ЕК: Средствата за пътища се усвояват най-добре

България изостава в усвояването на европейските средства за околната среда, сочи още статистиката на ЕК. Към момента проектите по околна среда са 30, от които само един е за управление на отпадъци.

Според представителя на Европейската комисия в жп сектора има много сериозни проблеми при усвояването на европарите. По думите му България има най-лошата жп система в Централна и Източна Европа, защото операторът не е реформиран. „Видяхме провала на проекта за електрификацията и модернизацията на жп линията Пловдив – Свиленград, страната загуби 80 млн. евро по програма ИСПА.”


30.03.2011 г., с. 3
Честит рожден ден на:
Калин Рогачев, бивш заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството


30.03.2011 г., с. 6
През есента пускат хидровъзел "Цанков камък"
Проблеми с правата по прокарването на кабели бави старта на съоръжението
Пускането в експлоатация на хидровъзел „Цанков камък“ може да се забави до септември заради неуредени сервитутни права на далекопроводите, съобщи БНТ. Националната електрическа компания в момента очаква земеделското министерство да издаде акт, с който да се узакони единият от двата далекопровода от 110 квт до ВЕЦ „Цанков камък“. За другия електропровод НЕК има необходимите документи, обясни Николай Гайтанджиев от дружеството „Хидроелектроинвест“, което е част от НЕК. Той обясни, че без сервитутни права хидровъзелът не може да работи, а земеделското министерство още не е започнало процедурата по издаване на документите. Тя обикновено продължава около шест месеца. За да завършат изпитанията, водата в язовира трябва да се вдигне с още 5 м. Това ще се случи, след като бъде повдигнат пътят за Девин, защото част от него ще бъде залят от водата. Очаква се това да стане до края на май, каза Гайтанджиев.

Вече на няколко пъти се отлага пускането на хидровъзела. Последното обяснение на НЕК бе, че съоръжението ще заработи до края на март.

Общественият доставчик ще прехвърли на Агенция „Пътна инфраструктура“ и изградения нов обходен път до Девин. Отсечката е дълга 22 км и по думите на премиера Бойко Борисов е „златна“ за българите. Първоначално от НЕК планираха тя да струва до 41 млн. евро, но цената й стигна 120 млн. евро.

ВЕЦ-ът на язовира е с мощност 80 мвт и е инвестиция на НЕК. Очаква се мощността да бъде включена след двегодишно забавяне. Първоначално общественият доставчик планираше строителството на язовира и ВЕЦ-а да струва 220 млн. евро. Заради грешни геоложки проучвания и скъп обходен път цената „набъбна“ до 550 млн. евро. Изпълнител на проекта е австрийската фирма „Алпине“.

Боряна Пенчева се оказа доста сполучлив зам.-министър на финансите и далеч по-подходяща за поста си от своята предшественичка, чието име едва ли някой помни вече. В случая е много права, че в условията на бюджетни ограничения ние ще се опитаме да инвестираме в онези области, които биха дали бърз ефект, каквато е инфраструктурата.

Прав е Р. Овчаров. Емоциите са напълно излишни. Това, което стана в Япония, е в резултат на Цунами и защитата на нашата централа ще е поне 4 пъти по-сигурна и обезопасена. Противниците на централата са тези, които виждат, че за тях няма да има нищо, с което да се облажат. Хората искат работа, искат да надигнат глава и да започнат нов бизнес с нови хоризонти, а не колко ще струва ел. енергията. Всички тези прави или криви становища след време, ако е обратно, никой няма да може да им направи нищо.

При подобен сервитутен казус с община Гълъбово строежът на два далекопровода отне на обществения доставчик повече от две години. От НЕК очакват стартът на хидровъзела да бъде през септември, но дали този срок ще бъде спазен, не може да се определи със сигурност. И то само защото вече с повече от две години се бави пускът на „Цанков камък“.

Досега ПАВЕЦ „Чаира“ бе определян като перла в короната на енергетиката ни. Но перлата, поне от икономическа гледна точка, ще бъде прехвърлена на хидровъзела край Девин, щом той бъде пуснат. Причината е, че тези 80 мвт, които ВЕЦ-ът ще произвежда, ще излизат доста солено на българските потребители. Колко точно ще бъде това и дали заради „Цанков камък“ ще поскъпне и токът у нас, ще ни кажат от ДКЕВР като регулатор. А със сигурност отговорът ще е „да“, тъй като е ясно, че всяка инвестиция се заплаща от клиента.


