29 септември 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

През недалечната 1981 г. на връх Бузлуджа каца летяща чиния - символ на една утопия, която вече е в агония. Тогава вече пробужда­щото се младо поколение си задава ядосано въпроса: „Кому е нужна тази скъпоструваща, недостъпна и невидима чиния на върха на Балка­на - с неясна конструкция, функ­ционалност и интериор? Защо ние трябва да платим построяването й от собствените си заплати?"

11 години по-късно правителство­то на Филип Димитров решава да отнеме „комунистическото чудо" от партията и паметникът е одържа­вен и запечатан. Това, разбира се, е чисто демонстративен и декора­тивен акт - да им отнемем „безцен­ния" паметник, част от вълната на отнемане на собствености на БСП. Само че никой не желае да отделя средства за поддръжка на символа на омразния строй и години наред сградата се руши. Дори и социа­листическото правителство нехае, че петолъчката му е обстрелвана с огнестрелно оръжие (с мисълта, че е изградена от рубин) и че мозай­ките на Людмила Живкова и Тодор

Живков са разрушени. Тази година обаче започна доста инфантилна борба между парти­ята и правителството за червения символ. БСП обвини ГЕРБ в сабо­таж на тържествата на Бузлуджа и Антон Кутев се закани, че ако звездата на паметника (разпадащ се отвътре) не светне, ще пренесе прожекторите в офисите на ГЕРБ. Бойко Борисов пък подкани соци­алистите да си „вземат и оправят" сградата. Едно трябва да му се признае - премиерът беше прав, че Бузлуджа прославя една идея, която отдавна е девалвирала и цялостното състояние на памет­ника добре отразява това. Но пък получи повод по детски да им по­дари съборетината, което се случи с правителствено решение вчера.

Ако до този момент социалисти­те си мислеха, че е хубаво да си имат къщичка, сега изведнъж се сетиха, че не могат да я поддър­жат. „Да се заробим с възстановя­ването и поддържането на полура­зрушената сграда, не ми изглежда оправдано, при положение че едва покриваме основните си разходи.

Освен ако няма инвеститор, който да я ползва срещу наем или под­дръжка. Символ за БСП е върхът, поляната, а не построената от Живков чиния", заяви евродепутатът Кристиан Вигенин.

Много хора обаче ще подкрепят решението на ГЕРБ с мисълта, че не си струва да се хвърлят милиони всяка година само за да се качат няколко хиляди пенсионери веднъж годишно и да изпеят някой химн в прослава на червеното знаме или пък Станишев да прави рокерски походи.

За съжаление обаче Бузлуджа не е стадион, който премиерът да подари на спортната мафия. Той все пак е забележителен памет­ник на културата - иронията, че футуристична чиния е символ на отмиращия комунизъм, е от историческо значение и ще влезе в учебниците. И като паметник тя е грижа на областната управа и на Министерството на културата и не би трябвало да се подхвърля в детински игри тип „на ти куклите, дай си ми парцалките".

Пловдив дава на българската държава над 1 млрд. лв., а в същото време обратно като републиканска субсидия получаваме 80 млн. лв. Затова неслучайно казвам, че Бойко Борисов с пловдивски пари строи магистрали

България е 13-а в Европа по строителство на молове според класация за площи в търговски центрове в про­цес на изграждане до края на 2012 г. Това показват данни от анализ на моловете в Европа на междуна­родната консултантска ком­пания Cushman&Wakefield, разпространен от страте­гическия партньор на фир­мата за България и Маке­дония Forton International. 181 500 кв. м нови площи в търговски центрове се очаква да бъдат завършени в страната.

Глътка въздух

В момента България зае­ма 30-о място по налични търговски площи на 1000 души население с 67.5 кв.м/1000 души, което е зна­чително по-ниска цифра от средната за Европа - 240 кв. м/1000 души, се отбе­лязва в анализа. „След като

през предходната 2010 г. страната ни беше в Топ 5 на страните с най-голям обем новооткрити площи в търговски центрове, през 2011 г. в България не от­вори врати нито един нов търговски център. Това на практика е „глътка въз­дух за пазара" - период,

през който собствениците на проектите и наемате­лите търсеха печелившата формула за своя бизнес и преосмисляха плановете си за развитие", коментира Димитър Киферов, мени­джър „Търговски площи" във Forton International.

