26 септември 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

- Не го приемам, защото такова варварство е не­приемливо спрямо човешко, същество. Посегателството срещу журналисти е посега­телство срещу свободата на словото, независимо какви причини са го предизвикали. С това ние никога няма да се примирим.

- Версиите са няколко, но все са свързани с рабо­тата му. Кой може да е по­ръчителят? Стефанов мно­го критикуваше управля­ващите - допускате ли, че с побоя може да се търси де-стабилизация на властта, за да се внуши, че тя е сла­ба, щом бият журналисти?

- Няма да влизам във вер­сии, това е работа на компе­тентните органи. От тях очакваме професионализъм и адекватност, от което да про­личи, че властта е на мястото си. Винаги към края на ман­дата определени сили търсят дестабилизация. Затова е важно да се реагира с поли­тическа и гражданска, с ин­ституционална решимост и виновните да се открият и да понесат каквото са надробили. Но обществото трябва да е наясно и с друго. Дестаби­лизация, могат да желаят и безотговорни политически въжеиграчи, които яхат по­пътни, дори в този случай трагични поводи.

- Вчера гръмна сканда­лът, че ДАНС е следила чрез разпечатки с кого си говорят депутати.

- Утре (б.р. - днес, петък) вътрешната комисия има из­вънредно заседание по този въпрос.

- Преди дни гръмна друг скандал, пак със СРС-та -този път за похарчените 94 млн. лв., когато Румен Пет­ков бе МВР шеф. Това игра на лобита в БСП ли е или некомпетентност на шефа на вътрешната комисия Минчо Спасов?

- Когато говорим за тези неща, трябва да се запоз­наем в детайли и тогава да правим изявления. Защото темата е специфична - тези неща трябва да се контроли­рат, но не бива да стават пу­блично достояние. В 94-те млн. лв. влизат и заплати, и техника, и всичко. Не е тай­на, че само 10% от събраното влиза в употреба. Даже в съда още по-малко влизат - 2 %.

Целта на комисията бе да има контрол. И поръчките, които ще се дават оттук ната­тък, да бъдат финансово обезпечени от институциите, които ги поръчват. И те да си носят отговорността, когато не ги използват.

- Да не се плащат от бю­джета на МВР ли?

- Точно така.

- Който поръчва СРС-та, той трябва да обезпечи по­лзването им?

- Точно така. И само когато служат като доказателство в съда, може да се поемат от общия бюджет на МВР. Въ­преки че разрешенията се

дават от съда.

- Скоро тройната опози­ция между ГЕРБ, ДСБ и СДС обяви, че е събрала 1 053 000 подписа за оставка на властта. ДПС като мандатоносител подготви ли вече „обходния лист"?

- Това със събирането на подписи показва безсилието на опозицията. На тях може да им се струва оригинално, но реалната политика изиск­ва съвсем други действия. Суверенът избирател реша­ва тези неща, а не подписка.

- Напротив. Твърдят, че хората протестирате хими­калки, а не със сопи, т. е. интелигентно.

- Като не можеш да изка­раш хората в твоя подкрепа, измисляш други хитрини.

- Подписката е хитрина?

- Така е - да излъжеш хора­та. Инициираш нещо, а по­сле го отчиташ. Както се от­читаха преди време социа­листическите съревнования.

- Защо?

- Видяхте колко хора из­караха... обединената опозиция ли беше, през пролетта. Десет партии се събраха, не знам дали из­караха 1000 души.

- Защо мислите, че под­писката е хитрина? Хората се подписват по инерция?

- Не. Аз директно казвам, че толкова подписи не са съ­брали. И много лесно става 5 да събереш, 50 да отчетеш! Като не можеш 5 души

да изкараш или 5000, а отчи­таш, че си съ­брал 50 000 подписа - то­ва не е ли лъжа?

- А защо да няма алтернатива? Ето, ГЕРБ написа упра­вленска програма.

- Кой какво е писал - не знам, но виждате каква под­крепа имат. Оценката за вся­ка партия се дава на избори. Работа на опозицията е да е на дневен ред и ги измислят все някакви, за да са по вест­ниците.

