20 октомври 2009 г. Тема: здравеопазване болниците стават хосписи

Преди 9 месеца можех да се родя за 2000 лева. В частна клиника, по здравна каса с официално доплащане.

Родих се за 800. В държавна болница. 400 лева бяха легални - за избор на екип. Останалите отидоха под масата според неписания ценоразпис на лекарите.

Можеше да се родя и безплатно, без екстрата избор на екип. Но това е все едно да пълзиш на тъмно - може да докопаш любимата си играчка, но може и да бръкнеш в контакта.

Сега властта е решила да шамароса през ръцете докторите, които вземат рушвети. Тоест вариантът, по който аз съм се родил, би трябвало да отпадне. Ще остане моделът, прилаган в частната болница - финансиране от здравната каса, плюс официално доплащане от пациента. Дали това е ваксината, която предпазва от подкупи, ще покаже времето. И джобът на хората. Ако в държавната болница ще искат 2 бона за раждане, майките със сигурност ще изпитат носталгия по рушвета. Ако пък легалното доплащане е по-малко, достатъчно ли ще получи лекарят, за да не протегне пак ръка под масата?

Един съвет към финансистите, които ще редят ценоразписа на медицинските услуги - доплащането трябва да се слага внимателно и прецизно като бебешки памперс. Хем да не стяга много, за да не ти изкара въздуха, хем да не е прекалено хлабав, за да не протече. А че здравеопазването ни има нужда от памперс, е ясно като бял ден.

Може да съм малък, но вече знам, че системата у нас е по-страшна от Кумчо Вълчо и Кума Лиса, взети заедно. Вой на умряло от пациентите и свирепо надхитряне между лекари и каса. Възрастните могат да замерят здравното осигуряване с безброй примери от обиколките си по лекарските кабинети. Моят житейски опит е кратък, но също мога да разкажа някоя друга история.

Влиза българин в аптека, за да купи капки против колики.

- Това лекарство е за бебе, значи е безплатно. Само ми дайте рецепта от педиатър - казва аптекарят.

- Нямам рецепта, ето ви парите - отговаря клиентът.

- Но защо ще плащате за бебешки капки?! - недоумява аптекарят. - Добре, ще ви взема парите, но ако ми донесете рецепта, ще ви ги върна.

Историята звучи невероятно, но е съвсем реална. С уточнението, че се развива в Германия. Така един приятел на татко ме снабди с немски капки против колики за 7 евро.

Няколко дни по-късно - мама ме заведе на задължителна имунизация против полиомиелит, дифтерия, тетанус и коклюш, която се води безплатна. Педиатри и препатили родители обаче са единодушни - ако имате възможност, не слагайте ваксината на здравната каса. Купете комбинираната "Пентаксим". По-ефикасна и по-безопасна е. Струва 50-60 лева за един прием. Нужни са общо три.

Както повечето майки, и моята избра по-добрата ваксина. Безплатните отлежават в хладилниците на докторите. Не ми е ясно защо касата продължава да предлага нещо, което родителите отказват да дадат на децата си? И дали това ще се промени, ако задължителните здравни вноски станат две? Все пак, като плащаш повече, очакваш повече. Мечо Пух го е казал: Колкото повече, толкова повече, господа финансисти. Това ми подсказват моите първи сблъсъци с родното здравеопазване. За 9 месеца - толкова. Май е достатъчно, за да почна да съжалявам, че не съм се родил германче.

“Надявам се постепенно нещата да се оправят, включително и в здравеопазването. Много промени ще има в тази система до 2011 г.”, заяви премиерът Бойко Борисов на въпрос на “Труд” дали бюджетът за здравеопазване за догодина ще бъде орязан. Той добави, че реформа в отрасъла ще има и най-добрите лекари и болници ще получават най-много.

Борисов откри две нови звена във ВМА. На церемонията присъстваха военният и здравният министър Николай Младенов и Божидар Нанев, както и зам.-шефът на парламента д-р Лъчезар Иванов.

“Аз още си пазя диск, на който е записана операцията на крака ми”, каза премиерът, докато разглеждаше модерната и реновирана операционна зала в Клиниката по ортопедия. Преди 4 месеца Генерала претърпя хирургична интервенция във ВМА заради скъсан менискус по време на футболен мач и натрошени костици в глезена. Операцията извърши доц. Антони Георгиев (виж по-долу).

