В пластичната хирургия няма стандарти

Най-големият проблем при опазването правата на пациентите, които се подлагат на пластични операции, е, че няма достатъчно информация за неудачите от тях. Когато говорим за корекции на бюстове например, дори да има несполучливи операции, пластичните хирурзи коригират дефектите, без много да се вдига шум. Пациентите трябва да бъдат предварително информирани както за позитивите, така и за негативните последствия от хирургичната намеса, за да могат да направят своя избор.

Друг особено наболял проблем е, че няма стандарти за пластичната хирургия. Известен стана случаят с 4000 българки, на които беше имплантирай гърмящ силикон в гърдите. От него следват усложнения. Не стана ясно обаче дали тези имплантанти бяха подменени, кой ощети хората и дали те бяха обезщетени по някакъв начин. Много деликатно никой не отговори на тези въпроси.

Пластичната хирургия, било то и естетическа, е вид медицинска услуга и трябва да се подлага на общия контрол и режим, на които се подлагат всички останали медицински услуги и операции.

Затова законопроектът за правата на пациентите трябва да включва основно правата, залегнали в европейската харта. Няма система за обезщетение на пациентите, нито дори за експертиза, която да установи лекарска грешка. Сега съществуващата система за експертиза блокира воденето на разследване било в условията на наказателно или гражданско производство. Няма истински медицински стандарти, съществуват само административни такива, които уреждат организационни дейности. Те би трябвало да задават протоколи на медицинското поведение на лекарите, откъдето да следва търсене на отговорност и контролиране на тази дейност.


Има дебат за фонда за обезщетение на болните
Д-р Даниела Дариткова, Зам.-председател на Комисията на здравеопазване към парламента

Искаме законопроектът за правата на пациентите да бъде приет максимално консенсус-но, преди да бъде внесен в пленарната зала. В тази работна група са включени представители на пациентски и съсловни организации, народни представители, както и от различни институции и министерства. Първото й заседание се състоя на 8 март. На него се изказаха съображенията на всички присъстващи по отношение на това дали трябва да се подобрява съществуващото законодателство, което дава някакви правни рамки за правата на пациентите, или да се пише чисто нов закон.

Всички се обединиха около идеята, че е необходим нов закон, които да включи и правата, и задълженията на пациентите.

Правната рамка е разпределена на отделните представители, които са включени в работната група. На следващото заседание се очакват предложения от всички,

които ще бъдат стиковани, оформени като текстове и окончателно разработени.

Остава за обсъждане въпросът дали в този закон да бъде регламентирано създаването на фонд за обезщетение на пациентите, които са пострадали при получаването на медицинска помощ. Все още тече дебат.

Надявам се по-скоро от края на годината да бъдем готови с влизането на закона на първо четене.

Хартата за правата на пациента ще бъде основата на новия закон. Ще използваме цялото европейско законодателство по въпроса, защото такива текстове съществуват в много страни.

- Бих казал, че пазарът на пластичната хирургия у нас се развива във възходяща посока през последните 15 години. Той достигна пика си през 2007 и 2008 г. Тогава имаше най-много пациенти и цените бяха най-високи. Значима роля за това изигра модата на естетичните операции. Шоузвезди, артисти, фолкзвезди бяха лицата на естетичната хирургия и колегите бяха доста натоварени. След това през 2009 г., когато настъпи кризата, пазарът започна да се свива. Много мои колеги се оплакваха, че нямат работа. 2010 г. беше много слаба година.

-Каква е пазарната стратегия на пластичните хирурзи за успешен бизнес в тази сфера?

- През миналата година имаше колеги, които се опитваха да постигнат ръст на пазара с много агресивна реклама, с различни пазарни трикове, с отстъпки. По мои наблюдения обаче този пазар не се влияе особено от агресивната реклама, защото при естетичната хирургия е по-важно кой лекар ще ви оперира. Мнението на пациентите също е много важно в случая. Ако те не са доволни, ще ви направят антиреклама, която се разпространява доста бързо. Затова най-добрата реклама за естетична хирургия е удовлетвореността на пациента. И обратното, всеки неуспех води до голям отлив на клиенти.

