ЕС одобри електронните ни здравни картони

Електронните здравни картони и електронният здравен портал, които ще заменят от септември амбулаторните листа и медицинските журнали, са най-подробните и добре направени в страните от Евросъюза. Те са отличени с Европейската награда за публичния сектор за най-добра практика в предоставянето на публични услуги, съобщиха от Министерството на държавната администрация и административната реформа вчера. Отличието се присъжда от Европейския институт по публична администрация в Маастрихт. 40 000 държавни служители ще имат електронни здравни картони от есента. В тях ще бъдат вкарани всички техни прегледи, заболявания, предписани медикаменти, измервания, имунизации и заболявания, лекарствата, които са им изписвани, и дори рентгеновите им снимки.

Миналата година около 20% от оценките на приемния изпит по химия са били двойки. Шестиците са били само 7 на сто. Най-голям е броят на добрите оценки.

Един преписвач е засечен на първия приемен изпит - по биология за специалността медицина държавна поръчка в Медицинския университет в Плевен, съобщиха вчера от висшето училище. Кандидат-студентка се е опитала да развие изпитните си въпроси с помощта на хендсфрий, като получи информация в микрослушалка в ухото си от мобилен телефон.


Студен компрес за аптекарите
Собствениците на аптеки опряха до студения пешкир. За лек. Оказа се, на мнозина от тях хапчетата не само че не помагат, но и определено им докарват твърде много главоболия. Защото не спазват законите в държавата и вместо да продават медикаменти, търгуват само за едната печалба, независимо че аптеките по смисъла на Закона за лекарствата в хуманната медицина са регистрирани като лечебни заведения, а не като обикновени бакалии. Изпълнителната агенция по лекарствата обаче им скъса квитанциите за близо 1 млн. лв. глоби.

Да сте чули напоследък аптекар да ви разяснява при покупката начина на употреба на лекарствата? Или пък да ви предупреждава за евентуалните странични реакции? Ако сте чули, то е повече изключение, отколкото правило. Независимо че всеки един фармацевт зад щанда е задължен да консултира своя пациент, независимо дали последният иска да го чуе или не. Просто става въпрос за спазването на добра фармацевтична практика, която се стреми да постигне всяка защитаваща принадлежността си към Европейския съюз държава. Затова не само опасно, но и някак унизително и за аптекарите, и за нас, пациентите, звучи фактът, че Агенцията по лекарствата продължава да засича аптеки с лоша хигиена, неправилно съхраняване на лекарства и дори продажбата на ментета. Някак си логично възниква въпросът: необходимо ли е някой да се отрови от медикамент, купен от аптека, за да осъзнаят собствениците, че не въртят търговия с краставици, а с лекарства.

Ежегодно има по един или двама кандидати, които се опитват да препишат с подобно средство за комуникация, коментират от висшето учебно заведение. ВУЗ-ът обаче разполага с технически средства, които разкриват подобни случаи в момента на опита, уточняват оттам. Средно около една пета от кандидатите за специалността „медицина“ в Плевен пък получават двойки на приемните изпити.

Лошото е, че в управлението на фондовете и досега участват бивши здравни министри, застрахователи, банкери и изобщо хора обвързани партийно, които вече са били на ключови места, и ако са искали и са могли, отдавна да са дали от себе си каквото имат за даване. Догодина броят на тези хора ще се увеличи с още отпаднали днес от управленските структури служители. А частните здравноосигурителни фондове ще започнат работа именно в началото на 2010 година, обяви наскоро вече бившият здравен министър Евгени Желев: „Частните фондове ще имат еднаква база с НЗОК и тя няма да бъде изхвърлена“. Здравното осигуряване, пак ще бъде поставено (цитирам) в „реална пазарна ситуация“. Управляващата до вчера коалиция отдавна обсъжда демонополизация на здравната каса. И докато ДПС лобираше за сваляне монопола от касата, БСП, или Коалиция за България, продължаваше да го държи в ръцете си с години. До момента, а този момент, както се вижда, е достатъчно протяжен, НЗОК все още единствена разпределя парите от здравните осигуровки, плащани от всички българи. БСП пък, която до вчера беше водеща в Тристранната коалиция, упражняваше тотален контрол над публичните средства в здравеопазването. И ако това не е зависимост между НЗОК и МЗ - здраве му кажи - казва народът.

