Социалният ни модел тотално се разминавал с европейския
Нужни са общоевропейски правила в образованието, здравеопазването и социалните услуги, твърдят от „Отворено общество“
От 2006 година насам бедността се увеличава.
Българският модел на социално развитие тотално се разминава с европейския. Това твърди Боян Захариев, програмен директор в Институт „Отворено общество“ във връзка с доклада „Нерешените задачи на държавите от петото разширяване“, който бе представен вчера. По думите му икономическият растеж, който се отчита в България, не се трансформира в по-високо благосъстояние на хората.
Според доклада след присъединяването към ЕС от ЕК имат относително ограничени възможности за въздействие върху България. Така провеждането на реформи в здравеопазването, образованието и грижата за хората в неравностойно положение през последните години изостава чувствително за сметка на изпълнението на изискванията, свързани с членството в ЕС. В доклада се посочва, че две години и половина след присъединяването на страната към Европейския съюз все още има „нерешени задачи“ не само по отношение на изискванията на Съюза, но и във вътрешните реформи. Те обаче са отговорност на правителството и не зависят от членството в ЕС. Липсата на напредък в реформирането на ключови за живота на гражданите области в условията на световна криза представлява потенциална опасност за дестабилизация на политическата система и подкопава доверието на хората в институциите, предупреждават от „Отворено общество“.
„Няма условия и общоевропейски правила в здравеопазването, образованието и социалните услуги, защото те са предимно на националните политики“, твърди Ася Кавръкова, ръководител на проекта. Проблемите обаче идват и от това, че ЕС не поставя условия и няма общоевропейска политика. „Незавършеният преход“ в реформите в трите области е характерен за всички страни от Централна и Източна Европа - нови членки на ЕС, в които е правено същото изследване. Обяснението за наблюдаваната тенденция е, че в държавите от тази част на Стария континент настъпва фрагментиране на политическата сцена. Бърза поява, възход и залез на политическите субекти и формиране на правителства на малцинството, които се ползват с крехка парламентарна подкрепа. Намалява и доверието на гражданите в управляващите. Като дисциплиниращо средство за страната ни в реформите и препоръка към европейските институции от Института „Отворено общество“ посочиха поставянето на ясни критерии за влизане в Еврозоната и проверката за спазването им.
На море със застраховка, иначе 80 лв. за преглед
Безплатен доктор по морето това лято почти няма да има, установи проверка на “24 часа”. В повечето курорти е гарантирана само спешната помощ, и то ако дойде държавна линейка.
Огромен проблем е, че липсват спешните екипи, които здравното министерство изпрати по морето миналата година, каза шефът на курортната поликлиника в Албена д-р Ивайло Христов. Тя е част от медицински център "Медика". Д-р Христов припомни, че през 2008 г. бяха командировани лекари от вътрешността на страната. Те даваха 24-часово дежурство и поемаха всички спешни случаи на българи безплатно независимо дали са осигурени. Сега, ако летовник се разболее, трябва да плати за преглед между 50 и 80 лв.
Водим се сезонна поликлиника и законът не позволява да сключим договор с касата, обясни д-р Христов. Тарифата обаче е непосилна за българи и им вземали само по 32 лв. с отстъпка.
"Здравноосигурителната система е изключително непригодна за хората на почивка. Особено когато трябва да се плаща застраховка. Един скандинавец или германец си идва с карта, валидна в цял свят. Плащането става за секунди. Трябва да се промени цялата ни законова уредба, за да стане така и у нас. Единственият изход за българина на почивка е да си направи доброволна здравна осигуровка", каза д-р Христов.
В Балчик и Каварна има общински болници, а в Шабла - спешен център.
Линейка чака спешни случаи между курортите Златни пясъци и Св. Константин и Елена. Екипът е от парамедици, обясниха от РЦЗ - Варна. Около 60 лекари покриват курортите в наети кабинети, но не работят с касата. Спешната помощ осигуряват с договори със специализирани практики, които имат собствени линейки.
Бум на гастролиращи лекари пък отчитат в Слънчев бряг и Несебър. "Дори са повече от необходимото, но проблемът в Слънчев бряг са такситата, които са се самоупълномощили да изпълняват ролята на линейки", каза шефът на "Спешна помощ" в Несебър д-р Минко Димитров.
