Европа е в кризата на Кондратиев*

Не споделям мнението, че кризата в Европа е предизвикана от кризата на глобалната икономика, която на свой ред е започнала на финансовите пазари в САЩ.

Кризата на Стария континент има достатъчно видими местни причини.

Европа е в криза на Кондратиев. Тя е от вида на големите кризисни вълни от края на XIX и XX век. Тези вълни са предизвикани от радикални промени в технологиите. Промените са толкова силни, че относителните цени на производствените фактори предизвикват дълбоко преструктуриране на икономиката на заетостта.

Първо, земеделието се замества от индустрията; индустрията - от услугите; а услугите - от виртуалния свят. Дигиталните технологии заместват хората в създаването на услуги, включително в здравеопазването, образованието, публичната администрация, управлението и контрола на фирмите и банките. Ненужна военно-отбранителна

Промишленост. Втората причина е нежеланието на Европа да се съобрази с радикалната промяна на начина на водене на военни действия. Масовите армии от началото на ХГХ век станаха напълно безпомощни пред модерните военни комплекси от компютри, машини и малко хора. Това направи до голяма степен излишен целия военнопромишлен комплекс. Отне му ролята в разработването на високи технологии. Неговият упадък ограничава търсенето в тежката металургия и химия и в редица други индустриални отрасли. Инвестиции извън Европа.Третата причина е огромният износ извън Европа на капитали и индустриални технологии, извършен за изключително краткия период от две десетилетия. Много малка част от капиталите в Западна Европа бяха инвестирани в Централна, Източна и Южна Европа. Периферията на съюза остана с много ниска способност да създава добавена стойност и най-слаба в конкурентно отношение в сравнение с новите индустриални сили. Не е случайно, че кризата в южната и югоизточната европейска периферия е най-силна. Политиката на ЕС. Тази причина е в остарелите или направо неправилно поставени приоритети на ЕС.

Сред размитите, компромисни и многобройни цели конкурентоспособността е една от програмите за финансиране. Предимно социалната политическа насоченост на ЕС намалява непрекъснато способността на периферията да издържа вътрешния и външния конкурентен натиск. Един от първите критерии от Копенхаген беше новоприетите страни да издържат вътрешния конкурентен натиск. Не се допускаше, че външният ще е много по-силен. Кризата в България в определена степен е повлияна от европейската и глобалната, но има своя специфика. Ние нямаме проблеми с обслужване на външния дълг. Нямаме прекомерни дефицити на бюджета. Нямаме банки, които да се провалят на стрес тестовете на съюза. Нямаме военнопромишлен комплекс, тежка металургия и химия, както през 1989 г. Нямаме огромната публична администрация, характерна за много от страните в ЕС. Ширещата се бедност и безработицата у нас доведоха до тежка социална криза, последвана от политическа криза и служебно правителство. България е единствената европейска страна, в която правителството призна с оставка, че не е способно да намери изход. Бедността и безработицата у нас превърнаха икономическата криза в политическа. Българската бедност започва в 1990 г., когато страната ни обяви официален фалит. Дълго проточилите се преговори с банките кредитори и Парижкия клуб завършиха преди 20 години с налагане на страната ни на непосилни условия за преструктуриране на дълга. Те имат много малко общо с щедрите условия, дадени от еврозоната на Гърция и Кипър. В края на 1996 г. България бе изправена отново пред официален фалит поради неспособността да обслужва дълга си и вредна вътрешна икономическа политика. Бяхме принудени да приемем крайно

Рестриктивните програми на МВФ и Световната банка, каквито не се предлагат сега на нито една европейска страна, дори на тези с тежки проблеми на платежоспособността си. През 2002 г. кредиторите на България получиха своето след преструктуриране на българските брей-ди облигации. Това натовари българските данъкоплатци с нови 1 милиард евро в повече за обслужване на дълга. Българският бизнес преживява дълбоко

