20 октомври 2009 г. Тема: здравеопазване болниците стават хосписи

У нас има много повече болници, отколко­то в другите европейски страни, каза още Дянков и подчерта, че трябва да се търси отговорност от директорите на изпаднали­те в затруднение болнични заведения.

До края на годината трябва да бъде решена съдбата на болниците с големи дефицитни задължения, допълни министъ­рът. В проектозакона за здравната каса е предвидено пълният размер на здравната вноска от 8% да се използва за здравео­пазване. Резервът на здравната каса в Българската народна банка към момента е мал­ко под 700 млн. лв. Заради кризата обаче догодина ще се свие до 150 млн. лв., посо­чи Дянков.


Министър Дянков иска по-рисково управление на фискалния резерв

Икономистите са скептични към предложението около 2 млрд. лв. да се прехвърлят от БНБ в търговски банки
Цветелина Соколова

В стремежа си да осигури нови източници на приходи в бюджета финансовият министър Симеон Дянков лансира все по-спорни идеи. Правителството смята да извади част от фискалния резерв, който в момента е малко под 8 млрд. лв., от БНБ и да го вложи в частни търговски банки, заяви вчера финансовият министър Симеон Дянков.

Той не уточни дали става въпрос за банки в България, или в чужбина, нито на какви критерии трябва да отговарят те. Икономистите реагираха много резервирано на идеята, защото смятат, че рискът е по-голям от ползите, които евентуално ще се извлекат.

"Нашият фискален резерв в момента стои на много ниски лихви - средно около 0.3% в БНБ. Ако част от него е отишла като депозити досега, той е щял да се удвои. За десет години ние не сме спечелили няколко милиарда от негъвкавото използване на резерва", заяви Симеон Дянков по време на дискусия, организирана от института "Отворено общество". Според него, ако част от парите се сложи в депозити в търговски банки, ще се получи поне 6% лихва, а това е сума, която може да "закърпи дупката" в здравеопазването. Дянков подчерта, че законът позволява резервът да се използва за доходност, като изрично подчерта, че не става въпрос за харчене. "Всяка бюджетна година се определя под какво ниво не може да възлиза сумата във фискалния резерв. В предишния бюджет това е 6.3 млрд.лв.", посочи Дянков. Това означава, че финансовото министерство иска да управлява по-активно около 2 млрд. лв.

Още в петък премиерът Бойко Борисов намекна за възможността да се отключи резервът. Тогава обаче той не даде никакви подробности, а каза само, че има уверението на големите лидери на Европа, че ще му помогнат, и че ще постави въпроса в Брюксел на 29 и 30 октомври. Вчера премиерът бе видимо раздразнен на въпрос за намеренията на заместника си. "Не мога да коментирам решение на министри. Какво да коментирам? Трябва да има някаква йерархия. Има си ред", коментира Борисов.
Фискалният резерв към края на август е 7.7 млрд. лв. В него се трупат постъпленията от приватизация, излишъците от хазната, като средствата могат да се ползват за изплащане на външния дълг, за покриване на дефицита в бюджета и т. н. Фискалният резерв е допълнителна гаранция за стабилността на валутния борд и курса на лева. Той е част от валутните резерви на страната в БНБ, които крепят борда.

По последни данни те възлизат на 23.8 млрд. лв. Доходността, която донесоха те през миналата година, бе рекордно висока - 4.67%, или около 700 млн. лв.

Резервите се инвестират основно в държавни ценни книжа на страни с много висок рейтинг, а по-малка част - в първокласни чужди банки. Сред банките, работещи в България, няма финансови институции с подобен висок рейтинг. Валутните резерви се разделят на две части, като всяка се управлява от отделен екип. Малка част от сумата се управлява от външен мениджър.

"Не съм информиран за подобно намерение на правителството и няма да коментирам подобни въпроси чрез медиите", заяви подуправителят на БНБ Цветан Манчев, който отговаря за управлението на валутните резерви. Той добави, че принципно правителството има право да прави с фискалния резерв каквото реши, стига това да е в синхрон със закона.

"По-добре е фискалният резерв на страната да продължи да се съхранява в БНБ", заяви Калин Христов, който в края на седмицата ще смени Манчев на поста и реално ще поеме управлението на валутния борд. От думите на Христов стана ясно, че първо лихвата от управлението на резервите не е 0.5%, а по-висока, и второ, ако част от резерва се съхранява в търговски банки, процентът няма да е 6%, както твърди финансовият министър, а много по-нисък. Тепърва предстоят разговори по темата между БНБ и МФ. "Въпросът е много по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед", каза Христов. Той изрази опасението, че ако тези пари бъдат вложени в търговски банки, те ще рефинансират частни дългове с държавни средства.