Три частни болници в Бургас поемат по-сериозните случаи от курортите. "Работим с всички лeкари по курортите, обикновeно тe прeпращат пациeнти при нужда", казаха от първата частна многопрофилна болница "Лайф хоспитал". При чуждeнцитe застраховатeлят заплаща лeчeниeто.
"Няма различни такси, лeкувамe чуждитe граждани, както и българитe", каза шeфът на "Св. София" Сeмир Абумeлих. Eдинствeната разлика при чуждeнцитe била, чe сe попълват по-различни докумeнти. Тази година напливът бил по-слаб, най-чeсто идвали граждани на EС. В "Eл Масри" по-рядко лeкуват чужди туристи, защото нe работят с туропeраторски фирми.
Бъдещият здравен министър посочи временен председател на БЛС
Зам.-председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Стефан Константинов ще замества временно д-р Божидар Нанев като председател на съюза, докато се свика национален съвет. Това заяви пред "Класа" другият зам.-председател на БЛС д-р Цветан Райчинов. Той допълни, че д-р Стефан Константинов ще остане на поста като временен ръководител най-късно до края на тази седмица. Дотогава трябва да се изработи и правилник, по който да бъде избран временно изпълняващ длъжността председател на съюза, който ще остане на поста до провеждането на Национален събор. Датата за събора също ще стане ясна на националния съвет. "Това ще бъде вероятно отново един от зам.-председателите на БЛС", обясни д-р Райчинов.
По думите му съборът ще бъде организиран най-рано в края на септември или началото на октомври тази година. Тогава ще бъде избран и постоянен председател на БЛС.
„Лабормед" ще придобие „ОЗОН лабораторис"
Румънската компания „Лабормед фарма", която е част от „Адвент интернешънъл", е подписала споразумение за придобиването на марката и на цялата гама продукти на „ОЗОН лабораторис", съобщиха от компанията. „Лабормед", която от 2008 г. е част от „Адвент интернешънъл", е производител на генерични лекарства и доставчик на медикаменти за сърдечно-съдови заболявания. Купувачът ще получи интелектуалната собственост и дистрибуционните канали, но в сделката не се включват компаниите на „ОЗОН лабораторис".
Преходът в социалните сфери още не е завършил
Образованието и здравеопазването имат нужда от още реформи, твърди "Отворено общество"
Наделина Анева
Преходът в сферите образование, здравеопазване и социални услуги не е приключил и са необходими още реформи в тях. Този извод се съдържа в доклад на Инициативата за европейски политики към "Отворено общество". В тези сфери ЕС не поставя условия и няма общоевропейска политика. Реформите са част от националната компетентност и зависят от уменията и политическата воля на национално ниво, каза вчера Ася Кавръкова, един от авторите на доклада. За сетен път се отбелязва и че корупцията, организираната престъпност и неефективното усвояване на еврофондовете все още са проблеми за България заради липсата на политическа воля в тази насока. У нас се увеличава наказателната репресия, без това да има ефект върху корупцията и организираната престъпност, констатира "Отворено общество".
Едни от най-смелите изводи са за пенсионната реформа. България няма стратегия за гарантиране на стабилността на пенсионната система. Отношението на българското правителство към този въпрос може да се характеризира като лекомислено, пишат авторите на доклада. Според тях влиянието на ЕС може да бъде засилено чрез въвеждането на някои общи политики и стандарти за гарантиране на устойчиви и адекватни пенсии. Дори се лансира идеята в дългосрочен план да се помисли дори за известно обединяване на осигурителните рискове с цел по-лесното им управление и така да се стигне до обединяване на средства в общи фондове. Препоръката все пак е, че на този етап е твърде рано за подобни дискусии.
В областта на здравеопазването като основен проблем е изтъкнато несъответствието между универсалния пакет от услуги, който е обявен от правителството, и недостатъчното финансиране на системата като цяло. Това несъответствие създава корупционна среда, ограничен достъп и лошо качество на здравните услуги, както и недоверие в институциите, пише в доклада. И се цитира техен стар доклад от м.г., че нерегламентираните плащания в системата са 75 млн. лв., ако се има предвид само парите, дадени без разходен документ. В същото време много повече средства се плащат "от джоба" на пациента под формата на доплащане за медикаменти, консумативи, медицински уреди и др., като изчисленията сочат, че тези средства възлизат на над 900 млн. лв.