Разочарование. След годините на реформите 1997-2001 г. с надежди за успешно предприемачество стартираха стотици хиляди. Вследствие на това през 2001 г. 21 на сто от паричните доходи на домакинствата бяха извън работната заплата - от предприемачество, от собственост, от домашно стопанство и други източници. През 2011 г. тези доходи са 13,2 на сто, но за сметка на това паричните доходи от работна заплата и пенсии вече са над 83 %. България се пролетаризира отново. Обяснението е, че сега от 366 000 фирми в половината има само един зает. Половината от българския бизнес е във фризера. Причините за това започват от слабата способност дори на българските фирми в хранителната индустрия да издържат на конкуренцията на силно субсидираното от ЕС и съседните страни земеделие. Земеделската субсидия в България т.г. е с 40 на сто по-ниска от тази в европейските страни, като преди 5 години беше 4 пъти по-малка. Причините продължават през закриването на десетки хиляди фирми от леката промишленост поради много ниската добавена стойност в тях и загубата на поръчки. Стигат до изпадналия в упорита криза сектор на строителството и недвижимите имоти след спукването на балона на спекулативното изграждане на жилища, офиси и хотели. Над 10 милиарда лева са блокирани в непродадени имоти. Строителството повлече надолу със себе си индустрията за строителни материали, мебелната индустрия и фирмите, произвеждащи стоки за дома. Злоупотребата с

Господстващо положение силно влоши положението на малките и средните български фирми. Всички сектори на пазара за стоки и услуги с нееластично потребление в момента са окупирани от злоупотребяващи фирми. Цените на горивата, на газа, на публичните услуги, на електроенергията са най-бързо растящите. Ако общият индекс на цените през последния отчетен месец на т.г. по отношение на юли 2001 г. е 184,7, то в посочените сектори на злоупотреба с господстващо положение от частните и държавните фирми индексът е над 220. НЗОК харчи т.г. 5 пъти повече за лекарства в сравнение с 2001 г., когато населението е било с 604 хиляди души повече. В условията на икономическа криза това свива силно в реално изражение потреблението на домакинствата и оборота на малките фирми. Води до обедняване и загуба на работни места. Замразените доходи. През мандата на последното правителство българският лев загуби почти 15 на сто от своята покупателна способност на вътрешния пазар

От това пострадаха всички хора, които получават фиксирани доходи и социални плащания. Особено тежък е ударът върху пенсионерите с техните замразени пенсии. Средната пенсия от 262 лева е загубила 39 лева от реалната си покупателна способност в сравнение с юли 2009-а. Постоянен износ на валута Значителна част от увеличената печалба на злоупотребяващите с господстващо положение фирми напуска страната. Платежният баланс на страната през миналата година е с дефицит от 1,3 милиарда евро. Търговският дефицит на страната ни с Русия, която диктува у нас цените на течните горива,газа и ядреното гориво, през 2011 г. е 3,5 млрд. евро, а през 2012 г. е 9,3 млрд. лева, или 4,8 млрд. евро. Този огромен приток от валута в Русия е от намиращото се в силна стагнация българско потребление и от загиващия български бизнес. Този внос на валута от България е наложен от Москва вместо балансирана търговия, която би създала над 200 000 работни места у нас. Кризата в Европа изисква голямо политическо усилие за дълбоки реформи. ЕС видимо губи икономическата си мощ в последните 5 г. Интеграцията в съюза обективно отслабва. Дълговите проблеми на Юга създават остри напрежения. На общите ни проблеми се дават национални решения. Те често са за сметка на останалите. ЕК предприема нещо срещу монополиста „Газпром" едва в последните месеци. Кризата в България заплашва да се усили от дългогодишна политическа нестабилност, от правителствени и парламентарни кризи. Както беше в първите 7 години у нас след падането на Берлинската стена. Намирайки се в далечната периферия на ЕС, ние сме изложени на много по-големи опасности от останалите страни.
* Николай Дмитриевич Кондратиев е руски икономист, който е бил пропонент на Новата икономическа политика в СССР. Бил е екзекутиран на 46 г. по време на Голямата чистка на Сталин. Реабилитиран е 50 г. по-късно. Според теорията на Кондратиев западните капиталистически икономики в дълъг период(50 до 60 г.) правят цикли на скокове, бумове, последвани от състояния на икономическа депресия. Този цикъл днес е наречен вълна на Кондратиев.