“Днес е празникът на българските лекари и искам да им пожелая да са живи и здрави и да даряват живот на пациентите си. И по-добре, който закъса, да стига до клиниката по ортопедия на Тони Георгиев, отколкото в урологичната”, пошегува се премиерът, след като разгледа новия операционен център в Катедрата по урология.

На въпрос на журналисти как ще коментира преизбирането на Сергей Станишев за лидер на БСП, Борисов заяви, че не това го интересува. И добави: “Очаквах на конгреса на БСП да чуя отговори на въпросите - защо държавата е докарана до състояние, в което е неспособна да плаща задълженията си. Но не се чуха. Ето и тази сутрин от “Майкрософт” поискаха да им се изплатят 20 млн. по договор с предишното правителство.” Оказало се обаче, че бившият кабинет бил взел решение за сумата, но не била предвидена в бюджета. “Всеки ден изскачат нови сметки за плащане, които те са крили”, обясни Борисов.

Премиерът може да играе футбол толкова, колкото иска. Не му се налага да се въздържа, каза доц. Антони Георгиев, който оперира преди време крака на Генерала. Фактът, че преди броени дни премиерът игра във футболен мач и вкара два гола, означава, че се е възстановил напълно след операцията, мотивира се доц. Георгиев.

Борисов обаче трябвало да ходи редовно на контролни прегледи през определен период от време.


Министри спорят за броя на болниците
До края на тази годината трябва да стане ясна съдбата на болниците, каза вчера вицепремиерът и финансов министър Симеон "Дянков. Той беше категоричен, че в България има „много повече здравни заведения, отколкото в другите държави в Европа". До месец щял да -е готов нов Закон за лечебните заведения, който да реши този проблем.

„Банкрутът е тема за болниците, които са в дефицит. Според мен това е управленческа грешка и там-трябва да се търси отговорност на надзорния съвет, управителния съвет, изпълнителните директори, които са я допуснали", добави Дянков. Той разясни, че ще се помисли кои болници да останат такива и кои да се превърнат в хосписи или в заведения за следоперационна дейност.

Здравният министър д-р Божидар Нанев не бе съгласен с колегата си Дянков. И заяви, че няма да се закриват болници. А ще се преструктурират.


Дянков посяга към част от резерва

Загубили сме милиарди, тъй като парите стоят на ниска лихва в БНБ, смята финансист №1
Фискалният резерв на страната трябва да се депозира в търговски банки, а не само в БНБ, където лихвите са ниски, заяви вчера финансовият министър Симеон Дянков по време на конференция в София. (Какви са средствата в резерва и каква част от него е била на влог в БНБ в последните 7 години - виж на графиката.)

Дянков изрази учудване, че близо 10 години фискалният резерв стои по сметки в Централната банка при годишна лихва между 0,3 и 0,5 на сто. От това сме загубили няколко милиарда лева и е разумно значителна част от парите да са в търговски банки, от които може да има доходност от около 6%, посочи той.

Фискалният резерв се състои от наличностите в левове и валута на всички банкови бюджетни сметки и депозити у нас и в чужбина, както и други високоликвидни външни активи на правителството. Той е част от валутния резерв и никъде в законодателството у нас не е посочено, че парите трябва да са задължително в БНБ.

Законът позволява резервът да се използва за доходност - да не се харчи, но да се използва, посочи и Дянков вчера. Минималният размер на този резерв всяка година се определя със Закона за бюджета. За т. г. прагът, под който той не може да падне, е определен на 6,3 млрд. лв.

Според някои финансисти обаче ваденето на средствата от БНБ ще означава пробиване на валутния борд. В момента парите се водят в балансите на управление “Емисионно” и централната банка ще бъде принудена да продаде част от валутните си активи, ако голяма част от фискалния резерв бъде изтеглен от нея.

Според финансовия министър трябва да бъде отблокиран и резервът на здравната каса, който в момента е около 700 млн. лв. Тези пари са част от фискалния и са в БНБ. Ваденето им оттам може да стане само с решение на парламента. Средствата ще се използват за здравни грижи, вместо да стоят по сметки с ниска доходност, каза Дянков. За следващата година се планира резервът на НЗОК да е 140-150 млн. лв.