В ЗАБРАВА
Разкритикувана е и водената от правителството през последните 3 г. политика за борба с бедността. Особено след присъединяването към ЕС българското правителство решително се отклони от повечето от съдържащите се в Съвместния меморандум с ЕК политики за борба с бедността и възприе неолиберален модел на политика, твърдят анализаторите.
Лекарският съюз с нов шеф
Лекарският съюз ще има нов временно изпълняващ длъжността шеф на мястото на избрания за здравен министър Божидар Нанев. Новият началник е досегашен зам.-председател на съсловната организация - д-р Стефан Константинов. Той ще ръководи организацията на лекарите, докато не бъде организиран събор на съсловната организация, на който с гласуване да се определи новият шеф на БЛС.
Здравната каса не спазва сроковете
В редакцията се обади санитарката Живка Георгиева от Костенец, за която разказахме в миналия брой. Нейният зет е болен от хепатит В и има нужда от инжекции, които струват 680 лева месечно. Те трябва да се плащат от здравната каса, но семейството ги купува вече от месец.
"Протоколът ни не е заверен от касата. Занесохме го на 23 юни, а сега е вече 23 юли и не е готов" - оплаква се Георгиева.
Според служители от отдела за връзки с обществеността на НЗОК заседанието на комисията е било на 20 юли и зетят на Георгиева е със заверен протокол. Факт е обаче, че в предвидения от закона 30-дневен срок той не е могъл да си го получи от София, въпреки че пълномощникът му е идвал неколкократно. От касата обещаха да уведомят болния по най-бързия начин, за да може да вземе документа и да получава лекарствата си безплатно.
Правят банка за оплождане
Най-късно до септември във Втора АГ болница "Шейново" ще бъде открита спермобанка. Донор може да стане всеки мъж, който не страда от наследствени заболявания като диабет, високо кръвно и др. Кандидатите за безименни татковци ще бъдат изследвани и за хепатит, СПИН и полово предавани болести.
Според закона тяхната сперма може да даде зелена улица най-много на пет бебчета. На бъдещите майки няма да се разкрива самоличността на дарителя. Те ще знаят само какъв е цветът на очите и косата му, колко е висок, с какво тегло е и какво хоби и образование има. Бъдещите родители ще получават информация и за кръвната група на донора. Обикновено те избират анонимния оплодителен материал на човек с тяхната кръвна група. Дарената семенна течност ще се съхранява в продължение на 5 години в специални контейнери с течен азот, който поддържа температура минус 196 градуса. В банката ще се съхранява сперма и на мъже, които са решили по-късно да станат татковци. Те ще отбелязват дали еякулата, който оставят, е само за лично ползване, или са съгласни да дари живот и на чужди бебета.
Болни напират за опитни мишки
Клиники печелят по 20 бона от проучване на ново хапче
София. Истински бум бележат клиничните проучвания на лекарства у нас. 350 изпитвания вървят в момента, а още 40 чакат за одобрение, съобщи за "Стандарт" доц. Жасмина Мирчева, директор на Изпълнителната агенция по лекарствата. През 2007-а броят на тестовете бе 175. През миналата година пък се одобриха 211 проучвания. Причините за увеличението са различни. От една страна, това са евтините специалисти, както и многото добри болници у нас. От друга, наличието на изключително тежки случаи на различните заболявания заради късното откриване на диагнозите и ненавременното им лечение. Увеличаването на проучванията на лекарства обаче е полезно както за пациентите, така и за болниците. Почти всички изпитвания са на нови лекарства.
Най-голям дял заемат тези в областта на онкологията, кардиологията, ендокринологията и гастроентерологията. Така много тежко болни имат шанса да се възползват от най-новите терапии за лечение в света. Това е особено добре за хората с рак, тъй като медикаментите на здравното министерство за тях не стигат. Освен това почти всички проучвания, които се правят у нас, са сравнителни. Това означава, че се гледа кой от два медикамента е по-ефикасен. Изпитванията, в които има плацебо (имитация на лекарство, бел. ред.), са единични, обясни доц. Мирчева. Дори при тях обаче няма опасност за състоянието на пациента. То се следи непрекъснато и при най-малкия белег за влошаване се взимат мерки, обясни тя. Участието на болните е напълно доброволно. Те не получават пари. Финансиране обаче има за лекарите, които извършват проучванията. Освен това фирмите оборудват болниците с нужната техника и плащат наем за помещенията, които използват. Така печелят и самите клиники.