Обучават ги спешно само в извънработно време
Пращат чиновниците да зубрят английски

Масово не говорят езици, отиват на курсове с европари
МАРИАНА ТОДОРОВА

Чиновниците в централната и местна власт ще бъдат изпратени на спешни езикови курсове, защото масово не владеят английски. Това стана ясно вчера при представянето на процедурата за кандидатстване по ОП „Административен капацитет” (ОПАК).

„Проектите, свързани с чуждоезиковото обучение на администрацията, ще са приоритетни, без значение дали става дума за английски, немски или френски”, обясни ръководителят на управляващия орган на ОПАК Моника Димитрова-Бийчър. По тази програма експертите вече имали лош опит заради сричането на служителите.

„Одобрихме два проекта, които са свързани с повишаване на квалификацията в чужбина. Те за малко не се провалиха, защото трудно събрахме групите, които трябваше да заминат. Оказа се, че чиновниците в централната власт масово не говорят английски”, разказа Моника Димитрова-Бийчър. Тя посъветва бъдещите бенефициенти

да наблегнат на уроците по английски език в проектите, които трябва да подадат най-късно до 15 май 2013 г.

Откритата вчера процедура „Компетентна и ефективна държавна администрация” е на обща стойност 7 млн. лв. Проектите трябва да са с минимална стойност 20 000 лв., но не бива да надвишават 90 000 лв., за да не се налага обявяването на обществена поръчка. Срокът на обученията пък не бива да надхвърля 9 месеца.

Освен за чуждоезиково обучение, европейски средства могат да се харчат за уроци по компютърна грамотност и придобиването на умения за общуване с глухонеми или неграмотни хора. „Програмите са насочени към всички администрации, включително към НЗОК и президентството”, поясни шефката на ОПАК. Местните власти могат да подават документи само по един проект. Това ограничение не важи за държавните ведомства, за които портфейлът на Брюксел е по-широко отворен

Освен с повече проекти, те могат да кандидатстват и за много по-голям брой програми за повишаване на уменията на служителите си.

Подобно на всички останали програми и при кандидатстването по тази процедура се изисква определено съфинансиране, за което в бюджетите на администрациите трябва да има заделени средства за целта. Част от тях обаче решавали проблема, като отклонявали пари от Фонд „Работна заплата”, за да осигурят нужната сума. Според експертите, оценяващи подадените проекти, дори и да не разполагат с 15% за съфинансиране, това няма да е голям проблем за администрациите.

Като груба грешка обаче се отчита планирането на уроците да става за сметка на работното време на чиновниците. Не било редно в продължение на месеци даден служител да липсва в офиса по 4 часа на ден заради повишаването на квалификацията си. Това трябвало да става в извънработно време. Подобни проекти често били отхвърляни от експертите заради тяхната неефективност.

Вчера общинският съветник от БСП Георги Кадиев публикува в блога си сигнал за нарушение в район „Изгрев”. Дарение от 100 бона за ремонт на салона на читалището „Николай Хайтов” в кв. „Изток” потънали в неизвестност. През 2011 г. Марина Орлова дарила сумата на Столичната община, но година и половина по-късно салонът все още бил в окаяно състояние, а парите така и не достигнали до районната администрация.

„В „Изгрев” тече проверка, която е в няколко части – по сигнали за бонуси в райони, проверка на експерти от финансовата дирекция и вътрешен одит. При проверката на вътрешния одит ще се провери всичко, включително и този сигнал”, обясни столичният кмет. По думите й, ако се установят законови нарушения, тя веднага ще сезира прокуратурата. „Ако те са административни, ще последват наказания или възстановяване на суми закани се Фандъкова.