"С фискалния резерв не трябва да се играе, защото това ще го постави в риск и предполага фаворизиране на определени банки", коментира пред "Сега" икономистът от Центъра за либерални стратегии Румен Аврамов.

Според експертите ваденето на фискалния резерв от валутните резерви в БНБ формално не противоречи на валутния борд, защото той е само една допълнителна защита, а не основното покритие на паричната маса. Има обаче противоречие с принципите на борда, защото той предполага отсъствие на самостоятелна парична политика, а депозирането на резерва в търговски банки в България означава именно това. "Подобна мярка представлява парична политика и води след себе си например промяна на лихвите в посока надолу", обясни икономистът Димитър Чобанов. Според него по-висока доходност може да се постигне и без резервът да се вади от БНБ.

"По принцип винаги съм бил за разделяне на фискалния резерв от валутните резерви на БНБ. Не е ясно дали е правилно правителството да депозира тези пари в български търговски банки. Не е ясно също кой ще се разпорежда с тях и дали притежава необходимата компетентност", коментира финансистът Мартин Заимов.

Активността на Симеон Дянков бе коментирана и от президента Георги Първанов. "Мисля, че си струва някои от министрите да поохладят малко страстите. Освен това ми се струва, че има един министър, който се опитва да го играе премиер. Той трябва да си влезе в нишата, защото тя е доста отговорна", заяви Първанов в Перник. Запитан дали визира Дянков, държавният глава се засмя и отговори, че всички се досещат за кого става дума. Според Първанов напоследък звучат много радикални идеи, които са не просто неработещи, но могат да бъдат и опасни.

Сериозно намаление на парите на здравната каса за 2010 г. предвижда законът за бюджета на НЗОК, определен от министерството на финансите. От създаването на касата досега не е имало година, в която бюджетът да е по-нисък от предходната.

Разходите на НЗОК за лечение догодина ще са 1.56 млрд. лв. Отделно по закон касата ще разполага и с ежегодния оперативен резерв, който през 2010 г. ще е 250 млн. лв. За тази година обаче НЗОК ще плати за прегледи, лечение в болница, изследвания и медикаменти малко над 2 млрд. лв., т.е. за 2010 г. парите са орязани с 200 млн. лв. Причината е икономическата криза и очакванията на министерството на финансите за по-ниски приходи както от вноски, така и от данъци, с които пък държавата покрива здравните осигуровки на децата, пенсионерите и социално слабите.

Въпреки намалението на бюджета касата засега не предвижда да намалява цените на медицинските услуги. "Ще засилим контрола, надяваме се и при преговорите с лекарския съюз да се договорим да се елиминират неефективните дейности", обясниха от касата. Ежегодно касата е на ръба на дефицита, тъй като по закон е длъжна да сключва договори с всички изпълнители на медицинска помощ, а болници се откриват постоянно. Отделно отчетените хоспитализации растат. Затова и НЗОК слага лимити за лечение. По тази причина не е ясно дали с намален бюджет през 2010 г. няма да стигне до дефицит още през лятото.

От касата се надяват на корекция на разходната част към средата на годината, когато ще е ясно как ще се движи събираемостта от вноски. Ако има достатъчно постъпления, бюджетът може да бъде актуализиран и НЗОК да получи повече пари.

Засега обаче очакванията на МФ явно са доста черни, тъй като заложеното за догодина е драстично по-малко спрямо това, което ще влезе в НЗОК до края на тази година. Данните сочат, че т.г. от вноски ще се съберат 2.27 млрд. лв. За догодина обаче МФ предвижда разходи за далеч по-малко - 1.8 млрд. лв.

2.5 млрд. лв. са заложените приходи в проектобюджета на касата за догодина. 700 млн. лв. от тях обаче се предвижда да бъдат пренасочени към големия резерв на касата в БНБ, тъй като реално според Министерството на финансите не е сигурно, че ще бъдат събрани. За тази година правителството "Станишев" постъпи по същия начин - насочи 400 млн. лв. към резерва. Заради по-ниската събираемост на осигуровки там ще влязат около 270 млн. лв.

Военномедицинска академия ще получи 2 станции на Министерския съвет - в Хисаря и Наречен. Това стана ясно при откриването на модернизираните звена към клиниките по урология и травматология на ВМА от премиера Бойко Борисов.

Базите ще бъдат превърнати в болници за долекуване и продължителна рехабилитация.

Надявам се този пилотен проект да е пример и за останалото здравеопазване, коментира шефът на ВМА ген. Стоян Тонев.