Сумите, които се дават на лекарите, много зависят от сложността на проучването и от времетраенето му, обясни Георги Георгиев, зам.-председател на Българската асоциация на клиничните проучвания. Хонорарът за една визита на пациент, който получава екипът, варира от 100 до 1000 лева. Така за един болен лекарите и сестрите, които извършват проучването, могат да си докарат до 5-6 хиляди лева. Самата болница пък взема около около 20 бона на пациент. Въпреки това някои директори на клиники смятат, че този доход е много малък и не се интересуват. Отделно фирмите купуват хладилници, компютри, факсове, ЕКГ апарати и друга медицинска техника. Най-често проучванията се извършват в университетските болници. Изпитвания обаче има и в общинските клиники, в поликлиниките или дори при джипитата.
Мария Чипилева
25 юли 2009 г.
ДАНС ОЩЕ НИ ПРОВЕРЯВА
Около 1.4 млрд. лв. годишно „заобикалят" данъчното
Красимир Стефанов, изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, пред в. „БАНКЕРЪ"
Г-н Стефанов, миналата седмица в някои всекидневници излезе информация в основата на доклад на Сметната палата, че през 2006 и 2007 г. НАП почти не е правила ревизии в най-големите фирми. Вярно ли е това?
- Вие цитирате публикациите в столичните вестници, а не самия доклад на Сметната палата. Данните в тези статии са извадени от контекста на написаното от одитния орган. Ако прочетете документа от начало докрай, ще видите, че констатациите в него са по-скоро положителни, а не отрицателни.
Що се отнася до ефективността на Териториална дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители" (ТД ГДО), тя въобще не подлежи на коментар. ТД ГДО е създадена още през 1997 г. по препоръка на Международния валутен фонд. Идеята на тази териториална дирекция е всички големи фирми, които осигуряват по-голямата част от приходите в бюджета, да са под постоянен контрол и наблюдение. За да попаднат в обхвата на тази дирекция, фирмите трябва да отговарят на редица критерии: да имат общо приходи*по отчета за приходи и разходи над 10 млн. лв. и платени данъци и акциз в бюджета за над 2 млн. лв. Това на практика са най-крупните платци на данъци и осигуровки в страната. Вие очаквате ли сред най-сериозния бизнес в страната да попаднат данъчни измамници?
Не е изключено - смята се, че почти всички схеми за източване на ДДС например водят към големи фирми... Какво всъщност показват вашите данни?
- През последните три години за всеки 100 лв., събрани от ГДО, държавата харчи по 5 стотинки. През 2007 г. 100% от допълнително разкритите приходи след ревизии са постъпили в държавната хазна. Това означава, че всички фирми, които са били ревизирани, са заплатили задълженията си, които са допълнително установени от данъчните инспектори. Освен това през 2006-а, когато Националната агенция по приходите започна да работи, служителите на
ГДО са събрали с 626 млн. лв. повече от заложения план, а през 2007 г. са преизпълнили плана си с 14%, или са внесли в държавния бюджет 1.4 млрд. лв. повече от предвиденото.
Така че не мисля, че е коректно да се поднася информация, като се вади от общия контекст. Най-малкото това създава лошо впечатление у хората за НАП. А всеки един трус в агенцията може да я дестабилизира и да демотивира служителите й, което в условията на икономическа криза крие сериозни рискове пред приходната част на бюджета.
Колко са всъщност ревизиите, направени заради съмнения за данъчни измами и укриване на данъци и какъв е резултатът от тях?
- През 2006 г. служителите за борба с данъчните измами са изготвили 1098 доклада за идентифицирани опити за измами с предполагаем размер на щетите над 350 млн. лева. С ревизионни актове са определени данъчни задължения в размер на 201 млн. лева. През 2007 г. са изготвени общо 844 доклада за идентифицирана данъчна или осигурителна измама, като предполагаемият размер на щетите по изготвените доклади е 180.6 млн. лева. В резултат на ревизиите и проверките, които са извършени по докладите от 2007 г., са установените данъчни задължения в размер на 230 млн. лева.
