икономически мощна държавна единица, което спъва строителството на гигантски сгради и съоръжения; психологически - отвращение към физическия труд на свободните граждани, вкус към красотата, към пластичните изкуства и мъдростта. В резултат на тези фактори техниката не получава особен прогрес в антична Гърция, но пластичните изкуства, архитектурата и занаятите, обслужващи изкуствата, достигат забележителен разцвет. Демократичното елинско общество налага своите изисквания. Всеки град има своя градски площад - агората - който е украсен с портици, заобиколен с обществени сгради. В градовете има сгради за събрания, театри, стадиони, гимнастически площадки. Тъй като улиците и площадите добиват обществено значение, сградите получават хубав външен вид. По улиците и площадите, в градините и театрите, по хиподрумите се поставят статуи. Архитектурните форми са по-сложни, по-меки. Те имат ново предназначение - да радват окото. -
Елинските строителни традиции се възприемат и от другите балкански народи - македонци, траки, илири. Македонските царе строят благоустроени градове. Особено се отличават Филип II и Александър III. Филип II построява няколко града на Балканския полуостров, а Александър III (според Плутарх) строи 70 нови града в създадената от него империя. У македонците стремежът към строителството на големи по размер, монументални сгради е ясно изразен. Като пример в това отношение може да се посочи Александрийския фар. Макар, че той може да се счита като резултат на културния обмен между Балканите и Близкия изток.
Римското градско строителство наследява достиженията на Балканите. Ранният римски град се застроявал без план, безразборно. Имал тесни криви улици и примитивни жилища от дърво и кирпич. Големи обществени сгради били само храмовете. Във вътрешността на града оставали пущинаци и незастроени места. Само около къщите на аристокрацията имало градини. Отточните канавки отначало били открити, след това започнали да ги покриват с дървени настилки, а по-късно и с каменен свод. Развитието на римското строителство и архитектура били тясно
35
свързани с хода на римската история, с усложняването на обществените отношения и разрастването на римските градове.
Нов етап в римското строителство започва през II в. пр. н. е. Рим завоюва Македония (168 г. пр. н.е.) и Елада (166 г. пр. н.е.) и влиза в контакт с техните достижения. Вместо примитивните жилища от кирпич и дърво през I в. пр. н. е. се появяват многоетажни къщи и вили на аристокрацията, построени от печени тухли и дори от мрамор. Водопроводи доставят питейна вода от голямо разстояние. Разширява се градският площад - форума. Около него се строят обществени сгради. Портиците по площадите се застилат с плочки.
За разлика от елинските архитекти, които изработвали плановете на сградите без да спазват строга симетрия на различните им части, римляните се придържали към строга симетрия. Те широки използували гръцките редове (стилове, капители) - дорийски, йонийски и коринтски. Имали слабост към пищния ко-ринтски ред. Но за разлика от елинската класическа архитектура, в която редовете представлявали органично съчетание на декоративната украса с конструкцията на сградата, римляните използвали редовете само като декоративен елемент. Те създали и свои редове - например композитният, който представлявал съчетание от елинските редове. Използвали и така наречената редова аркада - съвкупност от арки, опиращи се върху стълбове или колони. Стиловете ясно показват приемствеността в строителството и по-общо в техниката. Архитектите считат, че йо-нийският стил е наследен от Вавилон (съществувал там 9-10 в. пр.н.е.), а коринтският - от Сицилия, където съществувал още в 6 в. пр.н.е.
През II, I в. пр. н. е. се появяват нови, чисто римски тип сгради, като: базиликите, където се сключвали търговските сделки и се разглеждали съдебни дела; амфитеатрите, където ставали гладиаторските боеве и боеве със зверове; цирковете, където се надбягвали с колесници; баните - сложен комплекс от бански помещения, библиотека, място за игри, за разходки, заобиколени с парк. Нов тип монументално съоръжение е триумфалната арка.