И вместо да се чудим дали НЗОК ще остане или не монополист във финансов аспект на здравното осигуряване, не е ли по-добре неговата официална шапка министерството на здравето, което е приютило на котлова храна цели 200 чиновници, да назначи 30-40 експерти, компетентни хора с по-широко мислене и с ясен поглед в развитието на здравеопазването, както е в най-развитите европейски държави Германия и Франция. Защото не само според мен българското здравно министерство не трябва да се занимава само с НЗОК, нито изключително с лекарствените проблеми, а да изготви глобалната линия в управлението на здравеопазването.


Проф. Генчо Начев, директор на университетска болница “Св. Екатерина”: Болниците дублират дейности, за да източват касата
Първото, което трябва да направи новият здравен министър, е финансов одит на всички здравни заведения
Константин Велков

-Проф. Начев, ще има ли проблеми здравната каса с финансирането си до края на годината?

-По отношение на болничната помощ със сигурност няма да има проблем по простата причина, че в момента касата е единият от задължителните финансиращи органи дотолкова, доколкото заплаща изпълнението на клиничните пътеки. Тя има резерв, който при нужда може да се отвори. Като имам предвид събираемостта на касата в последните месеци, която достига до 93%, нямам никакви съмнения, че НЗОК може да прояви дефицит или недостиг на финансирането на пътеките. Как ще се развият нещата с плащането на лекарствата по новия списък, това не може да се каже отсега.

-Напоследък позитивният списък е широко коментиран с проблемите, които създава. Вие какво мислите?

-Не мога да говоря за проблемите с конкретика, защото, за да се обсъждат те, трябва човек да има много информация и да е наясно с нещата. Принципно погледнато, никъде по света не се реимбурсират всички лекарства за пациентите. Има строго определени заболявания, където реимбурсирането е на 100%, но има и такива, при които е по-малко. За трети вид заболявания може нищо да не се заплати, ако човек сам си ги е причинил като зависимостта от наркотици, например. Но при онкологичните заболявания случаят не е такъв. В света тези заболявания се реинбурсират на 100%.

-У нас обаче това не се прави, както видяхме от случая с онкоболните жени, които нямат възможност да се лекуват заради липса на лекарства. Как трябва да се реши проблемът според вас?

-По принцип лекарства за заболявания като онкологичните, сърдечносъдовите и някои от ендокринологичните би трябвало да се заплащат. Да не говорим, че не трябва да има недостиг на лекарства. Друг е въпросът една каса в бедна страна като България какво трябва да покрива. Никъде по света няма толкова нисък процент за осигуряване, както е у нас. При тези факти не можем да очакваме особено пълно реимбурсиране на лекарствата за хронично болни пациенти. Все пак моето мнение е, че ако говорим конкретно за случая, онкологичните лекарства трябва да се осигуряват на пациентите, защото те са животоподдържащи. Държавата трябва да намери начин как да ги плаща. Не може да се каже обаче, че касата е длъжна да заплаща най-скъпите лекарства за дадено заболяване. Който иска такива, може да си направи доброволно здравно осигуряване.

-Каква политика трябва да следва новият здравен министър?

-Здравният министър би трябвало да провежда политиката на партията, която го е издигнала. Той трябва да се опита да реализира всичко или поне максимума от това, което е начертано в предизборната програма. Има две възможности за това какъв човек трябва да заеме поста на здравен министър. Едната е той да бъде лекар и да има достатъчен административен опит, което означава да е бил поне директор на някакъв болничен комплекс. Така той ще се е сблъскал вече с проблемите на болничната и доболничната помощ, т.е. ще има по-широк поглед върху здравеопазването. Трябва да се помисли обаче и за това, че този министър ще се върне после обратно в съсловието. И мерките, които ще предприеме, ще бъдат съобразени с този факт. Другата опция е новият здравен министър да бъде финансист, което е добър вариант, понеже първото нещо, което трябва да се направи с болниците у нас, е финансов одит на базата на здравната карта. Чрез анализа на този одит ще се прецени кои болници са финансово ефективни и кои не и има ли нужда от две такива структури на едно място, които дублират дейност. Няколко болници отчитат един пациент за едно и също заболяване, за да вземат здравната пътека. Трябва задължително да настъпи преструктуриране на болници. Не може 400 здравни заведения да обслужват население от 7 млн. души. Това не означава непременно закриване на болници. Необходимо е да се прецени на базата на тази здравна карта, която задължително трябва да се приеме, кои болници ще съществуват, а другите може да се преструктурират. В този случай е нужно да се изградят още модерни спешни центрове, които да стабилизират състоянието на пациента, докато той бъде отведен в болница.

