3 II. Teoretická ČÁST

Следват съществителните „ръка/ръце” (работа, дейност, сръчност, помощ, но и

взаимоотношения), „око/очи” (зрение, визуалност, вътрешни чувства, контрол, красота), „крак/крака” (движение, стабилност, сомастоятелност), „кожа” (чувства, обрана, опит), „сърце” (чувства, характер), „зъб/зъби” (упоритост, воля, негативни черти), „ухо/уши” (слух, количество), „гръб” (опит, тайно/скрито, подкрепа), „коса/косъм” (неприятно усещане, пестеливост, шанс, опасна ситуация), „пръст/пръсти” (бездействие, манипулация, пренебрежително, контрол), „пета/пети” (преследване), „врат” (манипулация), „уста” (говорене, яд), „език” (говорене, характер), „нос” (интуиция, любопитство). Може да приемем, че главата е център на мисленето а сърцето е център на чувствата и емоциите. Събраният материал демонстрира редица интересни неща. Срещаме фразеологични единици, които показват пълно семантично и формално съвпадане (напр. чеш. s holýma rukama – бълг. с голи ръце), но по-често фигурират изрази със семантичана еквивалентност, но от формална гледна точка не се съвпадат напълно (напр. чеш. vrhat se po hlavě – бълг. гмурвам се по глава; чеш. z blátа do louže – бълг. от трън на глог). Намират се и примери, където при компонентите не отговаря напр. само граматичната категория число (чеш. od hlavy až k patě – бълг. от главата до петите).

С човека е пряко свързана и главата „Физиологични прояви”, където срещаме съществителните „пот”, „пяна” и „слюнки”.

Ако си поставим въпроса дали по-често се срещат фразеологични единици с компонент от сферата на животните или тази на растенията, нашето изследване докладва, че евидираме повече фразеологизми с някакъв вид животно (общо 98 изречения – 38 чешки и 60 бълг.) отколкото растение (общо 33 изречения – 16 чешки и 17 бълг.). Без съмнение това се дължи на факта, че при животните човек може да наблюдава свойства и емоции близки по същество до човешките.

При примерите с мотив от света на растенията съпоставката на двата езика показва, че имаме или само чешки фразеологизми или само български. Единствено три фразема са идентични (чеш. jako houby po dešti – бълг. като гъби след дъжд; чеш. třešnička na dortu – бълг. черешката на тортата; чеш. usnout na vavřínech – бълг. заспивам на лаврите).

Неидентичност на компонентите може де се проследи и изтъкне при фразеологизмите с животински компонент, с които носителите на езика описват едно и също значение (напр. чеш. dělat z komára velblouda – бълг. правя от мухата слон; чеш. vlk se nažral a koza zůstala celá – бълг. вълкът сит и агнето цяло).

Безспорно в човешкото виждане и приемане на околния свят играят значима роля и цветовете, които също така се срещат във фразеологията. Всеки цвят подава някаква информация, която му присъжда изградената символика. Хората си свързват всичко цветно с позитивни емоции – радост, веселост, красота, здраве, щастие, богатство. Тъмните, сивите и бледите цветове напротив евокират негативни чувства – тъмнота, болест, смърт, нещастие, тъга, бедност, скука. Но има и случаи, при които различни народи и култури присъждат на еднакъв цвят опозитно значение (напр. белият цвят символизира в европейските култури радост, а в Ориента тъга). Цветът на облеклото също е носител на информации. В миналото икономически добре ситуираните хора са се обличали с цветни дрехи (предимно червено – царски цвят) а бедните в сиво. Според цвета на униформите или монашките дрехи различаваме отделните армии и монашски ордени. Известно е, че цветовете са част от невербалната комуникация (напр. семафор, бяло знаме – предаване, флаговете на плажа и т.н.). За психолозите има голямо значение, кой какъв цвят предпочита и това до дадена степен определя и индивидуалния характер на човека.

В ексцерпирания материал присъстват най-често два цвята – черен и бял, които са във взаимна опозиция. В нашите географски ширини черният цвят се приема като негативен, песимистичен и същата семантика се наблюдава и във фразеологизмите, в които фигурира – черен живот, черни дни, черни мисли, работя на черно, черен пазар.

Цветът на чистотата, раждането, девствеността, порядъка е белият. От тези позитивни знаци се отклонява белият/бледият цвят на кожата на лицето, който може да е признак на болест, неразположение, ядосаност, завист, злоба, яд.

Червеният цвят е символ на любовта, страстта, огъня, кръвта, агресията и войната. В нашия материал се срещаме само с чешки примери с компонента червен. Също така отенъкът на червения цвят - ярко червеният фигурира само в чешкия език и може де се зеави, че актуализира фразеологичните единици, които са кодифицирани с червен цвят (напр. чеш. být červený jako rak – být rudý jako rak).

