Протест с кофички мляко в защита на шофьор, ударен от кола на НСО

Магистратът поиска прокуратурата да обвини шофьора Цветомир Богданов, след като кола на военния министър Аню Ангелов предизвика катастрофа и се заби в джипа му. Това стана на кръстовището на столичните бул. "България" и "Т. Каблешков" преди 1 г. Тогава детето на Богданов едва не се задуши.

Над 60 човека заявиха в социалната мрежа, че на 28 март ще протестират с кофички кисело мляко на капаците на колите си срещу решението на съдията.

„Върнах делото за установяване на фактическата обстановка. Тълкувателната практика на Върховния касационен съд е да се установи или изключи вината на всеки участник в ПТП, когато са повече от един", обясни съдия Генко Драгиев. (Виж коментара му долу.)

Катастрофата е предизвикана от Васил Александров от Националната служба за охрана (НСО). Експертиза по делото срещу него стана причина съдът да настоява заедно с ) Александров да отговаря и Богданов. След скандала се появиха нови свидетели, готови да дадат показания как

на червено и ударила преминаващия на зелен сигнал джип на Богданов. Те не видели правителственият мерцедес да се движи с предупредителен светлинен и звуков сигнал.

Оказа се, че по делото в Софийския военен съд има две противоречащи си автотехнически експертизи.

Първото заключение е, че шофьорът на цивилната кола не е имал време да реагира на връхлитащия го министерски автомобил. Преди сблъсъка той се движел с 81 км/ч, а джипът на Богданов с 23 км/ч.

Разследващите назначават втора експертиза. Тя значително занижава скоростта на служебната кола на 50 км/ч и сочи, че преди сблъсъка колата на НСО за 1,5 сек е навлязла от булеварда в кръстовището.

"Джипът през това време е бил на 10 м след потеглянето си от място и скоростта му е била 20 км/ч. Можел е да възприеме навлизащия в кръстовището автомобил на НСО. Ако веднага бе преустановил ускорението, то останалите 11 метра щеше да измине с по-ниска скорост, за по-дълго време и така да се размине с инцидента", пише в експертизата.

"Вместо да изясни противоречията в експертизите,

с указание да повдигне обвинение и на Богданов", обясни адвокатът му Пламен Петков. Определението на съда е от 15 февруари т.г.

Богданови до днес тръпнат при спомена за кошмарната катастрофа. На 14 април 2010 г. към 19 ч Цветомир, Биляна и синът им пътуват към кв. Гоце Делчев.

Цветомир шофира, съпругата му е на предната седалка до него, а 4-годишният Преслав е отзад. Мъжът спира на светофара на бул. "Тодор Каблешков" и бул. "България" в посока "Била". При зеления сигнал потегля. В следващите секунди тримата изживяват ужаса от срещата със смъртта. Цветомир дори не успява да реагира, преди летящият мерцедес да се забие в джипа му.

Свидетели на катастрофата стават десетки шофьори и пътници на оживеното кръстовище. Сред тях е и шефът на Правителствена болница д-р Любомир Спасов, което се оказва съдбовно за малкия Преслав. От удара детето е глътнало езика си. Д-р Спасов му дава първа помощ. Възстановява дишането му, качва го заедно с май-

ката в колата си и потеглят към болница "Лозенец".

В автомобила на НСО пътува военният министър Аню Ангелов. Той ще разкаже по-късно, че седял отзад и четял доклад в момента на инцидента. Странична

от сериозно нараняване. Откаран е в болницата с натъртване на ребрата и охлузвания по рамото. "Министърът дойде да види Преслав в болницата", спомня си майката. Шефът на НСО ген. Димитър Димитров също ги посетил и заявил, че е на тяхно разположение, ако имат нужда от помощ.

Шофьорът на НСО Васил Александров не отрича, че е

минал на червено. Прокуратурата му повдига обвинение, а предвиденото наказание, ако бъде признат за виновен, е глоба от 1000 до 5000 лв. и временно лишаване от право да шофира.

