23 юни 2012 г. Тема: здравеопазване

- Обявихте, че ГЕРБ са дали 531 обещания за около 1040 дни управление, а от тях са изпълнени 11%. Надеждна ли е тази статистика?

К. П.: Включваме както маловажни, така и немаловажни обещания в нея. Често се случва да има по няколко обещания по една и съща тема. Така че, да, статистиката от нашия сайт може да ви даде някакъв ориентир, но данните далеч не са абсолютни.

данните далече не са абсолютни

- По колко теми са дали обещания днешните управляващи?

А. Г.: По не по-малко от 300-350 за 3 години управление. За нас обаче статистиката, че за малко повече от 1040 дни на власт управляващите от ГЕРБ са дали 531 обещания, т.е. грубо, по едно обещание на всеки два дни, е нещо, което не може да бъде променено.

Енергетиката е сред водещите

теми в изказванията на политиците. Има много говорене и за инфраструктура и пътища, борба с организираната престъпност, изграждането на столичното метро, спорта, икономическата проблематика. Има обещания дори в сферата на конституционната реформа, законодателството, включително и изборното. Изказвания на политиците и особено на премиера има по отношение на европейската и външната политика. Не е подминато и здравеопазването.

- Включва ли вашият сайт обещанията в предизборната програма на ГЕРБ и тяхното изпълнение?

К. П.: Имахме намерение да я включим, но все не можем да стигнем до нея.

А. Г.: При всички случаи сме изваждали основни моменти от програмата. Например това са обещанията, свързани с подобряването на язовирната инфраструктура и речните корита. И на фона на онова, което всяка пролет се случва, това обещание по-ско-ро не е изпълнено.

- Премиерът Борисов е дал 228 обещания, или близо половината от всички на ГЕРБ за 3 г. Какви са? И кои са изпълнени?

К. П.: Най-различни. Някои дори си противоречат. Например Борисов обеща, че АЕЦ „Белене" ще се строи. И обратното - че няма, че трябва да се появят инвеститори. Сами разбирате, че при логическо взаимно изключване, поне едното от двете обещания не е изпълнено.

- Прочетох в сайта ви, че

финансовият министър Симеон Дянков е дал в пъти по-малко обещания от Борисов - 47.

А. Г.: Но пък Дянков има задължението, което премиерът му е вменил, да върви след него с тефтера и да записва обещанията, които прави. Защото, цитирам премиера: „Има там едни, които ми ги броят, и ние всяко обещание, което сме дали, ще си го изпълним." Така че, макар и с по-малко обещания, задачата на Дянков е не по-малко отговорна.

- Кои още са в челната петица по обещания?

А. Г.:

Но в челната тройка освен Дянков е и Цветан Цветанов. Обещанията на Цветанов са свързани с окончателното и безвъзвратно изпращане на организираната престъпност в историята благодарение на неговото участие във властта. На сайта си следим и продължението на обещанието му за „реализация, която ще допринесе за сигурността на всички страни по света".

- Менят ли се във времето и като съдържание обещанията на управляващите?

К. П.: Забелязахме две тенденции. Първата е

свиването на фокуса на обещанията

- ако в първите месеци от началото на мандата си г-н Борисов се разпростираше по всички области на дейността на правителството, постепенно започна да се

концентрира почти изцяло върху инфраструктурата, метрото, магистралите, спортните съоръжения. И те станаха най-голямата част от неговите обещания. Другата тенденция е свързана с усвояването на еврофондовете. В началото г-н Борисов обещаваше 98-99% усвояемост, постепенно този процент падаше, стигна до 40%, но в последните седмици отново обеща усвояване на европейските пари на 80%.

- Година преди избори обикновено управляващите спират да изпълняват обещания и дават нови. Има ли движение в тази насока?

А. Г.: Темпото на даване на обещания е запазено. До август миналата година бяхме регистрирали 400 обещания на управляващите, изпълнени бяха 40, или 10 %. Всяко трето беше в процес на изпълнение или блокирано, а 60% - неизпълнени. Премиерът беше дал 184 обещания за 2 г. на власт, от тях изпълнените бяха 13. Други 70 бяха в процес на изпълнение, а 101 - или неизпълнени, или без движение по тях. Сега процентът на изпълнените от правителството обещания е малко по-висок -11%, а от премиера -12%.