36
1 През I в. пр. н .е. не само Рим, но и други по-малки градове (напр. Помпей) се превръщат в благоустроени културни центрове с разнообразни сгради, прекрасни площади, павирани улици, каменни театър и амфитеатър, цирк, многобройни магазинчета и кръчми. Процъфтяват много други големи градове, извън Апе-нинския полуостров, като: Александрия, Тесалоника, Антиохия, Оронт, Ефес, Коринт, Филипопол, Филипи, Никополис ад Нес-тум, Сердика, Августа Тривириум и др. Повечето от тези градове са съществували преди идването на римляните, но те продължават тяхното дострояване и разкрасяване. В тях се построяват великолепни големи сгради - храмове на местни и римски божества, дворци, базилики, театри, амфитеатри, циркове и др. Освен грандиозния римски "Колосей" (Колизей), построен през 80 г. от н. е. и побиращ около 50,000 зрители, до наши дни са се запазили останки от амфитеатри и на редица други места от тогавашната Римска империя (Париж, Арл, Верона, Капуа, Помпей, Пула, Тобур в Тунис и др.). Те били украсени с великолепни произведения на изкуството, релефи и статуи. Отличителна черта на градовете през 1-Ш в. от н. е. били каменните паважи, водопроводите (акведуктите), канализацията.
В самия Рим през 1-У в. от н. е. работели единадесет водопровода, които доставяли 950,000 литра вода на денонощие?! Водопроводите представлявали дълги редици от арки, които служели за опора на оловни или глинени тръби. По тях водата от планински извори изминавала много километри за да достигне до един или друг град. В града тръбите влизали под земята и водели към различни водохранилища, към фонтаните по площадите, към дворците, храмовете и къщите на богатите граждани. В днешен Рим продължава да се използва водата от два древни водопровода. Останки от големи римски водопроводи са се запазили в околностите на Рим, в Истанбул, в Южна Франция, в Африка и др.
Великолепни паметници на строителния г&нии на римляните са големият куполен храм на всички богове - Пантеонът (построен от Агрипа и преустроен по-късно от император Адриан) и императорските дворци на Палатинския хълм. Куполът на пан-теона имал диаметър 43,2 м. Разкошни са запазените до наше
37
време римски мозайки. Подовете и стените на храмовете, дворците, базиликите, къщите на богатите робовладелци били украсени с фино изработени мозаечни орнаменти и дори цели картини.
В северните провинции на империята много къщи имали специално отопление. Горещият въздух от печките минавал по глинени тръби под пода на помещенията и ги затоплял.
През III в. от н. е. римляните за първи път поставят на прозорците стъкло. Минали са хилядолетия от откриването на технологията за получаване на стъкло до намиране на похват за получаване на прозоречно стъкло.
Необходимо е да се отбележи, че докато обществените сгради, храмовете и къщите на богатите блестели с разкошна изработка и удобства, жилищата на голямата част от свободното население били бедни и неудобни. На село живеели в дървени, а в средиземноморските области - в как да е построени каменни къщурки, покрити с керемиди или друг материал и отоплявани с огнище, което се намирало в средата на помещението.
Силно развитие получава пътното строителство. Пътища строят шумерите и египтяните, но особен разцвет пътното строителство получава при асирийците. Те започват да строят пътища с настилка, необходими за превоз на товари и бързо придвижване на войската. Асирийците умеели да строят мостове, най-често дървени, но понякога и каменни. Напр. Синахериб (края на VIII в. пр. н. е.) е построил мост от варовикови плочи (блокове). Херодот съобщава, че мостът във Вавилон е построен от дялан камък, скрепен с желязо и олово.
През Н-то хилядолетие преди новата ера сравнително широка пътна мрежа е построена в Китай. Подобна пътна мрежа построили и персите, особено през VI в. пр. н. е., когато е построено едно от шосетата дълго 2500 км. Цар Кир (неизв.-530 г. пр. н. е.) организира по главните пътища редовна куриерска служба. Уредени са пунктове за смяна на конете и нощни станции. Забележително техническо решение е лодковия мост през Босфора, построен от цар Дарии през 512 г. пр. н.е., за да премине войската му в Европа. Неговият наследник Ксеркс заповяда да пов-
торят този опит и бил построен мост върху 674 лодки, с дължина 1,6 км през Дарданелите [101, с186].
Най-известни пътестроители на древността си остават римляните. През II в. от н. е. пътната мрежа в Римската империя се състояла от 372 павирани пътя с обща дължина около 80,000 (според други източници 85,000 [101, с. 179] и 90,000) км. Пътното им платно било равно. От двете му страни били изкопани канавки за дъждовните води. Над реките и дълбоките дерета били построени мостове, някои от които са се запазили до наши дни. Ширината на пътното платно на централните пътища е било, според Плинии, 18 стъпки. Това прави около 5,35 м. Най-натоварените участъци са били двойно по-широки.