Той отбеляза, че през ВМА годишно минават 420 хиляди души, големият процент - цивилни.

Клиниката по артроскопна травматология във ВМА вече е супермодерна, с нов операционен блок. В отделението по ендопротезиране има легла с подвижни и антидекубитални матраци и антибактериална облицовка. Операционен и учебен център се откри пък в Катедрата по урология, нефрология и хемодиализа.

Специално искам да поздравя докторите и сестрите, които са може би най-добрите професионалисти в България, каза премиерът Борисов, който преди няколко месеца претърпя операция на крака. Той имал желание да направи реформата в здравеопазването, така че “най-добрите специалисти да получават най-много”.

Премиерът пожела на лекарите от Военна болница да имат по-малко пациенти, а тези, които идват пък, да си отиват здрави. “Благодаря ви за грижите към мен и за всички останали, които бяха в коридора”, повтори Бойко Борисов. Докато говореше, лекари и медсестри се опитваха да си проправят път по-близо до него и да го снимат с мобилните си телефони.

Във ВМА премиерът каза още, че правителството трябва да плати 20 млн. лв. по договор с “ Майкрософт” за подмяната на старата оперативна система Windows в държавната администрация. Решението било взето от предишното правителство, но парите не били предвидени в бюджета.
Ген. Стоян Тонев: В цяла Европа доплащат за здраве

Промените в здравеопазването винаги трябва да се правят след аргументирано обсъждане. Доплащането например е принцип в цяла Европа с изключение на Англия, в различните страни - за различни дейности. Това обясни вчера шефът на Военномедицинска академия ген. Стоян Тонев. За сравнение - за присаждане на костен мозък се доплаща в 2/3 от държавите. Също и за плановите операции, които пациентът поиска да си направи веднага - при херния, удължаване на крайници и др.

Според ген. Тонев е важно да се обсъди под каква форма ще става доплащането у нас - дали чрез доброволните здравноосигурителни фондове, или кеш в болниците. Втория вариант избрали по-малко държави.

Болезнен въпрос у нас е и закриването на болници. Трябва да се намери баланс между ефективността и социалната функция. “До крайната мярка трябва да се стига само при условие, че е осигурена спешната помощ - категоричен е шефът на ВМА. - Това означава линейки, лекари и пътища.” Преди да се вземе решение за закриване, трябва да се анализира от какво боледуват в района и дали общината има пари да издържа болницата. (24часа)

Над 2,501 млрд. лева са заложените приходи в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса, който бе приет вчера на заседание на Събранието на представителите на касата, съобщиха от институцията. Проектът за бюджет бе одобрен, след като му бяха нанесени корекции спрямо внесените от Управителния съвет на НЗОК стойности. За 2010 г. общата сума от приходи и трансфери ще бъде над 2,546 млрд. лева. Приетите разходи и трансфери пък са в размер на 1,872 млрд. лева. Събранието на представителите прие разходите за здравноосигурителни плащания да бъдат 1,569 млрд. лева, което е с около 664 млн. лева по-малко от предложението на УС на касата, което не беше прието от събранието. Разходите за здравноосигурителни плащания могат да бъдат увеличени със средствата от резерва на касата, които са в размер на над 250 млн. лева, или 10% от здравноосигурителните приходи. Проектозаконът предвижда възможността парламентът по предложение на Министерския съвет да утвърди допълнителни бюджетни кредити, с които да се увеличи размерът на разходите от втората половина на 2010 г. На заседанието вчера бяха избрани и двама нови членове на УС на касата. Зам.-министърът на здравеопазването д-р Валерий Митрев и зам.-министърът на финансите Владислав Горанов ще заемат местата на подалите оставки д-р Емил Райнов и Калин Славов. Според Закона за здравно осигуряване трябваше да бъдат избрани и членове на Контролния съвет на НЗОК. Тодорка Костадинова, Димитринка Николова и Ана Михайлова сменят Таня Лилова, Решат Мехмедов и д-р Цветан Ценков. Новоизбраните членове на Управителния и Контролния съвет ще работят до 13 декември 2011 г., когато приключва сегашният мандат на двата органа.

Вчера председателят на комисията по здравеопазване Лъчезар Иванов заяви пред Би Ти Ви, че общественото доверие към НЗОК е на най-ниско ниво. „Народното събрание като изразител на общественото мнение не може да изрази различна оценка“, допълни той. Иванов коментира отново, че Румяна Тодорова е политическо назначение, защото се свързва със сестра й Илияна Йотова, която е евродепутат от БСП. "Човек трябва да е пълен лаик и наивник, за да смята, че няма да бъда атакувана за това", каза в отговор директорът на НЗОК. Тодорова категорично заяви, че е отговаряла на абсолютно всички изисквания, когато се е провел конкурсът през 2006 г. „Не си спомням дотук БСП за нещо да ме е лансирала“, добави директорът на НЗОК.