- Ставащото в Пловдив за какво е симптом? ГЕРБ из­лезе от управлението, а БСП влезе през задната врата за първи път от 13 г.

- Какво значи ГЕРБ изле­зе? ГЕРБ ги свалиха! И то коа­лиционните им партньори от ВМРО. За какво говорим? То­ва е безпринципност. Явно интересите движат нещата! Липсва коалиционна култу­ра.

- Хубаво е, че сте спокой­ни. Но идва скан­дално тежка зимав Бургас, Плевен и Враца ще спира парното заради неплатени сметки, разпал­ват се междусъседски вой­ни, хората се запасяват с бойлери! Как очаквате да гласуват?

- Проблеми винаги е имало и ще има. Трябва да се разбе­ре, че в края на краищата все­ки трябва да си плати - нали така? И за водата, и за тока, за всичко. Не може както предлагат някои - на гърба на данъкоплатеца...

- Имате предвид Бойко Борисов, който предложи от излишъка да се покрият дълговете на „Топлофикация"?

- Не искам с имена да гово­ря. Но популизмът за съжале­ние върви. Всеки гледа да се хареса на избирателите. И после избирателите плащат сметките! Не политиците. За съжаление и при нас има про­блеми. Закъсняхме с проме­ните в правителството. Отко­га говорихме, че сме загуби­ли доверието на ЕК - и всичко се събра накуп в последните месеци. Най-важното е тези неща да се решат. Но ДПС показа, че над никого не е сложило чадър...

- Сменихте шефа на фонд „Земеделие"...

- Не само.

- И аграрния ми­нистър".

- Всеки в края на краищата ще полу­чи заслуженото. Трябва да напра­вим всичко въз­можно спрените еврофондове да тръгнат - мерките, които взе прави­телството, макар и със закъснение, дават резултат. Но аз пак казвам, ви­наги може да се направи и още не­що. И като коали­ция сме длъжни да го правим.

- Идва конгрес на БСП - и Румен Петков, и Румен Ов­чаров твърдят, че пред сто­летницата не стои лидер­ски проблем. Очаквате ли сътресения там?

, - Имаме принцип да не се месим в работата на другите партии. Личният ми коментар е, че не очаквам сътресения в БСП. Може би за първи път за тези 19 г. ще изкарат манда­та, т. е. ще изкараме мандата.

- Явно се гласите да упра­влявате заедно. Сега ще ми кажете, че следващия ка­бинет ще излезе от урните.

- Така е. След изборите ще се види кой ще управлява.

- Прогнозите са, че в пар-

ламента ще влязат БСП, ГЕРБ, ДПС и „Атака".

- И следващото правител­ство ще е коалиционно. Трой­ната коалиция изпълни 80 на сто от обещанията си.

- ГЕРБ се кълне, че няма да управлява с БСП, още по-малко с вас. Остава с „Атака".

- Остава да бъдат в опози­ция (смее се).

- На БСП и ДПС ли ще е следващият кабинет?

- Рано е да говорим. ДПС ще си свърши работата.

- Но и срещу ДПС заче­стиха атаките - Камен Ко­стадинов бе обвързан с ареста на Коце Маца. После и Емел Етем свързаха в от­давнашно съдружие със съмнителен бизнесмен. Как си го обяснявате?

- Нищо ново под слънцето. Такива атаки ще има. Като се докажат нередности, се взи­мат мерки.

- Подкарали са ви поред -атакуват Доган за имоти!

- Проблемът е друг. Срещу ДПС се води кампания да бъ­де изолирано от всички поли­тически сили.

- Кой я води?

- И опозицията, и крайните националисти. По дърво, кое­то не ражда плодове, не хвърлят камъни! За съжале­ние водеща е завистта. ДПС винаги е било фактор в поли­тиката и ще имаме противни­ци. Мен повече ме притесня­ва разрастването на омраза­та в цялото ни общество.

- Но и сами давате поводи за атаки - например лиде­рът ви не дойде на търже­ствата във Велико Търново за 100 г. независимост.

