26 септември 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

България е истинско море! Море от недовършени магистрали, налудничави проекти за тунели, мо­стове, каскади и енергийни чудовища. Море от боклуци, от задръствания, Щ от скапани и осеяни с дупки пътища. От свлачища, пред които чужди тури­сти цъкат с език и се снимат за спомен, все едно че са на Южния полюс... Но геният правителствен не спи - пръкна се нова идея - да преградим Дунав и да правим електроцен­трали на реката. Още „Белене" не сме подхванали, Дунав мост 2 е далечен мираж, тунелите под Шип­ка и Петрохан са в главите на вече 5 поколения, аутобанът „Тракия" все се строи, а още го няма... Важното е да се пуска пара в свирката на локомо­тива и някой да го клати, имитирайки движение. Всъщност, крайно време е Сергей да се връща от чужбина и да хваща кормилото. Иначе в негово отсъствие може и проект за дупка в морето да прокарат. Това на шега! Но, моля ви, господа минис­три, степенувайте задачите. До края на мандата остава малко време.

Вчера Министерският съвет реши да бъде напра­вена работна група за „брадясалите" соцпроекти за хидроенергийни ком­плекси при Никопол - Турну Мъгуреле и Силистра -Кълъраш. Идеята е да се вдигнат язовирни стени, в резултат на което три че­твърти от Никопол ще се озоват под вода.

проектите. Неин председа­тел ще е министърът на ико­номиката и енергетиката Петър Димитров. Групата ще анализира предпроектното проучване за ВЕЦ-овете,зададокаже техническата, икономиче­ската и екологичната му ефективност и целесъобразност. Тя ще проучи и възможностите за публично-частно партньорство за реализиране на проектите. Първите предпроектни проучвания за усвояване на ресурсите на р. Дунав в българското поречие дати­рат още от 1956 г. През 80-те години на миналия век дори бе започната подго­товка за ВЕЦ-а при Нико­пол (виж на стр. 3). През

90-те години двата веца бя­ха нееднократно предста­вяни на международни фо­руми.

Хидроенергийният ком­плекс Никопол-Турну Мъ­гуреле предвижда изграж­дането на язовирна стена на 7 км северозападно от гр. Белене. Намеренията са България и Румъния да имат по 440 мегавата генераторна мощност и производство на

2200 гигаватчаса електроенергия на година от съоръжение­то.

За комплекса Силистра-Кълъраш се предлага сте­ната да е край областния ни град. ВЕЦ ще осигурява го­дишно производство на 1642 гигаватчаса ток.

От правителствената ин­формационна служба под­чертаха вчера, че язовир на Дунав значително щял да подобри корабоплаването в района. Идеята е чрез кон­тролираното водоизпускане да се поддържа плава­телно ниво на реката през 'цялата година, поясниха по-късно експерти пред „Труд". Сега в летните месеци не­рядко се налага спиране на навигацията по реката за­ради маловодие. Чрез проекта щяло да се гаран­тира и охлаждането на блоковете от АЕЦ „Белене" в маловодни сезони.

Специалистите се къл­нат, че язовирът ще наложи най-после да се извърши стабилно укрепване на бре­говата ни ивица, която сега е подложена на интензивна ерозия.

Като друго предимство се изтъква-производството на енергия от

Възобновяеми източници с нулева емисия от парнико­ви газове. Освен това щяла да се подобри възможност­та за промишлено водос­набдяване и напояване с во­да от Дунав. Ще бъдат раз­крити и нови работни места (а какво мислят за пpoекта неговите критици - виж на стр. 3).

Двете ВЕЦ присъстваха и в концепцията за енергийна стратегия на България с пла­нове да заработят към 2020 г.
Карта на пет колони – без текст


26.09.2008 г., с. 2
Местната власт е доволна
Областният управи­тел на Плевен Цветно Цветков застана категорично зад предложението. „Радващо е, че се об­съжда възраждането на един от най-мащабните проекти за региона, кой­то ще утвърди страна­та ни като енергиен цен­тър на Балканите и в Европа", коментира той пред „Труд". „Изграждането на хидровъзела ня­ма да пречи на бъдещата АЕЦ-Белене, това е пре­ценено и преди двайсет години", каза Цветков.

„Идеята за ВЕЦ между Силистра и Кълъраш е много стара, но сега се подновява", коментира кметът на Силистра Иво Андонов. Според него възраждането на проек­та било препоръчано от Брюксел.

