250 години ветеринарномедицинско образование – историята на една професия Проф. Александър Павлов

Изминаха 250 години от далечната 1761, когато бе открито първото ветеринарно училище, благодарение на усилията на един френски благородник – Клод Буржела. Няколко години по-късно – през 1765 г. е открито и училището в Алфор, близо до Париж.

Двете първи в света ветеринарни училища са дело на гения на този французин, който на практика създаде тази професия. Благодарение на визията си за бъдещето, той постави и основите на ветеринарната наука. Буржела пръв предположи, че изучаването на биологията и патологията на животните ще даде тласък на хуманната медицина и в крайна сметка ние днес честваме и 250 годишнината на сравнителната патобиология – една наука, която модерната хуманна медицина никога не загърбва.

Аз няма да ви изнеса доклад, в традиционния смисъл на думата. Ние с вас ще направим едно пътшествие във времето и ще си припомним Историята на нашата специалност, историята на нашата съдба.

Днес ще се върнем назад, още преди Хипократ и ще видим откога датират първите данни за ветеринарни лекари, ще прелетим до първата класическа ветеринарна книга „Елементи на хипиатрията и нови знания за медицината при конете”, написана от Клод Буржела, за да разкрием и днешния облик на ветеринарната медицина – модерна и съвременна.

Не напразно наричат ветеринарната колегия „конски доктори”. Историята сочи, че първата ветеринарна медицина всъщност се е зародила като „конска медицина” .

Далечната история на ветеринарната медицина е тясно свързана и с хуманната медицина. Първите лекари са лекували, както хора, така и животни, затова на много места ние ще цитираме медиците-класици.

2500 г. преди Христа в древния Египет ученият Имхотеп написва съчинение, в което дава симптомите и начините на лечение на над 200 заболявания, включително и при животни.

В Древен Китай е била практикувана традиционна медицина още преди 1766 г. пр. Хр., като има данни, че оттогава конете, като особено ценни животни, са лекувани от специални лекари. Първият медицински кодекс е Ней Джинг Хуан-ди, от времето на Жълтия император (300 г. пр. Хр.). Книгата съдържа два текста с по 81 раздела, написани под формата на въпроси и отговори. Малко след това издадени и първите текстове по ветеринарна медицина – в периода след 221 г. пр. Хр.

Бащата на медицината Хипократ е роден през 460 и е починал през 377 г. пр.Хр., но и досега неговият етичен код е в сила за всички лекари. Hippocrates, чието име всъщност означава “вожд, главатар на конете” и неговият брат Сосандер (чието име означава „спасител на хората”) са били първите описани лечители на коне в Древна Гърция. (Добре е да знаем, че hippiatroi означава «конски доктор», известно е, че hippopotamus е древнограцка дума за “воден кон”, а hippologia е „наука за конете”). Почти всички медицински знания на древните са дошли до нас чрез трудовете на Хипократ. Истината е, че той е създал основите на модерната медицина. Той е предложил и досега използваните основни термини „злокачествен”, „доброкачествен”, „епидемичен”, „хроничен” и други. Хипократовата медицина има голямо влияние и върху ветеринарната медицина, наред с трудовете на Аристотел.

Аристотел е бил ученик на Платон, който от своя страна е бил ученик на Сократ. Модерната философия и т.нар. Западен начин на мислене са дело на тези трима учени.

Аристотел е изучавал растенията и животните и е записвал фактите. Той е класифицирал животните за пръв път на базата на еднаквата структура като е правил дисекции на над 50 вида животни и е записвал разликите в устройството на тялото. Това го прави баща на биологията.

Клавдий Гален е грък, лекар и писател, който се е преместил в Рим и е развил учението на Хипократ. Той завършва медицина в Александрия (Египет) и на 28 години става лекар в гладиаторска школа в Рим. Той е бил гений – роден физиолог, експериментатор и анатом. По негови думи, той е постигнал успехите си чрез множество дисекции и лечение на животни, най-вече коне.