30.03.2011 г., с. 3
С умерено недоверие към Русия
Не разбирам от ядрена енергетика и не знам дали атомна електроцентрала в Белене трябва да бъде строена. Но съм сигурен, че руска атомна електроцентрала няма място на българска територия.

Най-важният принцип при

голяма инвестиция е диверсификацията. В България вече на практика съществува руски монопол за някои горива - факт, който беше подчертан от енергийния флирт на правителството с "Лукойл"в последните седмици. Освен това засега няма изгледи да се измъкнем от руския монопол за природен газ. В случай че строежът АЕЦ "Белене" все пак се случи, той трябва да бъде поверен на европейски или северноамерикански изпълнител - както от съображения за сигурност, така и за диверсификация. Вместо да ни праща във все по-дълбока зависимост от Кремъл, правителството трябва да обмисли как да стимулира конкуренция във всички сфери на

енергетиката.

Да оставим и ядрената си енергетика в ръцете на руската държава е риск, който България просто не би могла да си позволи дори ако Русия беше демократична и предсказуема държава. А тя не е и няма изгледи да стане. Вероятно си спомняте газовата криза отпреди няколко зими - когато Украйна си навлече гнева на Путин и в резултат София остана без отопление. Това със сигурност може да се повтори - в много по-сериозен мащаб, ако в бъдеще България има външнополитически различия с Москва.

Държави с имперски амбиции, особено силно недемократични такива, обичат да подхранват самочувствието на по-малки страни в замяна на послушание. Наскоро попаднах на материал от 40-те години, в който някаква българска медия възхвалява Хитлер, задето ни е върнал "изконните територии". На практика всяка от трагичните грешки на Сърбия в последните няколко десетилетия е

резултат на подстрекаваш от Русия грандомания. Това обяснява и екзалтирания прием на Путин от сръбските ултранационалисти в Белград миналата седмица. От много години Москва се опитва да ни примами с обещанието, че ще станем "енергиен център на Балканите". Един вид големи и влиятелни. Само че големи и влиятелни можем да станем само сами

- никой, особено Русия, няма да ни го подари.

Колкото до емоционалната страна на нещата

- няма причина да ги мислим така наречените "братушки". Един път са ни освободили, един път ни поробиха

- резултатът е равен, така че можем да ги третираме като всеки друг голям, недемократичен, но на моменти неизбежен търговски партньор - с умерено недоверие и следвайки неотклонно единствено българския икономически и политически интерес.


30.03.2011 г., с. 7

Трайков: Тримесечният мораториум за "Белене" не значи, че се отказваме
До четвъртък се очаква да бъде подписан тримесечен мораториум за замразяване на преговорите с "Росатом"
Подписването на мораториум за замразяване на преговорите с "Росатом"

не означава, че страната ни ще се откаже от проекта за строителството на АЕЦ "Белене", коментира днес министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Изказването му е във връзка с очакваното до четвъртък подписване на мораториум за тримесечно задържане на преговорите по проекта. Според министъра настроенията към "Белене" на всички в ЕС са положителни и никой не е казвал да прекратим проекта. До края на март трябваше да бъде подписан 12-ият анекс към договора за АЕЦ "Белене", който да включва фиксираната цена на проекта. Във връзка с аварията в АЕЦ "Фукушима 1" обаче ще се наложи преразглеждане на въпросите със сигурността на атомната централа у нас. От "Росатом", чиято дъщерна компания "Атомстройекспорт" е изпълнител на проекта, заявиха, че подобренията в сигурността ще оскъпят "Белене". Освен това от руската държавна компания обявиха, че фиксираната цена ще важи само ако проектът бъде завършен в предвидения срок - 2017 г.

Законовата забрана за опъването на висящи кабели в населени места с над 10 000 жители се сблъсква с ограниченията на подземната мрежа в най-старите градски квартали, която не стига до сградите.

В същото време според операторите изискванията за лицензиране на висящите мрежи, заложени в наредба към Закона за устройство на територията, са изключително сложни и това ги прави неприложими за определени райони.

"В момента изискванията за изграждане са неизпълними на практика", каза Страхил Иванов, председател на Сдружението на независимите интернет доставчици.

Само една компания твърди, че е успяла да узакони кабелите си в центъра на София, но и те са срязани при акцията, започнала преди две седмици и продължаваща до 8 април. Причината е, че фирмата, избрана от строителния контрол да премахва кабелите, няма как да разпознае "законните" от "незаконните".

Проверката на "Дневник" показа още, че някои от доставчиците отново възстановяват въздушните си кабели.