Съдът обаче се съгласява със защитата, че делото трябва да се върне за доразследване. "Въпреки възражението на прокурора съдията указва повдигане на обвинение срещу Богданов. Ако това се случи, ще искаме повторна автотехническа експертиза по отношение на скоростта и изясняване на

обстоятелството дали шофьорът от НСО се е движел със специален режим", каза адвокатът.

Свидетели заявяват, че министерският мерцедес не е ползвал специален режим. Други твърдят, че видели само светлинен сигнал. Само един очевидец смята, че шофьорът бил пуснал и сирена. Според Петков законът дава право на шофьор на автомобил със спец режим да мине на забранен сигнал само след като намали достатъчно скоростта, така че да извърши това безопасно.

Съдията:

„Върнах делото на прокурора за установяване на фактическата обстановка. Събраните материали сочат, че той е направил неправилни изводи и е повдигнал неправилно обвинение", обясни съдия Генко Драгиев.

Той допълни, че не било изяснено дали и вторият участник в ПТП не е нарушил правилата за движение. „Чл. 20 от закона за движение по пътищата е категоричен, че зеленият сигнал на светофара не освобождава водачите от задължението и отговорността да избегнат възникването на произшествие. Заключението на авто-техническата експертиза е, че шофьорът на джипа е можел да спре, но не го е направил", каза Драгиев.

От доказателства по делото ставало ясно още, че детето в джипа не било поставено в специална седалка и обезопасено с колан, както предвижда законът. (24 часа)

Гардовете:

Богданов не е спазил правилата

Законът е категоричен, че ако в кръстовището има коли или пешеходци, които не са се изтеглили, както и навлизащ автомобил със специален режим, то останалите участници в движението трябва да спрат или да преминат само ако това може да стане безопасно", заяви шефът на транспорта в НСО Злати Райков. "За съжаление правилата за движение масово не се познават и не се спазват." Райков твърди, че Богданов изобщо не е забелязал колата със специален режим. "Ударил е нашия автомобил в момента, в който е пресякъл пътя му. Това става ясно и от снимките на катастрофата, публикувани във всички медии. Пораженията на колата ни са изцяло в двете десни врати, а тези на джипа - в предницата." Той припомни, че в изричната наредба, регламентираща специалния режим на движение, се допуска автомобилите на МВР, НСО и НС да са с монтиран светлинен сигнал на достатъчно видно място. (24 часа)

Цветомир и Биляна Богданови:

Д-р Спасов ни спаси, синът ни беше в шок

Безкрайно сме разочаровани от правосъдието и институциите. Близо година, докато траеше разследването, не предприехме нищо. Надявахме се ангажираните по случая да си свършат работата.

Очаквахме да се установи вината на шофьора от НСО, за да си вземем парите от застраховката. Случващото се обаче е безумие.

Първо станахме свидетели на опит да се манипулира експертизата така, че да се окаже, че ние сме минали на жълто с висока скорост. Стана ясно, че не съществува такава техническа възможност в конкретната ситуация поради спецификата на сигналната уредба на кръстовището.

После се появи свидетел, който заяви противно на всички останали, че колата на НСО се движела със светлинен и звуков сигнал.

В България има еднакви правила за всички. И щом законът дава право на определени служби да нарушават правилата само при определени обстоятелства, какъвто е специалният режим на движение, то те стриктно трябва да се съобразяват с това. В онази вечер колата на НСО нямаше светещ буркан. Не чух звуков сигнал, а ако бе намалила скоростта, до катастрофа нямаше да се стигне.

Преслав е диабетик и след инцидента панкреасът му отказа да работи. I Мнението на ендокринолога е, че причина за това е изживеният стрес от катастрофата. Въпреки това в медицинската експертиза записаха, че е получил лека телесна, повреда.

Не искам и да си помисля какво щеше да се случи, ако д-р Любомир Спасов не се бе притекъл на помощ. Трябва да целуваме ръцете му. (24 часа)

Това съобщи председателят на сдружението на лечебните заведения по онкология доктор Мария Рачева. Ведомството е предложило на мениджърите им да подпишат договори за работата си през тази година. Всички директори са отказали с аргумента, че предвидените средства ще доведат до масови фалити на онкоцентровете и стотици онкоболни ще останат без лечение.