Дълго преди, а и много след това ролята на лекари по животните са играли подковачите. Подковавайки конете, те са извършвали и лечебна дейност.

По това време идва на бял свят и термина „ветеринар” (veterinarius). Така са наричали военнослужащи в римската армия, които са работили като ветеринарни лекари. Тяхно задължение е било да се грижат за здравето на множеството животни, зачислени към всяка военна единица: коне от кавалерията, товарни животни, животни за жертвоприношения и животни, използвани за храна. Тъй като ветеринарите са се занимавали със специални задачи, изискващи както обучение, така и интелигентност над средната, то военните, които са били ветеринари са имали статут на immunis, т.е. те са били освободени от всякакви други задължения и това е влязло в Публичния закон De Re Militari. В този закон е направено разграничение между veterinarius и pecuarius (което се превежда като животновъд, скотовъд).

Римляните са дали извънредно много на медицинската терминология, включително и най-старата известна книга в Европа по ветеринарна медицина, наречена Hippiatrika, която представлява компилация от текстове на гръцки ветеринари, които са придружавали римската армия в Мала Азия през Византийския период (3-ти – 4-ти век сл.Хр.)

И сега се пренасяме в Константинопол в средата на 4ти век сл.Хр. Тогава е живял прочутия византийски ветеринарен лекар Апсирт. Изключително прецизно той е описал много инфекциозни заболявания по конете, оставяйки доказателства за своите умения на диагностик. Като офицер от армията, той е преподавал ветеринарни познания на кавалеристите. Тъй като Апсирт е бил най-прочутия ветеринар за времето си, мнозина изследователи го наричат баща на ветеринарната медицина.

По същото време един след друг са живели и други двама ветеринари – учени и практици – Флавий Вегетий и Вегетий Ренатус.

Флавий Вегетий е написал книгата Digestorum aris mulomedicinae libri IV, в която е описано всичко за мулетата. Този научен труд е останал актуален през следващите 1000 години, чак до времето на Ренесанса, като коментарите са били, че по това време магаретата са лекувани по-точно и прецизно, отколкото хората.

Вегетий Ренатус е написал пълна книга за ветеринарната медицина, както и Хипократ, той е отхвърлил суеверията и е посочил естествените причини като водещи при заболяванията. Освен това той е бил и прочут военен писател. Още се помнят описанията му за влиянието на луната върху конете, той е въвел термина oculus lunaticus или кокоша слепота, който е останал и в съвременни текстове.

Напредъкът във ветеринарната и хуманна медицинска наука, постигнат от римляните на Европейския континент бил обречен на кратък живот. През Средните векове, особено в началото, през така наречените Тъмни времена, упадъкът на медицината се изразил в жестоката дан на животинската и човешка чума във всички части на Европа. Каруците били пълни с трупове на жертви на едра шарка и чума, които се карали в края на градовете и селата, където се изгаряли. Суеверията вземали връх над здравия разум и всичко случило се се отдавало на Божията воля. Напътствията на Хипократ и Вегетий във всичко да се търси естествената причина били забравени. Опитите за лечение на тези болести били абсурдни.

Първият, който разказва за това е Жан дьо Венет. Докато чумата се носела от град на град хората от Германия, Фландрия и Лотарингия се вдигнали и организирали нова секта. Голи до кръста, те се събирали на големи групи и правели процесии по улици и площади като се бичували с камшици от кожа с твърди възлии малки метални шипове. Така те се опитвали да спрат смъртта, като изкупвали греховете на хората...

Чумата, тази Черна смърт била едно от най-големите бедствия в историята. През 1347 г. чумата шествала в Европа, предизвиквайки истерия и смърт в градовете. Една трета от хората станали нейни жертви. Всички съвременни ветеринарни лекари знаят, че първичният носител на бубонната чума, векторът, е бил тропическата бълха (Xenopsylla cheopis), която се разпространявала от черните плъхове.

През тези тъмни времена единственото място за развитие на науката било на изток.