С тези продажби кметството трябва да събере 25.5 млн. лв. Миналата година София успя да изпълни само 20% от предвидените приходи от продажба на имущество, които бяха 37.4 млн. лв.

Режимът за продажба на общинско жилище беше облекчен миналата година с промени в наредбата, която регламентира тези сделки. Общинският съвет намали двойно срока, след който хора, настанени в общински апартамент, могат да го купят. Целта беше кметството да се освободи от старите апартаменти, за които няма пари за поддръжка.

В момента Столичната община притежава около 9 хил. жилища за настаняване на социално слаби. От тях над 80% са в блокове с преобладаваща частна собственост и почти всички са строени между 1961 и 1990 г. Те са предимно в районите "Люлин", "Искър", "Младост" и "Връбница". Още миналата година шефът на дирекция "Общинска собственост" Мария Праматарова изрази съмнение, че тези жилища могат да бъдат продадени в този кризисен период, дори и след облекченията. Минималната цена е 800 лв. за кв.м.

Другата идея е компанията да може да спира парното на цели блокове, ако две трети от абонатите не са платили сметките си. И двете предложения изискват промени на закони, които трябва да направи парламентът. Досега депутатите не са откликнали на дългогодишните призиви такива поправки. Освен това има проблем с монополното положение на "Топлофикация". Дружеството е приключило миналата година със загуба от над 18 млн. лв., а задълженията му са 550 млн. лв. Планът за 2011 г. е загубите да намалеят до 7.6 млн. лв., но при същите дългове.

Аргументите за ограничението са свързани със сигурността и естетиката на градската среда.

Та в изпълнение на закона Дирекция "Национален строителен контрол" чрез наета за целта фирма започна да реже масово висящите кабели. В резултат - абонатите в идеалния център масово остават без кабелна телевизия и интернет, някои и без стационарни телефони.

Потъването в юридическите и техническите детайли на проблема, който вероятно имат и много други градове, с нищо няма да помогне, ако дилемата им ще продължи да е или сигурност и естетика, или телевизия и интернет. Според кабелни оператори и доставчици друг начин поне засега да достигнат на потребителите в старата част на града няма и на практика техническите изисквания на наредба №17 са неприложими - заради архитектурните особености на строените преди 40-50 и повече години сгради.

Дали е така отново ще се изяснява, но лишаването като резултат на домове и офиси точно от този вид услуги трудно може да се оправдае с формално изпълнение на закона. Още повече че той е позволил легализиране на заварено положение до 2005 г., което пък обезсмисля аргументите за сигурността и естетиката на въведеното ограничение след този срок.

Накратко, нужно е решение, което да "отлепи" ситуацията от кръга, в който една фирма минава и реже едни кабели, които после се появяват отново. А в промеждутъка се опъват нерви.

- Цената на "Белене" във всички случаи е около 10 млрд. евро, но тя може и да се повиши в резултат от новите, по-тежки инженерни изисквания към безопасността на ядрените съоръжения в света. Очаквам сериозни проблеми за много страни заради стрес тестовете.

Паралелно с това очаквам и разходите за производство на електроенергия от АЕЦ да се увеличават вследствие на повишаването на застрахователните тавани за щети, която всяка централа заплаща като задължение, произтичащо от Виенската конвенция за ядрена щета на трети лица. Проблемите ще възникнат по 2 линии: първо ще се вдигне тавана на щетата, който за ЕС се обсъжда да стане 700 млн. евро на реактор, и второ – ще се осигурява всеки отделен блок на площадката.

За сравнение - таванът на компенсируемите щети, приет от България, е 96 млн. евро, и то за всички реактори на площадка "Козлодуй". По всяка вероятност ние ще бъдем принудени да го повишим на поне 200-300 млн. евро, и то за всеки блок поотделно. Това е дискусията в момента в ЕС. Т.е. това са първите ефекти от аварията в АЕЦ "Фукушима 1" и макар че засега те са само финансови, влошават икономиката на ядрената енергетика...

Според последния доклад на Института за пазарна икономика за нуждите на АЕЦ "Белене" трябва да бъдат изградени над 600 км далекопроводи. Какво показват вашите изчисления?

- Факт е, че електрическата инфраструктура за "Белене" трябва тепърва да се изгражда и тя е една от най-сложните и проблемни части от цялото строителство. Тепърва трябва да се проектират подстанции и електропроводи, което при днешните тежки изисквания на Закона за устройство на територията е дълъг и сложен процес.