До проверката се стигна, след като стана ясно, че бившият кмет на „Изгрев” Димитър Димитров е давал щедри бонуси без правила на част от подчинените си. През септември 2012 г. главният счетоводител на района взел 3774 лв., кметът - 3039 лв., а шофьорът му - 2538 лв. Димитров, който бе махнат от поста заради бонусите, твърдеше, че те са законни и че са от икономии от Фонд „Работна заплата”. Премиите били добавка към „смешните заплати” на чиновниците. „Междинните резултати от назначената от столичния кмет проверка показват, че сумите са определяни без въведени вътрешни правила за оценка на работата”, съобщиха от кметството. Фандъкова взе главата и на кмета на „Триадица” Стоян Начев, защото шофирал в нетрезво състояние.

7219 са заявките за предварителни изпити в Софийския университет, отчетоха вчера от висшето училище. Традиционно най-много кандидати има за изпита по български език – 1345 и по история – 1313.

Желаещите да се явят на предварителния по биология са 926, по математика II – 965, a по химия – 758.

Около 600 бяха заявките и на кандидат-журналистите, които бяха на изпит миналата неделя.

Най-малко желаещи има за препитването по философия – 67, физика – 41 и по музика 21.

Медицината в Алма матер ще може да се изучава и на английски език от следващата учебна година, съобщи ректорът на СУ проф. Иван Илчев. Той припомни, че психологията е най-търсената специалност в Софийския университет, следвана от хуманитарните науки, редките филологии и японистиката. От Алма матер очакват

новоприетите студенти следващата година да са 7000 студенти.

„Предизвестената смърт на висшето образование през последните години не се състоя”, коментира проф. Илчев, препращайки към цитат от Марк Твен.

Относно напредъка на СУ в последната класация на най-престижните висши училища Илчев коментира, че било жалко, че нямало български ВУЗ, който да е по-напред в класацията. Той изрази радостта си от това, че Софийският университет се е издигнал напред, защото преди години бил на 1050 място. Ректорът съобщи, че в момента Софийският университет и БАН водели активни преговори за сътрудничество между двете институции. Той посочи, че иска повече преподаватели от академията в магистърските програми на СУ.

„Искаме цялостно нова философия на финансиране на висшето образование”, каза отново проф. Иван Илчев и изрази подкрепата си за ОП „Наука и образование”, която според него ще допринесе за качествено финансиране на науката.

Традиционните дни на кандидат-студента започнаха вчера и ще продължат и днес. По време на тях всички млади хора, които планират да следват в най-старото висше училище, ще могат да разгледат щандовете на 16-те факултета на Алма матер. Вузът предлага 102 бакалавърски програми и над 400 магистърски специалности. От висшето училище отчетоха първа успешна година на специалност „Фармация”.


Доц. д-р Георги Койчев, психиатър:
Самоубийството и саможертвата са абсолютно различни неща

За нас единственото постоянно нещо е промяната
МАЙЯ ЛЮБОМИРСКА

-Доц. Койчев, увеличава ли се броят на вашите пациенти с психични разстройства?

-По-тежките психични разстройства не зависят толкова от социалните фактори-бурни промени в живота на хората, време на мир, на война и пр. Те са антропологичен белег, който е постоянен. Варират кризисните състояния. След промяната през 1989 г. се появи т.нар.синдром на фалита. Тогава една вълна от жени, които бяха между 45-50 години -млади за пенсия, но възрастни за работа, в отчаянието си тръгнаха по бинго залите. И много от тях фалираха и семействата им се разпаднаха. Това вече го няма. Сега расте агресията между хората. Хората не са свикнали да се съобразяват, че страната е пълна с оръжие, и продължават да се държат по начин, който не отчита, че този отсреща може да бъде въоръжен. Последният случай с масовото убийство е също от този вид. Не е отчетено освен това, че възрастните мъже могат да бъдат много безкомпромисни. С възрастните мъже трябва да се внимава. Не трябва да се забравя, че много от тях са с нагласата, че няма какво да губят, и са готови на всичко, за да съхранят достойнството си.