-Освен преструктурирането на болници какви други реформи смятате, че трябва да се направят, за да се подобри здравеопазването?

-Клиничните пътеки да се остойностят така, че да има една реална цена. В момента има недооценяване на пътеките по причина, че не е калкулирана цената на труда. Трябва да се прецени още какъв пакет ще се плаща от здравната каса. Сега здравната вноска се вдигна от 6% на 8% и тези 2% могат да се смятат като допълнително задължително осигуряване. Важното е обаче да се определи как ще бъдат изразходвани тези пари. Има определени услуги, които са екстри и са повишено изискване на пациента, за които той трябва да плаща сам. Тогава пациентът ще избере дали да се осигурява в някакъв доброволен фонд, или по други начини.

Може да се каже, че има и друг вариант – задължително пациентът да доплаща 10% за здравните услуги, които получава. Ако се приеме този вариант, може да се създаде национален доброволен фонд, който да заплаща тези допълнителни 10% на хората, които нямат пари. Така автоматично се развиват всички форми на здравно осигуряване – задължително, допълнително задължително и доброволно.

Друга реформа, която трябва да се направи, е да се въведе оценка за качеството на дейността на болниците, която ще стимулира качествената дейност. От оценката автоматично ще следва и даването на акредитация на болниците, както и изборът на шефове на клиники.

Услугата в различните здравни заведения е различна по качеството си и трябва да се заплаща различно. За оценката трябва да се грижи една независима институция – това е лекарската камара, както е в цял свят. Тя ще отговаря още за продължаващото медицинско обучение, сертифицирането и ресертифицирането на специалистите. Лекарската камара се създава от най-добрите лекари в дадена област, които се избират от съсловието. Първоначално могат да се привлекат и независими специалисти отвън, които са световноизвестни. Дейността на тази камара трябва да е безвъзмездна, като лекарите работят не за пари, а за това, че са ги избрали за най-добрите.

-Достатъчно ли е финансирането на болниците в момента и в период на криза трябва ли то да се увеличи?

-В период на криза дейността на болниците се увеличава, защото стресът става по-голям сред хората.

Трябва да се помисли много сериозно за финансирането на болниците, защо то е проблемно. Първо, засега то е недостатъчно и второ – се разхищава за дублираща се дейност. Това означава, че се отчита дейност, която или не е извършена, или се извършва няколко пъти. Другото, което правят болниците, е да извършват дейност, която не е необходима на един пациент, за да се вземе по-висока пътека и повече пари от касата. Като говорим за финансиране, не трябва да мислим за увеличение на парите на болниците “на калпак”. Необходим е много строг контрол на разхода. Само така ще се предотврати парите да потъват „като в пясък“.

-Какви са проблемите специално с парите на университетските болници?

-Основният проблем с тях е, че никой не плаща на университетските болници дейността по обучение. На практика с финансите, които получаваме за медицинската си дейност, ние финансираме научно-преподавателската дейност. Тази дейност според мен трябва да се финансира от Министерството на образованието и науката чрез ректорите на висшите училища.

-Чия собственост трябва да бъдат университетските болници – на МОН или на здравното министерство?

-Не мисля, че болница трябва да бъде собственост на МОН. Има резон обаче принципал на болницата да бъде ректорът на висшето училище. И в сегашния закон за лечебните заведения в чл. 62, ал. 2 пише, че Министерският съвет по предложение на здравния министър може да предостави собствеността на университетските болници в качеството на едноличен собственик на висшето медицинско училище. Това го има и сега като възможност, но то се бие с други законови норми.