По-важното в случая е, че относителният дял на потвърдения размер на задълженията след обжалване на ревизионните актове по административен и съдебен ред е над 50% от констатираните от НАП суми, което означава, че служителите за борба с данъчни измами наистина са идентифицирали такива опити.
Бихте ли разяснили каква всъщност е разликата между ревизия и „обикновена проверка" и какво се прави в различните случаи?
- Ще ви го обясня с един пример. Знаете, че не всички доходи на физическите лица се облагат и съответно се декларират пред НАП. Други пък - като доходите от дивиденти, се облагат при платеца на дохода и пак не се декларират в годишната декларация за облагане на доходите. Ако вие сте придобили имот чрез заем от търговска банка, НАП няма как да „види" това от информационните си масиви. Това е така, защото вие нямате задължение да декларирате пред нас кредитите, които получа-В такъв случай вие може да попаднете в нашата селекция и да ви бъде направена проверка. Когато служителят от НАП ви попита за източника на парите, с които сте купили къщата си, вие ще му покажете договора си за заем и случаят приключва. Ако при тази проверка обаче не можете да обясните откъде са парите за този скъп имот и защо не сте ги декларирали, тогава НАП извършва ревизия. Тя обикновено приключва с ревизионен акт, с който се облага доходът, който сте укрили от НАП.
Кои случаи се докладват на прокуратурата, какво натежава, когато се решава дали даден случай да бъде предаден на обвинителите?
- На първо място, искам да кажа, че напоследък работим в пълен синхрон както с прокуратурата, така и с ДАНС и с останалите институции за борба със сивата икономика. В този смисъл обвиненията, че сме укривали данни за данъчни измами от прокуратурата, са нелепи.
На практика всички случаи, в които органите по приходите имат съмнения за извършено престъпление, се докладват на прокуратурата. Това става по време на заседанията на 28-те регионални координационни центрове за борба срещу данъчните и осигурителни измами. В този форум участват както служители от НАП, ангажирани с борбата срещу данъчните измами, така и представители на органите на прокуратурата. Едва след обсъждане с правоохранителните органи на тези заседания се решава в кои от случаите наистина може да има престъпление и съответно трябва да бъдат отправени към обвинението.
Този подход беше възприет преди две години, тъй като по този начин намалихме броя на отказите от прокуратурата да образува наказателни производства поради липса на данни за престъпление.
Пак според публикации в медиите ваши експерти са обявили, че 1.2 млрд. лв. са заобиколили държавната хазна през 2008 година. Каква е действителната сума на несъбраните данъци?
- Никой не е в състояние да каже колко лева точно „заобикалят" държавната хазна. Подобно пряко проучване за броя на хората, които крият данъци и осигуровки, както и за размера на укритите данъчни и осигурителни задължения не е възможно да се направи. Показателят, който ние следим в тази област, е допълнително разкрити приходи от данъчните и осигурителните ревизии. Всяка година те наистина са между 1-1.4 млрд. лева. Но категоричен отговор за това какъв е техният размер наистина не може да се даде. Нещо повече, международни финансови институции като Международния валутен фонд и Световната банка отчитат в своите доклади, че по събираемостта на ДДС България е сред първите в Европа. Това казва и Сметната палата, цитирам: „Резултатите от анализа отбелязват положителни тенденции на индикаторите, свързани с подобряваща се събираемост на данъка, и не отчитат значителни отклонения от показателите в болшинството държавите членки на ЕС." В момента проверяват ли ви ДАНС и Националното следствие, за да изясняват каква е причината за по-малкото приходи?
- Проверките на органите на прокуратурата и ДАНС започнаха през миналата година и все още не са приключили. За това не бих искал да коментирам този въпрос.
Има ли тук нещо общо информационната система на НАП, за която толкова се писа напоследък, че е негодна и т.н.?