- Сигурно е имал причина, за да не дойде. Иначе съм сигурен, че щеше да е там. Но зам.-председателят на пар­тията и вицепремиер Емел Етем представи ДПС на до­статъчно високо ниво. Атаки винаги ще има. Те са корек­тив. Накрая важни са резул­татите от изборите.
Портретна снимка на три колони


26.09.2008 г., с. 12-13
Кодекс на почтеността да свърже институции и граждани
Рисковете на глухата власт
Огнян МИНЧЕВ, председател на „ Трансперьнси

интернешъньл " - България

Каква е ролята, която гражданското обще­ство може да изиграе в ограничаването на коруп­цията? Първата и основна е да произвежда почтено и отго­ворно правителство. Гласу­вайки на избори. Задача на гражданското общество е да работи за преодоляване на културата на зависимост, създадена през десетилетията на тота­литарно управление. Да ин­формира и да образова за мисията на гласоподавате­лите да произвеждат почте­на изпълнителна власт.

Още в началото на 90-те имаше общности, уязвими в правото си да избират зара­ди явлението купуване на гласовете им. Но в послед­ните години то е достигнало

лавинообразни размери

Ако не се опитаме да по­стигнем успех в огранича­ването на търговията, про­цесът на гражданско пред­ставителство и управление е сериозно заплашен. В държава, където липсва де­мократично управление, е трудно да се говори за гражданска активност в ограничаването на корупцията.

Между установените демокрации и реалността в България има съществени

отлики от гледна точка на силата на гражданското общество да оказва въз­действие върху властта. Ако в Германия или Франция например медия публикува подозрения за корупция към администра­тор или политик, машината на съответната публична институция се задвижва за­дължително с цел да раз­следва дали изнесеното е истина. А визираните лица биват временно отстраня­вани от работа, за да не пречат на проверката, фи­налът: те или биват оправ­дани, или надлежно осъде­ни. В България пресата все­ки ден може да излиза с големи заглавия, свързани с подозрения или дори фак­ти за корупционни практи­ки. Но за съжаление никой не се задвижва... Или го прави твърде рядко.

Докъде води липсата на реакции, задължителни за демократичните институ­ции? До състояние, което не само задълбочава про­цесите на неотговорна упо­треба на властта, но засил­ва практиката на безпо­мощност на гражданското общество да въздейства върху публичния живот на собствената си страна. Статутът на гражданина е особен статут. Едно об­щество може да бъде граж­данско само тогава, когато е обвързано със своята държава със закони и нор­ми, задължителни за всич­ки . Ако споделят тези общи правила, функционалното разграничение между дър­жава и гражданско обще­ство остава вътре в инсти­туциите и не излиза извън рамките на демократичния процес. А сътрудничество­то и съперничеството по­между им води до решава­не на обществените проблеми.

Ако обаче овластените институции нехаят за гражданските позиции и за сигнали

за злоупотреба, ако пренебрегват задължението си да спаз­ват нормите и законите, то гражданският статут деге­нерира до позиция, в която гражданите не могат вътре в държавата да разреша­ват проблемите на обществото. А трябва да излязат извън държавата и да я атакуват

Гражданската общност се чувства презряна, за­щото не й се разрешава да участва в управлението на основата на законите. За­това вече напада не пра­вителството и институции­те, а самата държава и по­литическия елит като ней­но лице.

Състоянието е опасно. То подкопава демокра­тичния процес и е пряк път към установяване на авто­ритарно управление.

Практиката властта да не чува гражданските по­зиции трябва да бъде избягвана. За жалост „Трансперънси интернешънъл" - България натрупахме много

прецеденти, при които наши сигнали и запитвания - на­пример около сагата с маги­страла „Тракия" - са били оставяни без последствия.

Колкото писма сме напи­сали до министъра на регио­налното развитие Асен Гагаузов, толкова са останали без отговор. Все едно сме се обърнали към арменския поп.

Гражданските организа­ции могат да имат и друга ос­новна роля – да подпомогнат

държавата да преодолее и проблемите с еврофондовете. България

изгуби доверието на европейските институ­ции, че може почтено и про­зрачно да разпределя пари­те на европейските данъко­платци. Гражданското об­щество може да участва в установяване на правилата. Обратната връзка на власт­та с обществото е условие за ефективно управление. Ро­ля на неправителствения сектор е да дава на нацио­налните институции инфор­мацията, от която те се нуж­даят, за да вземат адекватни решения. Те биха могли да бъдат публичен гарант за прозрачността при разпре­делението на средствата по регламента на Европейския съюз.