Страната ни е била една от деветте в Европа, в които през първото полугодие на 2011 г. не са завършени но­ви молове. В други държави обаче се забелязва осезаемо покачване на общите обеми - повече от 2.1 млн. кв. м са новите готови площи в европейските държави през изследвания период. Общо 71 нови търговски центъра са отворили врати от началото на годината, сочи анализът. Така общи­ят обем площи в Европа към момента се равнява на 135.1 млн. кв. м.

Добри очаквания

През второто полугодие на 2011 г. се очаква още по-го­лям обем проекти да изля­зат на пазара - 4.6 млн. кв. м. Към края на 2011 г. пазарът ще се сдобие с 26% повече площи, отколкото е имало

през предходната 2010 г. Русия и Турция са страните с най-голям обем новоот­крити търговски центрове. Над 375 000 кв. м нови търговски площи са вече на разположение на руснаците, докато близо 340 000 кв. м са били открити от началото на годината в югоизточната ни съседка. По площи в процес на изграждане двете страни също заемат воде­щи позиции в класацията на Cushman&Wakefield -те формират общо 41% от всички строящи се на Ста­рия континент обеми. Близо 3 млн. кв. м ще бъде площта на новите молове в Русия през следващата година и половина, докато в Турция се очаква квадратурата на новите молове да достигне 1.37 млн. кв. м.

Инвестициите в търгов­ски центрове в Европа през първото полугодие на 2011 г. се равняват на 19.8 млрд. EUR, показват още данни­те на Cushman&Wakefield. Тази сума е с 4% по-ниска в сравнение с предходните 6 месеца, но с 9% по-висока спрямо същия период на 2010 г.
Снимка на три колони – без текст


29.09.2011 г., с. 7
Бизнес климатът е без промяна през септември
Основните проблеми за развитието на бизнеса в отрасъла продължават да бъдат

Несигурната икономическасреда
Несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене

продължават да са основната спънка за бизнеса

Общият показател на биз­нес климата през септем­ври 2011 г. запазва нивото си от предходния месец, като понижение на по­казателя се отчита един­ствено в строителството. Това показват резултатите от последните анкети на Националния статистиче­ски институт (НСИ).

Добро развитие, но недобри очаквания

През септември показа­телят за бизнес климата в промишления сектор е с 0.2 пункта над равнището

си през август, отчитат от НСИ. Регистрира се известно подобрение на осигуреността на произ­водството с поръчки от чужбина, което обаче не е съпроводено с увеличени очаквания за дейността на предприятията през следващите три месеца. По-скоро отражението е в намаляване на равнището на запасите от готова про­дукция. Според анкетира­ните основните проблеми за развитието на бизнеса в отрасъла продължават да бъдат несигурната ико­номическа среда и недос­татъчното търсене, които през септември засилват отрицателното си въз­действие.

Без оптимизъм в строителството

Най-песимистични отго­вори са давали работе­щите в строителството, поради което показателят за бизнес климата в този сектор спада с 1.4 пунк­та. Главната причина е изместването на очаква­нията на предприемачите за бизнес състоянието на предприятията от "по-добро" към запазване на същото бизнес състояние през следващите шест месеца. Подобни по-ре­зервирани очаквания се наблюдават и по отно­шение на строителната

активност, информира НСИ. Що се отнася до оценките за настоящата активност на строител­ните предприятия, ба­лансовата стойност на показателя, макар и с из­вестни колебания, трайно се покачва, достигайки най-високата си точка от февруари 2009 г. насам. През септември анкетата в строителството отчита

и увеличение на броя на клиентите със закъснения в плащането.