- Крайно време е да се спре със спекулациите за изградената информационна система в НАП, които продължават. Информационната система на НАП е сложна система с много взаимовръзки, изграждането и внедряването на която не става за един ден, а изисква време. Системата на НАП интегрира данъчните и осигурителните задължения и плащания -нещо, с което могат да се похвалят малко страни по света, дори и в европейското пространство.
За електронните услуги,' които поддържа информационната система, НАП неведнъж е получавала признание и награди от страна на различни институции, включително и от Българската стопанска камара. Има и пропуски. Но основният проблем е не в новия софтуер, а в некоректни данни от старите системи на данъчната администрация и НОИ. Уверявам клиентите на НАП, че в тази посока се работи непрекъснато. Искам да използвам възможността и чрез вашия вестник да се извиня на нашите клиенти за евентуалните неудобства. За да има НАП една от най-модерните информационни системи, трябва да преминем и през този етап. Вярно ли е, че над 600 млн. лв. е размерът на не-върнатото на бизнеса ДДС? Каква е причината?
- Имаше подобни обвинения срещу нас в началото на годината. Трябва да уточня, чет. нар. задържане на ДДС не е станало самоцелно. То е в резултат на провеждани ревизии и проверки. Освен това напрежението около оставката на г-жа Мургина се отрази много стресиращо на цялата система. Не може да очаквате, когато публично се насажда негативно отношение към НАП, служителите да си вършат работа нормално. От друга страна, икономическата криза притисна представителите на бизнеса. Поради липса на оборотни средства те искат още по-бързо да им се възстановяват сумите ДДС. Въпреки това вече мога да кажа, че нещата влязоха в ритъм. Предприели сме всички административни мерки, за да ограничим „задържането" на ДДС. От служителите на агенцията изискваме стриктно да следят сроковете за възлагане на ревизии, както и да се преустанови практиката да се удължават ревизиите до максимално предвидения срок от три месеца. Използваме и механизма за частично възстановяване на ДПС, обсъждаме разширяването на кръга на средните данъкоплатци и т. н.
В резултат от всички тези действия общият размер на ДДС в процедура по възстановяване към края на юни е 440 млн. лв., т.е. сумата на „задържания" qt НАП данък е намаляла със 122.1 млн. лв. от началото на 2009 г. досега. Когато говорим за бързото възстановяване на ДДС, искам да ви обърна внимание, че то има и друга страна - измамите. От тези 440 млн. лв. „задържано" ДДС около 240 млн. лв. са на 20 фирми, за значителна част от които имаме сериозни съмнения за заобикаляне на данъчното и осигурително законодателство.
От една страна, се изисква от нас да възстановяваме по-бързо ДДС, а от друга, ни обвиняват, че не сме достатъчно ефективни в конт-ролно-ревизионната дейност. Администрацията трябва да работи в посока на идентифициране на рискове от заобикаляне на данъчно и осигурително законодателство и съгласно установените нормативни правила и процедури. Само по този начин можем да сме сигурни, че измамниците ще си получат заслуженото, а коректният бизнес няма да страда.
В доклада на Сметната папата се казва още, че допълнително разкритите приходи от ДДС през 2006 Г, са били 516 млн. лв., но от тях в бюджета са постъпили едва 117 млн. лева. Секторът „Разследване на особени случаи" например е разкрил чрез ревизии 201 млн. лв., но от тях са събрани едва 6 млн. лв., което е около 3 процента. Каква е причината за този слаб резултат?
- Тази констатация в доклада на Сметната палата се основава на данните, които ние сме предоставили на одиторите. Не крием нищо. Отчитаме, че събираемостта на установените задължения от данъчни измами е ниска и търсим начини да променим това. Този резултат се дължи на няколко фактора. Голяма част от дружествата, които участват в схемите за данъчни и осигурителни измами, са фиктивни, „кухи", без дейност, без активи и нает персонал и т. н. Администрацията не разполага с възможности за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото им, така че да събере дължимото. Не са редки и случаите, когато задължените лица използват слабости в законодателството и примерно при откриване на административно производство продават фирмите с големи задължения на лица с нисък
социален статус.