Преминаването на трасетата през частни парцели е свързано с тежки преговори със собствениците на тези земи. Средният период за изготвянето на парцеларен план на един електропровод от 10 км е между една и две години. Какво остава тогава за 600 км трасета?

Бившият енергиен министър Румен Овчаров (БСП) обаче твърди, че дължината на далекопроводите ще е много по-малка и те трябва да свързват централата с подстанцията във Велико Търново...

- Това може да се приеме като временно решение, и то само за един от двата блока, но за 2000 мегавата със сигурност няма да е достатъчно. По време на аварията във Фукушима се оказа, че именно резервирането на електрическите връзки на централата е било едно от слабите места.

В този момент, в който атомните централи се преоценяват и от инженерна гледна точка, в никакъв случай не може да се лицензира проект, при който цялата мощност на централата да не може да се изнесе през три независими електрически връзки, както и обратното - тя да не може да получава в случай на авария доставка на електроенергия отвън.

Какви мощности трябва да бъдат изградени като резервни на АЕЦ "Белене"?

- Обикновено атомните централи се проектират като големи единични мощности, което се изисква от икономиката на проектите. Затова енергийната система трябва да разполага с т.нар. компенсиращи мощности в случай на аварийно изключване на ядрените реактори. Обикновено това са газови или хидроелектрически централи.

Затова, когато АЕЦ "Козлодуй" беше включен в мрежата, специално за него беше изграден ПАВЕЦ "Чаира". Той работи на помпен режим през нощта, като използва нощна енергия да прехвърля води в горния изравнител и в случай на изключване на блок на АЕЦ бързо се включва в системата. За АЕЦ "Белене" трябва да се мисли за втори дублиращ производствен модул от този тип някъде в страната.

Най-сериозният проблем обаче не е този. По-трудно е съчетаването на евентуалните 4000 мегавата ядрени мощности в Козлодуй и в Белене с 1500 мегавата от възобновяеми енергийни източници. Когато става въпрос за вътрешното потребление, или ВЕИ са излишни, или АЕЦ "Белене". Производството в страната трябва да е равно на потреблението.

Системният минимум на потреблението в страната понякога достига до 2800 мегавата и количеството електроенергия над него трябва или да изнасяме, или да спираме мощности. Кои спираме? Този проблем за съжаление не се обсъжда в новата Енергийна стратегия на България, а тя трябва да даде отговор на принципния въпрос кое от двете производства е приоритетно – от новата АЕЦ или от ВЕИ?

Защото съгласно изискванията на Директива 28/2009 на ЕС и индикативната цел за 16% дял на ВЕИ производството от възобновяеми източници не може да бъде ограничавано.

А може ли АЕЦ "Белене" да работи само за износ и има ли купувачи за тока от централата?

- Това е голямата въпросителна пред проекта – има ли реални и сериозни кандидати да купуват електроенергия. Ако има такива – ок, но нека сега се идентифицират и предложат дългосрочни договори по цени, които удовлетворяват бизнес плана на проекта, който за съжаление все още никой не е видял.

Сериозен икономически риск е да се пристъпи към такава огромна инвестиция и да казваме: първо да я построим, после ще видим какво ще правим тази енергия. Това е все едно да имате заплата от 1000 лв. и да решите да купите къща с 10 стаи с мисълта - не е ясно за какво ми е, но все може да потрябва и ще му мисля после. Кой и защо би си позволил такъв неразумен подход, който крие рискове за цялата икономика на страната?

Все пак регионът ще се нуждае ли от още електричество в бъдеще или не?

- Проучванията на пазара показва очаквания за увеличение на потреблението на електроенергия на Балканите, въпреки че кризата в момента потиска този процес. Допускаме оптимистично, че районът тръгва да се развива, но е факт, че всички страни около нас имат планове да инвестират в свои мощности от ВЕЦ и ТЕЦ, Румъния иска да изгради още един, последен блок в АЕЦ "Черна вода".

Това, което е необходимо да се знае, е, че нито една от страните в региона не планира да изнася електроенергия и ако ние можем да ги убедим, че за тях е по-изгодно да внасят от нас, вместо сами да произвеждат – ето това би дало импулс за един такъв проект, включително и за намиране на по-изгодни кредити за него. Има страни, които са традиционни вносители на ток, като Италия и Австрия например, което не е проблем за тях. Всеки си прави сметката кое му е по-изгодно - да строи нови мощности или да внася.

