23 юни 2011 г. Тема: здравеопазване

Таксите за избор на лекарски екип в болниците са цинизъм от най-чиста проба. От една страна, лекарите съвсем легално са въвлечени в конфликт на интереси. От друга, съвсем легално се въвежда доплащане на болничната помощ.

Доколкото не всеки може да отдели исканите суми, избор да плащат рушвет-таксите правят, да речем, около 30% от пациентите. Толкова навярно са и пациентите, които преди чинно си плащаха под масата. За тези хора е все едно дали ще дават под или над масата. Но не е така за останалите.

Другият момент, който фактически мотивира министъра да коригира наредбата, е клаузата, според която досега размерът на таксите - до 950 лева, се определя с процент от цената на клиничната пътека. Ниските цени на някои пътеки направиха таксите непривлекателни и внесоха известен дискомфорт, който трябваше да бъде отстранен. Сега таксите ще бъдат до 900 лева, с тази подробност, че болниците ще решават какъв да е техният конкретен размер.

Погледнати от всякъде-таксите са абсурд. Първо, самият избор на лекар и екип вече носи премия, а броят на премиите зависи от качеството на услугата и от търсенето на пазара. Обратно, таксите са рестриктивни и сдържат много пациенти, което естествено намалява приходите. Хитростта е в това, че някои хитреци видяха в таксите възможност да работят по-малко, а да получават повече

Какво по-добро от това, за всеки избор да получаваш тройна премия: от касата за клиничната пътека и високата си квалификация, а от пациента - за това, че вярва на теб и те е избрал като лекар специалист. На второ място, в нормативната база на здравното осигуряване са предвидени допълнителни премии за висококвалифицирана помощ, което прави таксите излишни. Едва ли има друга страна по света, където при толкова бедност и при наличието на здравно осигуряване да има толкова много допълнителни плащания за здраве. Освен осигуровки ние законно си плащаме за зъболекар, за лекарства, за редица компоненти на клиничните пътеки, като изкуствени стави, очни лещи и още за какво ли не. Плащаме данъци, от които се правят отчисления за държавните разходи за здравеопазване.

Не е изчезнало и плащането под масата. А както е известно, здравеопазването е сфера на социалната политика на държавата и е срамно гражданите да се използват като източник за нечие обогатяване. Не е ли по-разумно държавата, която към настоящия момент не разполага с ресурс за пряко увеличение на заплати и пенсии, да ги увеличи косвено,

чрез различни социални придобивки

Списъкът с абсурдите може да бъде продължен.

✓ Наредбата нарушава чл., 52 ал.1 от конституцията, според който гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно медицинско обслужване при условия и ред, определени със закон.

✓ Наредбата е дискриминационна спрямо болниците, в които няма конкуриращи се лекари и екипи. Там медиците се оказват закрепостени

и без право на участие в разпределението на средствата от доплащане под формата на такси.

✓ Наредбата е дискриминационна и спрямо онези граждани, които не са в състояние да плащат изискуемите такси. Тези хора ще бъдат закрепостени към местната болница и ще се наруши тяхното законно право на свободен избор на здравно заведение. Равното по конституция право се изражда и ставаме равни само ако си плащаме таксите.

✓ В случаите, при които има повече и равностойни лекарски екипи и на пациента му е безразлично кой ще го лекува, той или ще бъде изнудван, или ще плаща само за да избегне сериозни рискове за своето здраве.

✓ Таксите ще възпират и няма да компенсират намалелия приток на средства в резултат на намалелия приток на пациенти.

✓ Всяка нова такса компрометира здравноосигурителния модел.

✓ Промяната в наредбата е малък реверанс към акушер-гинекологичните екипи, чийто таван скача на 900 лв.

Абсурдът ще бъде пълен, ако един ден такси за избор на преподавател се въведат и в елитните държавни средни и висши училища.