"В договорите е записано, че отговаряме за всичко, което сме извършвали досега, длъжни сме да го извършваме непрекъснато, без да получаваме заплата за това, и могат да ни спрат субсидията", каза д-р Мария Рачева, директор на онкоцентъра във Велико Търново. Директорът на комплексния онкологичен център в Шумен доктор Сотир Караниколов обясни, че според предложената методика от ведомството центърът ще получи едва 20% от реално заработената медицинска дейност.


Пак без лекарства
Аида Паникян

Една майка, разкъсвана между мъката за болестта на детето си и гнева, че държавата за пореден път не изпълнява ангажиментите си, днес плака по телефона. Ако умножим тази мъка по неколкостотин хиляди и добавим усилията на лекарите, бихме получили картина на ситуацията със скъпите лекарства у нас. За придаване на по-реални щрихи на картината може да бъдат добавени официалните съобщения от здравната каса и здравното министерство. Според тях проблем няма с лекарствата, те са налични. Очевидно усилията на пресцентровете не са достатъчни, за да стигнат животоподдържащите препарати до болните от рак, от хемофилия, до хората на хемодиализа, до тези с присадени органи. Всеки от тях има право на живот, още повече че медицинската наука е открила начин за това. Ала тук, в България, някой с оправдания за "икономическа криза" или "липса на пари", или просто с несвършена своевременно работа, или с недоизмислена "реформа" им отнема това право. И се опитва да заблуди обществото, изчислявайки неизчислимото.

Безспорен факт е, че лекарствата някой ден ще стигнат до болниците. Само че на онова 14-годишно момче, което трябва да лежи обездвижено и да "лекува" хемофилията си с компрес с лед, според съвета на национален консултант, няма да му трябват лекарствата след месец или два, а сега!

Поредната промяна заради самата промяна. Дали някой чиновник или министър си дава сметка, че зад бройките и левовете стоят човешки съдби и животи?

"Ние сме от най-заинтересованите и подкрепяме операцията в Либия. Имаме готовност да изпратим фрегатата "Дръзки". Въздушните удари и ембаргото ще свършат работа, ще се разиграва военна операция като в Косово", анализираше в тв интервю премиерът рано сутринта в неделя. Той обяви как български експерти активно участват в работата на НАТО при планирането на операцията. Подобни нападения над режима на Кадафи е трябвало да има още, когато българските медици бяха в либийски затвор, защото това било изнудване и рекет на една държава.

Съвсем други бяха мислите на Борисов вчера сутринта, изречени пак в тв ефир. Премиерът няколко пъти тропна по масата и заяви "в подобна авантюра няма да пусна нашите летци". Той вече бе категоричен, че България няма да участва в международната операция. Борисов дори разкритикува Франция, Великобритания, САЩ и другите държави, участващи в ударите срещу силите на Кадафи. Въпреки че преди ден премиерът обясни как операцията е закъсняла с няколко години, вчера той коментира, че държавите избързали заради петролни интереси.

ДУМА припомня, че подобна е позицията на германското правителство, което активно критикува Франция, Италия и САЩ за въздушните удари.

Вчера сутринта Борисов вече бе забравил думите си отпреди ден, че българските самолети МиГ21 и МиГ 29 не са съвместими със стандартите на НАТО и само заради това няма да бъдат включени в бомбардировките. Той излезе с нова причина за неучастието на България: "Ние не участваме по простата причина, че няма формулирани цели и начини, по които това да се случи". Новото му мнение бе, че "с финансово-икономически натиск би могло да се постигне много повече, отколкото да се хвърлят ракети тук-таме върху сгради или техника".