Пълен блъф е, че електроенергията от АЕЦ "Белене" ще бъде евтина – това могат да твърдят само хора, които никога не са правили бизнес планове на енергийни обекти. Напоследък по темата се упражняват всякакви специалисти: политици, кибернетици, шоумени, даже директори на АЕЦ, а знаенето на копчетата в една АЕЦ не значи, че тези хора са компетентни по структуриране и оценка на един ядрен проект. Това е като да питаме машиниста на един влак как е проектиран той.

Всяка нова централа се изплаща в рамките на 15 години и през този период енергията не може да бъде евтина. Цената от "Белене" ще е на нивото минимум на ТЕЦ "Енел Марица-изток-3" или AES "Гълъбово". До "Фукушима" можеше да се допуска, че цената на електроенергията от нова АЕЦ ще бъде между 7 и 8 евроцента за киловатчас.

След тази трагедия цената ще стигне до 10 евроцента. На такава цена една атомна централа може да се изплати за 15 години. Трябва да се има предвид и друг негативен пост-"Фукушима" тренд - сега всички банки ще повишат консервативността си и ще утежнят условията за отпускане на кредити за ядрени проекти. Инвестициите в системи за безопасност в АЕЦ ще скочат с минимум 20%.

Ядрената наука ще бъде принудена да допуска необходимостта инженерните системи да работят сигурно месеци наред. Всяка АЕЦ се проектира и лицензира на база на доказателството, че така наречените проектни аварии се овладяват безопасно от централата (списък с възможни инциденти, последвани от откази на системи, за които са разработени около 80 възможни сценарии).

По изчислителен път се определя как евентуалното усложнение на всяка една от тези аварии може да бъде избегнато. Нито един проект в света до момента обаче, мога да ви гарантирам, не е допускал и не е обезпечен срещу едновременно развиване на тежки аварии на четири блока едновременно, както това се случи в АЕЦ"Даиичи"!

При това там настъпиха и други тежки усложнения именно вследствие на множеството откази на системи по т.нар. обща причина цунами и централата не можеше и все още не може да бъде охладена. Оттук нататък в новите ядрени проекти трябва да бъдат предвидени и такива обстаятелства.

Какво най-общо ще включват стрес тестовете на централите в ЕС, които предстоят да бъдат направени догодина?

- Правят се три основни проверки по две методики – аналитична, тоест чрез компютърни модели, и чрез огледи от специални експертни групи. Тези експерти на място ще анализират състоянието на системите, схемните решения и ще оглеждат за видими дефекти.

Трите основни проверки ще бъдат в направленията: възможни причини за възникване на аварии, достатъчност на системите за безопасност за тяхното овладяване и достатъчна диверсификация на инженерните средства и източници за минимизиране на последствията от тежки аварии, които надвишават обезпечените в проекта.

В тази връзка вие сте оглавявали работната група за рестартирането на проекта "Белене" през 1998 г., която е правила и сеизмичен анализ на района. Потенциално опасен ли е, или рискът е премерен?

- Много се спекулира с тази тема, а трябва да бъдем обективни. Имало е съмнения, но след серия от проверки и мисии както от страната на БАН и други западни компании, така и на заключителна мисия на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) се твърди експертно, че сеизмичният риск на площадка "Белене" е на такова ниво, че то не изключва и не забранява изграждането на ядрени съоръжения, както и че този риск подлежи на инженерно компенсиране. Невинаги сеизмичният риск е най-големият проблем – например от 30-те работещи реактори в Япония нито един не пострада директно от земетресението.

Посещавал съм АЕЦ "Фукушима" и други АЕЦ в Япония през 1998 г. и още тогава забелязахме някои видими пропуски в проекта, за които сме ги питали. Например антицунами вълноломът беше висок само 2.5 метра, а обяснението им - че проектът не предполага повече от 2 метра цунами. Втората грешка на проекта е, че басейните за отлежаване на горивото, които са пълни с вода, са разположени на много висока кота в реакторния контейнмънт, което е рисково по отношение на сеизмично въздействие.

Японците казаха, че те така са изчислили конструкцията, че проблемът да бъде решен, но ето, че проблем има. Централата разполага само с две връзки с енергийната система за външно захранване, които се оказаха недостатъчни. Дизелгенераторите им също не бяха осигурени в достатъчна степен срещу външни въздействия и ги изгубиха още при първата приливна вълна.

Какво превърна проекта "Белене" от желан и полезен през 1998 г. до проблемен сега?