Бъдещ шеф в БНБ е против

По-добре е фискалният резерв на страната да продължи да се съхранява в БНБ. Това коментира вчера Калин Христов, който в края на тази седмица официално ще поеме поста на подуправител в Централната банка. Той ще отговаря за управление “Емисионно” (б. р. - валутния борд).

Според Христов, ако част от резерва се съхранява в търговски банки, лихвата нямало да е 6%, както твърди Дянков, а по-ниска.

“Има вероятност при влагане на парите в търговски банки да се рефинансират частни дългове с държавни средства”, коментира още Христов. Според него не било вярно и твърдението, че парите от фискалния резерв са на много ниска лихва в БНБ. Парите се олихвявали с много повече от 0,3-0,5 на сто, но Христов не уточни какъв е точният размер.

Тепърва предстоят разговори по темата между БНБ и финансовия министър, заяви още Калин Христов.

Родни банки дават добри условия

Одобрявам идеята на министър Дянков. Смятам, че фискалният резерв на една държава трябва да се управлява по правилата. Има различни варианти за изграждането на такъв портфейл, който е и доста голям. Мисля, че в момента едно пласиране на тези пари в българските банки би било достатъчно сигурно и доходно. Лихвите в България са по-високи, отколкото доходите по каквито и да е съпоставими по рейтинг ценни книжа.

Освен това преместването на фискалния резерв към търговските банки ще има и антикризисен ефект. Увеличаването на паричното предлагане в България за сметка на пласирането на фискалния резерв при всички положения е мярка, която ще даде тласък на българския финансов пазар.

Тази стъпка ще допринесе със сигурност за увеличаване на предлагането на пари и депозити в банковата система. Това от своя страна ще доведе и до намаляване на лихвените нива.


НОВИ ХОРА В БОРДА НА ЗДРАВНАТА КАСА
Събранието на представителите на Националната здравноосигурителна каса избра двама нови членове на управителния съвет на институцията, съобщиха от касата. Това са д-р Валерий Митрев и Владислав Горанов, които ще заемат местата на подалите оставки д-р Емил Райнов и Калин Славов. Във връзка с изискване на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) бяха избрани нови членове и на Контролния съвет (КС) на НЗОК. В състава му вече ще работят Тодорка Костадинова, Димитринка Николова и Ана Михайлова, които сменят Таня Лилова, Решат Мехмедов и д-р Цветан Ценков.


1,569 млрд. лв. за лечение на осигурените лица през 2010 г.

НЗОК ще харчи всички пари от здравните вноски

Готвят законови промени за управление на заделените суми
ТЕОДОРА ТОДОРОВА

От Нова година здравната каса ще има правото да изразходва цялата сума, събрана от осигуровките, а не, както досега, да държи голяма част от тях в резерв. Това обяви вчера финансовият министър Симеон Дянков. "В бъдеще е ясно, че всичките 8 процента ще се използват за здравеопазването, вместо, както е досега, 6 на сто да се използват за здраве, а 2 на сто да влизат в резерва на касата и да се държат на сметка в БНБ", каза той. Дянков допълни, че към момента под формата на резерв на здравната каса са натрупани малко под 700 млн. лева. 400 милиона лева от тях се очаква да се съберат през 2009 г. в резултат на вдигането на вноската от 6 на 8% от началото на тази година.

Лихвата, която се получава срещу трупаните в БНБ пари от здравни осигуровки, е под половин процент, съобщи още финансовият министър и определи тази практика като нечестна спрямо боледуващите българи. Затова според него трябва да се мисли за по-гъвкаво управление на средствата. Това можело да стане, като част от въпросните 700 млн. лева например бъдат вложени в търговски банки срещу по-висока лихва, а останалата част да се използват отново за здравеопазване. Според Дянков въпросът как да се използват натрупаните пари зависи най-вече от Народното събрание, защото то трябва да отблокира средствата. Министърът съобщи още, че в парламента вече се водят разговори по въпроса, но подробностите ще излязат от здравната комисия в Народното събрание.

Междувременно стана ясно, че събранието на представителите на здравната каса е приело проекта на бюджет на касата за 2010 г. Той е с корекции спрямо внесените от управителния съвет стойности, съобщиха от касата. Според него приходите и трансферите на касата през 2010 г. ще възлязат на 2,546 млрд. лв. Предвидените разходи и трансфери са 1,871 млрд. лв. От тях разходите за здравноосигурителните плащания са в размер на 1,569 млрд. лв., което е с около 700 млн. лв. по-малко от предложението на управителния съвет.