На всеки хиляда крачки (една миля) от пътищата се издигали каменни стълбове, на които се посочвало разстоянието до най-близките населени пунктове и до град Рим. В Рим, на форума, се издигал стълб с позлатен връх. Той се смятал за начало на всички пътища в Римската империя и дал основание за израза: "Всички пътища водят към Рим".
Римляните са великолепни мостостроители. Те са построили многобройни мостове. Отначало римските мостове са дървени. Един от първите забележителни дървени мостове е този над р. Тибър с дължина 150 м, построен през 6 в. пр. н. е. За най-забележителен дървен римски мост се счита построеният над р. Рейн през 50 г. пр. н.е. с дължина 420 м. Последната дъска е поставена на десетия ден, след заповедта на Юлий Цезар да се построи мост.
Голям принос на римляните са каменните аркови мостове,
стотици от които и до днес стоят. Отчитайки нетрайността на
дървените мостове и не намирайки друг материал издържащ на
опънни усилия, античните мостостроители идват до идеята да
натоварват камъка на натиск, чрез изграждане на арки от дялани
каменни блокове със специална форма. (Поражда се съмнение
дали това е римски принос). ч
Върхово постижение е мостът на река Дунав при Турну Се-верин. Този мост е построен по времето на император Траян (управлявал 98-117 г. от н.е.) от прочутия архитект (строител) Аполодор от Дамаск. За да почувстваме грандиозността на този
39
строителен шедьовър ще цитираме римският историк Дион Касий (роден ок. 150 г., умрял 235 г. от н.е.). Той пише: "Траян построил мост на Истьр, заради който не зная как бих могъл достойно да му се удивлявам. Наистина другите му постройки са превъзходни, но тоя стои по-високо от всички.
Основните стълбове на брой десет, които са от четиристъпни (четири стъпки са 120 ст) камъни, достигат на височина до сто и петдесет стъпки (около 45 т), без основите и на широчина 60 стъпки (18 т). Те отстоят един от друг на 170 стъпки
^-^^х^^Ж-^^жтр^^Г;^.^-^ ^Л2;?^^4^^^
Каменен мост
(51 т) и са свързани със сводове. Как не бихме се учудили на начина по който е станало изграждането на отделните части в една пълноводна река, с многобройни въртопи и с тинесто дъно, особено когато се знае, че Траян не могъл да отклони течението и? ..." [26. с.379]. Мостът е разрушен нарочно, за да се предпази империята от нахлуване на варварските племена.
Идеята за висящи въжени мостове идва също от античността. Тя се е породила във връзка с преминаването на реки в планински места. Будистки монах описва такъв мост с дължина 92 м. в 412 г. от н.е.
Строителството оказва силно влияние върху целия технико-технологичен комплекс от разглеждания период та до сега. То налага развитието на технологиите за получаване на строителни материали (каменоделството, производството на тухли, керемиди, свързващи материали, греди, дъски, дограма, по-късно стъкло). Сградите трябвало да бъдат отоплявани, което налага изграждането на отоплителни системи, като се започне от огнище и
40
отвор на покрива за излизане на дима, та се стигне до сложни отоплителни съоръжения, за някои от които стана дума по-напред. В сградите трябвало да се влиза и излиза. Отначало това ставало през тавана. Стигнали до идеята да засичат отвори в стената. Еволюцията изминава пътя от само засечени в стената открити отвори, през затваряне с преносима врата, до вратата поставена на панти, техническо средство оказало се особено удачно и запазено до днес. Но вратите трябвало да се отварят и затварят. При това затворената врата трябвало да бъде в две състояния - затворена е възможност за свободен достъп и затворена с ограничен достъп (заключена). Тази необходимост подтиква развитието на различните видове брави и ключалки, най-често обединени в едно техническо устройство. В това техническо устройство е вложен много интелектуален заряд. То също изминава дълга еволюция, като се започне от типа отвор във вратата и издатьк в стената, влизащ в отвора на вратата, мине се през падащото мандато и се стигне до днешните модерни врати и ключалки.
Трябва да прибавим също развитието на подемните механизми за изкачване на строителния материал и изобретяването на контролно-измервателни уреди - отвее, либела и др.
Необходимо е да се отбележи, че добрата пътна мрежа и добрата организация на движението по пътищата в голяма степен са способствали за запазването целостта на древните империи в продължение на столетия.
