Личните лекари стават все по-малко

Личните лекари са намалели сериозно. Тази тревожна тенденция е засечена в годишния доклад на Националната здравноосигурителна каса, който кабинетът прие на последното си заседание. Докато през 2011 г. джипитата наброяват 4686, то през следващата те са със 73 по-малко. Заради спада логично се увеличава броят на пациентите на един лекар. Така например ако на един медик в София се пада да обгрижва 1461 души, то в Кърджали са двойно повече. Най-много доктори има в София-град (868), Пловдив (462) и Варна (310). На другия полюс са областите Разград (56), Търговище (60) и Силистра (65). Статистиката сочи още, че през 2005 г. джипитата у нас са били 5340. На следващата се топят на 5219, а през 2007 г. са още по-малко - 5001. Според сметките на здравното министерство, за да се покриват нуждите на населението от първична доболнична помощ, у нас са нужни 4910 лични лекари.

Цялата площ на резиденция „Бояна" е около 800 декара. От тях 110 декара притежавало семейството на ген. Рачо Петров. Любопитното е, че те попадат в парчето откъм североизточната страна, където властта се кани да прави стадион - това е близо до Околовръстното шосе, където някога е имало голям паркинг. В началото на XX век ген. Рачо Петров прави вила, в която семейството отдъхва на чист въздух. Той има три деца - Мария, Влада и Благой. В началото на 30-те години Мария се жени за Иван Балабанов и генералът решава да подари вилата на младото семейство. И до днес Дом №5, известен като „Балабановата къща", е запазен във вида, в който е бил изграден. Ремонтиран е само покривът и е боядисан отвън. Там държавниците ни посрещат високи гости и вечерят с тях. Към къщата е имало две стопански постройки, които днес са Дом 4 и Дом 3. Дом 4 е малка постройка с две стаи, в която някога са били настанени войниците от караула, а днес е необитаема. Дом 3, или т.нар. „Къщата с часовника", е била стопанска постройка с големи помещения, която е преустроена през 1948 г. Идеята била да се подготви за резиденция на тогавашния първи човек в БКП Вълко Червенков, но той не е живял никога в нея. Няма как да е живял, защото най-малкото няма тоалетни, а санитарният възел е едно ниво по-ниско, в подземието, обясняват стопаните на резиденцията. Истината е, че Червенков се настанява в „Балабановата къща", която е построена с всички удобства за живеене. През 60-те години Дом 3 е достроен с южното крило, в което има големи салони за прием. Днес там са настанени сървърите на електронното правителство и достъпът до сградата е ограничен. Часовниковата кула е строена доста по-късно, през 80-те години, по личното настояване на Тодор Живков. Той много харесал кулата в Трявна и искал да има нещо подобно и в резиденцията. Четирите часовника обаче са спрели на 12 ч. и не мръдват от години, защото механизмите им са швейцарски и ремонтът се оказва твърде скъп.

„По време на бомбардировките над София семейството ми изнесе всички ценности във вилата в „Бояна" - много килими, сервизи, картини" - спомня си внукът Рачо Петров, който днес живее между София и Германия, откъдето е съпругата му. - Бомбите тогава бяха разрушили ъгъла на „Граф Игнатиев" и „Раковски" и по чудо оцеля кооперацията ни в центъра на столицата", спомня си той. Само че... ценностите от „Бояна" постепенно изчезнали. Без следа изчезват и бижутата на Султана Рачо Петрова, които внукът й оценява на 62 млн. златни лева. Те са били съхранявани в банката. „Баща ми подари на Военния музей всички ордени на дядо ми, даже и звездите, които са били от брилянти и рубини. Дори сабята му е била със скъпоценни камъни. Но за съжаление мисля, че някои от тях вече не са там", казва Рачо Петров.

