Oставаме без джипита след 5 години

Оставаме без джипита след 5-7 години. Все повече общопрактикуващи лекари заминават на работа в чужбина. Това съобщиха от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари.

Най-много наши семейни доктори заминават за Германия, където в малките градчета и села има криза за медици. Причината е, че тамошните кадри на свой ред се изнасят към САЩ и Канада заради по-високо заплащане.

В Германия нашите лекари без специалност сключват договор изключително лесно. Достатъчно е да знаят немски. Стартовата им заплата е 3000 евро на месец за работа в селище с мащабите на Сопот или Карлово. В повечето случаи местните власти им предоставят безплатни жилища и всички улеснения и освобождаване от такси за децата им в училище. Освен това нашите джипита могат да правят специализации в Германия без проблем.

Близо 1200 семейни лекари са дефицит в момента в България, като най-оголени са практиките в труднодостъпните райони като Родопите.


Лекар на съд за подкуп от 300 лв.
ЕЛИ КРУМОВА

Поискан подкуп от 300 лв. може да коства 6 години затвор и глоба от 5000 лв. на лекар от пловдивската ТЕЛК. 69-годишният ортопед д-р Марин Маринов, който до момента не е осъждан, обяснил на пациент, че трябва да му даде въпросната сума, ако иска да бъде удължено решението на лекарската комисия за трудоустрояване. Христо Иванов страда от заболяване на ставите и през 2006 г. е бил опериран, а след това и трудоустроен, като му е определена 60% нетрудоспособност. Поставената му диагноза е остеонекроза. Решението на ТЕЛК е било подновено през 2010 г. за 3 години и през април т.г. случаят отново стигнал до комисията. Иванов застанал пред кабинета на ортопеда с изискваните документи и рентгенова снимка. Д-р Маринов ги взел, разгледал ги и обяснил на пациента, че вече е здрав и с тези документи не е възможно решението за трудоустрояване да бъде удължено. Поискал му сумата от 300 лв., за да реши проблема, но Иванов му казал, че не носи толкова пари. Докторът обяснил, че ще изчака. Болният се обадил на жена си и споделил, че са му поискали подкуп, но че вместо да го даде, ще се обади в полицията. Съпругата му изтеглила 300 лв. и занесла банкнотите на Иванов, който пък ги предал в сектор БОП, за да бъдат описани. След това отново отишъл в ТЕЛК, като този път с него били и двама цивилни полицаи. Дал парите на лекаря, който веднага влязъл в тоалетната, за да прехвърли на спокойствие банкнотите в джоба си. Бил задържан с парите на излизане от санитарното помещение. Д-р Марин Маринов работи в ТЕЛК от 12 г. и получава заплата от 782,30 лв. Не се признава за виновен и твърди, че пациентът му е дал пари в плик вместо документите. Делото стартира след съдебната ваканция.

Нито президентът Росен Плевнелиев, нито бившите управляващи ще станат по-мили на протестиращите с ежедневните си опити за флирт с тях, като сеят интриги в политическото пространство. И офшорките, и онова тефтерче показват друго – че тактиката „крадецът вика дръжте крадеца” е неуместна. Няма как да се върне доверието, защото нямало нищо незаконно парите да минават през островни държави или пък като човек с твърде много отговорности да си пропуснал какви са ги вършили от най-близкото ти обкръжение. Оправданията само засилват съмненията за нередности на гърба на данъкоплатците.

Сметките на подклаждащите напрежението ще излязат криви

Затова най-добре е да се вслушат във всички разумни предложения и най-вече да изпълнят конституционните си задължения: държавният глава да се държи като обединител на нацията, а ГЕРБ да се върне в парламента.

Вивиан Рединг, зам.-председател на Европейската комисия, отговарящ за правосъдието и основните права на гражданите, която пристига в страната ни, заяви, че при срещата си с президента Плевнелиев ще поиска от него да потърси политическо съгласие в името на България:

“Ще го помоля да направи всичко, което е в неговите възможности, и да призове за политическа стабилност и за национално съгласие между политическите партии”, заяви еврокомисарят в интервю за БНР.