След 1989 г. обаче строи­телството изведнъж е спря­но заради липса на пари. Сегашната идея далеч не е толкова футуристична и местните хора стискат пал­ци за „размразяването" на проекта. Проектът за ВЕЦ „Никопол-Турну Мъгуреле" обаче има и сериозни критици.

Според анализ на проф. Марин Деведжиев в медии­те заливането на близо три четвърти от Никопол озна­чава изграждането на цял нов град. Подобни пробле­ми можело да имат и Оряхо­во, Лом, Видин, тъй като опашката на язовира, спо­ред проект от 1999 г., надми­навала по дължина устието на р. Тимок.

Не по-малки поражения щяло да има и от заливане­то на плодородни земедел­ски земи. По проект влива­щите се в язовира реки от България трябвало да бъдат заградени с диги. Според проф. Деведжиев нямало гаранции, че земите ще са защитени от подгизване.

Застрашени били 500 000 дка от нашия бряг. Опас­ност имало и от допълнител­но активиране на свлачища. В крайна сметка според професора проектът е бил отхвърлен още след негово­то представяне на форум в Киев през 1999 г. Тогава Ру­мъния настояваше съоръ­жението да замени втория мост при Видин, като върху баражната стена на язови­ра минават път и жп линия.


26.09.2008 г., с. 3
Водата в Свищов помътня
Авария по водопреносната мрежа е предизвикала размътване на питейната вода в Свищов и съседните села. Около обяд в сряда се появили 3 пробойни в напо­рен водопровод при помпе­ната станция до с. Вардим. За да бъде отстранена по­вредата, се наложило из­точване на водопровода. От 10-ина години в него обаче имало наслагвания от ман­ган и желязо. След като ава­рията била отстранена и во­дата - пусната, от повишено­то налягане утайките се вдигнали и се смесили с чи­стата вода. Така от чешмите на свищовлии потекла мът­на течност. Неотдавна ВиК-Свищов нае 4-ма водолази да прочистят от наноси кла­денците край с. Вардим.


26.09.2008 г., с. 3
Свлачище разцепи къща, може да прекъсне и път
Активизирало се от есен­ната влага и дъждове старо свлачище напука къщи, сце­пи дома на едно семейство и заплашва да прекъсне пътя Червен бряг-Плевен-София.

Напоследък процесите са особено интензивни. Да жи­вееш на червенобрежкия бул. „Витоша" не само не е престижно, а е и опасно, ка­тегорични са обитателите.

„От март 2006 c г. свлачището си работи. Нощем чу­ваме как пукат стаите и как се смъкваме надолу", почти плаче Мариана Иванова. Зловещия пукот чували по-рано и в дясната част на къщата, която сега е разцепена на няколко места. Изос­тавили помещенията, но от тази пролет ужасът се по­втаря и в останалите обитае­ми стаи.

„Девет души се събрахме в едната част на къщата, се­га единият ми син се прину­ди да излезе на квартира със семейството си. Питате ли ни как живеем, с мъжа ми спим на дюшеци направо върху пода", казва тъжно жената. Още две съседни къщи са набраздени от всич­ки страни. Засега собстве­ниците им отказват да ги на­пуснат, въпреки че пораже­нията стават все по-видими с всеки изминал ден.

За по-малко от 2 г. свлачището е „захапало" и вкопало в земята на половин метър едната колона на входната порта в съседен имот. В дво­ра зейнала огромна дупка, ВиК шахтата се изместила с една педя към улицата. Живеещите в 50-ина къщи наоколо спят „на тръни", за­щото домовете им също са на пътя на стихията. Хората от квартала са направили инициативен комитет, който настоява да бъде укрепен районът и пострадалите да бъдат обезщетени с пари или строителни материали. Те очакват, че министер­ството на Емел Етем ще им отпусне спешно исканите 74 хил. лева за първоначално­то отводняване. Трябват им пари и за изграждане на подпорна стена и други укрепителни дейности.
Снимка на две колони - Старо свлачище, което се е активизирало от есенните дъждове, напука къщи в Червен бряг
Снимка на две колони - Мариана Иванова, която живее в една от пострадалите постройки, може да пъхне ръ­ката си в зейнала дупка в стената.


26.09.2008 г., с. 3
„Облякоха" в цимент мостове
Дерето, което преди 3 г. предизвика сериозни на­воднения в Шабла, е било прокопано на дълбочина, за да няма нови инциденти, по­хвали се кметът на морския град Красимир Кръстев. Той поясни, че мостовете над огромната дупка са били „облечени" в циментова об­вивка, за да не бъдат отнесе­ни при ново покачване на во­дата. „Дерето е било есте­ствена водосборна зона на езерата Шабла и Дуранку­лак, но земеделците започ­нали да го засаждат, което е довело до образуването на бентове. Тяхното късане е причината често да стават наводнения", обясни Кръ­стев, който щял да се бори за естествения вид на територията.