К. II.: Българският проблем е, че повечето от дадените обещания са безсрочни т.е. не е посочен конкретен срок за изпълнението им. Затова и ние, логично, смятаме за краен срок края на мандата на ГЕРБ. В крайна сметка ще знаем какво се е случило с обещанията едва при следващото правителство. Засега огромната част от тях са само

записани и в процес на придвижване.

- Каква е разликата в поведението на това и предишните правителства?

А. Г.: Други политически мнозинства, управлявали преди ГЕРБ, са идвали с много по-ограничена заявка. Например Сак-скобургготски каза 2-3 неща, с които спечели народната симпатия. Основното бе „несимволично повишаване на доходите за 800 дни и благосъстоянието на българския народ". Други кабинети са управлявали с фундаментална цел асоцииране с евро-атлантиче-ските структури, с ЕС. И в този смисъл много по-лесно е да бъде проследена степента на изпълнение на тези заявки. Докато при кабинета Борисов като че ли е трудно да обособим нещо такова освен

понятието

„генерална

промяна"

- В кои ресори има най-многоизпълнени обещания и в кои- най-малко?

А. Г.: Определено ПЪТНО

строителство е слаба област,

въпреки че премиерът и управляващите се горде-

ят с тази своя дейност. Но като че ли е изпълнен много малък процент от всички дадени обещания. В началото на юни трябваше да бъде открита магистрала София-Ниш, но това не се случи. Удължиха пусковия срок на „Тракия", а уж това лято по нея трябваше да стигаме до Петолъчката.

К. П.: Борисов обеща през януари 2012 г. да няма нито една контрабандна кутия цигари и контрабандата с петрол да е в историята, но не забелязваме това да е станало. Онзи ден забраниха продажбата на заготовки за цигари на дребно - очевидно проблемът не е решен, даже се задълбочава.

А. Г.: Имаше едно обещание, че ще има специализирани пунктове за продажба на цигари, в които освен продавач щеше да има полицай и митничар... Но пък на 100% е изпълнено обещанието за пълна забрана на пушенето на обществени места.

- Колко от обещанията не са изпълнени?

А. Г.: По принцип записваме всяко обещание и отсъствието на резултат обозначаваме с „Без движение". Сега например по темата за закона за горите виждаме, че единствената точка, по която правителството не отстъпва, е въпросът със създаване на възможност частни корпорации да строят без промяна в статута, което е в услуга на една компания. От друга страна, премиерът обеща този закон да не бъде приет, ако няма обществе-

но съгласие. С интерес ще го проследим.

Друго е свързано с добива на шистов газ - премиерът обеща, че няма да го разреши, ако няма 100% гаранция за защита на околната среда и здравето на гражданите. Но пък парламентът вече промени мораториума за добива на шистов газ. Коментарите са, че

мораториумът е„пробит

Имаше и обещание до

май казусът „Белене" да приключи юридически, но не е. А това означава, че не е затворен, макар България декларативно да е отказала да продължи проекта. И т.н.

- Колко от обещанията няма да бъдат изпълнени по обективни причини -заради съкратен бюджет например?

К. П.: За такива проекти имаме специален статус - „блокирани". Те са 19.

А. Г.: В тях преобладават обещания на сменени министри. Например - в здравеопазването, където министърът бе сменен 4 пъти.

- Като съдите от дадените и изпълнените обещания, как ще приключи мандата си правителството?

К. П.: Броят на протестите и тяхната масовост са добра оценка за един кабинет. По този критерий днешното правителство изпревари за няколко дни своите предшественици.

А. Г.: Оценката за това правителство я дадоха между пет и десет хиляди души, скандиращи цяла седмица по улиците на София „Оставка!" и „Мафия!". Обещание за решение на наболял проблем, което не се изпълнява, провокира хората. „На всяко отсечено дърво ще садим пет", заяви премиерът. Очевидно е, че нито се е случвало, нито ще стане.

И още - след 1000 дни от управлението на ГЕРБ хората са разочаровани, но не са изненадани, защото цитирам премиера знаят „колко е дълга резервната скамейка на футболния отбор" на 41-ото НС и на 87-ото правителство на България. Знае се какви хора седят на скамейката, какъв е център-нападателят, каква е защитата, кой е кондиционният треньор на този кабинет, даже и медицинският екип. Да не говорим за медийната им агитка!

- Ще спечели ли ГЕРБ втори мандат?

К. П.: Това е въпрос за 1 млн. лв. Вероятността с всеки изминал ден намалява, защото настана време да се плаща сметката, а досега само поръчвахме.