За същото призоваха и от Европейската народна партия нееднократно.

Изводът е, че в Европа не вярват на привидностите

Няма как да се изявява готовност за преговори, но до преговори да не се стига. Всъщност видно е и друго - че бавенето на топката не е полезно за тези, които си мислят да ловят риба в мътна вода. Няма да припомняме защо избухнаха февруарските протести, нито пък как служебният кабинет си затвори очите за шуробаджанащината в енергетиката, направи се на умряла лисица за бюлетините в Костинброд, а премиерът му се самопредложи и самоназначи за посланик.

Няма да коментираме и двойния стандарт в изявленията и постъпките им. Но няма начин да не ги попитаме защо след дежурните изявления за трагедията, която от седмица се разиграва в рудник „Ораново”, те не проявяват съпричастност. Вместо това си личи как очакват други да понесат отговорността.

Бягането от горещия картоф е обидно за всички миньори

То на практика означава, че застават на страната на концесионера, който първо дълго време не се появи, след това показа истинското лице на криминалния преход, от който днес Плевнелиев и елитът на ГЕРБ искат да се дистанцират. А ако някой трябва да протестира, това са миньорите. Те веднъж дадоха заявка, че няма да допуснат да им се спира производството заради договорите за скъп ток, облагодетелстващ приятелски кръгове. Много е интересно ако сега миньорите се вдигнат на протест, както се заканиха, колко бързо ще получат подкрепата от тези, които си мислят, че проблемът ще е само на сега управляващите. Точно в такива трагични за страната ни моменти се вижда, че

политическото лицемерие няма как да прикрие единственото желание

на сегашната опозиция – да се намърда отново във властта. При това ако може това да стане с незабавни избори. За желанията им обаче няма чуваемост от управляващите. Напротив, те готвят нов план, с който да продължат реформите. Той се очаква да бъде обсъден другата седмица и да бъде приет в пленарната зала още преди ваканцията на депутатите. Планът е в три посоки - ускоряване на икономическото развитие на страната, повишаване на социалната справедливост, както и укрепване на държавността и демокрацията. Според първи сведения той трябва да се осъществи за шест месеца или една година. Освен това управляващите започват консултации с неправителствени организации и синдикатите за приоритетите, които правителството ще защитава при договарянето на европейските фондове за периода 2014-2020 г. Причината е, че преговорите с Брюксел трябва да приключат до края на годината. Бившите управляващи не са подготвили документи в секторите здравеопазване, образование, електронно правителство, облекчаване на бизнес климата.

Възможна е загуба на средства, защото рисковите проекти

са на стойност 272 млн. евро. Обсъждане на проблемите с европарите се подготвя и за този петък по време на парламентарния контрол.

Глупаво би било, когато става въпрос за мерки срещу кризата и за усвояване на евросредства, това да става без ГЕРБ. В момента бившите управляващи стоят на позицията, че влизането в свещената сграда може да стане единствено когато започне обсъждането на промени на Избирателния кодекс и насрочването на дата за следващите избори. Смирението, което гали слуха и към което те често призовават, може да се осъществи обаче не само на думи. Това става само ако има диалог. В момента има излишно надхитряне. Новият план на управляващите за подобряването на живота на хората, както и мерките им за усвояването на европарите са предизвикателство към ГЕРБ. Бойкотирането на тези инициативи ще им носи допълнителни негативи. Те могат да бъдат избегнати единствено с участието им в конструктивен дебат в пленарната зала. Измамно е да си мислят, че времето работи за тях. И че скоро ще се върнат във властта. Сега е моментът да се постигне съгласието по определени теми, както публично искат от ГЕРБ.

