Българите излязоха от надзора на "Токуда банк"

Изключение не направи и проведеното на 20 октомври общо събрание на "Токуда Банк". На него бе взето решение членовете на управителния и надзорния съвет да бъдат освободени от отговорност за дейността им през 2010-а . Освен това от надзорния съвет бяха освободени Румен Сербезов и Йордан Костадинов, които представляваха съответно "Токушукай - София" и болница "Токуда" - дружества, които са дъщерни на "Токушукай Медикъл Корпорейшън", компанията притежаваща 98% от акциите на банката. На тяхно място бяха избрани Куцуоко Носо - главен финансов директор на японската корпорация, който добре познава българската банка, и Артур Стърн, който е неин старши финансов съветник и зет на собственика на "Токушукай Медикъл Корпорейшън" д-р Тарао Токуда. Поста си в надзора на банката запазва досегашният му член Ейджи Йошида, който представлява друго дъщерно дружество на корпорацията на Тарао Токуда - "Интернешънъл хоспитъл сървисиз".

В тези промени няма нищо необичайно. Друг е въпросът защо Румен Сербезов, който бе човекът, представляващ интересите на д-р Токуда близо 12 години, излиза от банката. Самият Сербезов дипломатично отклони питането на в. "БАНКЕРЪ" за причините, поради които се оттегля. "В момента съм на разговори с японците и не мога да говоря", заяви той по телефона. От кредитната институция обаче съобщиха, че акционерите са изказали благодарност за работата на Сербезов. Той се разделял с надзора, защото все пак е на 73 години, а и има отговорности, свързани с дейността на болница "Токуда".

Служители от управление "Банков надзор" на БНБсмятат, че решението на японците за промените в надзорния съвет е взето още преди три месеца и е коментирано с управление "Банков надзор". То е било породено от неудовлетворителните финансови резултати, които кредитната институция отчете през 2010-а. Затова корпорацията на д-р Токуда е предпочела да постави мениджмънта на банката под своя директен контрол. А двамата нови членове в надзорния съвет са изключително подходящи за целта. Ейджи Йошида е в България от тридесет години, женен е за българка, говори езика ни и е запознат в детайли с конюнктурата на нашия пазар. Освен това той поддържа тесни контакти с банковия надзор и всички по-значими клиенти на банката и е наясно с бизнеса и финансовото състояние на болница "Токуда", която е другата голяма инвестиция на "Токушукай Медикъл Корпорейшън" в България.

Куцуоко Носо също е добре запознат с дейността на кредитната институция и възможностите й за развитие у нас. На него ще се разчита да следи за разширяването на пазарния дял на банката, която смята да увеличи както броя на финансовите услуги, които предлага, така и клиентите, към които те са насочени.

Другото важно решение, взето на 20 октомври, е за увеличение на капитала. Общото събрание гласува той да бъде вдигнат с 8 млн. лв. - от 45 млн. на 53 млн. лв., като средствата ще бъдат внесени в едномесечен срок. С една част от парите ще бъдат покрити загубите на банката от изминали години, които според баланса й възлизат на 4.96 млн. лв., а останалите средства - около 3 млн. лв., ще бъдат използвани за развитието на услугите на кредитната институция. Увеличението на капитала се налага и от факта, че независимо от кризата, за една година "Токуда Банк" успя да повиши активите си от 378.6 млн. на 429 млн. лв. и да увеличи кредитния си портфейл. А подобен ръст задължително трябва да бъде последван от вдигане на капитала.

Оказва се, че висшият клир реално забранява на държавата да си върши работата

До това решение очевидно се е стигнало, след като в началото на тази година десетки свещеници (повечето на пенсионна възраст) се оказаха с неплатени осигуровки. Тогава за първи път в историята на страната ни беше създаден и синдикат на свещениците под шапката на Конфедерацията на труда "Подкрепа". През тази седмица президентът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев се срещна с финансовия министър Симеон Дянков и поиска от него държавата да си свърши работата, като направи одит на всички подразделения на църквата. Седмица по-рано Тренчев изпрати официално писмо до председателя на Сметната палата Валери Димитров с искане да бъде разпоредена проверка как Българската православна църква и нейните структури в чужбина се разпореждат със субсидиите, които държавата им отпуска всяка година. Всъщност искането на синдикалистите е напомняне към държавните одитори и те на свой ред да спазят закона. А той е категоричен: всяка организация, която ползва бюджетни средства, подлежи на контрол.