В проектозакона за бюджета на касата догодина се предвижда разходите за здравноосигурителни плащания да могат да бъдат увеличавани с 250 млн. лв., като средствата са от оперативния резерв. Това е 10% от приходите от здравни осигуровки. Освен това е предвидена възможност по предложение на правителството Народното събрание да утвърди допълнителни бюджетни кредити, с които да се увеличи размерът на разходите за второто шестмесечие на 2010 г.


Хората не вярват на касата
Обществената неприемливост и общественото доверие към НЗОК са на най-ниско ниво. Народното събрание като изразител на общественото отношение и мнение не може да постави някаква различна оценка. Това заяви в предаването на bTV „Тази сутрин" Лъчезар Иванов, заместник-председател на парламента и председател на здравната комисия в парламента. Докладът є пред Народното събрание е изготвен копи пейст на предишни доклади.

Депутатът Иванов изтъкна като недопустимо, че вместо да покаже реалната оценка на работата на НЗОК на 60 страници са описани неговите структури и органи, как действат и какви са те.

В него не виждаме нотки на критичност и самокритичност, изтъкна той.

Не си спомням дотук за нещо от БСП да са ме лансирали. Категорично заявявам, че отговарям на абсолютно всички изисквания, когато се е провел конкурсът през 2006 година. Това пък каза директорката на касата д-р Румяна Тодорова, която беше преизбрана за поста в края на юли. .

Немарливост и нехайство от страна на лекари от „Пирогов" били. причина за смъртта на проф. Саркис Доник Саркисян. Медици от здравното заведение не предприеха навременни мерки за влошеното съотояние на баща ми;което е причината за нещастния край, заяви дъщерята на Саркис Саркисян – Вероника пред журналисти вчера. Тя разказа, че на 25 септември баща й постъпил-в „Пирогов" където претърпява тежка операция на ставата. По думите и операцията е преминала изключително успешно, ортопедите са работили професионално след което баща й е преместен в -Първа травматология, където се възстановява много бързо -сяда, изправя се и ходи с патерица. На 13 октомври, обаче при именития наш учен се появяват симптомите на остра емболия -тежко повръщане, разстройство и силни болки в корема. Въпреки настояването на съпругата му, която е медицинско лице, да бъде прегледан не само от ортопеди той не получава навременна медицинска помощ. На четвъртия ден след появата на емболията ята, баща ми изпадна в клинична смърт и едва тогава беше преместен в друго отделение посочи още Вероника. На 16 октомври Саркис Саркисян умира най-вероятно от остра емболия, която може да се лекува само в начален стадий. В смъртния акт обаче е записана обща сърдечна недостатъчност като причина за смъртта. По думите, на Вероника Саркисян до момента никой от лекарита в „Пирогов" не се е свързал със семейството и , за да даде повече подробности около смъртта на 6аща й

„Няма да съдим „Пирогов", защото до момента няма.нито един осъден лекар oт там.

Освен това, трябва да имаме връзки с патолог, който да има силни- позиции и да не напише смъртен акт, оправдаващ действията на. медиците" коментира дъщерята на "Саркисян. Аз изгубих баща си, а България изгуби най-големия арменист на Балканския полуостров и Европа , посочи още тя.

По-добре е фискалният резерв на страната да продължи да се съхранява в БНБ, заяви вчера Калин Христов. В края на седмицата той официално трябва да встъпи в длъжност подуправител на централната банка. Христов уточни, че мнението е лично, а не е официалното становище на националната банка. По думите му ако част от резерва се съхранява в търговски банки, лихвеният процент няма да бъде 6%, както спомена Симеон Дянков, а по-нисък. Има вероятност при влагане на парите в търговски банки да се рефинансират частни дългове с държавни средства, обясни още бъдещият подуправител на БНБ. Лихвеният процент върху фискалния резерв в БНБ е по-висок от споменатия от Дянков (0,3-0,5%), но не уточни колко е точно. Тепърва предстоят разговори по темата между БНБ и министъра на финансите, съобщи още Христов.