Популизмът им бе изконсумиран по време на управлението им

Продължаването по инерция в тази посока и търсенето на дивиденти от него винаги ще предизвиква негативна реакция не само от страна на интернет поколението, но и от тези, които се наложи да мизерстват или загубиха бизнеса си.

Не може да пропуснем и факта, че държавният глава и бившите управляващи напоследък се опитват да омаловажат разследванията на прокуратурата, които предизвикват широк обществен отзвук. Обяснимо е, когато президентът малко гузно заявява, че очаква атаки срещу него. Но той едва ли познава спецификата на работата на магистратите, че така смело й размаха пръст, като сравни фактите около тефтерчето със съобщените от бившия вътрешен министър СРС-та в пленарната зала. Очевидно е, че властта заслепява и кара хора като него да се чувстват недосегаеми. Разликата между двата случая е очевидна дори само заради последвалите оставки след оповестяването на данни от тефтерчето. Увисна и поучителното размахване на пръст от страна на Плевнелиев към политиците. Той отдавна го прави, но това не е в негова полза. Опасното в случая е, че с едностранчивите си позиции държавният глава се опитва да клати съдебната власт, което е поредното доказателство за неговото неумение да оцени и подкрепи ставащите в нея промени. Защото борбата с порочните практики на криминалния преход не е „стани, за да седна аз”, изразяващо се в обслужване на определени интереси, а единствено в служенето на ползу роду.

- Д-р Андреева, кои бяха първите три неща, които успяхте да свършите за месец и половина от избирането ви за здравен министър?

- Първото, което направихме, е да преразгледаме спешната помощ. Там работим в няколко основни направления. Променяме наредбата за спешната помощ, като в новия документ ясно ще бъде регламентирано какво е спешност и какво е неотложност, при какви случаи се извършва и в кои лечебни заведения. Работим и върху това колегите в спешната помощ да специализират без изпити, и то специалности извън спешността. Там ще работим и по въпроса с повишаване на заплатите на работещите в този сектор. Ако има възможност, това ще стане веднага след приемането на отчета за първото шестмесечие на годината. Надяваме се в бюджета на министерството да има достатъчно свободен ресурс за целта, тъй като в централния няма средства за това. Идеята е с малки стъпки да се повишат месечните възнаграждения на медиците от спешните центрове в страната, тъй като те нямат възможност за допълнителни доходи.

Втората ми задача бе заедно с екипа на здравното министерство да изработим такава система за специализиране, чрез която да облекчим всички млади лекари. Идеята ни е веднага след като те завършат образованието си и започнат да работят, да стартира и тяхната специализация. Втората възможност е да специализират без вход, т.е. да се приемат по успех от следването. Това ще даде допълнителен стимул на студентите да имат добър успех, за да могат да се класират по първо желание. Най-вероятно за най-дефицитните специалности пък ще има друг вид стимулиране – допълнително заплащане за онези, които изберат неонатология, анестезиология и реанимация, патоанатомия, вирусология, паразитология и т.н. Все още концепцията се избистря и много скоро ще мога да дам по-конкретен отговор на това как ще бъде организиран този процес. Всички сме наясно, че младите колеги завършват и заминават в чужбина, тъй като тук им е трудно да специализират. Искаме да променим това.

- А третата задача?

- Изключително важно е и разписването на стратегията за следващия програмен период. Заварихме една половинчата стратегия, а сега практически сме на финала. Надявам се в края на седмицата да излезе окончателният вариант, а това е важно, за да могат да се разпишат програмите за периода 2014-2020 г. Вицепремиерът Зинаида Златанова е договорила много повече европейски средства, отколкото са получавали досега в здравеопазването. Те ще бъдат инвестирани в три основни насоки – превенция и профилактика, спешна помощ и човешки ресурси. Парите ще отидат от една страна за обучението на кадри и най-вече за специализациите на младите лекари. Предвидени са и средства за превенция на майчиното и детското здравеопазване, както и за долекуване и рехабилитация. Специално ще бъде обърнато внимание на хосписите, балнеолечението и палеативните грижи за онкоболните пациенти.