Въпреки че смени позицията си за по-малко от ден, Борисов успя на няколко пъти да се размине с изказванията на двама от министрите си. Шефът на МВнР Николай Младенов се въртеше по всички новини, за да обяснява, че "след като Кадафи е започнал атаките срещу гражданите на собствената си държава, операцията на международната общност е била неизбежна". България няма да участва във военна операция, а ще помага само хуманитарно, обаче категорично застава зад резолюцията на ООН и решението за оръжейно ембарго над Либия, коментира външният министър.

Друго разбраха българите от военния министър Аню Ангелов. Той пръв съобщи, че страната е готова да прати фрегата на съюзниците и добави, че НАТО трябва да поеме ръководството на операцията. После министърът обяви, че "България може да се включи с два медицински екипа, а на по-късен етап и по море".


Уволниха болничен шеф, бил от БСП
Управителят на белодробната болница в Перник д-р Александър Алексиев тихомълком бе уволнен. Отстраняването му от длъжност е станало със заповед на здравния министър Стефан Константинов от 25 февруари, Алексиев все още не е известен официално, че е уволнен. Докторът е член на БСП и още преди 2 години активисти на ГЕРБ в Перник подмятали, че той може да си отиде всеки момент, разкрива сайтът ipemik.info. По неофициална информация за нов шеф на болницата е определен специалистът по уши, нос, гърло д-р Александър Александров, който има частна практика в Перник. През 2003 г. той е бил кандидат за общински съветник с листата на БДС "Радикали" на Евгений Бакърджиев.

Уволненият д-р Алексиев е специалист по кардиология и завършен здравен мениджмънт. Той стана управител на белодробната болница след конкурс през март 2007 г. В лекарската гилдия в Перник д-р Алексиев е описван като много добър специалист и мениджър. Според запознати качеството на лечението в болницата се е повишило след направените от него ремонти, набавянето на съвременна апаратура и постоянна грижа за квалификация на персонала. Той е активен член на местното ръководство на БСП и председател на групата общински съветници "БСП-ПБС-Нова левица" в Перник.

Препарати за спешно и болнично лечение на пациенти с хемофилия няма. Проблемите възникнаха след въвеждането на новия ред на отпускане на тези препарати от НЗОК.

Основният проблем е с фактор за кръвосъсирване 8, с фактор 9 нещата още не са толкова критични, поясни пред ДУМА Йордан Недевски, председател на Българското дружество по хемофилия. На пациентите, имали нужда от болнично лечение, било обяснявано, че лекарства няма, а там, където имало малки количества, се пазели за тежки кръвоизливи. В дружеството всекидневно постъпват сигнали от пациенти в страната, допълни Недевски. Един от най-често срещаните случаи е кръвоизлив в коляното - това не е животозастрашаващо състояние, но води до инвалидизация, обяснява Недевски. За подобни състояния пациентите не могат да получат лечение. Майката на 14-годишно момче с хемофилия с контузено дясно коляно обясни пред ДУМА, че няма абсолютно никакви кръвни продукти в болниците в района й - Варна и Русе, нито фактор 7, нито 8, нито 9. С големи трудности семейството се е снабдило с жизненоважните за момчето 3 флакона. Майката е притеснена и за препаратите за домашно лечение. С новия ред значително се удължава и пътят, и времето за получаване на лекарствата. Проблем ще бъде и намирането на аптека. "Синът ми трябва да получи 60 флакона от препарата, а само 1 струва 1500 лв. Аптеките се въздържат да купуват толкова скъпи лекарства от страх дали касата ще им плати своевременно", коментира жената.

ДУМА припомня, че до 1 март кръвните продукти и за домашно, и за болнично лечение се осигуряваха от МЗ. От 1 март НЗОК осигурява факторите за кръвосъсирване за домашно лечение. От касата съобщиха, че от 1 до 10 март 59 пациенти са подали документи за отпускане на лекарства за хемофилия и всички са одобрени. За периода 14-18 март са постъпили документи на други 54 пациенти, които трябваше да бъдат разгледани на заседание на комисията вчера. По принцип тя одобрява експертизите до 2 месеца след подаване на документите в РЗОК, но с оглед на ситуацията се разглеждат на 2 седмици, поясниха от НЗОК.