До 1946 г. в „Къщата с часовника" в „Бояна" била настанена американската делегация от съюзническите въоръжени сили, ръководена от полк. Блек. След референдума, в който българите решават да се премахне монархията и да се установи народната власт, американците напускат страната. Мария Балабанова изпратила делегацията до летище „Враждебна" и тогава полковник Блек дълго я увещавал да се качи на борда, защото иначе ще я арестуват. Тя не приема, защото съпругът й тогава е почетен консул на Швеция и има ангажименти в София, а тя не може да си представи, че може да се раздели с него. И наистина на излизане от летище „Враждебна" я арестуват. Осъдена е на 10 години за шпионаж и лежи в Сливенския затвор. Първородният син на генерала Благой Рачо Петров е арестуван през 1947 г. По роднинска линия земеделският лидер Никола Петков се падал братовчед на децата на генерал Рачо Петров и затова съдят Благой, бащата на внука Рачо Петров, който днес се бори да си върне собствеността върху имотите на известната фамилия. Пет-шест месеца Благой е бил в неизвестност, докато накрая „с връзки" откриват, че е хвърлен в лагера „Куциян". Третото дете на генерала Влада Карастоянова е със смъртна присъда от хитлеристите и от комунистите. Тя живее във Великобритания и е известен говорител на радио „Лондон". Напуска България с" дъщеря си в момента, в който германските войски влизат у нас. На практика вече няма кой да обитава вилата в Бояна. В края на 1946 г. тя е отнета за държавни нужди и в нея се настанява комунистическият вожд Вълко Червенков. Покрай вилата минава малко трамвайче, което свързва „Бояна" с „Княжево".

В началото на 70-те години е взето решение на това място да се направи правителствена резиденция „Бояна". „Земите са одържавени, но никой тогава не се е погрижил да се издадат нужните документи. Липсват и разрешителни за строеж", казва Рачо Петров. Той е проучил най-подробно въпроса и твърди, че резиденция „Бояна" е била незаконна, защото липсва и Акт 16 за пускането й. Резиденцията е завършена през 1974 г. в чест на 30 години от революцията (или преврата) на 9 септември 1944 г. Главен проектант е арх. Александър Баров. Тя е строена като секретен обект със специални разрешения. След промените реституцията у нас бе правно регулирана от четири „реституционни" закона от 1991-1992 г. Дори и тогава обаче държавата не си прави труда да издаде акт за държавна собственост на имота на резиденцията. Семейството на Рачо Петров, естествено, също внася документи за възстановяване на собствеността на резиденцията. Тогавашният кмет на София Александър Янчулев обаче започва да бави преписката, търсейки всякакви начини, за да не върне имота. Чак през януари 1996 г. на семейството са възстановени 54 декара от общо 110 и са върнати три дома от резиденцията - 3, 4 и 5. Заповедта е подписана от Стефан Софиянски. За другите 56 декара има отказ, защото върху тях са разположени домовете 1 и 2, които се ползват за правителствени нужди. През втората половина на 1996 г. обаче в законодателството се въвежда понятието „публична държавна собственост". Този статут позволява на държавата да отчуждава частни имоти в полза на държавни нужди. Така възстановената вече част от резиденцията отново е отчуждена. Започва серия съдебни дела, която стига до Страсбург. През цялото време правителството на Иван Костов твърди, че резиденцията е от изключителна важност за сигурността на страната. В становище до Европейския съд по правата на човека неговата администрация е написала, че „нарушаването на целостта и понижаването на степента на сигурност на обект от такива мащаби безспорно биха рефлектирали негативно и пряко върху сигурността на цялото общество и биха разстроили държавните функции". В същото време кабинетът „Костов" обявява тарифа за нощувки в резиденцията на частни лица, като едно преспиване струва 660 долара. Изрично запитан дали резиденция „Бояна" е военен обект и има ли отношение към сигурността на страната, тогавашният шеф на Генералния щаб на Българската армия ген. Михо Михов праща писмо до Рачо Петров с номер 545/28.06.2001, в което пише, че „Генералният щаб счита, че в комплекс „Бояна", дом 2, 3 и 4 не са включени военни обекти, влияещи на изпълнението на задачите, свързани с отбраната на страната".

„Готов съм с документите, които ще представя на съда, за да покажа, че правителството лъже за целесъобразността на резиденция „Бояна", уверява внукът Рачо Петров. Неговите патила не свършват само с резиденция „Бояна". Другият имот на семейството - резиденция и 34 дка парк в Белово, е одържавен неправомерно и даден от Симеон Сакскобургготски, докато беше премиер, на общината. „Там е погребан дядо ми Рачо Петров", твърди внукът му. След множеството съдебни дела успели да си върнат имота, но все още не били въведени във владение. Но това не е всичко. Върху имоти на семейство Петрови са построени и част от кортовете в Банкя, върху които Бойко Борисов обича често да играе. „В Банкя ни бяха възстановени 2,7 декара, но 1,7 дка, върху които са кортовете, чрез спекулативна сделка бяха дадени на Иван Саздов, шеф на предизборния щаб на ГЕРБ", твърди Рачо Петров.

„Богатството на фамилията ми не е паднало от небето - обяснява той. - Ние сме семейство с 500 години доказано историческо развитие." Дядо му Рачо Петров е бил генерал-губернатор на Македония по времето на Първата световна война. Част от семейството на майка му е от Охрид. А баба му Султана е била много близка с Тодор Александров, който често е идвал в дома им. Братът на Султана Димитър Минчевич е първият министър на правосъдието на България, а баща й Пантелей Минчевич е първият директор на Александровска болница.