• Асен Генов (на снимката вляво) е роден през 1969 г. Определя се като художник, по професия е керамик. Работи по проекти, свързани с политическата, обществената и социалната среда в България.

• Константин Павлов - Комитата е роден през 1969 г. По специалност е радио- телевизионен инженер. Занимава се с интернет проекти - преди като автор, сега предимно като консултант.

• Двамата станаха известни с фондацията си „14 февруари", която основаха през 2010 г., и с проекта си „Бойкометър" в сайта си, където започнаха да регистрират и броят обещанията на управляващите и тяхното изпълнение.

- Ген. Тонев, какво се случва в българското здравеопазване от ваша гледна точка като началник на една от най-големите болници у нас?

- Само за два месеца министър Атанасова свърши 4 неща. Първо обедини двете болници в Стара Загора и при това го направи безболезнено. Действаше обективно, на принципа „Защо да не стане сега, какво пречи?". Разбира се, че ще има и търкания. Но в крайна сметка това трябваше да стане още преди 10 г.

Второто, което успя да свърши за кратко време: увеличи заплатите на спешната помощ. Вярно е, че взе парите от капиталовите разходи на министерството. Но кое е по-важно? Да избира дали да загуби хората, или да ограничи апаратурата. И двете са важни, но апаратура без хора закъде?

Всеки министър преди Атанасова се оправдаваше с Дянков. Тя го направи без Дянков и въпреки него

Третото, което тя свърши - подобри наредбата за специализациите. Повиши заплатите на патоанатомите. Наскоро зам.-министър Минчо Вичев заяви, че ще има повишение и то вече е факт. Сега патолог без специалност получава 1200 лв., а със специалност - 1500 лв. Преди получаваха наполовина. Патоанатомите са малко хора, но са особено важни за системата.

С министър Атанасова разисквахме и въпроса за съдебните лекари, които са още по-малко. Има нерешени проблеми и около вещите лица. Всеки шеф на болница гледа да освободи лекарите си от ангажимент, защото никой не им поема разходите.

На тези хора една експертиза им струва 500 лв. Как да ги накарам да отидат?

Все едно им вземаме данък за това, че са вещи лица. Отпускат има само по 23 лв. командировъчни, при това ги плащат след 6 месеца. А този специалист губи време и пациенти, за да пътува.

Работата е там, че управляващите имат готовност да се дадат парите, но в момента няма законово основание как да стане това. При вещите лица, на които толкова се разчита, нещата са оставени само на престиж и морал. То да се случва веднъж, добре, но не е. Много често е.

Мислихме всякакви варианти. Даже оглеждахме и такава възможност - да пускаме вещите лица на граждански договор по времето на експертизата. Остана това да бъде обсъдено от юристите на МВР.

Сега какво става? Трима експерти отказаха да дават становище по случая с Милко Михалев от Провадия, чиято ръка бе отрязана след коронарография. Грешката не е във Варна, а преди това. Като са я отрязали, не са взели биопсия. По случая са допуснати елементарни грешки. Например не е обяснено на пациента какво да прави след процедурата. Дали е умишлено, или не, трябва да реши прокуратурата.

- Ще се стигне ли до затваряне на малки болници? Ето в Девин имат сериозен проблем, който е показателен за малките градове.

- Да, така е. При мен дойде кметът на Девин. Опитваме се да спасим болницата. Трябва да се намерят пари за заплатите на лекарите, но и да се направи организацията на работата.

„Токуда" е готова да поеме пациентите, ако ВМА обслужва спешните случаи. Шефът на здравната комисия Даниела Дариткова също иска да помогне. И министър Цветанов лобира за този край, не само за Девин, но и за Смолян. Налице е политическа воля, а също и емоционално добро отношение.

На година пациентите от Девин са 2700 души - не са много. Обвиняват кмета, че е загубил кадрите, но това не е вярно, те са наблизо - в Доспат и Смолян, но медицинските сестри са там. Проблемът е освен финансов и

организационен. Смолян има интерес болницата в Девин да остане филиал, но няма пари за нея. Ситуацията в много малки градчета е подобна на тази в Девин. За да се издържа болницата, трябва да се платят дълговете, които са 1,8 млн. лв. Но след това лечебното заведение пак няма да може да заработи, ако общината,

министерството или някои друг не поеме поне заплатите на медиците. В Девин става дума за малка поликлиника с две отделения с по 20 легла - хирургия и терапия.