Остава открит въпросът с болничното и спешното лечение на хемофилиците.

На болниците и центровете за спешна помощ са осигурени необходимите за преходния период препарати, увериха от МЗ. Те ще получават по методиката средства за провеждане на търговете за доставка на кръвни продукти, допълниха за ДУМА от пресцентъра на ведомството.

При хемофилията кръвосъсирването е затруднено. Инсулт при хемофилик например се овладява с 60-70 хил. международни единици препарат, поясняват от дружеството. Над 600 души страдат от заболяването у нас. От тях над 100 са деца.


Бойкокрация
Премиерът може да се бие като горила в гърдите, но успехите му са чиста фантазия
Боряна Костова

Когато някой твърди, че знае и може всичко, обикновено не знае и не може нищо. Така е с хората, така е с партиите, така е и с властта. Примерът ще ни избоде очите. Обаче тия дни Росен Плевнелиев, най-рейтинговият министър в екипа на Бойко Борисов, направо ни хвърли в музиката, обяснявайки свръхспособностите на това правителство, което било на път да постигне такива успехи, каквито другите не са успели за последните 20 години.

Ако тези глупашки хвалби бяха изречени от някой прост и неук човечец, щяха да предизвикат само смях и съжаление. Но когато излизат от устата на управленец, от когото в немалка степен зависи днешният ден на страната, няма как да не доведат до съмнения в нормалността на хората, в чиито ръце сега е изпълнителната власт в държавата. Защото и партийната лоялност има граници, които не може да се прехвърлят за сметка на истината.

А голата, неприятната истина е, че правителството на Борисов е еманация на войнстваща некадърност.

То е дотолкова объркано, безпомощно, мудно и егоцентрично, каквото не сме предполагали, че може да съществува. И всъщност е лоша имитация на някакво управление, невъзможно да се определи какво, понеже ту е дясно, ту е ляво, ту е нито едно от двете. Но това не е най-страшното. Голямата беда е, че няма идеи, няма приоритети, няма ясни перспективи. В нито една област. Дори в сферата на сигурността, в която премиерът и едното му вице се имат за суперченгета. Всички сме свидетели как сутрин, обед и вечер правителството сменя позициите и решенията си като носни кърпички. И то по важни въпроси. Един ден вдига ДДС-то, на другия го сваля, заклева се, че няма да строи АЕЦ "Белене" и премиерът го нарича гьол, пълен с шарани, после същият този премиер шашва народа с излияния как тоз проект му лежал на сърцето, приема антикризисни мерки и мигом се отказва от тях. Така кабинетът се люлее от крайност в крайност и докато се чуди какво да предприеме, министър-председателят се юрва от телевизия в телевизия да се прави на Кашпировски и да успокоява общественото недоумение с тъпи обяснения, като това колко човешко е да се греши, че всички сме грешни и от това не произлиза нищо страшно. Напоследък обаче мина на друга струна - жалва се всеки ден от неблагодарното население, което не търсело в себе си вина за неуспехите на управлението, а хвърляло всичко на гърба на правителството. Явно този човек не разбира, че не се намира на селския стадион в Банкя, а на най-високото място в Министерския съвет и носи цялата отговорност за съдбата на държавата.

Ако правителството се отдаваше само и единствено на безсмислена риторика, може би вредите за държавата щяха да са по-малко, отколкото са в действителност. Обаче от време на време него го обзема някакъв безумен управленски ентусиазъм и решава да прави "реформи", от които на народа му се разплаква майката. Макар че, ако питате премиера, досега всичко му е за шест и само черната завист на опозицията пречи да получи признание.

Преди да вземе властта, партията на Бойко Борисов буквално заслепи обществото с фалшива добронамереност и щедри обещания. На работещите обеща заплатите до края на мандата да догонват европейските. На младите - модерно образование и реализация в привлекателни професии. На безработните - нови работни места. На възрастните - прилични пенсии и дори скок до 50% на вдовишките добавки. На болните - лекарства и достъпно здравеопазване. На бизнеса - поток от евросубсидии, ниски данъци и добра административна среда. А на целокупните българи - изкореняване на корупцията, смазване на престъпността и справедливо наказание на виновните за разграбването на България. Както се пее в една чалга - "щастие и рози в максимални дози".