- След като заговорихте за повишаване на заплатите на работещите в спешния сектор, ще имате ли възможност да го направите и за специалистите в центровете по кръводаряване? Преди около година голяма част от тях отказаха да работят заради изключително ниските си заплати...

- По принцип мислим за всички, не само за спешната помощ. Бихме искали да увеличим заплатите и в кръвните центрове, и в психиатричните клиники, но сами разбирате, че ресурсите ни са ограничени. Трябваше да започнем оттам, където изоставането е най-голямо, а то е в спешната помощ. Увеличаването на техните заплати са залегнали в шестмесечната ни перспектива на управление. Разбира се, в по-далечна перспектива ще работим за повишаване на доходите на всички медици. Освен това при разписването на програмите за периода 2014-2020 г. за кръвните центрове ще има възможности за допълнително финансиране. Преди броени дни пък разписахме Национална програма за профилактика на самоубийствата например. По тази програма ще се работи във всички психиатрични центрове в страната. Така че, ако държавата не може да даде субсидия, всички тези европейски програми ще бъдат насочени към ощетените сектори в здравеопазването. За съжаление парите в бюджета никога не стигат, затова трябва да се търсят възможности и за допълнително финансиране.

- Като лекар и бивш директор на болница вие неотдавна поискахте да бъдат премахнати лимитите за клинични пътеки в болниците. Как обаче ще се справите с източването на НЗОК?

- В момента ресурсът на касата не е никак малък – близо 3 млрд. лв. Ако те се използват разумно, ако има добри разчети и контрол върху изразходваното, то тези средства ще са напълно достатъчни. За съжаление обаче НЗОК последните години работеше изключително непрозрачно. Никой не знае за какво и къде отиват парите. Не направиха регистрите, за които толкова много се говореше. И тук искам да вметна, че ние вече започнахме да ги изготвяме.

С финансиране от Норвежкия фонд ще изработим първо Регистър за диабетно болните хора у нас. Заедно с неправителствения сектор ще изработим и Регистър за хепатитно болните българи, за астматиците и всички социално значими заболявания. Всъщност именно регистрите са един разумен начин за контрол. Защото пациентите са определен брой – ако са 1000, не може НЗОК да плати за 2000 души. Много е важно да се изработят такива механизми за контрол върху изразходването на средства, които да не са подчинени само на документацията, а и на реалната проверка, доказваща, че събитията, описани в тази документация, действително са се случили.

- Диагностично свързаните групи не са ли по-справедливият начин за финансиране на болниците, без НЗОК да фалира?

- Да, това е второто нещо, за което разговаряхме и с д-р Румяна Тодорова. Обмисляме как пациентите, хоспитализирани по основното си заболяване, да получават лечение и за придружаващите болести. Стигнахме до извода, че вместо един пациент да бъде приеман последователно по три различни клинични пътеки, НЗОК може да плаща една, а останалите медицински дейности, които са извън лечението на основното заболяване, да се заплащат допълнително. За целта обаче всяко едно изследване или преглед трябва да бъде остойностено. Това е нещо подобно на ДСГ, но не точно.

При всички положения онова, което ще се заплати за допълнителните медицински дейности, ще бъде по-малко от обхождането на няколко клинични пътеки. Направихме няколко работни групи, в които влизат съсловни организации, експерти и представители на лечебни заведения. Те трябва да решат как точно да се финансира болничната помощ, за да получат пациентите най-доброто лечение, без болниците да фалират. Ще видим до какъв резултат ще стигнат те, но за всички е ясно, че не можем да продължаваме по старата схема на лимитиране на клинични пътеки. Никой не си избира точно кога и точно от какво да се разболее.

- Спомняте ли си онези години, в които всички акушер-гинеколози записваха в документацията на пациентките си, че бременността им е рискова, а бебето - недоносено, защото така болниците имаха по-добри приходи. Това не изкривява ли статистиката?