През 8-ми век арабите владеели земите от Испания, през Северна Африка до река Инд на изток. Арабските учени превели на арабски всички стари гръцки автори и постигнали нови висоти в медицината. Тези техни преводи били използвани за да може през 12-ти век старите гръцки автори да бъдат преведени на латински.

Първият предвестник на разцвета е Laurentius Rusius, който издава в Paris през 1532 г. книгата „Хипиатрия” - учебник с много илюстрации и информация, както за ездата, така и за лечение на заболявания по конете.

През 1598 г. е издаден учебникът по ветеринарна медицина с автор Карло Руини – „Анатомия на коня”.

Приблизително по същото време живее и твори Леонардо да Винчи – италиански художник и енциклопедичен учен. Наред със заниманията си в областта на техниката, той се е занимавал с дисекции на човешки и животински трупове. Някои го наричат бащата на съвременната анатомия. Неговите анатомични познания са изразени в много точни рисунки, включително и на човешкия скелет. Да Винчи е изучавал и анатомията на животните, като е оставил записки и рисунки на различни части – на илюстрацията е рисунката и обяснението на матката на бременна крава.

Ветеринарната медицина по това време – 17–18-ти век, преди развитието на ветеринарните науки, е била наричана „ветеринарно изкуство”. Изкуството по себе си представлява ползване на впечатления, знания и умения за творческа изява на субективните представи на твореца за себе си и за света. Промяната идва с Просвещението, когато науката се превръща в знание, базирано на систематично подредени и проучени факти. На дневен ред идва образованието във всички сфери на науката и практиката. И все пак ветеринарната медицина е била в ръцете на подковачите чак до средата на 18-ти век, когато голямата епидемия от чума по животните направила реформата във ветеринарното образование неизбежна. Станало ясно, че чиракуването при подковачите не може да донесе необходимото образование за ветеринарните лекари.

В тази обстановка е било открито първото ветеринарно училище в Лион.

Огромна роля в създаването му играе Клод Буржела, който получава разрешение от краля на Франция за това начинание.

Създателят на Първото ветеринарно училище е син на изтъкнат гражданин на Лион. През 1740 г. на 28-годишна възраст той вече е Главен отговорник на кралските конюшни и е назначен за директор на Лионската академия на ездата. По това време Академията е училище, където млади благородници учат изкуството на ездата, фехтовката, но също така и математика, музика и добри маниери.

Четири години по-късно, на 32-годишна възраст Буржела публикува първата си работа – „Нов трактат по ездата”, която му носи признание в средите на любителите на конете.

Неговите познания във всички насоки по отношение на конете и ездата го правят фигурата, която е най-подходяща за предопределената му историческа мисия.

През 1751 той публикува тритомния труд „Елементи на хипиатрията и конската медицина”, в който се проповядва създаването на ветеринарна система за образование.

Тази книга го прави един от изтъкнатите учени в тази област. Той постига това чрез занимания с изтъкнати хирурзи от Лион и с дисекции, при които се запознава с анатомията на конете.

Като следствие от публикуването на този труд, Клод Буржела е поканен за член-кореспондент на Академията на науките в Париж. Изтъкнатите френски учени Денис Дидро и Д’аламбер го канят да участва в написването на Френската Енциклопедия, по-точно в частите, посветени на конете, ездата, подковачеството и свързаните с тях дейности. Енциклопедията е първият труд от множество автори, в което са втъкани идеите на „Просвещението”

Това участие му дава още по-голямо признание в Лион. През 18 век Лион е голям и бързо развиващ се град с просперираща индустрия за производство на коприна.

През 1761 г. Буржела е определен за инспектор на Библиотеката в Лион. Това назначение в известния с културната си среда град му отваря много врати. Още преди това той е в приятелски отношения с Анри Бертен – администратор на областта, който му дава пълната си подкрепа. След като напуска Лион, Анри Бертен е назначен за генерал на полицията в Париж, ползващ се с подкрепата на мадам Помпадур. Той назначава Буржела за инспектор по развъждането на конете в област Лион.