- Много или малко са 3 млрд. лв. за здравеопазване?

- Малко са. Сумата изглежда добре на фона на предишни години, но има и няколко допълнителни въпроса. Важни са капиталовите разходи - инвестициите в апаратура. На второ място идват ремонтите.

Ако няма достатъчно добра апаратура, дори да намерим кадърни лекари, те няма да има с какво да работят. Парите за инвестиции в здравеопазването не са достатъчно. Важно е и добре да се обмисли разпределянето им. Всяка година да се концентрират в определени конкретни области. Например има проблем в детското здравеопазване и тази година то се оправя от А до Я. Другата година средствата се насочват към друга

сфера. Сега просто се разпиляват.

- Нали надзорен съвет на касата управлява средствата...

- Мисля, че ще е по-добре парите на здравната каса да се

управляват от банка. Министерството на финансите не е заинтересовано да връща парите в касата, а да ги харчи в други области. Ако банка е начело на касата, тя ще има интерес всичко да се похарчи.

Нека да спомена още един проблем - стига сме бавили доброволните застрахователни фондове. Около 50% от населението в Европа средно участва в тях. В Холандия е дори 70%. В България този процент ще бъде 20-25. Това не е малко. Нека се даде правото на човек, който е заинтересован за здравето си, да може да направи нещо.

- Промени ли се нещо в здравната каса през последните месеци?

- Шефът" на касата Пламен Цеков наистина успя да намали доста цените на лекарствата. За един месец спести на държавата 12 млн. лв. Въпросът е тези пари да отидат за повече лекарства.

От гледна точка на болниците обаче се случва още нещо - за месец май касата ще ни плати лекарствата по новите, по-ниски цени, въпреки че ние сме ги купували преди на по-високите. Всички лечебни заведения възроптаха.

- Искаме да сме здрави, а дори не ходим на профилактични прегледи...

- Ще дам пример с други страни. Когато ходиш на профилактичен преглед, в Хонконг например дават бонус към заплатата. Ако заведеш и други хора, добавката е по-голяма - например 200 долар на месец. Накрая на годината, ако не си боледувал, защото си пазил здравето си, дават медал. Той дава право следващата година на две седмици безплатен санаториум. Има го и моркова, и тоягата. Ако хората не ходят на прегледи, глобяват ги.

- Много хора у нас изпитват носталгия по соцздравеопазването, всичко беше достъпно.

- Когато новият френски президент спечели изборите, много вестници излязоха със заглавия „Франция - страната на победилия социализъм". Защо? Ако говорим за социализъм в по-общ смисъл, би трябвало да вземем модела на Швеция, който се отличава от нашия само по това, че е достатъчно обезпечен финансово.

И аз мога да потвърдя впечатлението на хората поне за поликлиниките. Преди 20 г. обслужването там беше със степени по-добро от сегашното. Като организация и като кадри. Проблемът на социализма обаче беше, че не можеше да осъществи високото ниво в медицината, ако и да гарантираше добро масово ниво. Това, което социализмът беше постигнал при имунизациите, здравеопазването на малцинствата, изобщо не може да се сравнява със сегашното положение.

Взехме английския модел на джипитата

Той е широко разпространен само в Англия, САЩ и Австралия. Навсякъде другаде е моделът на Бисмарк. В цяла Западна Европа е така. Широко застъпено е ведомственото здравеопазване - училищни лекари, т.нар. цехови лекари и др. Има специалисти и за всяка област от индустрията, за професионални болести. Това у нас сега почти не съществува. Изоставаме и в друга област - акушерството, следенето на родилките.

- А какво трябва да се промени при болничното здравеопазване?

- Не е хубаво, че се опитваме с един шаблон да мерим всяко лечебно заведение. В България има поне 30 нуждаещи се от допълнително финансиране райони - Стражица и много други. Нека поне се почне отнякъде.

- Всяка добра идея опира до пари, а у нас много хора не си плащат здравните вноски, които са скромна сума месечно. Как да променим това?

- В момента нищо реално не се прави за проблема. Ето вчера ми се обаждат за 31-годишна пациентка с остър хепатит плюс още някои заболявания, която е неосигурена. Приета е в болница, където е отишла в последния момент. Налага се преливане на

плазмофореза, което струва 5000 лв., а жената се нуждае от десет такива преливания. 50 000 лв. е лечението й, а никой няма да го поеме. Такива случаи има всеки божи ден.