- Статистиката в България е много изкривена, защото не всяка назологична единица се заплаща от НЗОК. Тя заплаща определени суми за определени клинични пътеки, но не за всички заболявания. За да се лекува даден пациент, той трябва да бъден вкаран в някоя пътека, защото е здравно осигурен и има право на безплатна терапия. Не можеш да му кажеш, че трябва да си плати всички, а той съвестно да си е внасял здравните вноски. Това, че не всяко заболяване се заплаща в момента, това е проблем на системата, а не на пациентите.

Това е само един от проблемите, водещ до изкривяването на статистиката. Второ – нормално е всяка болница да иска да работи по по-скъпата пътека, за да може да си финансира дейността. И аз ще дам пример с акушерството и гинекологията. Голяма част от клиничните пътеки са тежко недофинансирани. Ние сме правили опити в АГ болница „Шейново” да остойностяваме клиничните пътеки и то без да калкулираме в нея лекарския труд и на останалата част от медицинския екип. Така установихме, че пътеките са недофинасирани между 10% и 40%, особено в акушерската част.

Нормално е болниците, които работят като търговски дружества и които трябва да реализират печалба, да търсят начини това да се случва. Затова ще търсим варианти, при които медицинската дейност да е максимално добре заплатена. Хората трябва да са наясно обаче, че при този финансов ресурс това, което могат да очакват, е основен пакет от дейности.

- Тук логично идва и въпросът за броя на болниците у нас. Нормално ли е в Австрия да има 20-30 големи здравни конгломерата, а в България да издържаме над 300 и всички да очакват финансиране от НЗОК?

- Не зная защо през годините така либерално са се раздавали разрешителни за откриването на нови болници, след като не са ни необходими. Всяко ново лечебно заведение натежава още повече на бюджета на НЗОК, защото колкото повече са договорните партньори, толкова по-трудно ще стига ресурсът за всички.

За съжаление обаче думата „здравна карта” стана неприлична у нас. Все пак обаче ние имаме желанието и амбицията да изготвим такава, макар тя да не е в най-съвършения си вид. Говорим за вариант, който да показва какви все пак са нашите нужди. То е ясно, че тази здравна карта ще се актуализира и ще се променя във времето, но трябва да знаем в кой регион от какви лечебни заведения имаме нужда.

Ако беше следвана тази логика, днес Девин щеше да има болница и нямаше да я прави държавата. Силно недостатъчни са лечебните заведения в Северозападна България – там има болници само във Видин, Лом и Монтана. Останалите населени места не са покрити. А в същото време знаем, че всички областни градове в централните части на страната са пренаситени с болници.

Отнякъде трябва да се тръгне. Единственият начин е да се направи един анализ на потребността от медицинска помощ. След това на онзи, който иска да прави болница, да му се предложи населено място, където няма такава, а потребностите от наличието на клиника е висока. Там, като има много клиники, практически е безсмислено да откриваш нови.

Другият вариант е, ако разкрие болница в голям град с много лечебни заведения, да не получава достъп до обществен ресурс. Тъй като това би било дискриминация обаче, трябва да се помисли за друг механизъм, който да послужи за отказ при издаването на разрешително за откриването на нова болница.

- Здравната карта обаче е препъникамък за всеки здравен министър, защото винаги има отпор от едни или други. Не се ли опасявате от конфронтация? Как гледате на идеята да има референдум по темата? Така хората ще могат да изберат дали у нас да има повече, но по-лоши болници, или по-малко, но по-модерни?

- Затова на масата за разговори сме седнали всички. Наясно сме, че в момента сме стигнали до ситуация, в която никой не е доволен – нито пациентите, нито лекарите, нито директорите, нито Министерство на здравеопазването, нито държавата. Ето защо този разговор го водим със съсловните и пациентски организации, със синдикатите и националното сдружение на общините. Много скоро ще има една голяма кръгла маса, на която всичко това ще се изговори. Трябва да си изясним къде се прави медицина, как трябва да се прави и т.н.