При естетичната хирургия в България е много трудно да се прави дългосрочна прогноза за развитието на пазара. Това не важи за другите европейски страни. Мога да ви дам за пример Испания. В света 500 млн. души говорят испански и ако решат да си правят пластична операция, отиват в Испания, където работят около 200 пластични хирурзи. Те оперират около 50 млн. пациенти. Докато в България обемът на пациентите е много малък. Ние сме около 40 пластични хирурзи, а хората у нас, които биха се подложили на естетична операция, са около 1 млн. или дори по-малко. Пазарът у нас е свит. И ако някой лекар реши да се занимава само с естетична хирургия, той няма да има голям успех.

-Очаквате ли ръст на пазара?

- В момента има ръст, но той е доста колеблив. В сравнение с миналата година пазарът бележи ръст от около 30%. Пиковете в бизнеса с пластичната хирургия са доста резки. Дори петролната криза в момента би повлияла за спад на търсенето. Лошото е, че все още няма официална статистика за състоянието на пазара, за броя на операциите. В асоциацията на пластичните хирурзи ние се опитваме да въведем такава статистика, но колегите не са склонни да дават достатъчно изчерпателна информация по отношение на услугите, които извършват, за да се направи категорична оценка за нивото на пазара.

-Цените на различните видове естетични операции обвързани ли са с качеството на услугите и личните качества на лекарите, които ги извършват?

- Цената определено е обвързана с качеството, но това не е официално. Няма документи или законови рамки, които да казват, че един доцент може да взима повече пари за дадена естетична операция от обикновен доктор например. Тук важат чисто пазарните правила. Ако даден лекар смята, че предлага много високо качество на услугите, той си поставя по-висока цена. Тя след това бива регулирана от потока на пациенти и отношението им към него, както и от това дали са доволни. Цените играят в зависимост от търсенето на пазара. Все пак ние смятаме, че цените не бива да падат много ниско. Не искам да кажа, че съществува картел в естетичната хирургия. Искам да кажа, че тя е бутикова и затова не може да си позволи да поддържа много ниски цени. Всеки обаче може да си сложи произволно висока цена.

►Каква е средната цена на операция за уголемяване на бюст?

- Средната цена за такъв тип естетична операция в частните клиники е около 3500 EUR, което включва цената на имплантите. В държавните болници цените са по-ниски.

►Какъв е профилът на пациентите, които си правят естетични операции? Само за богати хора ли става дума?

- И за по-бедни, които обаче искат да пробият в обществото с цената на всичко. Те обикновено взимат кредити от банки или заеми от приятели, за да се подложат на операция. Има и такива, които ползват богатите си приятели или любовници, за да им платят операциите. В момента най-често прилаганата манипулация е за уголемяване на бюста при жените. Статистиката показва, че преди години жените имаха доста по-големи бюстове и процентът на операциите за намаляване на гърдите беше доста по-висок. Сега той е минимален. Днес жените си увеличават бюстовете, защото това е модерно, а не поради психологически проблем.

►Какво е съотношението на Лените, които си уголемяват бюста, към тези, които го намаляват?

- 90% са жените, които си правят операции за уголемяване на бюста сега, а едва 10% са тези, които предпочитат да го намалят.

►Има ли стандарти в пластичната хирургия?

- Да. Те са въведени към тези по хирургия. Заедно с ген. Тонев, доц. Кадурина и доц. Евстатиев направихме наредба към Министерството на здравеопазването, в която се казва кой има право да извършва естетична хирургия и естетични манипулации. През последните години се наблюдава тенденция на извършване на пластични манипулации от хора, които не са професионалисти в областта, например от козметици. Те вече поставят ботокс или филъри. След това при нас идват пациенти с инфекции, с поставена хиалуронова киселина в невероятно големи количества, която трябва да я стопяваме с антидотове.

Изготвят се и стандарти по пластична хирургия към ЕС. Нашата асоциация участва активно. В момента сме в процес на стандартизиране на пластичните услуги във всички европейски страни.

►Наблюдавате ли покачване на броя на неуспешните естетични операции през последните

години?

►Той е завършил медицина в Медицинската академия през 1988 г.