Според закона Чл. 2. Основна задача на Сметната палата е да контролира надеждността и достоверността на финансовите отчети на бюджетните предприятия, законосъобразното, ефективно, ефикасно и икономично управление на публичните средства и дейности, както и да предоставя на Народното събрание надеждна информация за това.

Оказва се обаче, че държавният одитиращ орган не е извършвал подобни ревизии от години. Що се отнася до поисканите от синдиката в началото на годината проверки от Главната инспекция по труда, от тях и до този момент няма резултат. Истината е, че митрополитите отидоха на крака при министър-председателя Бойко Борисов и очевидно са успели да го убедят, че подобна "активност" е излишна. Фактите обаче говорят друго. Според Константин Тренчев Главната инспекция по труда е започнала проверка на трудовите и осигурителните права на хората в Българската православна църква, но на първия етап тя е обхванала едва 10% от работните места, които трябва да бъдат проверявани. Някой обаче очевидно е успял да забави ревизорите и реално хората на Тотьо Младенов в момента тупкат топката. Константин Тренчев обаче знаел какви са първите констатации от проверките в две-три митрополии и ги определи пред в. "БАНКЕРЪ" като "потресаващи". Засега никой не смеел да ги огласи. Докторът настоява те да получат публичност. А също да се направи и проверка кои от членовете на управителните тела на вероизповеданията са свързани с Държавна сигурност, а комисията по досиетата да разкрие кои са агентите сред свещениците.

През последните пет години само от държавния бюджет църквата е получила субсидии за над десет милиона лева а никой така и не си е направил труда да провери за какво са изхарчени тези пари.

Националната агенция по приходите също започна да проверява какви са ги вършили нашенските свещеници. Но и тя мълчи за резултатите от своите проверки. Неофициално стана ясно, че и инспекторите на Красимир Стефанов са установили доста любопитни "прийоми" във финансовата отчетност на светата институция. Запознати твърдят, че проверяващите са разкрили, че се укриват данъци за милиони левове, и са потвърдили констатациите на инспекцията по труда, че голяма част от свещениците нямат здравни и социални осигуровки. Стъпвайки на факта, че Църквата е работодател на около 1100 български свещеници, експерти от НОИ са изчислили, че за всеки един от тях трябва да се плащат месечно по 130 лева за здравно и социално осигуряване. Което не се е случвало.

От свещеническия синдикат алармират че на практика социално осигурени са едва 663-ма. Тези свещенослужители попадат в абсурдна ситуация: току преди пенсионирането си те се оказват с прекъснати здравноосигурителни и пенсионни права и нито могат да се лекуват, нито да се пенсионират. Страшното е, че пък млади попълнения в свещеническите редици почти няма. В Богословския факултет преди години се обучаваха минимум по 500 души, а днес съвкупният им брой във всички курсове е доста под двеста. Отделно, че мнозина от завършилите млади хора рядко стават свещеници, а някои действащи попове са принудени да обслужват по десетина-петнадесет села срещу мизерната минимална заплата. В същото време висшия клир тъне в разкош и се вози в мерцедеси класа, джипове от най-ново поколение и демонстрира светски луксове (като часовници за хиляди евро), които дори мастити бизнесмени не си позволяват.

Този стандарт, разбира се, не е постигнат само с помощта на държавната субсидия. Нека не забравяме, че църквата винаги е получавала сериозни дарения и от миряните в България, и от наши емигранти по целия свят. Да не говорим пък за огромните имоти, които са нейна собственост от дълги години.

Един от юридическите експерти на КТ "Подкрепа" - Христо Латинов , който е изкушен в темата за ставащото в българската църква,тъй като 12 години се е занимавал с манастирската и епархийската собственост, смята, че стойността на църковните имоти и парите на клира по сметки са достатъчни да се изплати външният дълг на България. Според синодалните архиви преди национализацията (след 1944 г.) църквата е владеела 329 436 дка ниви, лозя, ливади и градини на обща стойност около 800 млн. лева (преизчислена по средни цени за дка към 2003 г.). Отделно стоте манастира са притежавали 191 000 дка земя, 30 000 дка ниви, 7000 дка ливади, 1500 дка гори, 1500 дка лозя, 17 000 дка пасища и 256 дка градини. Църквата е собственик и на 113 солници, част от които са закрити, а други са приватизирани. Данните за градските имоти не са съвсем точни, но Православната църква очаква да й бъдат върнати още 3190 дка земи в регулация и сгради в най-атрактивните зони на различни селища.