Може да се коментира и друго. Защо в София има 19 университетски болници, като Медицинският университет е само един. Това е така, защото в закона се казва, че дори една клиника да има право да преподава на студенти, цялата болница е университетска. Това трябва да се промени и да се даде право на ректора да прецени на коя структура ще възложи преподаването на студенти. По този начин ще се качи и нивото на образование, като няма да има нужда от 19 университетски болници. Ще има само тези структури, с които университетът е сключил договор и не е нужно всички звена на една болница да обучава.

Тези твърдения на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов ще проверява прокуратурата в Разград. Новоизбраният заместник-председател на парламента заяви преди време в лично мнение за “24 часа”, че това се е случвало, докато е бил доктор в града. Той лично видял как завързали маточните тръби на туркиня, за да не ражда повече. В друг случай акушерки зарязали новородено с тежки проблеми, защото било “поредното турче”.

По време на изборната кампания Иванов повтори думите си пред Нова телевизия.

“Проверяваме всички лекари и сестри, които през 1989 и 1990 г. са работили в акушеро-гинекологичното отделение на разградската болница. Изискахме журналите и ще проследим екипите, с които е работил д-р Лъчезар Иванов на операции. Той самият също ще бъде разпитан”, обясни наблюдаващият прокурор от Окръжна прокуратура Милена Пенчикова.

Проверката е разпоредена от Върховната касационна прокуратура. Тя трябва да приключи в началото на август.

“Нека прокуратурата си свърши работата. Политиците не трябва да се месим. Аз съм съобщил само неща, на които съм бил свидетел. За тези 2 г. в разградската болница аз нямам починало бебе”, коментира вчера д-р Иванов.

“Тези твърдения не отговарят на истината и са абсолютно недопустими от медицинска и човешка гледна точка”, заяви вчера завеждащият акушеро-гинекологичното отделение в болницата от 1963 до 1991 г. д-р Емил Димитров. Той отрече да е имало различие в отношението към децата от друг етнос. По онова време смъртен случай на дете се разглеждал от специална комисия и при лекарска вина имало наказания.

“Тогава в отделението имаше двама лекари от турски произход - д-р Тетева и д-р Алиева, половината акушерки също бяха от турски произход. В раждания и операции са работили смесени екипи и не беше възможно да се делят жените по етнически принцип”, добави д-р Димитров. Той определи обвиненията на Иванов като налудничави.

- Тежко е, а предполагам, че като се направи задълбочен анализ, ще се окаже още по-тежко. Хубавото е, че веднага след изборите се видяхме с г-н Орешарски и решихме да направим нещо като преходен период. Такъв има в Щатите - 6 седмици старото правителство работи заедно с новите администратори.

Ние нямаме толкова много време, но работим от 10 дни. Виждаме се всеки втори ден и разговаряме по определени теми - бюджет, разходи, приходи. Впрочем ситуацията става все по-тревожна с приходите и постепенно акцентът се измества от съкращаването на разходите към повишаването на приходите.

- Има ли полза от този цивилизован “плавен преход” в министерството?

- Именно заради това ще е възможно особено нужни проекти да се съхранят. Ще спестим и време, и пари. Обсъждаме от гледна точка на актуализацията на бюджета какво е нужно, за да има в края на годината 0,5% излишък. И той да е основата, на която да стъпи новото правителство- още на първото си заседание да се кажат възможностите министерство по министерство

- Вече знаете ли харчено ли е предизборно, какво остава и как да се употреби?

- 8,8 милиарда лв са били в началото на годината във фискалния резерв, а към края на юни са 7,5 млрд. лв.(Според министъра в оставка Орешарски във фискалния резерв има 8,2 млрд.лв.-бел.ред.)А от излишъка (в консолидираната фискална програма- бел.ред.) за 6 месеца са похарчени около 4,5 млрд. лв.

- Ясно ли къде са отишли тези пари?

- Около 2 млрд лв са отишли за странни енергийни проекти.

Странни, защото не е съвсем ясно за какво точно са употребени. Например голяма сума е използвана за АЕЦ „Белене", което е икономически неоправдано. Има разходи за социални дейности, покриване на дефицит. И за антикризисната програма „Станишев", където има и инвестиционни проекти. Тази година вървим към дефицит, но според мен още е да овладеем увеличаването му и да стигнем до балансиран бюджет.