Посрещат като държавен глава наша лекарка в Алжир
Магдалена ГИГОВА

Лекарката на дипломатите д-р Вера Китова се върна в Алжир, след като не бе стъпвала там точно 50 г, и бе посрещната с почести. При обиколката, пътят на колата й бе проправяй от военен ескорт с автомобили и мотоциклети. Поводът за визитата бе книгата на д-р Китова „Страници на един посланик в бяло", написана на френски и издадена в Париж.

„На 12 ноември 1962 г. излетя за Алжир първият самолет с български лекари, медицински сестри и акушерки и аз бях в него. Разпределиха ме в град Мостагенем на Средиземно море, където останах близо 6 г", каза пред „Преса" лекарката - За цялото женско отделение с 60 легла отговаряхме само аз и една сестра. Френските доктори напускаха, алжирски липсваха, българите спасиха положението тогава. И местните хора го помнят. Изуми ме, че не са забравили моето усилие да създам детско отделение към болницата. А то се оказа първото не само в Мостагенем, ами в цял Алжир. До сълзи трогателна беше срещата ми с персонала на болницата. Посетих отделението, където съм работила. С медицинските сестри Фатима и Тата се прегърнахме след 50 г. и не спряхме да плачем. Почти целият град е бил лекуван от българи. Сигурно затова организираха концерт в моя чест и залата бе препълнена. Посетих университета в Мостагенем, но понеже и аз съм художничка с доста изложби, много се развълнувах от срещата ми в Института за изобразително изкуство. Дадох и интервю в местното

радио", припомни си Вера.

Д-р Китова бе поканена и посрещната лично от министъра на националната солидарност, семейството и жените проф. Суад Бенджабалах. В наситената й програма освен Мостагенем бяха включени още градовете Оран, Тлемсен (културен и ислямски център) и столицата Алжир.

„Страхотно впечатление ми направи залата в Тлемсен, където м.г. е била проведена общоафриканската ислямска среща - стените бяха облицовани със злато. Там се срещнах с валията (областния управител - б.а.). Когато една сърдечна дама ме прегърна, усетих нещо твърдо.

„Това е пистолетът ми. Аз съм комисар на полицията в града." Бях изумена, че жена с кърпа на главата командва толкова мъже. На националната изложба по повод 50 г. от независимостта на Алжир имах възможност да разговарям със седем министри от правителството. Особено съм впечатлена от този на здравеопазването Абделазис Зиари. И той е гастроентеролог като мен. Повечето от министрите - на земеделието, правосъдието, екологията, вътрешните работи, бяха работили с българи и имаха отлични впечатления. Бяха толкова гостоприемни и с добро отношение към страната ни. Алжирците много са дръпнали напред - образованието и здравеопазването им са безплатни, имат отлични пътища, нови сгради... Накараха ме да обещая, че ще напиша нова книга „Под синьото небе на Алжир 50 г. по-късно". Трябва да започвам", усмихна се д-р Вера Китова.


Актуализират бюджета утре, дават 40 млн. за бедните
До 15 Август: Кабинетът се разплаща с бизнеса и болниците

И Дянков предвиждал теглене на заем, коментира финансовият министър
Актуализация на бюджета гласува на извънредно заседание в понеделник кабинетът "Орешарски". Веднага след това законът ще бъде внесен в парламента, като целта е да се приеме възможно най-бързо, съобщи финансовият министър Петър Чобанов.