Странният статут на църквата е една от причините за забавянето на реституционните процедури за нейните имоти, твърдят богослови. Според законодателството ни Православната църква е юридическо лице с нестопанска цел, третирано по общия ред. (Католическата църква уреди имотите си още през 1990-а, като беше гласуван специален закон за връщането на собствеността й и две години по-късно това стана факт.)

Дирекцията по вероизповеданията още преди години призна, че въпросът за имотите на БПЦ е усложнен допълнително, защото след одържавяването им голяма част от тях са били продавани и препродавани по няколко пъти. По време на разкола през 1992-ра пък нарочно са били унищожавани архиви, църковни и други регистри и разписни книги. Отделно в различни случаи алтернативният синод на Инокентий е оспорвал собствеността по официален ред.

По време на управлението на царистите разколът в църквата уж беше туширан.

Според тогавашния шеф на Дирекцията по вероизповеданията Иван Желев алтернативният софийски митрополит беше отнел от дядо Максим сгради на стойност 80 млн. долара в столицата, които са носели по 250 000 щ. долара месечен приход от наеми. Данните, които Светият синод изнесе по това време, обвиняваха "неформалите", че са заграбили 6 манастира, 22 църкви (от които 12 в столицата), 5 магазина, гараж, 4 апартамента и 1400 кв. м от сградата на Софийската митрополия.

Келепирът от сградите около площад "Света Неделя", които и до днес са основен източник на приходи за владиците, беше доста детайлно разнищен, а Максимовите хора тогава обявиха, че Инокентий прибирал по 5000 долара месечно от руския ресторант на ул. "Позитано" 1 (на гърба на Богословския факултет) и по 2000 долара от Мексиканския ресторант под СИБанк. От магазина на бул. "Христо Ботев" 1 доходът бил още 500 щ. долара. Инокентий прибирал и наемите от помещенията на "Кърниградска" 1. Синодът и подчинената му митрополия притежавали и четири апартамента във ведомствената кооперация на ул. "Стефан Караджа" 8 зад Телефонната палата. Само наемът за тях се плащал в левове. Срещу месечен наем по 10-15 лв. според големината на жилището в апартаментите живеели духовници и семействата им.

Вестник "БАНКЕРЪ" откри един доста любопитен ревизионен акт с дата от 2000-а, направен от "Държавен и финансов контрол" към Министерството на финансите, който е бил изпратен до Софийската градска прокуратура, но тя е прекратила производството по него през 2001-а поради "липса на данни за престъпление". Тази констатация е доста странна, след като ревизорите са констатирали като безспорен факт, че владиците са проявили странно нехайство и не са си потърсили близо 20 000 щ. долара от наеми. Историята е такава: през 1991-а от името на митрополията крупнишкият митрополит Натанаил (сега Неврокопски) подписва десетгодишен договор с фирмата на Томас Лафчис "Ратола трейдинг", на която отдава два магазина на ул. "Цар Калоян" 7А и на "Ал. Стамболийски" 1А с обща площ 212 кв. м срещу наем само за 600 неденоминирани лева на кв. м месечно. За пет години Лафчис натрупал дълг за 5800 лв. (деноминирани). Въпреки това митрополията не е прекратила договора.

Десетгодишен договор е подписан и през 1996-а с бившата вече БРИБанк за имоти на ул. "Съборна" 11 А. По него са приведени за пет години 1 850 000 долара. През 1997-а обаче митрополията открива в същата банка сметка на името на Руската православна църква и превежда там 1 100 000 долара на основание договор за съвместна дейност с Московската патриаршия. Странното в този контракт е, че в него се говори за ремонтиране на сгради на църквата в Русия, а запознати с тематиката твърдят, че в тази страна нашата църква не притежава и една керемида...

Други две споразумения с Руската църква подписал сегашният ловчански митрополит Гавраил, тогава протосингел на Софийската митрополия. Негов контрагент е митрополитът на Смоленска и Калининградска област. Едното е за 2 млн. щ. долара и предметът му е "закупуване на ювелирни изделия за църквата и съвместни проекти". Парите, за които става дума, са влезли по сметки в бившата българо-руска банка, а кой и как ги е харчил, май не е много ясно. Познавачи на църковните закони казват, че подобни международни контракти могат да бъдат подписвани единствено от Светия синод, а не от местните митрополии.

Освен към отношения с банките архимандрит Гавраил очевидно е имал афинитет и към търговията. През 97-а той купува... магазин от 43.55 кв. м на ул. "Лом" 'b91 в центъра на София за сумата от 561 672 лева. Кому е била необходима новата придобивка, при положение че собствените имоти на Софийската митрополия са били отдавани под наем за жълти стотинки (а в някои случаи наемите дори не са били заплащани), не става много ясно. Очевидно обаче няма и кой да попита, а вероятно и кой да отговори.