26.09.2008 г., с. 6
Новият Семеен кодекс въвежда три режима на имуществени отношения
Съпруг или съжител? Ще избираме сами
Лилия ХРИСТОВСКА

За първи път у нас се уза­конява фактическото съпру­жество между мъж и жена без брак. Това е едно от но­вите предложения в Семей­ния кодекс, обсъдено вчера в парламента на първо чете­не. Близо 70 процента от двойките,които сега живеят без брак, впоследствие се бракосъчетват, заяви Мар­тин Димитров от ОДС. Спо­ред него, ако бъде узаконе­но фактическото съжителство, гражданските бракове ще намалеят. Въвеждат се три алтернативни режима на съпружески имуществе­ни отношения - режим на общност на имуществото, който е почти досегашният. При сключване на брак съпрузите ще могат да избе­рат и режим на разделност - всички имуществени пра­ва, придобити от съпруг по време на брака, да са негово лично притежание. Той ще може да се разпорежда с тях без съгласието на другия съпруг. И при двата режима, обаче семейното жилище не може да се пипа без съ­гласие на другия съпруг. С брачния договор, кой­то е третият начин за уреждане на съпружеското имущество, се определят правата и управлението на имотите отпреди брака и след това. Проектът позво­лява по всяко време на бра­ка съпрузите да минават от режим на общност към раз­делност или брачен договор и обратното. Нещо повече - всички съпрузи по заварени бракове могат да запазят режима на имуществена общност, но ще могат и да го заменят с брачен договор. Проектът либерализира както сключването на бра­ка, така и развода, премахва се таванът на издръжката за деца, като се урежда начи­нът, по който тя ще се плаща от държавата, когато роди­телят се скатава или е в не­възможност да я плаща. По­сле държавата ще си търси от него парите с лихвите.

- Говорите за оптими­зъм, но БНБ отчете спад на вложенията за първи­те 6 месеца на годината.

- Аз разполагам с по-нови данни. А според тях от януари до юли 2008 г. пре­ките чуждестранни инве­стиции са 2,850 млрд. евро, което съпоставено с данните за същия период на миналата година е с 200 млн. евро повече. Разби­ра се, ще има увеличение до края на годината и ще видим с колко ще набъбне тази цифра. Миналата го­дина след подобна индек­сация вложенията достиг­наха 3,3 млрд. евро за първите седем месеца. Но та­ка или иначе смятам, че ще инвестициите ще бъ­дат между 5 и 6 млрд. евро до края на годината.

- Значи няма да избя­гат инвеститорите въ­преки кризата?

- Увеличение няма да има,но ще достигнем едно добро ниво от около 6 млрд. евро. Радващо е, че въпреки спада в сектора на недвижимите имоти, инвестициите в прерабо­тващата промишленост растат. Те са около 600 млн. евро и са на трето мя­сто след финансовите ус­луги.

- Има ли никаква промяна в класацията на дър­жавите, от които идват инвеститорите?

- Засега картината е съ­щата - на първо място е Авс­трия, следват Холандия и Германия.

- Защо англичаните ни обърнаха гръб? През м. г. те бяха движеща сила в сектора на недвижимите имоти.

- Великобритания про­дължава да е много силна и засега е на 4 място. Вярно е, че има отлив на малки частни инвеститори, които купиха тук къщи и апартаменти. Това се дължи на техните прекомерни очак­вания за бързи печалби от преотдаване на собствеността под наем. От друга страна някои се разочаро­ваха от редица негативни явления като разбиване на имоти, кражби в планин­ските райони на Търновско, Габровско. Но като цяло от­теглянето на малките купу­вачи няма съществено влияние.

-Тези дни шефът на Цен­търа за икономическо развитие Александър Божков прогнозира, че намаляването на инве­стициите от страни като САЩ и Великобритания, ще отприщи потоци от „мръсни" пари към стра­ната ни. Има ли такава опасност според вас?

- Не може винаги да сме сигурни откъде идват па­ричните потоци. Трябва да

сме наясно обаче, че и се­риозни компании понякога инвестират през офшорни зони. Така че не всяка офшорна инвестиция е съмни­телна.