► Първоначално работи като лекар в поделение, а след това и в Клиниката по изгаряния и пластична хирургия на ВМА.

► През 1993 и 1994 г. д-р Василев специализира пластична хирургия и изгаряния в Париж

► През 1996 г- придобива специалност и по обща хирургия.

►От 2000 г. д-р Василев ръководи и отделението( по пластична хирургия и изгаряния.

►Д-р Василев е зам.-председател на Асоциацията

по пластична, реконструктивна и естетична хирургия.

Огорчението на българите от сегашните политически партии отваря широки възможности пред евентуални нови политически играчи. Всеки трети пълнолетен българин заявява, че би гласувал за съвършено нова политическа формация, показва последното проучване на НЦИОМ от началото на март. Сред потенциалните й привърженици преобладават младите избиратели до 39 г., висшисти, както и най-бедните. В тази категория попадат и голям брой разочаровани симпатизанти на сегашните партии. Кризата, понижила жизнения стандарт на 63% от анкетираните, допринася за негативизма към традиционните партии.

Година и десет месеца след парламентарните избори 22% от привържениците на ГЕРБ твърдят, че са разочаровани от управлението на кабинета "Борисов", сочат данните на НЦИОМ. Загубата обаче е двойно по-малка в сравнение с 40-те процента отлив на симпатизанти на БСП за същия период от управлението на тройната коалиция. В резултат от участието в кабинета "Станишев" пък НДСВ разочарова 60 на сто от своите привърженици.

Въпреки растящото недоволство 58% от анкетираните твърдят, че в момента няма партия, която може да управлява по-добре от ГЕРБ. Само 10% виждат алтернатива в БСП.

Сред успехите на кабинета "Борисов" хората посочват на първо място борбата с престъпността и корупцията, на второ - строителството на магистрали и пътища и на трето - по-ефективното усвояване на еврофондовете. В класацията на неуспехите са спадът в жизнения стандарт, безработицата, хаосът в здравеопазването. Най-големият страх на българите е от обедняване заради загуба на работа и поскъпване на живота.

За последните три месеца ГЕРБ е загубила 5% от симпатизантите си и днес техният дял е 30.7%. БСП запазва позициите си от 14.5%. ДПС събира 6.3%, а подкрепата за "Атака" е отъняла до 4.5%. "Синята коалиция" събира 3.5%. От НЦИОМ поясниха, че докато не започне предизборната кампания, ще мерят симпатии, а не електоралните нагласи.

И ако държавната агенция не отчита електорален прираст за БСП, то МБМД регистрира оживление вляво, въпреки че измерва същия резултат - 14.5%. "БСП е останала единствената партия, която изглежда цяла и годна да бъде фактор", смята шефката на МБМД Мира Радева. Според нея столетницата ще се върне в управлението на страната на следващите избори в рамките на тройна или четворна коалиция. Двете агенции се разминават и за влиянието на "Атака" - според НЦИОМ партията на Волен Сидеров прескача прага от 4%, според МБМД хартисва извън НС с мизерните 2%, колкото събира и президентската АБВ.


Дянков се опъна на свалянето на лихвите за осигуровките

Така наказанието за забавени вноски остава по-голямо от това за данъците
Дина Христова

Надзорът на НОИ отхвърли вчера идеята да бъде намалена наказателната лихва върху осигуровките и другите дългове към осигурителната система с гласовете на синдикатите и на държавата. Предложението е било направено от управителя на НОИ Христина Митрева.

В момента лихвата върху просрочени осигуровки, както и други дългове към осигурителния институт е основният лихвен процент плюс 20 процентни пункта. Докато за данъците тя е само плюс 10. Изравняването на двете санкции периодично предлагат всички работодателски организации. Дори от НАП, които се грижат за събираемостта на осигуровките и данъците, няколко пъти са правили подобни изказвания за изравняване на санкциите. Според застъпниците на идеята финансистите не искат промяната единствено поради фискални причини заради евентуалните по-ниски приходи в бюджета. В същото време от БСК няколко пъти изтъкват, че държавата със закон си е осигурила правото да бави безнаказано вноските с по 3 месеца, тъй като в КСО е записано, че тя прави трансферите като осигурител на тримесечие.