По-късно Бертен е назначен за Главен контрольор на Финансите на Франция, а през следващата година Буржела е Цензор и Инспектор на издателите в Лион. Още по време на престоя му в Лион той е вдъхновен от идеята за ветеринарно училище в този град.

През 1761 г. правителството на крал Луи ХV започва работа по предпазването на добитъка от болести, запазване на пасищата и обучение на фермерите. Главен движещ фактор на тази аграрна реформа е Бертен. Той предлага на краля създаването на ветеринарно училище в Лион, с директор Клод Буржела. Това става факт на 4ти август 1761 с декрет на краля, като Буржела е назначен за Директор и главен инспектор на ветеринарното училище в Лион. Първите студенти са приети през февруари 1762, а през юни 1764 му е дадено името „Кралско ветеринарно училище”, което е на пълна държавна издръжка. Това е един добър пример как политическата подкрепа се превръща във финансова.

През 1762 г. Буржела наема за 6 години помещения в предградието Гилотиер. Това са били две сгради, които ограждали голям двор. Южната част на двора била с голям портал, който излизал направо на улицата, а северната страна била отворена към голяма ливада. Помещение за дисекция и конюшни за 28 коня били разположени от запад. Два малки обора от източна страна били за изолиране на болните животни. От другата страна на ливадата била разположена Ботаническа градина.

На горния етаж имало голямо помещение за демонстрация с кабинети за директора и преподавателя. Студентите били настанени в спални над оборите.

На това място училището и било до 1796 г., когато помещенията станали малки и е определено ново място за застрояване на брега на река Сона.

Клод Буржела е пионер на създаването на професионалната етика на ветеринарното съсловие. Приоритетът му е бил доброто обучение на студентите, като в създадените от него Правила на Кралското ветеринарно училище са залегнали и основните етични принципи.

Клод Буржела е създател на сравнителната биопатология. Близо 100 години преди Пиер Райе, който описа принципите на сравнителната патология, Буржела, просветлен от начина на мислене на естествениците от своето време и вдъхновен от сътрудничеството с лекарите от Лион, поставя основите на концепцията на сравнителната биопатология. Негова е следната мисъл:

«Ние следва да разбираме в дълбочина връзката, която съществува между човешкия и животинския организъм, тази връзка води до непрекъснато взаимно осветляване и обогатяване с медицински знания, тогава, когато отхвърлим вредните предразсъдъци».

Второто училище е открито през 1766 г. в Алфор, край Париж с активното съдействие на Клод Буржела. То се намира и досега на същото място – там където се сливат реките Марна и Сена. Негов пръв директор е Оноре Фрагонар, докато Буржела е главен инспектор на двете Ветеринарни училища.

Алфор и до днес съхранява музея „Фрагонар” – с впечатляваща анатомична сбирка.

На студентите в Алфор се предлагат три варианта на учебен план – класически за бъдещите ветеринарни лекари, подобен на този в Лион; учебен план за инспектори на ферми за расови коне и трети – за военни ветеринарни лекари.

Създателите на ветеринарните училища в другите страни през следващите 30 години са възпитаници на Лион и Алфор.

Експанзията започва със създаването на Royal Veterinary College in London (1791) и на Италианското ветеринарно училище в Неапол (1798) и продължава през следващите години в целия свят.

В тези 250 години свой дял има и българското ветеринарно образование.

Известно е, че до освобождението на България през 1878 г. ветеринарни лекари е имало само в двора на султана и в някои части на армията. Първото училище в рамките на Османската империя е открито в Истанбул през 1842 г. като Военно ветеринарно училище. През 1889 г. в него са започнали да приемат и цивилни студенти.