Бизнес климатът при търговията на дребно не отчита промяна, а очак­ванията за продажбите и поръчките към доставчи­ците през следващите три месеца остават оптимис­тични. Основният фактор, затрудняващ бизнеса, от­ново е несигурната икономическа среда. През сеп­тември рязко се засилват финансовите проблеми на предприятията, като само за един месец относител­ният дял се повишава от 15.3 на 45.2%.

През септември бизнес климатът в сектора на услугите отбелязва леко покачване от 0.6 пункта в резултат на малко по­добрите оценки на мениджърите за настоящо­то бизнес състояние на предприятията. По-бла­гоприятни са и оценките за настоящото търсене на услуги, но очакванията за следващите три месеца са по-песимистични. В никои от секторите не се предвижда повишаване на продажните цени през следващото тримесечие.

С инвестиция от 200 млн. EUR в община Казанлък ще бъдат изградени две от най-добрите в технологич­но отношение фотоволта­ични централи в България. Първият соларен проект се намира в землищата на селата Ясеново и Голямо

Дряново и е с инсталирана пикова мощност 50 мега­вата, а вторият - край село Черганово, с пикова мощ­ност 25 мегавата. Общата инсталирана мощност от 75 мегавата показва, че на наша територия ще има­ме една от най-големите фотоволтаични системи в Европа, посочва кметът на Казанлък Стефан Да­мянов.

Общият размер на инвес­тицията покрива разходите по проектно развитие, ве­щни права, изграждане и въвеждане в експлоатация на фотоволтаичната част и присъединителните съ­оръжения.

Ефектът

Инвеститорите в лицето на "BCI Казанлък Холдинг" ООД, която е собственост на регистрираната в Гер­мания "Фьоникс Солар" АГ, очакват средногодиш­ното производство на елек­троенергия от двете фо­товолтаични централи да бъде 90 млн. КВт/ч. Тези инсталации годишно ще спестяват около 100 000 т CO2 емисии, казва упра­вителят на "BCI Казанлък Холдинг" Недко Младенов. Инвеститорът ще изгради централите за една година, което се счита за изключи­телно кратък срок. Затова в строителните работи ще

Предисторията

За Казанлък инвестицията в новите фотоволтаични централи не е първата в сектора на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). През 2009 г. "Ветроком" ООД, дъщерна фирма на швейцарската компания "Алпик", започна изграж­дането на ветрогенераторен парк за 170 млн. EUR източно от връх Бузлуджа. За този проект в края на ми­налата година "Ветроком" ООД получи наградата

"Инвеститор на годината" на Българската асоциация за инвестиции. Тази година компанията разшири вятър­ния парк с още девет нови ветрогенератора.

Перспективите

Фотоволтаичният парк на "BCI Казанлък Холдинг" заедно с ветрогенераторния парк на "Ветроком" ще пре­върнат община Казанлък в един от първите регио­ни у нас с изградени два вида източници на зелена енергия.

При избора на терените за фотоволтаичния парк са взети предвид климатич­ните, геотехническите и топографските дадености на района. Оказва се, че в района на Казанлък има голям брой слънчеви дни и подходяща радиационна активност.

От 2007 г. насам Бълга­рия отчита силен растеж в производството на възобновяема енергия, като само миналата година увеличе­нието е с 67%. Страната има прекрасни природни условия и се надяваме по­добреният инвестиционен климат да спомогне за раз­витието ни като фирма в сектора с нови проекти, казват инвеститорите от "BCI Казанлък Холдинг" ООД.

- По последна информа­ция по седемте оперативни програми (ОП), без "Раз­витие на селските райони", в област Стара Загора са договорени проекти за над 83.8 млн. лв., като от тях вече са изплатени близо 17.5 млн. лв.

Днес Стара Загора е една от най-динамично разви­ващите се области в България. Важен фактор това да се случи са постигнатите добри резултати в усво­яването на европейските фондове. Реализирани са редица проекти не само в големите общини, но и в по-малките населени места. Работи се активно в сфе­рата на инфраструктурата, образованието, здравеопаз­ването, социалните дей­ности, културата и туризма. Убеден съм, че изнесените пунктове, които правител­ството предвижда да из­гради във всички региони

на страната, ще доведат до още по-добри резултати в усвояването на европей­ските пари.