Различните лихви върху дългове към държавата са въведени през 2004 г. Според бившия социален министър от правителството "Костов" Иван Нейков няма логично обяснение за голямото разминаване. Експерти обаче обясняват по-високата лихва за осигуровките с факта, че при големи задължения към хазната работодателите ще предпочетат да изплатят първо тези с най-високата лихва и това по-добре ще гарантира правата на хората.

По време на дебатите в надзора на НОИ от синдикатите също са изтъкнали важността на осигурителните плащания като гаранция за права. "Казахме, че няма логика да се търси инкриминиране на укриването на осигуровките и в същото време да се намалява санкцията за некоректните работодатели. Поне докато не се стигне до криминализиране, не би трябвало да се пипат и наказателните лихви", обясни Николай Ненков от КНСБ. Работодателите пък за пореден път са обяснили, че трябва да се прави разлика между работодатели, които не искат да плащат и крият осигуровки, и такива, които просто имат финансови проблеми и затова ги бавят. При тях високите лихви не решават проблема, а увеличават дълга им и ги тласкат към фалит.
ПРОБИВ

Предложения за промени в КСО, които да оправят високите осигурителни прагове за медицинските сестри, акушерките и лаборантите, вече са внесени в Народното събрание от група народни представители на ГЕРБ. За проблема се разбра в началото на годината, когато стана ясно, че заради новия класификатор на професиите специалистите по здравни грижи минават в по-висок минимален осигурителен праг. Така се оказа, че те трябва да бъдат осигурявани върху доходи като на лекари - минимум на 820 лв., а старшите на 1100 лв. Сега се връщат праговете им от 2010 г. - 500 лв. и 580 лв., а за втори клас специалисти, в който са общият случай сестри - от 550 лв. и 780 лв. на 400 лв. и 540 лв. С промените се намаляват и осигурителните прагове на енорийските свещеници от 540 лв. на 307 лв. след протести на Светия синод.

Открай време властта в България недолюбва малкия и среден бизнес. При социализма той не съществуваше, а управляващите в годините на прехода правеха повече или по-малко да му пречат. В последните 2 години с помощта на кризата и активни и пасивни действия на ГЕРБ репресията стигна нови върхове и вече граничи с погром.

Примерите за умишлен терор и просто недомислени действия са десетки. Ясно е какво целят те - пренасочване на клиенти от малките към големите, тъй като последните имат по-добри лостове за влияние над електората. И повече пари. Едва ли управляващите обаче си дават пълна сметка какво означава за една страна липсата на малък бизнес. Властта на веригите и картелите не значи само монопол и по-високи цени или изземане на хляба на фамилните предприятия. Тя е вредна за идентичността и манталитета на една нация.

Последната активност на управляващите в тази посока е просто изумителна и крайно показателна. Докато цените на храните растат, а министерството на земеделието им оказва отпор основно със заклинания и неосъществими заплахи,

новосформираната агенция по храните си намери друг враг - малките квартални магазинчета за хранителни стоки. Там започват масирани проверки на хигиенните условия, собствениците ще бъдат задължени да плащат на екарисажи, където да се горят продуктите с изтекъл срок на годност, продажбата на храни в трафопостове, гаражи и магазини с малка площ ще бъде директно забранена, а други ще се разреши да продават само опаковани продукти, което със сигурност води към фалит. Шефът на агенцията Йордан Войнов обясни, че крайно неправилно хипермаркетите досега са били оценявани като високорискови за здравето на потребителите, а малките магазини - като нискорискови, благодарение на което са проверявани само веднъж годишно. Въпреки че в големите пазаруват повече хора и съответно рискът от зарази от некачествени продукти е по-висок, при малките пък имало по-лоши системи за спазване на хигиенните условия и по-малка защита на потребителя, който не можел да пипне стоката, да види срока й на годност и етикета. Войнов не спря с това. Запитан какво да правят хората по селата, чиито магазини масово не отговарят на високите изисквания за качество и ще затворят, той показа завидни познания за живота там. "Баща ми живее на село и пазарува само хляб, олио, сол и захар, а останалото си произвежда сам, така че няма проблем", обяви шефът на агенцията. И, естествено, каза, че не лобира за хипермаркетите, а за правата на потребителите, които ще са единствените печеливши от разчистването на пазара.