Необходима ни е конкуренция на здравни каси
Георги Ангелов, старши икономист в институт „Отворено общество“

В България е решено, че здравното осигуряване е право, но и задължение на гражданите, т.е. здравните осигуровки са задължителни за всички. В момента човек няма свободата да избира и това всъщност е големият проблем на системата.

Като монополист НЗОК пък няма стимули да подобрява услугата. Тъкмо ниското качество кара хората да не плащат здравни осигуровки и така се създава сегашният проблем.

Според мен това ще се реши с по-радикална реформа, която да позволява на хората да избират къде да си внасят цялата здравна осигуровка, а не само част от нея. Примерно да се създаде друг здравен фонд, за да има конкуренция между здравни каси за клиенти. Тази идея работи сравнително добре в Холандия, която е страната с най-добро качество на здравното обслужване в Европейския съюз.

В България поддържаме модел, който очевидно не работи, и затова страната ни е на последно място в Европа по качество на обслужването в здравната система. Дори Албания и Македония са пред нас, което е показателно.

Едва ли ще се постигне някакъв ефект, ако се предприемат мерки за събиране на втора задължителна здравна вноска. За това първо би трябвало да се въведат юридически промени. В Министерството на здравеопазването вероятно се надяват, че хората, които не са си платили, могат да бъдат спирани на границата и да не пътуват в чужбина, като така ще успеят да съберат повече приходи. Подобно на практиката при данъците – длъжниците не могат да напускат страната.

Но дори и това няма да проработи, защото на практика нямаме граница с ЕС, а при влизането ни в Шенген тя ще отпадне съвсем. Практически ефектът от тази идея ще е много близо до нулата и няма да реши по никакъв начин проблемите със събираемостта на здравните осигуровки.


Логично е да има глоби за неплатени здравни вноски
Драгомир Белчев, Институт за икономическа политика

Логична е идеята на министър Божидар Нанев да се приеме някакъв способ за повишаване на събираемостта на здравните вноски. На практика който не плаща т. нар. вноска „здраве“, да носи административна отговорност за това и събирането на натрупаните задължения да бъде оптимизирано с налагането на определена глоба.

В момента у нас след определен брой „празни“ месеци се прекратяват здравноосигурителните права. В други европейски държави, да речем Германия и Франция, вноската е задължителна и има доста солени глоби за всички, които не я плащат. В дългосрочен план подобна промяна ще осигури повече приходи в нашата система. Едва ли обаче в близките месеци всички ще станат изрядни платци.

В момента здравната вноска в България е само 6%, от началото на 2010 г. става 8% и пак ще се поделя между работодателя и работника. Въпреки увеличението обаче ще продължим да плащаме най-малко за здраве в цяла Европа. Но има и друго - често вноската не се изчислява върху реалните доходи, а само върху осигурителните прагове. В Германия се плащат 14–15%, и то върху значително по-високи месечни възнаграждения. Затова изсветляването на доходите е още един резерв към приходната част на здравноосигурителната система.

В другите европейски държави съществува и практиката част от средствата да се управляват от частни фондове. Във Франция има доброволни фондове, които осигуряват допълнителен пакет услуги, които не са покрити от здравната каса. Именно това се цели и с въвеждането в България на доброволно здравно осигуряване. Според немската система от задължителната здравна вноска са освободени месечни доходи, които са по-високи от 3800 евро, с предположението, че ще могат да покрият евентуалните си разходи за медицински услуги. Над тази граница осигуряването е доброволно. Допълнителното здравно осигуряване дава още една опция и смятам, че у нас имаме нужда от подобна промяна.

И другите здравноосигурителни системи на Стария континент изпитват недостиг на средства. Затова се увеличава делът на разходите, които се поемат от самите пациенти. В Белгия например болният заплаща 10% от цената на здравната услуга при всяко посещение.

Прехвърляне на около 2 млрд. лв. от общо 8-те милиарда фискален резерв в БНБ като депозити в търговски банки с лихва от около 5-6%, обмисля финансовият министър Симеон Дянков. С парите, по думите му, можело да бъде запълнена дупката в здравеопазването например. Това обаче не означавало харчене.

От неизползване на възможностите на фискалния резерв за 10 години страната ни пропуснала ползи за няколко милиарда лв. Колко точно от резерва ще бъде прехвърлен в други банки, зависи от това дали ще бъде приет балансиран бюджет за догодина. Проектобюджетът ще бъде внесен в Министерския съвет следващата сряда.