Водеща Лили Маринкова:

Д-р Цветан Райчинов бе избран вчера за председател на Българския лекарски съюз. Твърде много новини осигуряват днешните вестници заради участието в работата на събора и на финансовия министър. Финансовият министър е породил заглавието "Закриват 300 болници", 300 болници стават спомен. И в България и бездруго има 400, те са прекалено много. Ние ще излъчим, разбира се, избрани цитати от изявлението на Симеон Дянков, на г-н финансовия министър вчера, но най-напред, г-н Райчинов, здравейте, добър ден.

Цветан Райчинов:

Добър ден.

Водеща:

Цв. Райчинов:

Ами, мисля, добре, благодаря.

Водеща:

Цв. Райчинов:

Да, мисля, че вчера се получи. Той говори съвсем нови неща, които до момента не бяха споменавани, по някои основни спорни въпроси относно формиране на цените. Преди това беше казал окончателно и сега говори за базови цени, за участието на лекарския съюз като експерт и при подготовката на всички дейности в здравеопазването. Така че наистина приемаме това като протегната ръка.

Водеща:

Водеща:

Цв. Райчинов:

Все още нищо не мога да кажа, че сме договорили. По-важното

е, че министър Дянков каза много истини, които за пръв път се

чуват. Първо, досега финансов министър никога не е идвал на

нашите събития, още по-малко е говорил цялата истина, поставена

на масата. Така че специално за това ние сме му благодарни.

Що се касае до договореност в закона, не мога да кажа, че на

този етап има. По-важното е обещанието, дадено от него, че е

готов ежедневно да работи заедно с нас, за да направим закона

добър и работещ.

Водеща:

медицинските услуги догодина?

Цв. Райчинов:

Не е твърде работа на лекарите да предлагат начина на

набиране на средства. Това наистина е политическо решение. Аз

бих казал, че има две възможности обаче - или да се качи

здравната вноска, или да има доплащане. Изглежда, засега

правителството се е насочило към втората възможност,

доплащането. Не бих могъл да кажа коя от двете е по-добра. И,

пак казвам, това си е политическо решение. Нямат право лекарите

да решават такъв проблем.

Водеща:

Закона за здравното осигуряване във вида, в който до този

момент те са оповестени? И ставаше дума за това, че не е

възможно да осигурите договаряне.

Цв. Райчинов:

Да, така е, този законопроект на практика е изцяло

неприемлив, всъщност не изцяло, в частта, която касае

договарянето и пряко лекарския съюз, за нас е неприемлив. Но

отново ще кажа, вчера беше казано, че законът може да бъде

изменен изцяло, но в никакъв случай не трябва да бъде забавян

или протакан, по-точно казано, и мисля, че и това донякъде е

основателно. Наистина трябва да въведем ред и дисциплина в

системата, но не и чак с такива темпове. Хубаво е, когато нещо

се прави в здравеопазването, да бъде много добре обмислено.

Грешките при нас са с доста тежки последици.

Водеща:

здравноосигурителната каса?

Цв. Райчинов:

Ще има според мен и ние категорично ще настояваме за това,

защото това касае начина, условията на труд на медиците, така че

не... по никакъв начин няма да отстъпим от тази позиция, че

трябва да има договаряне и лекарите да имат право да участват

като равноправна страна в него.

Водеща:

Видяхте ли там г-жа Румяна Тодорова, д-р Тодорова беше ли...

Да, тя беше също на събора гост.

Водеща:

Какви са новините около нея? Около нея кръжи съобщението, че

Цв. Райчинов:

Не сме я питали, най-точно казано, но тук, на събора, не е

съобщила нищо за такива намерения, така че няма как да ви

отговоря.

Водеща:

осигуряване, което било т.нар. втори стълб в системата?

Цв. Райчинов:

Ами, как да се отнасям? Прост факт е, че го има в доста

европейски страни, така че, щом работи там, би трябвало да

работи и тук. Въпросът е какво точно ще минава през него и какъв

ще бъде начинът на заплащане. Нямам представа още засега какви

са намеренията. Ние имаме някои подготвени идеи, ще се опитаме,

каквото можем, да помогнем и на Министерството на

здравеопазването, и на финансите в това направление.

Водеща:

Малко по-определено за очакванията ви в конкретната година,

средства, 50 процента...