Ясно е какви са предимствата на малките магазини - там внимават за качеството, защото си пазят клиентите, не без значение е личният контакт и т.н. Достатъчен е фактът, че оцеляват насред криза дори в софийски квартали, където има по 4-5 хипермаркета, и очевидно има пазар и за тях. Всеизвестно е, че малки магазинчета има в цяла Европа, а в по-шовинистично настроени страни като Франция не са и спирали да пазаруват основните хранителни продукти от фамилни хлебарници и месарници.

Но у нас властта ще направи и невъзможното, за да удуши подобни малки фирми. Хранителните стоки не са единствените - терорът е повсеместен

Директен удар върху малките заведения например ще нанесе идеята на ГЕРБ в тях да се забрани изцяло пушенето още от това лято. За големите забраната е отложена чак за 2013 г., когато малките ще са отдавна фалирали. Поради некадърност на чиновници или друго фермерите чакат субсидиите си с месеци, като някои не ги дочакаха и вече фалираха, а всички останали малки земеделски производители са на ръба на оцеляването.

Заради кризата на ръба всъщност са всички по-малки - от агенции за недвижими имоти и строителни фирми до всякакви екзотични бизнеси като превоз на болнични отпадъци. Вместо да им помага обаче, държавата ги доубива. Част от тях вече фалираха при увеличението на осигурителната тежест през 2010 г. Другите ще бъдат катурнати от другото гениално решение на ГЕРБ - в пъти по-високи местни данъци за фирмите. Разбира се, не бива да се забравя и отговорното решение на министерството на финансите да се бавят и намаляват плащанията към бизнеса.

На кризата и съпътстващите я безумици на ГЕРБ могат да устоят единствено големите. Те могат да погасяват кредити, без да имат постъпления, те могат да чакат плащания и да си позволяват да "затварят" средства. И ако ситуацията не се промени, те ще оцелеят и ще излязат по-силни от икономическата и управленска криза, с разчистен пазар и нови, и нови възможности да го изкривяват и манипулират.

По-опасното обаче е друго. Окрупняването е бърз път към глобализация и изчезване на местните производства и традиции. То води до загуба на идентичност и асимилация от масовите полуфабрикати - не само в материален, но и в духовен план. Паралелно с това за едрия бизнес работят наемници, а за дребния - собственици. Едните зависят от чорбаджията, а другите - от себе си (при нормални пазарни условия). Едните се чувстват слуги, а другите - ако не господари, то поне независими. А от колкото повече слуги е населена една страна, толкова по-черно е бъдещето й.


Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ, ИНСТИТУТ ЗА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА КЪМ БАН:
По дял на публичните разходи за здраве сме на опашката в ЕС
За последните 12 години реформата в системата се превърна в поредица от опити с неясен ефект
Д-р Сарийски, в БАН разработихте изследване за финансирането на системата на здравеопазването. Къде се намира България в сравнение с останалите европейски страни според разходите, които се заделят за здраве?

България има разходи за здравеопазване, общо публични и частни около 7,3% от БВП, което е съпоставимо с разходите в Полша и Унгария, според последните данни на Световната здравна организация. Сред добре поставените страни В ЕС е Германия, тъй като е страна с много Висока производителност на труда и добре изградена система на / здравно осигуряване. Но по дял на публичните разходи за здравеопазване ние сме на опашката. У нас едва 57% от разходите за здравеопазване се финансират от бюджета. По-малък е само делът на Кипър с 46%. В Полша и Унгария държавата осигурява по 71%. Естествено е големите икономики като франция и Германия да имат съответно 79% и 77 на сто. Румъния, която В периода 2000-2007 8, имаше с 12% увеличение на публичните разходи, достига 80% държавни разходи.

Кой е основният проблем на системата на здравеопазване?