Някак нелогично изглежда описаното финасово "безхаберие" на висшия клир, като се има предвид в каква мизерия тънат църквите и свещениците в малките населени места. Още по-нелогично звучат търговските мераци на сегашния Неврокопски митрополит

Те станаха известни през тази пролет, когато той е подписал сделка за милион и триста хиляди евро, с която епархията му става собственик на... хотел с бар и ресторант в град Гоце Делчев. Хотел "Неврокоп" върви в комплект с 4 декара земя. За да го придобие, епархийската фирма "Непар" е сключила заеми. Покупката била одобрена от епархийския съвет и не нарушавала Закона за вероизповеданията, твърди самият дядо Натанаил.

Законни или не, подобни търговски сделки, още повече извършени от наместниците на Бога на земята, са, меко казано, смущаващи. За какво й е на църквата хотел с 12 апартамента, 13 единични и 31 двойни стаи, ведно с ресторант, а като черешка на тортата и... с бар.

Историята и на това договаряне е доста любопитна. Най-престижният гоцеделчевски хотел бил предложен за продан заради финансовите затруднения на бившия му собственик - пловдивската фирма "Акум" на братята Иван и Любен Гочеви. Първоначално имало договорка обектът да бъде продаден на местната фирма "Меркез", собственост на общинския съветник от ДПС Мехмед Капанък. Той даже капарирал хотела, като платил 100 000 евро. Очевидно обаче банковият кредит за покупката, който Капанък уреждал, се е забавил и продавачите върнали му капарото, съобщиха за в. "БАНКЕРЪ" изследователи на живота в райна. Така Неврокопският митрополит се класирал като бъдещ туристически бос.

Очевидно дядо Натанаил има склонност към пазаруването на имоти, защото преди 3-4 години решил да се обзаведе и с... училище. Той купува сградата му в с. Бараково, за да направи неделно училище. След тази сделка Неврокопската митрополия олеква с 360 хил. лева. До ден днешен имотът само се руши и няма нормална мотивация за изхарчените пари, тъй като едва ли селото е най-подходящото за отваряне на неделно училище - кой ще се юрне от града да ходи или да води децата си по затънтените села...?

Само преди дни пък стана ясно, че вместо да построи още една черква, Светият синод на Българската православна църква възнамерявал да отдаде под наем свой имот, до който да има и малък параклис, за изграждане на... супермаркет в столичния квартал "Редута"

Намерението на църквата предизвика протестите на живеещите наоколо, а главният архитект на София Петър Диков отказа да издаде разрешение за строеж върху имота. Теренът е от около 3.5 дка и е върнат на църквата в началото на 90-те години. Тогавашният главен архитект на София Яким Петров е разрешил да се построи там църква с градина. Наследникът му Стоян Янев обаче променя разрешителното и храмът е смален до параклис, а основният строеж се преражда в пететажна сграда. Първоначалната идея била тя да се ползва от Синода, но после БПЦ решила да промени предназначението й в офис сграда. След като и това не се случва, през март тази година църковното ръководство сключва предварителен договор за учредяване право на строеж и право на ползване с търговската верига "Била". Тъй като законът забранява да се продават църковни имоти, БПЦ иска да отдаде терена под наем за 25 години. От Светия синод са обяснили искането си към главния архитект с мотива, че са се отказали от строежа на черквата, защото нямали пари за издържката й.

Множество са подобните примери, които говорят, меко казано, за безотговорността, с която се раздават църковните имоти и се харчат парите както на данъкоплатците, така и на хората, които от преклонение към Бога даряват средства за българската църква. Крайно време е обаче някой все пак да се престраши и провери кой и как се разпорежда с националното ни богатство дори когато се води собственост на църквата. В противен случай изводът е един - законът е за всички с изключение на висшия клир. Но едва ли трябва да чакаме него да го санкционира Всевишният...

С една дума - сохрани нас от всяких скверних!