За този проблем приходната администрация алармира години наред и предлага законодателни промени, които да спрат това явление. НАП неколкократно е внасяла официално подобни предложения. Накратко те се състоят от няколко мерки. На първо място, ограничаване на прехвърлянията на дружества със задължения. Освен това ограничаване на разплащанията в брой, засилване на отговорността на лицата, които са участвали или са били управляващи на дружества, за които е доказано, че са извършвали данъчни измами. Както и обвързване на фискалните системи на дружествата с информационната система на НАП. Надявам се, че новото Народно събрание ще одобри и приеме тези предложения. Все пак искам да подчертая, че борбата с данъчните измами и неплащането на данъци и осигурителни вноски е проблем не само за НАП, а за всички институции, които имат отношение към икономическата престъпност, както и на обществото като цяло. Преди няколко месеца казахте, че се подготвя пакет от извънредни мерки за борба с данъчните измами. Бихте ли обяснили по-конкретно за какво става въпрос? - Продължаваме работата си съвместно с органите на прокуратурата и ДАНС за проверка на законността на доходите на лица, придобили недвижими имоти над 500 000 лева. Към момента са възложени проверки на 124 души -
прави се съпоставка между притежаваното от тях имущество, направените от тях разходи и декларираните и получени от тях доходи. Освен това във връзка с извънредните мерки, които предприехме за борба със сивата икономика и за засилване на контрола, възложихме проверки на 105 собственици, придобили луксозни автомобили, както и на 139 фирми и~ граждани, придобили 224 моторни и ветроходни яхти, а така също и на 52 физически лица, за които е установено, че ра предоставили крупни заеми на други граждани или фирми.
Ние не приемаме, че всеки богат човек е престъпник. Ако той си е платил данъците и осигурителните вноски върху доходите, с които са закупени луксозните коли, яхти, сгради, няма от какво да се притеснява. Но в крайна сметка е неморално да демонстрираш висок жизнен стандарт, а в същото време да не плащаш дължимите данъци и осигурителни вноски.
Освен това в условията на криза някои фирми се опитват да се кредитират за сметка на бюджета. Къде с неплащане на данъци, къде - с опити за злоупотреби. Този риск съществува, но ние го отчитаме и вече предприемаме необходимите мерки. В тази посока постоянно наблюдаваме складове и фирми, които търгуват с бързооборотни стоки. Следим какви стоки има в наличност в техните търговски обекти и какво реално се изписва от счетоводството им.
Имате ли информация какъв е реалният дефицит в Националния осигурителен институт и в националната здравноосигурителна каса?
- Мога да ви кажа какво очакваме ние да съберем по бюджетите на НОИ
и НЗОК. За размера на дефицитите в двете структури трябва да се обърнете към техните ръководители.
Що се отнася до приходите, които НАП събира, към края на юни НАП е събрала задължителни осигурителни и здравни вноски в размер на 2.5 млрд. лв. Това е със 74.6 млн. лв. повече, отколкото през същия период на миналата годи- ( на. Очакваме към края на 2009 г. да съберем 4.9 млрд. лв. осигурителни и здравни вноски. Очакваме неизпълнението да е в размер на около 800 млн. лева. Главната причина за тази недобра прогноза е, че планът за приходите е съставен при макроикономически допускания за ръст на икономиката, а на практика ние сме в криза. Отчита се висока междуфирмена задлъжнялост, инвестициите намаляват, банките ограничиха кредитирането, бизнесът изпитва затруднения, безработицата се увеличава, а оттам и постъпленията от задължителни осигурителни и здравни вноски намаляват.
Как ще се отрази на работата декларираното сливане на двете информационни системи на НАП и на Агенция „Митници"? Има ли някакви пречки да се осъществи ' тази стъпка, кога тя ще , бъде факт?
- При всички положения подобна стъпка ще се отрази положително както на борбата с данъчните измами, така и за увеличаване на приходите в бюджета. И НАП, и Агенция „Митници" имат пълна технологична готовност да осъществят такова сливане. Изградена е техническа връзка между двете информационни системи на администрациите, уточнени са нивата на достъп и от двете страни. Инструкцията за обмен на данни също е готова. Очаквам новият финансов министър да се запознае с всички детайли и ако ги одобри, да подпише сливането на системите. За нас няма никакъв проблем. По решаването на този въпрос работим вече от година. Досега чакахме единствено промяна в Закона за митниците, която беше обнародвана в „Държавен вестник" през юни 2009 година.
Сподели с приятели: |