Позитивни емоции събужда в хората цветът на романтиката и оптимизъма – розовият. Този цвят се поевява както в чешки, така и в български примери.

В материала срещаме и други основни цветове – синьо, сиво, зелено и златно.

Значителна символика крият в себе си и числителните и много често тяхната символика е свързана с религиозната тематика. Нечетните числа три, седм, девет са приемани като щастливи числа и им се присъжда магическа сила. На страниците на българския „Cosmopolitan“ фразеологизмите, съдържащи числително, фигурираха много по-често отколкото в чешките издания. Най-често се срещаха числата „седм”, „две”, „четири” и „пет”.

Както бе споменато, фразеологичните единици, инспирирани от Библията се означават като библеизми и принадлежат към международния фразеологичен фонд. С редица библеизми се срещаме и в нашия корпус в глава „Религиозни мотиви”. Материалът в тази глава е сортиран според опорната дума в подглава „Бог” (с този компонент са евидирани само бълг. примери), „Дявол” и „Други”. Забележително е, че не всички библеизми съществуват като фразеологизъм и в двата езика (напр. чеш. samaritán, projít si očistcem, trnitá cesta). Както се вижда и от цитираните примери, с повече библеизми се срещаме в чешкия материал. Интересно е и използването на различни компоненти във фразеологизъма - чеш. bát se jako čert kříže и бълг. вариант – бяга като дявол от тамян. В две български поговорки с компонента „Бог/Господ” срещаме и актуализация. В първата Господ е събирач е изпусната една част (Господ не е скитач ами събирач). Във втория случай е било архаичното звучене (Прекален светец и богу не е другар) преведено на съвременен език (Прекален светец и на бога не е другар).

Ако погледнем фразеологичните единици произхождащи от античната митология и култура, може де се отбележи, че в ексцерпирания материал има два случая от такъв произход и двата в чешките издания (чеш. usnout na vavřínech, políbí múza). Три фразеологични единици произлизат от художествената литература. На две от тях, пръсъстващи в българските издания, е автор У. Шейкспир (много шум за нищо и има нещо гнило в Дания). Третият чешки израз chytrá horákyně е взето от приказката на чешката писателка Б. Ниемцова. Елемент от приказка докалдваме и в чешката фразеологичната единица dělat někomu vrbu.

От ексцерпирания корпус се наблюдават и множество предмети и изделия фигуриращи във фразеологизмите. Отделните предмети и изделия, ако това бе възможно и смислово, бяха разпределени в семантични подгрупи („Транспортни средства”, „Музикални инструменти”, „Материал”, „Съдове”, „Облекло, части на облеклото”, „Обувки”, „Платежно средство, валута”, „Храна”, „Инструменти за резане и сечене”, „Строежи и части на строежите” и „Други”).

В глава „Природни явления” се срещаме с четирте стихии (вода, въздух, земя, огън), с най-различни атмосферни влияния (напр. лед, дъжд, вятър, гръм) и с небесни тела (слънце, звезди). Най-често фигурират следните съществителни: „небе”, „лед”, „огън”, „вода”. Разлики в компонентите докладваме напр. в чеш. jako blesk z čistého nebe – бълг. като гръм от чисто небе; чеш. aprílové počasí – бълг. мартенско време.

От спортната терминология нашият корпус евидира фразеологични единици с компонентите „карти”, „линия”, „летва”, „рекорд” и „шах”. Български примери има само с „карти” и „летва”, останалите са на чешки.

В главите, които се оформиха според семантиката на определените фразеологични единици, начинът на анализ е следният: екцерпираният материал - отново разпределен в семантични групи - е разглеждан и коментиран според това, дали фразеологизмите принадлежът само към българския или чешкия фразеологичен фонд или става въпрос за еквивалентни примери (акцентира се предимно на семантичанта идентичност). Ако в дадения материал фигурират фразеологични единици само от единя език, но същевременно съществува еквивалент и в другия език, съответният е цитиран в скоби.

В глава „Жестикулация”, според събрания материал, може да констатираме, че най-често „езикът на тялото” използва символиката на ръка/ръце (за изразяване напр. на безсилие, резигнация, презрение, благодарност, отчаяние) и глава (съгласие/несъгласие, съмнение и т.н.). Интересно е да се изтъкне, че повечето примери свързани с жестикулацията са на чешки и не срещаме тука никакъв представител на български фразеологизъм, който да не съществува и в чешкия език. Значителна част от семантичните групи изразява негативни чувства.

Глава „Количество” демонстрира фразеологични единици, които носителите на езика използват за описание на дадено количество. Голяма част от примерите съдържат част от човешкото тяло (напр. палец, косъм, шепа, ухо/уши, гърло). В тази глава има минимум идентични примери и повечето примери са специфично чешки отколкото специфично български.