Кабинетът ще се разплати първо с бизнеса и болниците. Това по сметки на финансовото министерство трябва да стане до 15 август. "Някои инвестиционни разходи трябва да бъдат направени за болници, които са в изключително лошо състояние", обясни Чобанов. И даде пример с лечебница за деца астматици, където има мухъл по стените. Здравният министър Таня Андреева вече даде заявка, че очаква 5 млн. лева от актуализацията на бюджета. "Служебното правителство е поело ангажимент за субсидия от 11 млн. лева за земеделските производители и в момента тече процедура по нотификация. Това са национални плащания. Вече са обещани, няма как да не ги направим. Те обаче не са бюджетирани", посочи още Чобанов. За пореден път той припомни, че има сериозни задължения на военното министерство, най-вече по линия на Военномедицинска академия, както и в МВР. В енергетиката 86 млн. лева ще се появят и в приходната, и в разходната част на бюджета. Приходите ще дойдат от търговията с въглеродни емисии, като сметката е направена от МОСВ. В същото време в разходната част ще бъдат реализирани заради промените в Закона за енергетиката за зелената добавка. "По този начин ще се плати част от цената за тока", обясни Чобанов. Той допълни, че новият дълг от 1 млрд. лева няма да бъде изхарчен до края на годината, а цели да осигури буфер в тазгодишния бюджет. По думите му трябва да е сигурно, че в началото на следващата година няма да се търси дълг "на пожар". "Никой не казва, че и старото правителство нямаше да вземе нов дълг. Тази възможност е планирана в бюджета още от тях", коментира още финансист номер 1. Той обясни, че има много недофинансирани дейности, недобре планирани разходи, както и пера, които изобщо не са планирани в Бюджет 2013. 40 млн. лева ще бъдат отпуснати на социалното министерство, за да се осигурят пари за уязвимите групи. Засега в актуализацията на бюджета обаче няма предвидено увеличение на минималната работна заплата и не е заложена сума за коледни добавки на пенсионерите. Въпреки това ще се търси ресурс за коледни добавки, а въпросът за минималната работна заплата ще бъде решен окончателно в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Сред другите препоръки на банката за промени в системата на финансиране на болниците е въвеждането на ДСГ. Те биха представлявали съществено подобрение на финансирането в сравнение с клиничните пътеки и внедряването им би трябвало да се ускори, казват от Световната банка. Освен това експертите им смятат, че е спорно дали могат да се махнат годишните лимити на парите, които касата отпуска на болниците. Лекарите са изключително негативно настроени срещу тези ограничения, но без тях съществува риск да се срути бюджетът за здравеопазване, смятат експертите. Ако се махнат финансовите лимити на болниците, трябва да се помисли с какъв контролен механизъм ще се заменят, смятат експертите.

Друга промяна, която трябва да се предприеме успоредно с консолидирането на болниците, е развитието на продължителни медицински грижи. Населението на България застарява бързо и нуждата от тези услуги ще се усеща все по-осезателно, категорични са експертите. В момента заради липсата на хосписи и домове за продължително лечение след инсулт, рак и др. хората отиват в болница за активно лечение. Това обаче е неправилно, а и клиниките не получават пари за гледането им. Затова трябва да се осигурят медицински сестри, мобилни групи, амбулаторни услуги, физиотерапия и дневни грижи за хората в нужда. От банката предлагат да се създадат екипи от лекари, медицински сестри, терапевти и социални работници, които да оценяват нуждите на пациентите от долекуване. Финансирането на тези услуги пък трябва да е отговорност на социалното и здравното министерство и на общините.

Мария Чипилева


Джипитата няма да взимат пари на калпак
Извънболничната помощ у нас е неглижирана, тя трябва да заеме полагащото й се място, се казва още в доклада на Световната банка. Едва 12% от текущите разходи за здравеопазване са за джипита и специалисти, а в повечето държави в ЕС за тях отиват между 25 и 30 на сто. Според експертите това трябва да се промени. Освен повече пари те смятат, че трябва да се формира и нов метод на заплащане на джипитата. Вместо според броя пациенти те трябва да получават пари според качеството си на работа. Показателите за това могат да са контролът на рисковите фактори и вторичната превенция на сърдечносъдовите заболявания, смятат експертите. Също така те предлагат да се облекчат условията за специализация на джипитата.


Бонуси за лекари, ако изписват евтини хапове
Бонуси за лекари, които не дават скъпи или твърде много медикаменти на пациентите си, предлагат експертите от Световната банка. Така ще се реши един от основните проблеми у нас - неправилното изписване на лекарства. То отчасти се дължи на маркетинговите програми на фармацевтичната индустрия, казват експертите.

Освен това те препоръчват в аптеките да се прекрати даването на лекарства с рецепта, без пациентите да имат такава. Също така да се ограничат големите обеми с безплатни лекарства под формата на промоции и отстъпки, които получават фармацевтите, защото така се намалява конкуренцията. Високият процент на разходи за лекарства, които хората дават от джоба си, е друг от основните проблеми на системата ни, смятат още от Световната банка. За по-ефективното използване на обществения ресурс за лекарства те препоръчват пълна ревизия на позитивния списък и по-голяма прозрачност при определянето на цените на медикаментите в него. Също така въвеждането на изцяло нов механизъм на договаряне - claw-back tax. При него се прави споразумение, с което производителят и правителството се договарят за обема на продажбите и споделят разходите, ако той бъде надхвърлен. Това договаряне може да се използва ефективно от касата.