Изследване на Националния статистически институт за 2010-а доказва, че разходите за наука, иновации и образование са се повишили до 420.1 млн. лв., което е с 16.4% повече в сравнение с предишната година. Дотук добре, защото повишението на инвестициите в знание би следвало да означава, че безусловно и финансово добре подплатено изпълняваме ангажиментите си по стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж на Европейския съюз. Недоумението идва от факта, че положителният ръст се дължи изцяло на частните фирми, а държавата плаща все по-малко за уж приоритетните иновации. От 420-те милиона точно половината (210.6 млн.) са похарчени от сектор "Предприятия". Частният бизнес само за 12 месеца е увеличил инвестициите си с 94%

и вече е лидер в структурата на разходите по сектори. Най-активни са микрофирмите, в които през последните десет години отделените за научна и развойна дейност пари са нараснали почти десет пъти. Малките предприятия и големите компании също се опитват да поддържат статуквото. Но дори и техният принос изглежда измамно висок. Данните показват, че всъщност около 148 млн. лв. от въпросните частни инвестиции са дело предимно на фармацевтични и други фирми, работещи в сферата на здравеопазването. Докато за развойна дейност в областта на селското стопанство естествените, обществените и хуманитарните науки "частниците" са извадили само около 13 млн. лева. На горе-долу толкова (13.5 млн.) възлизат и разходите им за придобиване на дълготрайни материални активи, или с други думи, вложенията в нови технологии са оставени за по-добри времена.

Колкото до държавата, тя действително изостава фатално. В сектор "Държавно управление" инвестициите са паднали от 199.5 млн. на 157.1 млн. лв., а във висшето образование са похарчени 49.5 млн. срещу 50.7 млн. лв. през 2009-а. Публичните средства за научни изследвания и развитие се насочват главно към структури на държавна издръжка като изследователските институти, Българската академия на науките и Селскостопанската академия, но освен че са недостатъчни, изразходването им не носи желания ефект. Малко парадоксално държавните организации и институции на бюджетна издръжка са извадили почти 95 млн. лв за естествени, обществени и хуманитарни науки, докато за носещите висока възвръщаемост инвестиции в техническите науки и медицината са отишли само към 33 млн. лева. Ниските заплати, липсата на перспектива за развитие и бюджетните съкращения са прогонили от науката общо 1559 души, което значи, че 130 души месечно са отпадали от системата. От все още останалите най-много кадри работят в областта на естествените науки - 4975 души, или 30.1% от персонала, и в техническите науки - 4232 души. Между 8 и 10% са заетите с научноизследователска и развойна дейност в медицинските, обществените и хуманитарните науки.

Ситуацията тепърва ще се влошава, напук на правителствените прогнози за "розово" научно бъдеще. Само преди около седмица председателят на БАН (където работят 6747 научни работници) акад. Никола Съботинов обяви, че синоптиците и сеизмолозите няма да получават пълните си трудови възнаграждения до края на годината, защото фонд "Работна заплата" е на изчерпване. Заради недостиг на средства някои от институтите дори могат "да хлопнат кепенците" през 2012-а, след като исканата от "сърдитите старчета" бюджетна субсидия от 109 млн. лв. едва ли ще срещне одобрението на финансовия министър Симеон Дянков.

Образованието ни е на същия плачевен хал без добри изгледи за подобрение. Разходите в бюджет 2011 за системата от училища и университети са 3.3% от БВП - число, което е значително по-ниско от средноевропейските стандарти. Заедно с Германия България е в групата на най-икономисващите от разходи за образование европейци, а като цяло Европа гони 10-процентната граница до 2020 година. Страната ни отделя средно 1900 евро за ученик от началния курс, 1800 евро за едно завършено средно образование, а 3800 от европейската валута отива за дипломирането на висшист. Тоест, средната стойност на полученото образование в България е 2200 евро. В Европейския съюз тази издръжка е средно 6100 евро, а страни като Люксембург правят пет пъти повече инвестиции в капацитет от нас. За сметка на това българите плащат висок процент лични средства на образователните институции. Трудно привличаме и свежи пари от чужбина. Само 3.5% от студентите в България са чужденци при средна стойност за Европа 8.3% и 21% във фалиралата Гърция. В същото време все повече български студенти бягат на Запад примамени от добрите оферти за следване от холандски, британски или германски университети. Всеки десети българин следва в друга държава при средна стойност 2.8% за Евросъюза. Страната ни страда и от недостиг на квалифицирани учители, като за последните десет години повече от 17% от образователните специалисти са напуснали системата. Ресорният министър Сергей Игнатов нееднократно е заявявал, че за да се борим за първите места в ЕС, трябва да променяме и модернизираме образованието, но при замразени учителски заплати, докато "не се измъкнем от кризата". Законът за предучилищното и училищното образование обаче продължава да се бави в парламента, може би защото представеният проект за него изглеждаше по-скоро като кандидатстудентска разработка.