- Корекциите в тазгодишния бюджет ще вървят заедно с правенето на този за догодина. Той какъв ще е?

- Много по-труден. Ако и европейската, и българската икономика продължават да бъдат в криза, ще е много сложно да се търсят начини за балансиране на бюджета. Съкращаването на разходи си има предел - в момента, когато започнеш да мислиш за съкращаване на пенсии, заплати, социални разходи, си в грешната посока, защото свиваш потреблението, което натиска икономиката надолу.

- Отказахте ли се от идеите да връщате “самолетите на властта”, да режете пари от бордове?

- Не сме се отказали, но това реално спестява твърде малко. Двата контракта на самолетите на властта, както вие ги наричате, ще доведат до икономия от 30 млн. лв. за година, тъй като те са по 55 милиона долара за 5 г. Не са 2 милиарда, въпреки че и с 30 милиона могат да се направят доста неща.

Големите спестявания ще дойдат от спирането и преосмислянето на енергийни проекти, защото там е големият теч. Още не знам размерите му, защото цифрите не са в републиканския бюджет, а в Българския енергиен холдинг(БЕХ), който не е публично дружество.

- Наистина ли не се знае колко пари са влезли в БЕХ и за какво е харчено?

- Да, за последните 2 г. енергийният холдинг няма баланс, за да се видят активи, пасиви, направени инвестиции, защото БЕХ е организиран като финансов холдинг. Това обаче може бързо да се промени, защото той е държавна собственост. Може например държавата да си остави 90% и да качи 10% на борсата.

- Това част от идеите ви за фондовата борса ли е? Обяснете я...

- Да. На борсата могат да бъдат качени, и то сравнително бързо интересни предприятия - има поне 130 такива. Това веднага води до две неща - до прозрачност и до набиране на пари. За БЕХ има информация, че е на годишна печалба от 2%, при положение че енергийният сектор по принцип печели между 25-30%. Някъде над 20% от печалбата я няма, което означава, че или са покрити, или неефективно се работи. Затова трябва да се тръгне към това да стане публично дружество. Не пренебрегвайте и възможността пенсионните фондове да могат да инвестират в такива проекти.

- Трябва ли да спре проектът АЕЦ „Белене”? Вероятно той е един от неефективните, според вас?

- Според мен - да, тъй като са похарчени много пари. А не се знае за какво. Реално нямаме пари за “Белене” и не можем да си го позволим. Ако не сме консервативни във всичките си инвестиции, идните 2-3-години цялата макросистема става по-лабилна. От тази гледна точка, строенето на “Белене” с държавни пари или държавни гаранции е неоправдано. Ако някой частен инвеститор има пари и има проект, нека го прави.

- А за магистрали ще има ли пари, защото вече бяха обещани?

- Могат да се намерят. Трябва да търсим отговор в посока на това какво е важно за нас като държава след кризата. Според мен три неща: първо- образование, второ- магистрали и трето- здравеопазване. Което означава, че други неща няма да могат да се направят за известно време.

- Ще променяте ли екипа във финансовото министерство? И ще “пипате” ли в ръководствата на приходните агенции?

- На първо време ще се сменят всичките зам.-министри и от 5-има ще стигнем до трима. Един, отговарящ за приходите, втори- за разходи и бюджет, и трети - за макроикономика, банки и еврофондове.

- Това означава ли, че няма да правите агенция за еврофондовете и няма да има вицепремиер, отговарящ за тях?

- Няма още твърдо решение по този въпрос. Ясно е обаче, че този начин на организация не работи добре - той изцяло зависи от това да има вицепремиер, който се занимава само с това. Така или иначе, след като се закрива министерството на администрацията, екипите по еврофондовете от него може би ще е добре да отидат към сегашните експерти в МС, които бяха на подчинение на г-жа Плугчиева. Вероятно не е и нужно във всяко от 7-те министерства, работещи по оперативни програми, да има екипи. Проверили сме, акредитацията се променя само ако се променя контролът над оперативните програми.