Причина за силното развитие на пътното и мостовото строителство е появата на колата като транспортно средство. Първоначално колите са теглени от волове и магарета. През третото хилядолетие (2500 г.) пр. н. е. човечеството опитомява коня. От тогава той става и основна теглителна сила. С впрягането на коня значително се увеличава скоростта на пренасяне на материали и информация. Използването на колите увеличило значително товароподемността при транспорт на стоки в сравнение с транспортирането на гръб от хора или чрез самарен добитък.
Първоначално конят се е впрягал като воловете и се е използвала само силата на врата. По-късно, през III в. от н. е., китайците усъвършенствували конския впряг, като започнали да
41
използват гръдната сила на коня. Опитно е установено, че така конят поема около пет пъти по-голямо натоварване. По равно и нанагорнище конят тегли каруцата, но по надолнище той трябва да я спира. Разработва се екипировка, при която спирачната сила се поема от задницата на коня.
През разглежданият исторически период сериозен тласък получава водният транспорт. Развива се корабостроенето. За това съдействува използването на робите-гребци. Строят се плавателни канали, най-известният от които, е този свързващ Средиземно с Червено море. Той е построен от персийския цар Дарии (живял между 552-486 г. пр. н. е.). Според някои източници строителството на този канал е започнало 1200 г. пр. н.е. С многократни ремонти е поддържан до IX в. от н. е. След това пустинята го засипва. През XIX в. е прокопан отново под името Суец-ки канал. Друг голям плавателен канал прокопан в древността е така нареченият "Канал на царете", свързвал Тигър и Ефрат. Той бил с дължина 400 км. Прокопан е около 500 г. пр. н. е.
Голямо техническо съоръжение е построеният (300-280 г. пр. н.е.) по време на управлението на Птолемеите най-голям фар на всички времена. Той се намирал на остров Фарос, от където произлиза и името на този тип технически съоръжения. Височината му е била 108 м, а светлината му се виждала на разстояние 57 км.
Птолемеите в Египет са и големи корабостроители. По същото време, когато е строен фарът, те построяват и един от най-големите кораби на античността. За неговите размери можем да съдим по това, че се е задвижвал от 3000 гребци и екипажът му се е състоял от 2000 войници.
По предложение на Александър Велики е разработен и експериментиран първият образец на подводен плавателен съд, предшественик на днешните подводници. Експериментиран е лично от него, но опитът завършил неуспешно и царят едвам се спасил.
През III в. пр. н. е. Архимед открива закона за подемната сила, с което строителството на плавателни съдове се поставя на научна основа.
42
Робството дава тласък на развитието на минното и металургично производство. Не е известно кога е въведена технологията за разрушаване на твърди скали чрез загряване и бързо охлаждане, но през разглеждания период тя се прилага. Тази технологична идея се използва и до днес при огневото сондиране и при огневото рязане на скално-облицовъчни материали.
Техническа новост е изобретяването на меха около 3000 г. пр.н.е. и използването му за вкарване на въздух в пещите, с което се подобрявало обработката на медни руди. Той намира приложение и в минното производство за вкарване на въздух в подземните изработки. Това е началото на изкуствената вентилация.
Рудниците стават все по-дълбоки, поради което започват да използват стълби. През V в. пр. н. е. рудниците за добив на сребро в Гърция достигали дълбочина 120 м. В тях работели над 1000 роби. По-голяма концентрация на работна ръка е имало в римските рудници за добив на злато на територията на днешна Испания. Там през I в. пр. н. е. са работили 60,000 роби и са добивали до 71 злато годишно.
Новост при леенето на металите е изобретяването през Ш-то хилядолетие пр. н. е. на моделите от восък покрити с глина. След изпичането им восъкът изтича от глинената обвивка и се получава формата за отливане.
. Значителна крачка напред в минното и металургичното производство се прави около 1500 г. пр. н. е., когато започва добивът и преработката на железни руди в желязо. Преработката се осъществявала чрез редукция на рудата в пещи. За гориво използвали дървени въглища. При температура на пещта около 1400 °С се получава тестообразно желязо за коване. Това производство се е появило най-напред в Армения (Задкавказието) и Мала Азия. Някои изследователи считат, че желязото се е появило най-напред в Китай. От Азия добивът на желязо се разпространява в Южна Италия, Балканския полуостров и Средна Европа през периода 1000-700 г. пр. н. е. Ще отбележим, че ме-теоритно желязо се е използвало и много по-рано.