За да се случи това обаче, държавните институции трябва да приемат кодекс на почтеност за отношенията си с неправителствения сек­тор. В него трябва да бъде включен отказ от разпро­странената у нас практика за регистрация на номинални, на фалшиви неправителствени организации, които са пощенски кутии за фондо­ве и ресурси по линия на ЕС. Целта е тези пари и ресурси да бъдат прибирани обратно

от влиятелните хора в адми­нистрацията и политиката, които са регистрирали

фалшивите граждански организации

Практиката бе широко раз­пространена още преди Бъл­гария да стане страна член на ЕС. Участвал съм в сблъсъци, когато заедно с Делегацията на ЕС се опитвахме да създа­дем прозрачен алгоритъм за разпределяне на фондовете в полза на гражданския сек­тор. Днес не става въпрос са­мо за адекватното разпреде­ляне на парите към граждан­ските организации. Става ду­ма за потенциала им да хвърлят светлина върху про­цесите на разпределение на европарите във всички секто­ри на управлението. Нещо, от което властта ще има нужда, когато трябва да даде дока­зателства на Брюксел за про­мяна.

Уви, оглеждайки се за ко­рупцията у нас, популярни­ят рефрен „Да бъдеш първи в класация, никак не е зле" губи актуалност. България се изкачи на челно място по корупция от държавите на ЕС, обяви българският клон на „Трансперънси ин­тернешънъл" (ТИ). Под лу­пата на международната организация са 180 страни от цял свят. В подредбата България е на 72-рото стъ­пало с индекс 3,2 от въз­можни 10. За сравнение показателят на съседна Тур­ция за 2008 г. е 4,6.

Какво е тревожното? Според ТИ - фактът, че сме единствената страна от ЕС, която не е подобрила корупционната си среда след пълноправното членство. За разлика от Полша, Че­хия, Словакия.

Причината: „политиче­ската корупция по върховете на държавата" според политолога и председател на асоциацията Огнян Мин­чев. Как се развиваше през годините родната коруп­ция? За редица овластени лица като приказка с щаст­лив край...

В изследване на ТИ Бълга­рия се появява за първи път през 1998 г. с индекс от 2,9 и 66-о място. До 2002 г. реги­стрираме отчетлив напредък и индекс 4. Но после пускаме котвата. За 2007 г. имахме едно утешение - че Румъния се оказа по-зле от нас с 3,7. „Почти всички държави от ЕС имат индекс над 5", отбеляз­ват от ТИ. Средният за ЕС е 6,5. Друго изследване сочи, че у нас средно всеки граж­данин дава по 80 евро под масата, а най-много банкно­ти текат към съдебната власт - 237 евро на човек.

Зад сухите цифри, които мерят пулса на разяждащо­то държавността ни явление, стоят сочни истории за заменки и концесии, приятел­ски и олимпийски кръгове, братовчедски услуги, дуели между съпартийци и съдебни саги, приключили с оправда­телни решения. Накратко -дълго след промяната коруп­цията се изявяваше във фор­мата на дебели вратове и бу­халки. Докато съзвездието „Орион"

не огря през мандата на Жан - мандат, сдаден пред­срочно след галопираща ин­флация и граждански проте­сти. За жалост правител­ството на ОДС, което тряб­ваше да затвори фабриката за илюзии, заслужи щампа­та „символ на корупцията".

Определение, от което се­гашните десни партии на­празно се опитват да избя­гат. От приватизацията при Костов се облагодетелства­ха лица и фирми, близки до синята партия. В печалните анали се записа раздържа­вяването на БГА „Балкан". През 1999 г. доклад на НСС преброи 377 разработвани и 234 случая на корупция. Имена, разбира се, не бяха огласени. Както и мотиви при смяната на девет минис­три в първото правителство на ОДС - обстоятелство, което обтегна отношенията между премиер и президент и доведе до култовата фраза на Петър Стоянов: „Иване, кажи си." Вместо Иван про­говори отстраненият МВР шеф Богомил Бонев. Разчу се за кръга „Олимп", за пар­тийните касички и дарения­та на Майкъл Чорни за фон­дация „Бъдеще за Бълга­рия".