Фразеологизмите, отнасящи се към човешката дейност, са събрани в глава „Човешка дейност”. В нея езиковият материал е разделен в подглави: „Дейност”, „Резултат от дадена дейност” и „Начин на извършване на определена дейност”. В пръвата подглава предимно отбелязваме български фразеологични единици, които не съществуват на чешки, или фразеологични единици, които са еквивалентни в двата езика. Може да се проследи, че болшенството от описани дейности са с негативен характер (напр. критикувам, манипулирам, карам се на някого, одумвам, рискувам и т.н.). Най-много примери, а то българския материал, има в семантичните групи „Следя/не следя някого” и „Започвам да работя”. В сравнение с първата подглава, във втората преобладават предимно чешките фразеологични единици, които липсват в българския фразеологичен фонд. Най-многобройни са семантичните групи „Придобия/загубя уважението на някого”, „Имам/нямам успех” и „Наситеност“. Втората и третата семантична група са репрезентирани само с български примери. В последната подглава, в сравнение с предишните две, се използват най-много семантични групи, и в повечето случаи тяхното найменование е оформено чрез наречие, характеризиращо дадената дейност. Голяма част от фразеологичните единици принадлежи отново към соматичната фразеология. Може де се приеме, че тукашните фразеологични единици, в повечето случаи, са идентичини за двата езика. Специфичните чешки фразеологизми превишават броя на специфичните български. Най-много примери се докладват от семантичните групи „Изцяло, много силно”, „Упорито”, „Без проблеми и затруднения”.

Глава „Човешки качества” се състои от две подглави: „Черти на характера” (разделена на „Негативни черти”, „Позитивни черти” и „Неутрални черти”) и „Външност”. Според ексцерпирани материл преобладават негативните харектерни черти.

Имайки впредвид, че тематиката на статиите от списението „Cosmopolitan” разглежда и обсъжда различни взаимоотношения, не е изненадващо, че ексцерпираният езиков материал очерта семантични групи, които са обобщени в глава „Взаимоотношения”. Семантичните групи тук са подредени според броя на примерите. Най-мното примери са включени в следните семантични групи: „Раздяла” и „Предложение за брак”.

В глава „Чувства, емоции” можем да проследим фразеологизмите принадлежащи към тази сфера. В тази глава челно място заема обширната семантична група „Приятно/неприятно чувство” и може да се констатира, че повечето описани чувства в чешкия материал са отново негативни. В българските примери, благодарение на фразеологизъма на седмото небе, който присъства в 10 изречения, преобладава приятното чувство. Останалите семантични групи, които изразяват само негативни чувства (освен семантичната група „Изненада”, където зависи от вида на изненадата), са разглеждани по азбучен ред.

Семантичната глава „Състояние” е характерна с примери на фразеологични единици, описващи някакъв вид състояние (напр. „Безпаричие”, „Държа някого под контрол”, „Мълчание”, „Ограниченост”, „Пиянство/трезвеност”, „Ядосване”, „Умора”, „Измъчване”, „Влюбване”, „Влошаване на ситуацията” и т.н.). Тука докладваме почти еднакъв брой както на български фразеологизми, липсващи в чешкия език, така и чешки фразеологизми, които не срещаме в българския език и семантично еквивилентни фразеологизми.

Към последната глава, определена като „Други, спадат всички останали ексцерпирани фразеологични единици, които според тяхната семантика или компоненти непринадлежат към нито една от дотук оформените глави. В тази глава преобладават българските примери, които не са част от чешкия фразеологичен материал.

Ексцерпираните пословици и поговорки са обобщени в една глава „Пословици и поговорки”, от която може да разберем, че повечето с тези фразеологични единици, имащи форма на изречение, си служат журналистите на българския вариант на списанието (евидираме 46 български изречения, съдържащи пословица или поговорка, а само 6 чешки изречения).

Една от основните задачи на настоящата работа е да се проследят и актуализациите на екцерпираните фразеологичните единици. Резултатите от това проучване са посочени в самостоятелна глава „Актуализирани фразеологизми и идиоми”, където са подробно разгледани различните видове на тяхната актуализация, която ги отлишава от автоматизираните форми. Наброяваме 10 български актуализации и 13 чешки.