-Това ли е вашето обяснение за последния случай?

-Не познавам случая, но това с паленето на гуми трябва да се криминализира. Това е голямо безобразие. Надявам се, че ако нашето общество е действително рационално, от такива тежки инциденти трябва да се правят изводи. Единият от изводите е, че има действия, които трябва да се санкционират много категорично. Паленето на гуми трябва да се ликвидира. А не хората да се саморазправят. Най-вероятно този човек е бил в състояние на натрупан афект. Но това не оправдава ужасните последствия. Подобни инциденти обаче изискват решения, които да предотвратяват в бъдеще подобни трагедии. Отначало трябва да бъдат наложени енергични санкции, за да може с течение на времето в съзнанието на хората да се формира „това просто не е прието". Така постепенно обществото натрупва неписани правила, които правят живота по-сигурен и по-спокоен...

-Отново има нов самозапалил се. Това става някакъв вид епидемия?

-Известна част от тези хора вероятно са самоубийци. Но има хора, при които посягането на себе си е саможертвен акт. Самоубийството и саможертвата са абсолютно различни неща. Самоубиецът разрушава живота. Човекът със саможертвата го прави в интерес на живота. Това е същността. А начинът на извършване зависи от внушенията, които вървят в обществото. Докато тези самозапалвания са на първа страница във вестниците и непрекъснато се говори за тях по телевизиите, те ще продължават. В Германия през 70-те години в Манхайм се извърши самоубийство, когато един човек си подложи врата под влака. Една телевизия показа обезглавеното тяло. След това има още два такива опита. Тази телевизия беше осъдена, защото е прието, че заразителният ефект трябва задължително да се отчита от медиите. Така че мотивите на един човек да посегне на живота си са различни. Те може да са болестни, но може и да са алтруистични, както е най-често при големите социални кризи.

-И какво, да прибегнем до синдрома на щрауса ли? При това отворено информационно общество, вие какво казвате, да се скрива информацията ли?

-Не, разбира се. По света тези неща се съобщават, но без акценти, слагат се филтри, имайки пред вид какви са последващите ефекти. При нас освен поради другите причини това е наложително, тъй като в България все още нихилизмът е с много голямо влияние. Защото това, което можеш да чуеш непрекъснато, е „скапана държава, нищо не става от нас, българска работа" и пр. И всеки се чувства задължен да изплюе нещо лошо по отношение на държавата, по отношение на сънародниците си, и то със злорадо удоволствие. По тази причина лошото, мрачното, ужасното много лесно се възприема и се превръща в стереотип и хората спират да реагират на него в ежедневието. Докато не експлодира по подобен страшен начин. Това имам предвид, като обръщам внимание за отговорността на медиите. Не можем непрекъснато да търсим какво не ни харесва. Това е нихилизмът — ужасният вирус на Европа.

-Вие говорите за един особен вид депресия, която е сравнително често срещана, но рядко разпознавана?

-Да. Това са така наречените кратки депресии. Обикновено депресията продължава около 6 месеца, но тази форма може да продължава само часове или дни, но не повече от седмица. Характерно за нея е, че почти всеки месец се проявява и на практика не се диагностицира, защото периодът е малък, един-два дни или само часове през месеца човек е тъжен, песимистичен, черноглед. Тази депресия е кратка, но дълбока, и е извор на самоубийства. Необходимо е много интензивно ограмотяване на хората да я разпознават в другите, най-вече в близките си, защото тези случаи не стигат до лекар, а се диагностицират след тежък инцидент.

Не мога да твърдя, че депресиите нарастват. В някои български изследвания стигат до 8%. По-сигурно е, че зачестяват тревожните състояния, и то по много причини. Стига ни само това, че в рамките на 10 години информационният поток, който ни бомбардира всекидневно, е нараснал от пет до десет пъти, че вече единственото постоянно нещо е промяната.