„Почтеност във всичко" обеща царят и помете дву­полюсния модел. Депутати­те му пък стартираха манда­та си с четене на „Приказка за стълбата" на Христо Смирненски. Но рейтингът на жълтите бързо стихна. Особено след съмнителната почтеност на приватизация­та на БТК и концесията за магистрала „Тракия". Ман­датът на НДСВ-ДПС бе вгорчен и от „обръчите от фирми" на Ахмед Доган.

И така нататък.

На фона на цялата шумо­тевица през годините власт­та даваше вид, че храбро бори корупцията - от рязането на опашката на гущера през прекрояване на съдеб­ната власт до пиенето на ка­фе в ДАНС и екшън плана на тройната коалиция. Инициа­тиви, които не приспаха Европа.

Сега България е натикана в ъгъла. „Ако искате промя­на, започнете от върха." С тези думи преди два дни Миклош Маршал, шеф за Евро­па в „Трансперънси интернешънъл" не остави съмне­ние, че на вълците не може да се хвърлят само дребни риби. Маршал открои и стан­дартни правила срещу поли­тическата корупция, които защо ли властта досега е пренебрегвала. Например: публични банкови сметки по време на кампании, забрана на корпоративните дарения, остойностяване на жестове­те в натура като концерти или щамповане на фланел­ки, забрана на управлява­щите да рекламират делата си 2-3 седмици преди вота. Изброените идеи са залег­нали в проекта за промяна на закона за политическите партии на БСП. С изключе­ние на последната. Е, тя ся­каш звучи прекалено ек­стравагантно в ушите на се­гашната власт. Ако не се по­хвали преди избори, дали управленската приказка на тройната коалиция ще при­ключи с хепиенд.

Иван Леков - силует? Кога­то се говори за политика, просто не звучи. Дори като... щрих. Реално той няма ка­риера в политиката.

През 2006-а НДСВ се спи­ра на него, за да изпълни управленската си квота в ДАМС. И залага на човек, който е наясно със спортната материя. Така Леков става царският човек в агенцията, без да е активист от първите редици на движението. Всъщност вече има ли реди­ци при задния ход на партия­та?

Тази седмица силуетът стана черна фигура. Сякаш по ирония на съдбата, защо­то Леков е добил известност в обществото като един от мъжете в черно, футболен рефер. Лидер от бранш, в който отколе съществува презумпция за виновност. И обяснява донякъде защо съ­диите ги бият с колове.

Да, обществото у нас иска отминалия век държавата да се намеси във футболните да­лавери. И когато най-после удари дванайсетият час за операция „Чисти крака", на­чалото заприлича на сапунка.

„Качулки" изведоха Леков от Спортната палата. Ход, който не е предприеман за знакови фигури на родния ъндърграунд, маркира публич­ния арест на бившия между­народен рефер. Обвинен по свидетелски показания за 2000 лева подкуп, бе при­бран с показност, достойна за човек, стрелял по папата (б.а. - Господи, прости за сравнението!).

Сега се чака разследване­то да изрови нещо по-се­риозно, защото в противен случай историята с двата бона ще я отхвърлят и клоуните в цирка.

Леков минава за един от заможните в българския фут­бол. Реститут, който над 10 г. даваше под наем своя къща на шефа на австрийските авиолинии у нас. По-късно, когато наемателят се при­брал в страната си, ангажи­рал строителната фирма на Леков да му направи същия дом на тихо място край Вие­на.

„Малкият рушвет е обиден и за двете страни." Стар лаф на зевзеците. А за винаги елегантния и с чувство за ху­мор Леков? Трудно е за вяр­ване, че 53-годишният интелигентен мъж би си вкарал автогол за 2000 лв.