Това е проблемът и на цялото обществено осигуряване - проблемът със застаряването на населението. На практика имаме разрастващ се дял на застаряващо население, което се нуждае от медицински грижи, т.е. от увеличаващи се разходи за здравеопазване, които пък трябва да се финансират от намаляващия дял на трудоспособното население, Внасящо здравни вноски. Но прогнозите за 2050 г. са още по-застрашителни, защото няма да има достатъчно трудоспособно население, за да могат да покриват разходите на пенсионерите. Ако през 1950 г. на 10 работещи 6 България се е падал по един Възрастен, през 2010 г. на трима заети има един Възрастен. През 2050 г. двама заети трябва да покриват вноските на един Възрастен човек. Но това са високи разходи, тъп като на Възраст над 60-65 з. разходите за дългосрочни медицински грижи са и по-скъпи, а и непрекъснато се увеличават.

Как стоят нещата в други държави по света? Както знаем, демографският срив е всеобщо явление.

Както казахме, през 2050 г. В България на двама заети ще се пада по един пенсионер. Подобни ще бъдат и съотношенията В Полша, Унгария, Румъния.. Обратен е примерът на държавите, чието население се подмладява, и това са Колумбия, Индия, Египет, Турция, Аржентина. Това са страни, които няма да изпитват проблемите, които ще имат застаряващите нации.

С какъв дефицит в здравеопазването ще се сблъскаме през следващите години?

За да изчислим дефицита, използвахме модела на Международната организация по труда, който има много предимства, като основното е, че отстьпва на солидна база от показатели - демографски, икономически, фискални, на пазара на труда и т.н. Това позволява да се направят детайлни прогнози, а оттам и конкретни изводи и

препоръки. Заложена е презумпцията, че по-възрастната част от населението ползва дългосрочни медицински грижи, чиято стойност е по-Висока. Когато работихме над тази прогноза, заложихме доста оптимистичен ръст на БВП за 2015 г. от 3,3% и постепенно спадане до 2,7% през 2050 г. Прогнозите ни за публичните разходи за здравеопазване като процент от БВП се увеличават до 4,2% - 4,3%, като първоначално се увеличават по-бавно заради изоставането на повишението на производителността на труда спрямо ръста на БВП,

Първоначално дефицитът леко намалява заради все още благоприятната структура (на населението. След '2025-2030 г„ когато ще има сериозен , демографски срив, увеличението на БВП ще има изпреварващо увеличаване на разходите за здравеопазване и до изоставящо наваксване на Вноските В НЗОК.

През 2035 г. проблемите ще бъдат трудни за овладяване, защото ще има голям ръст на дефицита. Искам да направя уговорката, че през 2009 г. Вноската бе увеличена от 6% на 8%. През 2011 г. 340 млн. от бюджета на здравната каса бяха прехвърлени към Министерството на здравеопазването. Това означава, че онова, което получаваме повече като приход, не остава за системата, което отчитаме като основен недостатък у нас. Второ - не знаем какво става с резерва. През миналата година резерв от порядъка на 500 млн. лв. просто бе отчетен като излишък и сега е на разположение на хазната. Същото ще стане и с излишъка от 2011 г., който се предполага, че ще бъде около 1,5 млрд. лв. Ако тези суми бяха на разположение на здравноосигурителната каса, тогава дефицитът нямаше да е в' такъв размер. Може дори да имаме излишъци в НЗОК. Увеличението на здравната осигуровка бе с идеята за създаване на втори стълб на здравно-осигурителната система на България, т.е. пари, които нямаше да влязат в касата, а в отделни фондове. Надявам се, че това един ден ще се случи и тези допълнителни 2% ще бъдат заделяни за тези фондове, а не да се наливат в общия кюп.

Какви са възможностите за баланс на системата?