-Трябваше ли онези два случая, когато мъжете избиха целите си семейства, да дадат индикация?

-Ясно е, че напрежението в обществото е голямо. И то не може да не дава и такива късосъединителни реакции. Агресията расте. И сега с приближаването на изборите тя вероятно ще бъде още по-изразена. Дано сегашният взрив на негодувание срещу натрупаните лъжи да се канализира на политическо ниво, където да се мисли на нивото на модели, да се бият програми, а не граждани.

-А има ли оздравителен модел?

-Когато хората изпаднат в такава възбуда поради една или друга причина, настъпва процес на самоорганизиране. Постепенно се появяват лидерите, които започват да насочват процесите. И това не е въпрос на желание или не, защото е инстинктивен социален механизъм. Важно е какви ще са ни лидерите. Нашият народ трябва да разбере, че образованието е много важно. Ние трябва да сме сигурни, че този човек е образован добре, което значи да е усвоил ефективни методи на мислене и да има натрупан опит за решения в максимален брой ситуации. Време е опитни хора да започнат да ни ръководят. Аз например очаквам да се появят предприемачите и хора от други сфери, които са организирали системи и са залагали собствената си глава за успеха. Които са преживели тегобата на властта и умеят да работят със специалисти. Но очаквам и да се появи Алеко Константинов, щом бай Ганьо се е развихрил.

-Стягат ли куфарите вашите колеги психиатрите? Има ли голям интерес към тях на Запад?

-Франция, Великобритания, Германия, Скандинавските страни имат голям глад за психиатри, защото тази специалност, макар че е най-атрактивна, не е най-добре платена. Общо взето, западните хора все по-рядко се ориентират към медицината. Медицината е много тежка професия. Освен че много дълго време се учи, после се специализира и цял живот трябва да се учи. Но тя освен това е свързана с много голямо емоционално напрежение, голям стрес. Има една класификация на ООН за стресовите професии. Там на първите места са лекари, полицаи, журналисти, юристи. Всички, които се занимават с хора, и които са принудени да вземат максимално отговорни решения при минимална информация за минимум време.

-Така че сега е време за бързи и ефективни решения за развитието на нашата специалност, защото вече прекалено много талантливи хора се пръснаха по света.

-Но при вас е особено чувствително, защото работите с душите на хората? Материята е много фина?

-Материята е фина, освен това се работи на емоционално ниво. Вече се знае достатъчно за синдрома на изпепеляването (Бърнаут), който не е само при нас, а при всички хора, които се грижат за други хора, и е резултат от промени в определени структури на мозъка.

-Вие организирате конференция по проблемите на психиатрията. Какви са акцентите тази година?

-Тази конференция е ежегодна и я правим заедно със съседите - македонци и сърби, защото можем да говорим на матерните си езици и добре се разбираме. Аз съм голям привърженик на това, защото най-големият късмет е да можеш да говориш на матерния си език.

Темата е за загубата на контрола на импулсите в средната норма на популацията и в психиатричната патология. Една изключително важна тема, която е в основата на много социално значими явления. Става дума за самоубийствата, убийствата в състояние на афект, натрапливите страхове, мисли и действия, но и за импулсивността на младите хора до 25-годишна възраст, докато съзреят префрантални-те дялове на мозъка, които поставят стопове на импулсите. Знаете, че най-големият процент на катастрофите са точно при хора в тази възраст.

Така че контролът на импулсите е безгранична тема, но ние се съсредоточаваме върху патологията. Става дума за страдащите от натрапливости, които стотици пъти трябва да се върнат да видят дали са заключили вратата, стотици пъти да се мият, да дезинфекцират цялото жилище поради страха от заразяване др., при положение че знаят с разума си, че това няма да стане и това е нелепо. Това са много тежки състояния, така че на практика животът на тези хора е блокиран.

Близки до тази група са хранителните разстройства - като анорексията и булимията, които на практика придобиват все по-голяма тежест в света.