През 1861 г. в Букурещ се разкрива ветеринарно училище, което през 1921 г. се преобразува във факултет. Ние не разполагаме с данни в тези първи балкански училища да са се обучавали българи - ветеринарни специалисти, но по логиката на това, че в турската армия е имало българи – хуманни лекари, завършили в Европейски университети, ние смятаме, че е възможно да е имало и българи-ветеринари. Този въпрос може би ще бъде осветлен в близко бъдеще, имайки предвид добрите ни връзки в Истанбулския университет и във Ветеринарния факултет - Букурещ.

Първи организатори на ветеринарната медицина в България са ветеринарни лекари от руската армия, като по покана на българското правителство много от тях остават в България. Сред тях са имената на Иван Нейман, Иван Вознесенски, Ото Калнинг и др. Ветеринарната служба се формира отначало в рамките на санитарната служба.

През 1881 д-р Иван Нейман е назначен за Главен ветеринарен лекар на Княжество България. Първата му задача е да организира военната ветеринарна служба. Той разработва "Законопроект за положението на ветеринарната част в войската", който се приема от второто обикновено народно събрание и се утвърждава от княз Батенберг с указ от 9 ноември 1882 год. На слайда се вижда уникална снимка на полевата ветеринарна лечебница на Кавалерийски полк от Българската войска.
Първата ветеринарно-бактериологична станция е открита през 1901 г., което означава, че през тази година ние честваме 110 години ветеринарномедицинска наука. На слайда има друга уникална снимка от края на 19 век – дисекция на вол пред ученички в училище за милосърдни сестри.

Както ни е известно през 1923 г. е открит и Ветеринарномедицинският факултет при Софийския университет, което поставя, макар и късно нашата страна сред семейството на страните с висше ветеринарно училище..

Съвременният ветеринарен лекар не е само лечител на животните и защитник на хуманното отношение към тях, но и основен стълб на опазването на общественото здраве. Днес ветеринарната медицина има решаваща роля във:

• 
  Осигуряването на сигурността на храните чрез контрол при отглеждането на животните;
  
• 
  Предпазване от зоонози;
  
• 
  Контрол на качеството и безопасността на храните;
  
• 
  Извършване на биомедицински научни изследвания;
  
• 
  Опазването на околната среда и биоразнообразието.
  

Съвременната ветеринарна медицина дава своя сериозен принос в борбата срещу глада в световен мащаб, чрез контролирането на заразните и паразитни заболявания, които нанасят огромни щети на животновъдството.

Ние трябва да отдадем заслуженото и на преподавателите и служителите в университетите и висшите училища, които неуморно предават знанията си на студентите, да поощрим и нашите студенти, които са мотивирани да изучават тънкостите на тази трудна, но много важна професия.

Днес в Европейската Комисия протичат дебати относно учебните планове на специалността ветеринарна медицина – доколко те могат да отразят новостите в науката, всички достижения на съвременната научна мисъл, или обратно – достатъчно е абсолвентите да имат основни познания, които да задълбочат по-нататък. Сериозно се дискутират „уменията на първия ден”, както и продължаващото обучение.

Не е маловажен и фактът, че днес ние ще раздадем дипломите на първите магистри по „ветеринарна администрация” в нашия факултет. Тази нова магистратура нарежда Тракийският университет сред водещите в областта на управлението на ветеринарномедицинската дейност

Нека това скромно тържество, посветено на 250 години ветеринарномедицинско образование да ни накара още веднъж да усетим значимостта на нашата професия и да се почустваме горди с това, че всеки от нас дава своя скромен принос за възхода на нашата благородна и почитана специалност.

1. 
   Born, Fred J. The Early History of the Horse Doctor, www.vet2011.org
   
2. 
   Wikipedia, the free encyclopedia – www.wikpedia.org
   
3. 
   New World Encyclopedia – www.newworldencylopedia.org
   
4. 
   The Museum of Wisconsin Art, West Bend, WI – www.wisconsinart.org
   
5. 
   Vet2011 web site – www.vet2011.org
   
6. 
   Wellcome Images, Wellcome Library - http://images.wellcome.ac.uk
   
7. 
   Колев, Пейо , 2011 © Изгубената България - www.lostbulgaria.com