През 2005-а той празнува юбилей в дом №2 на резиден­ция „Бояна". И житейската равносметка пред стотиците гости впечатлява. Две висши образования - ВИАС и НСА. Специализации по строител­но инженерство в „Уей колидж" в Лондон и по футбол­но съдийство в „Лилесхол спорт център" - академията на ФИФА в Бирмингам. Ра­ботил е като проектант в Па­риж, завършил е бизнес кур­сове в Сан франциско, къде­то брат му преподава в елит­ния университет „Бъркли". Собственик на строително-консултантска фирма „Аделина СС" на името на съпру­гата му и на тяхната дъщеря, които нарича Ади I и Ади II.

Апропо, точно от тази фир­ма обвинителят Христо Ри-стосков бил купил апарта­мент навремето. И разслед­ването трябва да разбере да­ли въпросните 2000 лева не са връщане на дълг за плате­на абонатна станция за пар­но от Лекови за апартамента на Ристосков в столицата, за който посредничела „Аделина СС"-фирма с добро име и позиции в бранша. Това са слуховете, които в Бълга­рия често имат тежестта на факти. И от компетент­ните трябва да се изясни дали и сега е така.

В съдийството Леков има сериозна визитка - над 300 мача като страничен ре­фер в професионалния фут­бол от 1984 до 2000 година. Абсолютен рекордьор у нас по брой на срещи меж­ду национални отбори - 21. За постижението получа­ва златната значка на ФИФА. Обаче всичко това не му помага в един мач, за­ради който спешно напус­ка страната в посока Вие­на.

Датата е 13 май 2000 г., арената - стадион „Георги Аспарухов". Тогава в ре­шителен сблъсък за тит­лата „Левски" печели сре­щу ЦСКА с известния „кървав гол" на Георги Иванов-Гонзо с 1:0. Но преди това Бисер Иванов от „сините" си отбелязва автогол. Според регламента при попа­дение в собствената врата засада няма. Но Леков вдига флага. Според него спазил пра­вилата и регистрирал заса­да още при центрирането, преди Иванов да забие топката с глава за памет­ния автогол.

Собственик на „Левски" тогава е Михаил Чорни. На ЦСКА - Васил Божков. Предричаха тежки дни на рефера, но отсъствието му от родината го спаси от емоционални срещи с пър­вични инстинкти на недо­волни фенове и шефове. Скандалът обаче остана да доминира във визитката му.

След 50-годишния си юбилей Леков се изстреля нагоре в йерархията и стана един от най-влиятелните в спорта ни, без да възсяда по­литическа кариера. Член на Изпълкома на БФС и зам.-председател на ДАМС. Действаше и на двете позиции, въпреки че са в обществена организация и изпълнител­ната власт. По-правилно ще­ше да е да се откаже от една­та управа. Защото двата сто­ла го изхвърлиха на земята.

Като висш държавен служи­тел и познато футболно лице той се оказа идеален за из­веждане с „качулки" „ала стрелец срещу папата".

Дали операция „Чисти крака" ще извади афери като в Италия и Германия? Дано и задкулисните ни игри да не са така дребни като футбола ни, който е светлинни години назад от този на Ботуша и в Бундслигата. Вече наши рефери замесиха в изявле­ния по телевизиите функционери от ФИФА и УЕФА. На де­легати и рефери тук с пари от черна каса били поръч­вани луксозни проститутки и други глезотии. Леков организи­рал парада на удоволствията, твърдят Димитър Димитров-Каубоя и Христо Ри­стосков.

И сега есте­ствено двете футболни цен­трали ще чакат доказателства­та. Ако не ги по­лучат, родният футбол ще поне­се безпощадните удари на двата мастодонта. И" то­гава светлината за БФС и родните клубове ще е само тази от идващия в ту­нела товарен влак. Ударът ще е разру­шителен. Но не защото Леков е член на коми­сията на УЕФА за лицензиране и сигурност на стадионите и делегат за мачове в Европа. И не защото в България той е посрещал Алексис Поне, Мишел Вотро, Пиерлуиджи Пайрето, Фолкер Рот и Пиерлуиджи Колина.

Просто в Европа искат да видят и какви доказателства се крият под маската на все­ки един арест.
Снимка на две колони – Иван Леков