SEZNAM POUŽITÝCH ZKRATEK

bulh. – bulharský/bulharština

čes. – česky/čeština

FJ – frazeologická jednotka

fr. - francouzsky

frazeolog. – frazeologický

FSBJ – Frazeologický slovník bulharského jazyka

FS – frazeologický slovník

kapit. – kapitola

lat. – latinky

něm. - německy

pl. - plurál

podkapit. – podkapitola

SČFI – Slovník české frazeologie a idiomatiky

sém. – sémantický

sg. – singulár

subst. - substantivum


BIBLIOGRAFIE
ČEJKA, M.: Česká lexikologie a lexikografie. Brno 1992

ČECHOVÁ, M.: Dynamika frazeologie. In: Naše řeč č. 69. Praha 1986

ČERMÁK, F.: Jazyk a jazykověda. Praha 2001

ČERMÁK, F - FILIPEC, J..: Česká lexikologie

ČERMÁK, F. – HRONEK, J. – MACHAČ, J.: Slovník české frazeologie a idiomatiky.

Přirovnání. Praha 1983; Výrazy neslovesné. Praha 1988; Výrazy slovesné. D. 1 – 2. Praha 1994

ČERNÝ, J.: Úvod do studia jazyka. Olomouc 1998

FOUILLOUX, D.: Slovník biblické kultury. Praha 1992

HLADKÁ, Z. - a kol.: Příruční mluvnice češtiny. Praha 2003

JODAS, J.: K aktualizaci frazeologizmů v současné české publicistice. In: Frazeológia vo

vzdelávaní, vede a kultuře. Zborník materiálov z II medzinárodnej frazeologickej

konferencie. Nitra 1993

KONSTANTINOVA, D.: Irónia a smiech v bulharskej frazeológii. In: Studia Balcanica

Bohemo-Slovaca VI. Příspěvky přednesené na VI. mezinárodním balkanistickém symposiu v Brně ve dnech 25. – 27. dubna 2005. Brno 2006

KREJČÍ, P.: Barvy v současné publicistické frazeologii. In: Sborník prací Filozofické fakulty

Brněnské univerzity A 54. Brno 2006

KUŤÁKOVÁ, E. – MAREK, V. – ZACHOVÁ, J.: Moudrost věků. Lexikon latinských

LOTKO, E.: Slovník lingvistických termínů pro filology. Olomouc 2000

MINÁŘOVÁ, E.: Frazeologizmy ve stylu publicistickém, jeho proměny a funkce. In:

Frazeológia vo vzdelávaní, vede a kultuře. Zborník materiálov z II medzinárodnej frazeologickej konferencie. Nitra 1993

MLACEK, J.: Slovenská frazeológia. Bratislava 1984

MLACEK, J. - ĎURČO, P. a kol.: Frazeologická terminológia. Bratislava 1995

MRHÁČOVÁ, E.: Názvy zvířat v české frazeologii a idiomatice. Ostrava 1999

MRHÁČOVÁ, E.: Názvy části lidského těla v české frazeologii a idiomatice. Ostrava 2000

MRHÁČOVÁ, E.: Zvířata v české a polské frazeologii a idiomatice. Ostrava 2003

OUŘEDNÍK, P.: Aniž jest co nového pod sluncem. Praha 1994

POKORNÝ, J.: Zakopaný pes. Praha 1976

POPOVIĆ, S. – STEVANOVIĆ, M.: Srovnání českých a srbských zooapelativních frazémů.

In: Studia Balcanica Bohemo-Slovaca VI. Příspěvky přednesené na VI. mezinárodním balkanistickém symposiu v Brně ve dnech 25. – 27. dubna 2005. Brno 2006

SKLADNÁ, J.: Aktualizácie frazeologických internacionalizmov v slovenčine. In: Jazyk

a jazykověda. Sborník k 65. narozeninám prof. Františka Čermáka. Praha

2005

STEPANOVA, L.: Česká a ruská frazeologie. Diachronní aspekty. Olomouc 2004

VAŇKOVÁ, I. – NEBESKÁ, I. a kol.: Co na srdci, to na jazyku. Kapitoly z kognitivní lingvistiky. Praha 2005

ZAORÁLEK, J.: Lidová rčení. Praha 1963

ВЪТОВ, В.: Лексикология на българския език. Велико Търново 1998

ВЪТОВ, В.: Малък фразеологичен речник на българския език. Велико Търново 2002

ГРИГОРОВ, М. – КАЦАРОВ, К.: Български пословици и поговорки. София 1986

КЮВЛИЕВА, B.: Структура на фразеологизмите в българския език. In: Славистичен

сборник. По случай VI Международен конгрес на славистите в

Прага. София 1968

МАКЕДОНСКА, Ц.: Към въпроса за изграждането на фразеологичната система на

Международен конгрес на славистите в Прага. София 1968

НИЧЕВА, К. – СПАСОВА-МИХАЙЛОВА, С. – ЧОЛАКОВА, К.: Фразеологиченречник

на българския език. T 1 – 2. София 1974

ЧОЛАКОВА, K.: За лексикално-граматичната еквивалентност на фразеологичната

Международен конгрес на славистите в Прага. София 1968

bulharské vydání časopisu Cosmopolitan – říjen 2005 – říjen 2006