Колкото до приходните агенции - по време на криза да си играем за няколко месеца да сменяме хора, не е добра идея. Така че това не е сред първите 50 неща, които трябва да се направят. Като се промени структурата на зам. финансовите министри и съответните им дирекции и се премахне дублирането, ще се повиши ефективността. Например сега във финансовото министерство има две дирекции, подчинени на двама зам.-министри, но и двете се занимават с еврофондове. Това не може да продължи и вероятно ще се стигне до сливане.

- Ще режете ли представителни разходи, коли, командировки на министри?

- Да, определено. Въпреки че сметките показват, че това ще спести не много - около 60 милиона лева. Докато ревизия на проекта „Белене" например носи икономия от 600 млн. лв., и то веднага. Но другото действа дисциплиниращо.

- В "24 часа" бе лансирана идея за драстично вдигане на заплатите на министрите, за да ги предпазваме от корупция и да работят по-добре? Не знам дали знаете, че сега като министър ще получавате около 1800 лева.

- Не съм се замислял, но аз така или иначе съм работил достатъчно в чужбина, за да не живея сега само от министерската заплата. Не съм убеден, че това е добра идея. Ако част от министрите използват големи проекти за един или друг начин за допълване на доходите си, то допълването е много над 20 000 лева, за които говорите. Склонен съм да мисля за такава система повече за хората на средните управленски нива - директори, главни експерти.

- Кои сделки и решения на кабинета „Станишев" ще бъдат ревизирани?

- Все още не знаем какви са. Мога да отговоря едва след като се види икономическият и секторният им анализ. Там, предполагам, ще намерим и добри, които трябва да бъдат продължени. Но ще има и такива, които трябва да бъдат прекратени. Трябва да се търси икономия от около 2,5 млрд. лева разходи. Няма да си позволим съкращения в доходи, заплати, пенсиите на хората. От административни разходи тази година много не може да се спести, големите икономии ще дойдат от инвестиционни проекти, които във време на криза трябва да се отложат.

- Пари за 13-а пенсия и заплата в тази кризисна година ще има ли?

- Този разход на фона на другите не е огромен, но ще го знам след 3 седмици.

- Защо толкова имена на министри се завъртяха, имате ли обяснение?

- Защото се случва голяма промяна и има повече енергия, и от страна на ГЕРБ, и от експерти извън партията, които искат да са част от нея. На ден аз получавам по 50-70 обаждания, или имейли, от хора, една трета извън България, които казват: Аз искам да дойда да работя, да помагам...

- Казват „Искам да съм министър"?!

- Не, не само. Работили са навън, искат да се върнат. Другите 2/3 са хора, които живеят и работят тук, но искат да направят нещо активно. В други моменти вероятно не биха влезли в политиката.

- А нямате ли обаждания от лобита, кръгове по интереси? У нас, както е известно, партиите си имат обръчи от фирми, а властта - клиентела. Имате спонсори, те също ще чакат отплата може би…

- Аз съм бил в чужбина и слабо ме познават, така че на мен никой не ми се обажда. Това е положителната част на една голяма промяна - някои от тези връзки се разкъсват естествено. Освен това идват хора като мен, които дълго време са били извън системата и нямат никакви връзки с тези обръчи или каквото там ги наричате.

- Не искате да съобщите имена на министри. Поне кажете идеите за промени в структурата на министерствата?

- 100% решение все още няма. Но някои неща са решени. Определено няма да има министерство на туризма. Екологията си остава отделно министерство. Мисли се усилено дали да не се направи министерство на инфраструктурата - транспорт, енергетика и съобщения. Може да се окаже вариант и оставането заедно на енергетиката и икономиката. Още няма крайно решение.

- ГЕРБ тръгва по трудния път - без коалиция…

- Аз не се занимавам с политическия процес. Но все пак реално се оказва, че нашият икономически екип е по-добър от този на Синята коалиция. По-важното обаче е, че изборите показаха кого хората искат да управлява. Показаха, и то категорично, че не искат договорки от типа - вие вземате тези 5 министерства, ние - другите 2, и всеки си гледа в посоката. Мисля, че е по-важно хората да работят в екип, и да носят пълната отговорност за действията си.