В момента резервът на здравната каса, който стои в БНБ, е малко под 700 млн. лв., каза още Дянков. По думите му в момента бюджетът на НЗОК зависи главно от концесионни и приватизационни сделки, така че в последните няколко години е имал добри постъпления. Според него за следващата година поради малката икономическа дейност той ще възлиза на 130-140 млн. лв. В бъдеще вместо 6% да се използват за здраве и другите 2% да влизат в БНБ, в проектозакона за здравната каса се предвижда всички тези пари да се използват за здраве по усмотрение на здравната каса и здравния министър, каза финансист № 1. По думите му за парите, които вече са натрупани в БНБ като резерв, е необходимо решение на парламента, за да бъдат отблокирани. Правителството вече водело разговори за това.

"Не мога да коментирам решение на министри. Какво да коментирам - трябва да има йерархия. Има си ред." Това е заявил пред "Всеки ден" премиерът Бойко Борисов, запитан какво мисли за идеите на Дянков. На въпрос дали е запознат с тях, отсякъл "С какво съм запознат няма значение". Миналия петък обаче в кулоарите на парламента той самият призна, че планира "отвързването" на част от фискалния резерв.

За риска от създаването на корупционна среда в полза на много големи частни интереси предупреди в неделя по време на конгреса на БСП лидерът на социалистите Сергей Станишев по повод намерението на Борисов и Дянков да "управляват" парите от резерва.

До края на тази календарна година трябва да стане ясна съдбата на болниците в страната, каза финансовият министър Симеон Дянков. Той очаква до месец да има нов Закон за лечебните заведения, в който да залегне преструктурирането на болничната мрежа.

В България има много повече болнични заведения, отколкото в другите държави в Европа, смята финансовият министър. Според него за банкрут може да се говори при болници с финансов дефицит и там трябва да се търси отговорност на надзорници, управители и изпълнителни директори. Според Дянков касата ще плаща по-малко за болници за долекуване и за хосписи, отколкото за болници за активно лечение.

Болниците, които са губещи и нямат необходимото оборудване, не лекуват добре, ще станат за долекуване, обясни и Бойко Борисов при откриването на реновираната клиника по артроскоп-ска травматология и отделението по ендопротезиране във ВМА. Той заяви, че кабинетът ще отстъпи почивните бази на МС в Хисаря и в Наречен за преструктурирането им в болници за продължително лечение и за долекуване.

По думите на Борисов във ВМА скоро ще започнат и трансплантации на бъбрек. Той каза, че откакто се заговорило за трансплантациите, те се увеличили значително.


Здравето скара финансистите

Дават 9 млн. за ченета, вземат 400 млн. от болници
Парите за здраве за догодина предизвикаха тежък спор в държавата. Финансисти от властта и синдикатите преплетоха шпаги след вчерашното заседание на Общото събрание на НЗОК, на което бе одобрен бюджетът за 2010 г., научи "Стандарт". Представителите на профсъюзите недоволстват срещу орязването на разходната част на здравната каса, прокарано от зам.-министрите. С един глас мнозинство те решили 670 млн. лв. вместо за здраве да отидат в резерва на НЗОК в БНБ и в оперативния резерв. Зам.-министрите обясниха, че това не са пари от вноски, а трансфер от държавата, разказаха участници в заседанието. Според одобрения проект приходите за 2010 г. на НЗОК са 2,546 млрд. лв, а разходите - 1,871 млрд. лв. Предвижда се 9,1 млн. лв. от сумата да отидат за зъбни протези и коронки. В същото време разходите за болнична помощ се орязват с около 400 млн. лв. спрямо предложението на управителния съвет. При това финансиране ще строим повече гробища, скочили синдикатите и припомнили обещанието на здравния министър Божидар Нанев за балансиран бюджет. От КТ "Подкрепа" дори обмислят да излязат с протестна декларация.

Участници в заседанието коментираха, че в резултат на проекта за бюджет резервът на касата ще надвиши 1 млрд. лв. Идеята на здравното и финансовото министерства е тези пари да бъдат буфер за предстоящата здравна реформа, коментираха участници в срещата.

Същевременно вицепремиерът Симеон Дянков обяви, че през следващата година резервът на касата ще се свие до 150 млн. лв., вместо да расте. В бъдеще е ясно, че всичките 8% от вноската за здраве ще се използват за здравеопазването, вместо както досега 2% да се държат на сметка в БНБ, добави той. По думите му вече се водят такива разговори, но парламентът ще вземе крайното решение за отблокиране.