Безспорно е, че има такива населени места, в които не може да няма лечебни заведения. Поради географската специфика на района. Такъв е случаят с Девин например. Между другото има държави, които са обезпечили пограничните си райони с такива лечебни заведения. Наскоро се срещах с представители на болница „Токуда”, които споделиха, че и при тях на островите в Япония има клиники точно заради отдалечеността им от централните райони. Основен критерий там е отдалечеността и той трябва да се приложи и у нас.

Това е пътят да намерим консенсус. Всички трябва да се обединим около една идея, а не министерството да спуска проекта. Идеята ни е нещата да се случват по обратния път – всички да се обединят около една идея, след което здравното министерство да я облече в съответната форма. Нямам намерение да разписвам неща, които не са широко обсъдени и да изисквам те да бъдат изпълнени.

„Очакваме да получим около 50 млн. лв. при актуализацията на бюджета", съобщи вчера министърът на отбраната Ангел Найденов. С тези пари най-вероятно ще се изчистят просрочените задължения на ВМА, които са около 50 млн. лв. Те са натрупани от лечение и медицинско обслужване на гражданите. Средствата е трябвало да бъдат погасени от НЗОК, но досега това не е станало. Министърът очаква да получи отделно от държавния бюджет и близо 30 млн. лв., за да може армията да освободи честоти за цифровизация на националния телевизионен ефир и за да тръгне скоростният влак Пловдив-Свиленград. Причината е, че на тези честоти сега летят изтребителите МиГ-29, които охраняват небето ни. Тези пари са нужни, за да може самолетите да сменят навигационните и комуникационните си системи.

7000 евро на месец за наши общопрактикуващи лекари предлагат на Карибите. Изискванията към кандидатите са да са на разположение по всяко време на денонощието и да говорят английски. Свободните позиции са три, като има възможност договорът да е временен или постоянен. Освен добра заплата домакините поемат разходите за самолетни билети и хотел. На слънчевите острови се нуждаят и от невролог, като месечното възнаграждение за него е 10 000 евро. Търсят се и сестри, на които се предлагат 1300 евро. В Маями също се интересуват от родните специалисти. Спа хотели на брега на океана набират лекари консултанти, както и доктори за работа на плажа. Заплащането е по договоряне, като започва от 10 000 долара на месец плюс допълнителни бонуси. Осигурени са транспорт, квартира и храна. Български анестезиолози набират няколко болници в Саудитска Арабия. Условията са изключително атрактивни - 20 000 евро месечно възнаграждение, освободено от данъци и такси. Освен това на лекарите се предлагат безплатна квартира, храна, самолетни билети, застраховка и транспорт от дома до болницата и обратно. С немислими за родните стандарти годишни заплати примамват нашите медици и в Щвейцария. 120 000 франка е готова да брои страната за български доктори от всички специалности и 108 хиляди за джипита. Ирландия също вдига мизата за чужди лекари и предлага 110 000 евро на година за радиолози, кардиолози, дерматолози, хематолози, гинеколози, интернисти и съдови хирурзи. В Англия за същите специалности различните болници плащат между 40 000 и 100 000 паунда. В Дания и Белгия гладът за медици принуждава местните власти също да отворят пазара си за българи. Дания предлага 100 000 евро годишно възнаграждение за наши психиатри, 82 000 евро - за патолози, и 90 000 евро - за спешни медици. Брюксел пък търси онколози, гинеколози, пулмолози и гастроентеролози срещу 12 000 евро на месец. Освен доктори Европа търси и български медицински сестри. В Обединеното кралство предлагат годишна заплата от 35 000 паунда, в Ирландия са готови да плащат по 17 евро на час, а в Норвегия - 3500 евро на месец. Всяка година страната ни напускат между 500 и 600 лекари и 1500 сестри, сочат данните на съсловните организации.