Цв. Райчинов:

За 2010 г. не и мисля, че Дянков не каза такова нещо. Той

дори започна с това, което мен определено ме притесни, че до

средата на следващата година средствата може да са и по-малко.

Така че ние говорим след средата на 2010 г., а най-вероятно 2011

г. Тогава ще влиза, ако ще влиза нещо, но точни срокове и той

самият не определи.

Водеща:

началото на годината, по принцип услугите ще поскъпнат ли?

Цв. Райчинов:

Не, мисля, че не, мисля, че не, но не бива и да намаляват в

никакъв случай като цени, съществуващи в момента, дори се

надяваме на леко увеличение, но през здравна каса и здравна

вноска, т.е. непряко върху населението, просто да се повишат

поне малко цените на медицинските услуги, но плащани от

здравната каса, а не от пациентите, през вноските.

Водеща:

професионален диалог на този събор?

Цв. Райчинов:

В смисъл, че...

Водеща:

Кои са най-тежките проблеми в настоящия момент?

Най-тежките проблеми са ясни. На първо място са тези спешни

промени в законодателството. По мое мнение това е само първият

закон, който влиза и се променя. Ще следват и законите за

лечебните заведения, дори мисля, че и вие го казахте преди

малко. Изобщо струва ми се, че цялото законодателство, касаещо

здравеопазването, ще търпи сериозни промени. Наред с това не

можем да бавим или да отлагаме Националния рамков договор за

следващата година, така че ще продължим интензивните срещи и

преговори с касата, за да успеем навреме да подпишем този

договор.

Водеща:

Цв. Райчинов:

В същото време са си чисто съсловните проблеми вътре в

съсловието, да си подредим къщата.

Водеща:

Заради напускането на много специалисти от България, ще има

Цв. Райчинов:

Лекарите. Не разбрах точно въпроса. Питате ме с лекарите има

ли проблем като количество или?

Водеща:

Множество заглавия напоследък уверяват, че при нас намаляват

Цв. Райчинов:

Да, това е факт, факт е, особено младите лекари масово

търсят работа в други европейски страни, още повече че тези

страни подават ежедневно заявки и търсят специалисти, дори вече

не и специалисти, приемат и новозавършили лекари. Това

текучество наистина е нещо изключително опасно. Един лекар се

подготвя и обучава поне 15 години минимум, за да стане добър

специалист, и през това време в него се влагат огромни средства.

И ако той напусне страната и отиде да работи на друго място,

освен това, че губим един изграден специалист, и държавата също

губи доста средства.

Водеща:

Какво трябва да се направи?

Ами, стимулът, мисля, че отдавна е известен и основният

винаги ще остане възнаграждението. Не може тези изключително

ниски заплати, които се получават от лекарите, да продължават.

Така няма просто как да ги задържим. Не може в същото време да

нямат добри условия за работа, имам предвид и като помещения, и

като апаратура, и като консумативи, всичко, свързано с

дейността.

Водеща:

Във вашия мандат вие какво обещахте на вашите колеги, с

Цв. Райчинов:

Пазех се от много обещания. Основното обещание е да

отстоявам твърдо и категорично интересите на лекарите.

Водеща:

Дано да успеете, защото няма да се поддавате на такива

престижното звание "Лекар на годината"?

Цв. Райчинов:

Лекар на годината за тази година получи званието д-р Алекси

Деянов от Смолян... лекарска колегия, мисля, че той вече е

известен на цяла България, това е лекарят, който е на

хемодиализа и въпреки това не е ползвал един ден отпуск и не е

пропуснал един ден да обслужва своите пациенти.

Водеща:

И чиито признателни пациенти действително започнаха да

Цв. Райчинов:

Да.

Водеща:

Цв. Райчинов:

Ами събират се, все още се събират средствата. Мога да кажа,

че снощи за около половин час съвсем спонтанно събрахме повече

от 2 хиляди лева, които ще му бъдат връчени. Отделно от това

всички колеги събират средства. Ще намерим начин да помогнем на

нашия колега. Но само искам да кажа, че това е българският

лекар, не е оплюваният по различни медии за всяка дреболия

лекар. Това е истинският български лекар. Той има своята душа,

има своите качества и заслужава да бъде ценен.

Водеща:

Благодаря ви. Д-р Цветан Райчинов, председател на Българския