Да не говорим, че вчера сме имали отново 4-ма нахапани от кучета. Докато се чудим какво да правим, в София няма да остане ненахапан човек.

- Какво да се прави с неосигурените?

- Държавата да ги поеме реално. В момента средната здравна вноска е 62 лв. За безработните, децата и други категории служещи държавата плаща обаче по 19 лв. Но защо да ги осигурява на минималната заплата?

- Остава и въпросът защо толкова българи не плащат изобщо.

- Те не са толкова много. Съобщава се за 1,9 млн. неосигурени. Една трета от тях са емигранти. Още 300 000 са сезонни работници. Реалната цифра е 800 000. Има обаче райони, където 50% не са осигурени. Това също е много голям проблем.

- Но какъв стимул имат хората? Ето, лято е. Всеки ходи по курорти, но ако се наложи човек да ползва помощ, линейката излиза 100 лв., въпреки че е осигурен.

- 60 лв. е на час в държавната болница. Цената се налага, защото никой не възстановява на болницата този разход.

- В такива и други случаи, където системата е виновна, лекарите отнасят народното недоволство.

- Ще кажа само, че за тези пари в здравеопазването българският лекар е ангел. Въпросите, които опират до конкретния човек, са

свързани с морала и отговорността. Навсякъде в света казват на лекаря: „Ти имаш диплома и си длъжен да реагираш в спешна ситуация!

За плановата медицина вече се прави разлика в квалификацията на лекарите във всяко едно отношение. У нас обаче с времето изчезна тази повсеместна подготовка на докторите по време на специализация-как да реагират в спешна ситуация. По-рано един лекар, като завърши, изкарваше 1 г. в голяма болница, и то в спешните отделения. Сега правим курсове, но те са по желание.

- Наистина ли хората са настроени срещу лекарите?

- В последните няколко години изчезна благодарността към лекаря, която преди се изразяваше с букет цветя или бутилка ракия. Българинът смята, че щом си плаща, не е нужно да е благодарен. Връзката лекар -пациент се къса, защото цялото общество се променя. Чистият прагматизъм започва да доминира, а парите стават най-важното нещо. Това променя и психиката на хората.

- Някои смятат, че и здравето е стока, която се купува с пари.

- В плановото здравеопазване парите може да имат значение, но в спешното не играят никаква роля. Някои могат да си платят за по-луксозна стая с клима-тик, но не и в случаи, когато нещата са на живот и смърт. Идеята, че с пари се купува здраве, се абсолютизира от някои, но не е правилно.

В 90% от случаите в спешната медицина най-важен е първият доктор, с когото се среща

пациентът, а той често не е най-квалифицираният. Но ако нямаш достъп до първия възможен лекар, може да умреш! Ако всичко ставаше с пари, тогава патоанатомите в моргата щяха да получават най-много, защото слагат най-вярната диагноза.

- Говори се, че българинът е немарлив към здравето си. Какво е вашето впечатление?

- Той не е само немарлив, а и недисциплиниран. Например в Германия всички прахосмукачки имат пластмасов пръстен към тръбата, а в целия свят са метални, понеже са по-евтини. Защо? Имало един случай, когато тръбата се откъснала и ударила човека по крака. Само един случай, но станало ясно, че това не е описано в инструкцията. Германецът чете инструкцията, спазва я стриктно и очаква всичко да е наред. Затова оттогава всички пръстени са пластмасови.

А българинът не уважава дисциплината. Да вземем за пример синдрома на пейката. Когато тя е боядисана и има надпис, предупреждаващ за това, всички отминават.

Само българинът ще спре и ще пробва с пръст дали наистина пейката цапа

Трябва да се промени отношението към лекаря не толкова като заплащане, а като престиж. Защо в древността отношението към лекаря е било различно? Защото хората тогава са гледали на него като на бог. А у нас се гледа на него като на слуга или обслужващ персонал.

- Наскоро участвахте в българска делегация до Катар заедно със здравния министър. Какви са впечатленията ви?

- Посещението беше много успешно. Името на премиера отваряше всички врати. Постигнахме конкретни резултати. Първо, наши лекари ще ходят като гост-лектори в Катар, ще оказват консултативна помощ. Освен това жители на Катар ще идват у нас да се лекуват от хронични заболявания и травми. Ще ползват наши балнеосанаториуми. Третото, което бе договорено, е обучение на техни студенти по токсикология и спешна медицина. Предстои да бъде подписан меморандум между двете страни.