В момента има забавяне в работата по някои от го­лемите проекти в областта. Причината за забавянето е обжалването на конкурсите за обществени поръчки. Мисля, че в бъдеще трябва да се предприемат мерки за преодоляване на тези труд­ности и улесняване на про­цедурите. Надявам се, че правителството ще реагира своевременно за решаване

на този проблем.

►По кои оперативни програми са усвоени най-много средства в старо­загорска област?

- Най-много средства са договорени по ОП "Раз­витие на конкурентоспо­собността на българската икономика" и ОП "Регио­нално развитие". Следват ОП "Околна среда", ОП "Развитие на човешките ресурси" и ОП "Админи­стративен капацитет". Най-много спечелени проекти имат общините Стара За­гора и Казанлък, следва­ни от Мъглиж, Гълъбово, Николаево, Гурково, Опан, Чирпан и Раднево. В наци­онален план община Стара Загора се нарежда на едно от челните места по спече­лени проекти по ОП "Реги­онално развитие". По тази програма тя е спечелила проекти на стойност 17.2 млн. лв.

►На кое място стои старозагорска област по показателите доходи и

бВП на глава от населе­нието?

- Основна причина за постигнатите добри резултати в цялостното икономическо развитие на региона имат инвестициите в енергийния сектор. Знаете, че БВП се увеличава чрез инвести­рането на средства в про­изводството, което на един по-късен етап би трябвало да доведе до повишаване на жизнения стандарт. То може да бъде постигнато чрез предприемане на мер­ки за намаляване на без­работицата и бедността. В края на юли безработицата в региона е 8.34% - една от най-ниските в страната.

Заетостта на населението може да се повиши чрез успешни инвестиции, бъл­гарски или чужди. Сигурен съм, че област Стара Загора има потенциал за подобря­ване на жизнения стандарт на населението и той се дължи на добрата работа на фирмите в региона.

►Трябва ли да има ново райониране в страната и по какви показатели?

- Стара Загора първо беше в Южен Централен район, сега е в Югоизточен район за планиране. Това е страте­гия, правена още през 2005 г., и може би не е най-удачната. Според мен подобна реформа ще обхване пове­че от един правителствен мандат на управление. Тя се нуждае от максимална обществена подкрепа и ак­тивно участие на всички заинтересовани страни -правителство, органи на местното самоуправление, структурите на гражданско­то общество. Има назначена междуведомствена работна група, която да разработи концепция за реформа на областното ниво на упра­вление. Обсъждат се нови модели на управление, но този процес е дълъг и дори и да има промени, те няма да се случат по-рано от година-две.

►Какви са резултатите от усилията ви да утвър­дите Стара Загора като център на културния туризъм?

- Винаги съм казвал, че във всяка община с бога­то културно-историческо наследство трябва да се изгради специална структура, която да се грижи за него. Тази общинска структура трябва да работи с различ­ни туроператорски фирми. Дадох възможност да се деактуват много истори­чески обекти, които бяха държавна собственост. Така общините може да бъдат бенефициенти и да пече­лят пари по европейските програми. Значими про­екти, свързани с развитие на културно-историческия туризъм, бяха спечелени от община Раднево, Братя Даскалови, Стара Загора. Обектите трябва да станат атрактивни за туристите, инфраструктурата до тях да бъде много добра. Това е работа на общините.

►Какви са възможности­те да бъде изградена пътна връзка на Чирпан с автомагистрала "Мари­ца"?

- Както знаете, вече е в ход строителството на лот 1 Оризово - Димитровград от автомагистрала "Мари­ца". По така изготвения и финансиран проект вече не може да се правят каквито и да било промени, тъй като той е одобрен в този вариант. При наличието на конкретни предложения от заинтересованите об­щини обаче, сред които са Чирпан, Братя Даскалови и Първомай, би могло да се изготви нов проект, в който

да се предвидят пътни връз­ки към тези общини.