- Причината за рестарта на проекта през 1998 г. беше необходимостта да се реши целесъобразно ли е да се използва вече доставеното оборудване, което страната беше платила, за изграждане на един ядрен блок. Анализирахме три площадки в Козлодуй и тази в Белене. Тогава изграждането на блока струваше около 1.8 млрд. долара, като вътре влизаше всичко без цената на кредита.

Защо предпочетохте да бъде изграден блок в "Белене" вместо в "Козлодуй"?

- При анализа на вариантите натежаха аргументите, че площадка "Козлодуй" е претоварена с други инвестиционни ядрени проекти – започваше модернизацията на блокове пет и шест, не беше ясно бъдещето на блокове три и четири, очакваше се начало на операциите по извеждане от експлоатация на първи и втори блок, което щеше да причини неизвестно към този момент радиационно натоварване на площадката.

Всички тези проекти изискваха много персонал, логистика, жилища, а в Козлодуй беше изчерпан изцяло жилищният фонд за нови строителни работници. Ескпертният съвет реши, че е разумно да се започне работа на площадка "Белене", която беше девствена, имаше изградени строителни конструкции, които могат да се използват от новия проект, а не да се разрушават, както впоследствие беше решено.

Тези конструкции бяха разрушени, защото не отговаряха на стандартите за безопасност...

- Добре, новото строителство можеше да започне до тях, а направеното да бъде използвано за складове за съхранение на различни материали или ниско радиоактивни отпадъци и т.н.

Сега, 14 години по-късно, как гледате на идеята на икономическото министерство новият реактор за "Белене" да бъде насочен към площадката на АЕЦ "Козлодуй"?

- Трябва изрично да подчертая - не може и не трябва да се говори само за един нов реактор в "Козлодуй". Тези реактори работят по системата "туин", те са двойки. При отказ в единия вторият реактор го дублира, като обезпечава външно електрозахранване.

Освен това многократно сме доказвали, че ако смятаме само вътрешното потребление, нови ядрени блокове са ни нужни след извеждане от експлоатация на действащите 5-и и 6-и блок, което означава след 2027 - 2030 г.

Плюсовете на площадка "Козлодуй" са, че там съществува подходяща инфраструктура, въпреки че степента на амортизация трябва да се има предвид и трябва да се планира съответна рехабилитация като част от бюджета на проекта.

Трябва да се направи сериозна ревизия на хидроенергийните съоръжения и електропреносната мрежа. Все пак това би струвало по-малко, отколкото новите инвестиции в "Белене". Лудост е обаче да се зарязват налични инфраструктурни системи, чийто ресурс е далече над ресурса на един нов ядрен блок.

Това означава ли, че все пак "Белене" трябва да бъде построена?

- Както казах, според нашите икономически анализи не са ни необходими нови мощности, докато работи АЕЦ "Козлодуй". Твърденията, че страната се лишава от 2000 мегавата в ТЕЦ, могат да се окажат предпоследни. Не може да бъдем сигурни, че например ЧЕЗ няма да вземат решение да модернизират ТЕЦ "Варна".

Държавата трябва да им постави въпроса ясно – при какви условия те са готови да модернизират централата и на каква цена ще продават електроенергията си в новите условия. Знае се, че и "Бобов дол" планира сероочистващи инсталации и дори вече има инженерен проект. При това положение централата може да работи още 15-20 години.

Като говорим за всички тези различни възможности, искам да подчертая, че съм далече от твърдението, че не трябва да има нова ядрена мощност. Необходимо е страната да поддържа базови ядрени мощности от 2000 – 2500 мегавата, за да функционира енергетиката ни нормално. Най-важното е от всички тези варианти държавата да избере този, при който крайният потребител, ние и вие, ще плащаме най-ниската цена за електроенергията. Но за това се изисква работа...

Много се говори за нови мощности, но какво ще правим с ядрените отпадъци от тях?

- Това е големият проблем на ядрената енергетика не само в България. Очаквам в най-скоро време Русия да ни напомни, че трябва да започнем да си получаваме обратно високоактивните отпадъци от преработката на отработеното гориво от АЕЦ "Козлодуй", което връщаме в Русия.

Община Козлодуй не иска да допуска в националното хранилище за нискоактивни отпадъци на територията си други освен тези от Козлодуй, та не знам коя друга община би приела на нейна територия високоактивни радиоактивни отпадъци? Ето това е тема за референдум за бъдещето на ядрената енергетика: "Съгласен ли сте на територията на вашата община да се съхраняват високоактивни радиоактивни отпадъци от работата на АЕЦ"Козлодуй" и АЕЦ"Белене"?