Днес, почти две години по-късно, нищичко от обещанията на ГЕРБ няма изгледи да се случи. И най-доверчивите вече не се съмняват, че в програмните проекти на Борисов, както във всичко останало, рогът на изобилието е бил обикновено партийно менте.

Макар финансовият "гений" Симеон Дянков да припява на тримесечие, че страната излиза от кризата, подобни заклинания не влияят на реалната ситуация. А тя е повече от обезпокоителна. При условия на нисък брутен вътрешен продукт, непрекъснато растяща безработица (според НСИ тя е малко над 11%, но според достоверни източници е два пъти повече), ежедневно растящи цени на основни храни, горива и енергоносители, замразяване (или намаляване) на заплати и пенсии и силен спад на покупателната способност на населението, специалистите говорят за развихряща се, а не за затихваща, криза. И България не само че е на опашката в европейската класация по жизнен стандарт, а продължава да дълбае дъното. Само преди дни Дянков преповтори мантрата си, като този път скочи и срещу довчерашните си работодатели от Световната банка, които най-сетне забелязаха мизерното съществуване на българите. По нейни данни около 55 на сто от населението у нас е в крайно тежко материално положение. Но май реалният процент е доста по-висок.

Друго професионално недоразумение - просветният мнистър Сергей Игнатов, направи каквото можа, за да съсипе образованието с безумни икономии и въпреки лицемерно оттегления проект за БАН, още не се е отказал от идеята си да загроби академията и да й прибере имотите. При такъв измислен министър няма какво да се чудим защо ЕС обяви тревога от равнището на знанията на учениците и от растящата неграмотност сред младите. Читавото се ориентира към работа и образование в чужбина, а завършилите у нас вуз добри специалисти Западът привлича с многократно по-високи заплати от нашите. Така с минимални инвестиции развитите европейски страни "изсмукват" младите български мозъци, които подпомагат развитието им. А у нас - скръб и жалост. По данни от последното преброяване населението на страната е намаляло с около 600 000 души. Което показва, че емигрантската вълна към Европа не спада. И, както е тръгнало, скоро тук ще останат само възрастни и нискоквалифицирани хора. Какво бъдеще може да ни очаква тогава?

Непрекъснато се говори, че икономиката е тази, която ще ни измъкне от блатото на недоимъка. Така е на теория. А в действителност няма оптимистични очаквания.

И средният, и малкият бизнес са затънали до гуша

Правителството все още им дължи над 200 млн. лв., които уж се изплащат, но с чаена лъжичка. По тази причина фирми масово фалират, а други едва кретат със занулена печалба и за да не издъхнат, непрекъснато ограничават дейността си и уволняват работници. За инвестиции в производството изобщо не става и дума. Дори строителството, което доскоро даваше работа на много хора, се е свило наполовина.

Що се отнася до широко прокламираната от кабинета "Борисов" идея, че България ще се развива като силна аграрна държава - и тя отлетя в небитието. И как няма да отлети, след като земеделският министър Мирослав Найденов хубаво пие и пее, но нищо не разбира от земеделие. И се отдаде предимно на активен пиар по борси, тържища и магазини, като "лови" спекуланти за пред камерите на телевизиите. Макар сам да признава, че правителството няма механизми да обуздае цените. Тия, дето още очакват да ги залеят с европейски субсидии, сполучливо го нарекоха "министър на виното и ракията". Понеже, както се разбра, това му е националната кауза. А междувременно България току-виж взела да внася селскостопански продукти и от Гренландия.

Отгоре на всичко министърът често си спестява истината или я предава по изгоден нему вид. Вчера в една телевизия се запени да обяснява как били изплатили на зърнопроизводителите 80% от евросубсидиите им за м.г. Браншовият им лидер обаче го опроверга в ефир - дадени са само 30% и то със закъснение. По негови думи хаосът в земеделското министерство и в ДФ "Земеделие" е по-голям от този в Либия.