►През последните месеци няколко фирми и организа­ции поискаха да стопа­нисват паметника на Бузлуджа. Каква ще бъде съдбата му?

- Направихме инвента­ризация, която показа, че в този обект има липси от 20 000 лв. През годините е съществувала пълна без­стопанственост. На този етап към обекта проявяват интерес две политически партии и няколко неправителствени организации. Сега подготвяме докумен­тацията за паметника на Бузлуджа, ще я предадем на МРРБ. Ще бъда щаст­лив, ако някой започне да стопанисва този паметник и да направи необходимото, за да спре да се руши. Надя­вам се, че новият собстве­ник на паметника ще стане ясен до 2-3 месеца.

Сашка Панайотова
Снимка на четири колони – без текст


29.09.2011 г., с. 16-17
Стара Загора ще се превръща и в туристическа атракция
В града беше открит първият в страната Музей на религиите
811 ►година е завършено строителството на ески джамия, където ще се помещава музеят
През следващите години Стара Загора ще получи средства по ОП "Регионал­но развитие", за да се раз­вие като туристическа ат­ракция. Античният форум Августа Траяна ще бъде изцяло реставриран така, че да се съчетае с развитието на градската среда, обеща министърът на регионално­то развитие и благоустрой­ството Лиляна Павлова. Тя заедно с премиера Бойко Борисов и министъра на културата Вежди Рашидов откри в Стара Загора рес­таврираната Е ски джамия, която ще се превърне в пър­вия Музей на религиите в България.

Плановете са през след­ващата година в общината да постъпят 40 млн. лв. за развитието на градския и тролейбусния транспорт на Стара Загора, както и за финансиране на дейности, свързани със здравната и социалната инфраструк­тура.

Музеят на религиите

Проектът "Консервация, реставрация и експониране на Ески джамия и създава­не на Музей на религиите"

е на стойност 2.4 млн. лв. и е финансиран по схема за безвъзмездна финансова помощ на ОП "Регионално развитие". Ески джамия е култов комплекс, който включва паметници от ня­колко епохи - култова яма от ранножелязната епоха, Светилище на тракийския конник, едноапсидна хрис­тиянска църква и мюсюлман­ски храм. Според надписа, запазен над входа на молит­вения салон, строителството на джамията е завършено към края на 811 г. С из­граждането й е свързана легенда за въстание на бъл­гарите в района около 1402 г. След потушаването на бунта в чест на победите­лите е изградена и самата джамия.

Ески джамия е единстве­ната оцеляла, изцяло запа­зена сграда в Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война. Още през 1927 г. тя е обявена за старинен паметник според тогава действащия Закон за старините.

През 1972 г. е обявена за архитектурен паметник на културата, а стенописи­те в нея - за художествен паметник на културата от

национално значение.

Консервацията и рестав­рационните дейности вече са извършени. Реставра­цията е осъществена в три посоки - консервационни и реставрационни работи на раннохристиянската църк­ва, укрепване на тракийски останки, консервационни и реставрационни работи по стенописната украса на църквата. Подменен е из­цяло покривът на купола, всичките фасади са обра­ботени, почистени и защи­тени от въздействието на външни фактори. Самите реставрационни работи са около 60% от общата стой­ност на обекта.

Предстои да бъде офор­мено музейното простран­ство, което ще съчетава символи на различните религии, съществували на територията на България през отделните историче­ски периоди, без да предава на културните ценности религиозни функции.

значение

"Този музей е израз на духовността, на вярата на всички народи. Той има потенциал да се превърне в символ на междукултурния диалог и етническата толе­рантност в Европа", каза по време на откриването министърът на културата Вежди Рашидов. Разработе­на е национална програма за развитието на културния туризъм в България и Стара Загора заема важно място в нея, допълни той. Горди сме с новия обект, който има важно значение в кар­тата на културния туризъм на града ни, каза на свой ред кметът на града проф. Светлин Танчев. Той полу­чи от премиера Бойко Бо­рисов ключа на обекта като негов бъдещ стопанин.