Струва ми се, че инвести­циите от Западна Европа, по-точно от старите страни членски на ЕС, ще продъл­жат. Всичко е въпрос на сметки, на добро планиране. Но факт е, че вече има компании от САЩ, които промениха своите намере­ния за реализация на голе­ми проекти в Европа, вклю­чително в България. Те по­лучиха указания от своите централи да блокират инве­стиционните си планове за­ради кризата. Вече имаме два такива случая.

- Кои са фирмите?

- Не искам да ги спомена­вам, но проектите им бяха в промишлеността. Така че очевидно ще има затягане, но все още сме в перифе­рията на кризата. Помага ни това, че сме малка страна, с малки па­рични потоци. Инвестиции­те общо взето са диверсифицирани - недвижимости, туризъм, услуги. Тази гъвка­вост ни позволява да се за­държим на едно добро ниво. Сериозните заплахи за ме­не са други. Не толкова све­товната финансова криза, а недостигът на работна ръка и продължаващата мигра­ция на българските млади хора в чужбина. Количе­ството на заминаващите е по-високо от това на завръщащите се. Така че ние се­риозно се нуждаем от дей­ствия, които да се насочат към връщане на тази работ­на ръка. Това означава да се разработят конкретни проекти, дългосрочни, с го­ляма заетост. Това трябва да стане заедно с бизнеса. Все още обаче нямаме та­кива проекти.

Ние имаме потенциал ка­то агенция да вършим тази дейност в Гърция, Испания и други европейски страни, където живеят над 600-700 хил. българи. Бих дал при­мер с Полша. Там вече се взимат мерки, защото те съ­що чувстват сериозен недо­стиг на работна ръка поради голямата емиграция. Унга­рия пък е обратният при­мер. Там след 1990 г. има само 200 хил. емигранти.

- Оплакват ли се вече чужди инвеститори, че не могат да наберат персо­нал?

- Не, досега не е имало случай инвеститор да се от­каже от България заради липса на работна ръка. Но все пак ситуацията става сериозна и аз знам, че при­мамливи са държави с висо­ка безработица. А ние вече не сме в тази категория.

- На фона на всичко ка­зано оптимист ли сте за реализацията на проекта на металургичната компа­ния „Фьост алпине" за из­граждане на огромен сто­манодобивен комбинат в България?

- Аз също участвам в ра­ботната група. Проектът е много голям, високотехно­логичен и това, което чувам от техните експерти е, че все още интересът към Бъл­гария е много голям. Яснота ще имаме през ноември, но реализацията практически ще започне следващата го­дина и ще продължи още няколко след това.

Столичният общински съвет одобри на вчераш­ната си сесия четири ва­рианта за излизане от кри­зата с парното. Решения­та бяха внесени и обсъде­ни в стопанската комисия рано сутринта от кмета Бойко Борисов и предсе­дателя на съвета Андрей Иванов.

Първият вариант е дър­жавата да изплати дълго­вете на „Топлофикация-

София" към „Булгаргаз" и да увеличи дела си. Сега текущите задължения на дружеството били 58 млн. лв. Ако правителството ги плати, ще получи около 70% от акциите, а сега има 48 %. Съветниците от БСП за­станаха зад идеята общи­ната да плати дълговете и да придобие дружеството, а след това да върви към приватизация. „Не може да се мине към национали­зация. Всеки проблем на общината се превръща в национален. Тогава да на­значим министър на Со­фия. Мнозинството се дър­жи като индиански вожд", заяви Христофор Христов (БСП). Социалистите пое­ха ангажимент да помог­нат за диалога с Минис­терството на енергетика­та и кметството. Секретарят на община­та Росен Желязков преду­преди, че дружеството е в колапс и цената му пада всеки ден. Третият вариант предвижда собстве­ниците да поемат според дела си дълговете. После­ден вариант бе кметството да отпусне заем на друже­ството. От СДС предложи­ха и да се направи план за модернизация на топлоподаването и саниране на сградите. Всички реше­ния ще бъдат пратени на енергийния министър Пе­тър Димитров.

„Най-добре е държавата да придобие дружеството, „Булгаргаз" и ДКЕВР са

нейни", каза Борисов. Трябвали и законодател­ни промени - цените на га­за и парното да се промен­ят едновременно. Общи­ната била готова и да от­пусне заем на дружество­то.

Заради изказвания на ммнистър Петър Дими­тров, че и съветници не си плащали сметките за пар­но, от СДС предложиха всички общинари да под­пишат декларации, че ня­мат задължения.