А как се пребориха с корупцията? Ако съдим по скандала с 6-те апартамента на Цветан Цветанов, промяната се състои в едно-единствено нещо - корумпираните получиха управленска възможност да викат "Дръжте корумпираните!" Сагата с тъста и тъщата на вътрешния министър, които в най-добрия за него случай са перачи на пари, апетитните имоти, с които за нула време се сдобиха видни гербери - като например Искра Фидосова и шефът на СОС Андрей Иванов, раздаването под масата на тлъсти обществени поръчки на "наши хора", безпардонната намеса на премиера в полза на Мишо Бирата и подобните му, както и излезлите на показ срамни за уважаващ себе си министър-председател протекции за личности като Вучката - "оня, дето ритаме топка заедно", говорят сами по себе си как печените ченгета се борят с престъпността и въвеждат ред в държавата.

Може Бойко Борисов да се бие в гърдите като горила от остров Борнео, но неговото правителство не извърши за пет пари полезна за българския народ работа. За половин мандат то направи една-единствена цялостна реформа - в системата за пенсиониране, от която пропищя и младо, и старо, тъй като "положителният ефект" за нацията от нея е, че ще работи до гроб и за ниски пенсии. А другата - полуреформа в системата на здравеопазването, отряза пътя за лечение на бедните и ще доразреди българите. Ама какво им пука на Бойко Борисов и кликата му?

Премиерът се е вживял в ролята на пръв строител на републиката и нищо друго не го интересува. Любимите му теми са магистралите, спортната зала в София и метрото. Когато и каквото и да го попитат журналистите, той това си знае и това си бае. Да беше барем вярно! Изграждането на магистрала "Тракия" е пред пълен провал, след като се разкри, че асфалтът е положен върху пепел и всичко трябва да се прави наново. Това вероятно е приносът на поредната "Калинка", назначена този път в АПИ. Новият шеф на агенцията Сергей Михалев, компютърен специалист, на въпрос какво отношение има като такъв към строежа на пътища, самоуверено отговори: "Всеки, който шофира, има отношение към пътищата". По неговата логика той би могъл да бъде келнер (защото ходи в ресторант), мозъчен хирург (защото сигурно е посещавал болници) и какво ли не още. Ето как се подбират управленските кадри на ГЕРБ.

Всъщност досега нищо не е построено докрай. Това не пречи на премиера да прави тържествени откривания на всеки километър, като сигурно вече е нарязал ленти с дължината на Екватора.

Патологичното му самохвалство вече не дразни, а разсмива. Аз ви платих увеличението на пенсиите, аз ви дадох пари за отопление на университетите, аз отпускам средства за нови стипендии, аз... аз... аз, не пропуска да се изтъкне Борисов като благодетел на нацията. Сякаш не става дума за средства, взети от бюджета, т.е. от всички нас, а за суми от сейфа на Цветелина Бориславова.

Според Борисов няма драма със скока на цените в България, нито с бедността. И публично посъветва българите сами да си отглеждат картофите, за да не ги купуват скъпо и прескъпо. Така правело семейството му. Сега очакваме наръчник от премиера как да си разкопаем балконите и да си засадим зеленчуци, как да си отглеждаме в хола кокошки, зайци и пуйки, и как да си направим в двора собствен петролен кладенец. Така няма да зависим от войната в Либия и от земетресението в Япония. Което много напомня за афоризма на Марк Твен, който написал на стената в един хотел: "Не плюйте по пода, спомнете си голямото наводнение от Мисисипи".

Целта на всяка държава е задоволяване на общите потребности на хората. Властта не е благо, тя е средство за постигане на общественото благо, а когато се приема като лично благо, се нарича облагодетелстване. Казали са го Аристотел и Платон преди векове. И днес обаче това продължава да е смисълът на управлението в модерните демокрации в света. Само че България не е демократична страна. В нея няма демокрация, има Бойкокрация. Което означава власт на и за един-единствен човек. Сещате ли се кой е?