що е лекарска грешка, а и всички се сблъскваме непрестанно с огромните трудности при доказването на тези гафове. Давам ви пример с емблематичен случай - този с Милко Михалев от Провадия. Той загуби ръката си при една рутинна процедура, извършвана в частна кардиологична клиника. По този случай, станал преди година и половина, все още липсва медицинска експертиза, която да каже дали има грешка или не. Непрестанно лекарите, които прокуратурата е поканила да се включват в медицинската експертиза, си дават отвод, така че очевидно системата буксува и тя в никакъв случай не е насочена към пациента, не го пази. Оттам тръгват проблемите и в крайна сметка хората прибягват до саморазправа.

- Преди време вие пледирахте за отнемане на лекарските права завинаги при тежки нарушения. Докъде стигна тази идея?

- Дискусиите продължават. Това са практики, които се прилагат в чужбина при доказване на умисъл, при наистина тежки, фатални грешки от страна на лекаря, довели до инвалидизации на пациенти. Както в случая с Милко, който загуби дясната си ръка, при положение че е шофьор. Продължавам да настоявам да се отнемат лекарските права завинаги в случаи, в които действия или бездействия на медицински лица са довели до смърт. Това е нормална практика в много държави. У нас за съжаление законопроектът за правата на пациента не е влязъл на първо четене в парламента. Има сериозен отпор от страна и на медицинското съсловие за това да се въведат нови принципи и положения, които отдавна са известни в Европа. Става дума за доказването на лекарски грешки, за създаването на независима институция с участието на гражданското общество, за да може да има разписана ясна процедура как да се доказват тези грешки и най-вече какви да са последствията и обезщетенията за пациентите. Практически няма голямо движение към гражданите по въпроса за лекарските грешки. Аз мисля, че това ще бъде от полза на всички, включително и на лекарите. Ако гражданите знаят, че има правов начин, по който те бързо да потърсят правата си, вероятно ще намалеят и случаите на агресия към лекарите. Така че нещата са свързани и в никакъв случай само въвеждането на едно наказание, пък било то и затвор от петнадесет години, не би могло да предотврати бъдещо напрежение.

- Това, за което говорите, е друга ваша идея – Закон за правата и задълженията на пациентите, нали така?

- Разбира се. Там е мястото на подобни текстове, които в крайна сметка освен че ще определят правата и задълженията на пациентите, ще маркират и начина, по който човек може да потърси тези права. Тоест, ако някой смята, че правата му са нарушени, ще има начин как да докаже това. В развитите демокрации отношенията лекар-пациент са на съвсем различно ниво. Нито лекарите си позволяват да се държат грубо и арогантно към пациентите, нито обратното. Знаете, че това у нас е точно противоположното. Едни от най-честите оплаквания от пациентите са наистина за грубо отношение от страна на медицинския персонал към тях, незачитане на достойнството им и недостатъчната информация, която им се подава. Всичко това в други държави отдавна е решено.

- Вие как приехте протестите на здравните работници от Варна, които работят с кръв и кръвни продукти?

- Това е друг проблем. Цялото напрежение в системата води до недоволство не само от страна на пациентите, но и на самите лекари. Съгласете се, че в съвременните условия у нас да работиш такава високо специализирана дейност с огромна отговорност и да получаваш заплата от около 250 евро е изключително тежко. За да подадат всички вкупом оставки, то означава, че положението наистина е сериозно и проблемите са отлагани дълги години. Проблемът е общ, всички го виждаме. Това е недофинансирането на нашата здравна система. Не можем да очакваме, че ще имаме качествено здравеопазване, нито доволни пациенти и лекари, при положение че отделяме най-малко пари от брутния вътрешен продукт за здраве.

- Тази ли е причината лекарите да отиват да работят в чужбина?

- В Европа има свободно движение на трудовия пазар. Това означава, че всеки европейски гражданин може да работи, където си пожелае. Дори в съседна Румъния заплатите на лекарите са по-добри. Затова смятам, че е съвсем нормално нашите лекари да търсят по-добри възможности извън родината. Наистина проблемът с финансирането на нашата система е изключително голям. Той води до все по-тежки други проблеми. Така се поражда двустранната агресия.

- Има ли решение на този проблем?

- Панацея категорично няма. Но при всички положения финансирането е първото нещо, което трябва да се има предвид. В крайна сметка съвременната медицина е изключително скъпа по цял свят. Цените на тези услуги продължават да се увеличават в световен мащаб и заради новите технологии.