Три са Възможностите. Първата е увеличаване на дела на вносителите в системата. Това може да стане чрез увеличаване на раждаемостта,- но това няма как да стане, освен ако не печатаме бебета на ксерокс. Вторият Вариант е с имиграция, Както знаете, Франция се опита преди Време по този начин да реши проблемите си, но това доведе до други. Има Възможности и чрез увеличаване на осигурителната ставка. Това обаче се случи през 2009 г., но като че ли проблемите 6 системата се задълбочиха заради простата причина, че парите не бяха използвани по предназначение. Третият Вариант е държавата да се оттегли от системата на здравно осигуряване, като не говоря за пълно оттегляне, но най-малкото, като се обяви, че част от здравните разходи не -се покриват от касата и да се престане с цялото изчакване и забавяне на плащанията към болници, аптеки и т.н. В момента има забавяне от порядъка на 3-4 месеца и този период заплашва да се увеличи, т.е. официално имате грижа, имате покритие на някакви разходи, но на практика чрез забавените плащания системата спира да работи.

Какъв в крайна сметка е ефектът от здравната реформа в България?

На практика тя се превърна , в поредица от опити с неясен ефект. От 15 март 1998 г., със създаването на здравноосигурителната каса, т.е. за 12 г. реформи Законът за здравното осигуряване е променян и допълван 72 пъти, като голяма част от промените са принципни. През това време реформата направи оборот на 360 градуса, През 1998 г, се отказваме от т. нар. система "Семашко", за да можем след 12 г. да се доближим Все повече към системата, от която се отказахме -излишъци, които са на разположение на бюджета, услуги, които не е ясно как се финансират, покриване на разходите на лица, които не са осигурени от приходите от здравноосигурените, и т.н. Като цяло системата поощрява некоректните участници от двете страни. Социологическите проучвания сочат, че през 2007-2008 г. хората оценяват като най-корумпирани 3 съсловия - митничари, съдии и лекари. В момента няма как да се стимулира ефективността на медиците, защото техните приходи идват от частни приеми, от тестове на лекарства. На практика имаме една система, чиято последна грижа е здравето и в момента обслужва само фискални нужди. Но още по-лошото е, че нашата система няма информация са състоянието на здравеопазването. Не знаем тази година хората по-здрави ли са или не са. Няма информация за болниците и лекарите, по какъв начин се грижат за своите пациенти, а това е задължително, за да направи човек мотивиран избор. А това е основен принцип, който трябва да залегне в системата на здравеопазването. Цифрите могат да скрият много неща, но не можем да се скрием от бъдещето си.

Лили Христова


Матурата по чужд език най-търсена за Алма матер
40 университета приемат без изпит

Зрелостните по математика и физика гарантират място за инженер
40 университета в страната ще признават матурата вместо кандидатстудентски изпит. Това сочи обобщената справка на МОМН за признаването на матурата във висшите училища.

Към списъка с университети, които вече признават матурата, тази година се включва Колежът по мениджмънт, където задължителният изпит по български след 12-и клас гарантира прием в специалност „Маркетинг и реклама”. Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) до миналата година не признаваше националните тестове, но вече оценката ще участва в балообразуването за икономическите специалности. В новия Европейски политехнически университет - Перник, приемни изпити няма, но зрелостният по математика ще участва в балообразуването за всички специалности.

Софийският университет „Св. Климент Охридски”ще признава оценката от матурите в 77 специалности За място в най-престижните от тях кандидат-студентите трябва да се борят за високи оценки на гимназиалните изпити по чуждите езици. Благодарение на тях без кандидатстудентски изпит в СУ ще се влиза в престижните психология, публична администрация, всички чуждестранни филологии и европеистика. Шестица от матурата по математика отваря вратите за информатика и компютърни науки. По-високи коефициенти при балообразуването обаче ще получат студентите, участвали в приемната кампания на Алма матер.

Зрелостният изпит по математика или физика задължително трябва да държат

кандидатите за инженерните специалности в Техническия университет. Висшето училище ще признава матурата за елитните направления като машиностроене на немски език и електроинженерство на френски език.

Без конкурсен изпит кандидатите ще заемат места и във всички медицински университети без Софийския. Оценките по биология и химия на дипломираните зрелостници ще важат за специалности като „Здравен мениджмънт”, „Медицинска сестра” и „Рентгенов лаборант”.

Психическият тормоз вече почти не се брои от хората като насилие, но той значително затруднява работата на доктори и сестри и допълнително усложнява ситуацията в нашите болници, смята Златанова. Заради това още през 2001 г. в колективния трудов договор на медиците ни са записали специална клауза срещу насилието, но без особен успех.