\376\377\000s\000i\000n\000e\000l\000n\000i\000k\000o\000v\0002
Изтегляне 0.62 Mb.
|
Свързани:
Карма
А вие следвате ли тези заповеди? - попитах го аз.
Опитвам се - отговори пациентът, като застана нащрек. Тогава ми отговорете на следния въпрос. Ако Бог е в душата на всеки от нас и всеки е частица от Бога, когато се ядосвате на себе си или критикувате себе си, на кого се ядосвате в действителност? Искате да кажете, че на Бог? - озадачено ме попита пациентът. - Но аз се ядосвам на себе си за постъпките си, а не на Бог. Това е така. Но любовта към Бога започва от любовта към себе си. Спомняте ли си? „Възлюби ближния си, както себе си!" Тоест, колкото обичате себе си, толкова обичате и заобикалящите ви хора. Прав сте, докторе - съгласи се пациентът. - Сега разбирам защо имам проблеми. Винаги съм поставял любовта към хората на първо място, а себе си - на последно. Като се обвинявате и се ядосвате на себе си, вие се ядосвате на Бога, следователно няма да получите нищо хубаво в живота си. Трябва да се обичате е да се приемате такъв, какъвто сте - без претенции и критика. А ако някакъв начин на поведение не ви устройва, просто го променете на друг, по-приемлив и позитивен. СТРАХ, ТРЕВОГА И БЕЗПОКОЙСТВО Когато човек започне да учи, той никога няма ясна представа за препятствията. Целта му е размита и илюзорна; стремежът му е неустойчив. Той очаква възнаграждение, което никога няма да получи, защото още не подозира за предстоящите изпитания. Постепенно той започва да се учи - отначало по-малко, след това все по-успешно. И скоро той изпада в недоумение. Онова, което научава, никога не съвпада с онова, което си е представял, и го обзема страх. Учението винаги се оказва не такова, каквото се очаква да бъде. Всяка стъпка е нова задача и страхът, който човек изпитва, расте безжалостно и неотклонно. Целта му се оказва бойно поле. По този начин пред него се появява първият му изконен враг. Страхът. Ужасен враг, коварен и неумолим. Той се спотайва зад всеки завой, като се промъква и причаква. И ако човекът, трепнал пред лицето му, побегне, врагът му ще сложи край на търсенията му. Какво става с този човек? Нищо особено, освен това, че той никога няма да се научи. Той никога няма да стане човек на знанието. Той може да стане дърдорко или безвредно изплашено човече; но, във всеки случай, той ще бъде победен. Първият враг го е поставил на мястото му. А какво трябва да се направи, за да се преодолее страхът? Отговорът е много прост: да не избягаш. Човек трябва да победи страха си и въпреки него да направи следващата стъпка в обучението, и следващата, и още една. Той трябва да бъде напълно изплашен, но не трябва да спира. Такъв е законът. И ще настъпи денят, когато първият му враг ще отстъпи. Човекът ще почувства увереност в себе си. Стремежът му ще се утвърждава. Обучението вече няма да бъде стряскаща задача. Когато този щастлив ден дойде, човекът ще може да каже, без да се колебае, че е победил своя изконен враг. К. Кастанеда. „Учението на дон Хуан" Практически всеки човек постоянно се страхува от нещо. Страхува се да не се разболее и да не умре, да не изгуби пари, да не го пребият или убият, да не го изостави любимият човек. Страхът държи човека в постоянно напрежение, не му позволява да действа. Нещо повече, мислите за страха, които се въртят постоянно в главата на човека, буквално привличат подобни ситуации. Когато човек е в опасност, в кръвта му моментално се изхвърлят множество хормони, които ускоряват пулса, повишават кръвното налягане, засилват свиването на сърдечния мускул, ускоряват метаболизма, предизвикват напрежение в мускулите. Това е нормална защитна реакция, която е необходима на човека. Но ако страхът е една от основните емоции във вашата подсъзнателна програма на поведение, той ви държи в постоянно напрежение. Вашите кръвоносни съдове и мускули се свиват и се напрягат повече от обикновено. Постоянното вътрешно напрежение води до язва, хипертония, оплешивяване и много други проблеми. Освен това, мислите-страхове отслабват имунната система. Страхът да не се разболеете буквално привлича болестта. Един мой съученик ми разказа следната история. Веднъж той и четирима негови приятели отишли на поход в планината. Когато се връщали, завалял силен дъжд. Всички се намокрили до кости, а и въздухът бил студен. През целия път приятелите му се оплаквали и ядосвали, като проклинали влажното и студено време, планината и себе си за това, че са тръгнали на поход. Те очаквали, че ще се разболеят, или се страхували да не се разболеят. В крайна сметка и четиримата се разболели сериозно. А моят съученик се чувствал прекрасно. Оказва се, че през целия път на връщане той мислел само за хубави неща: любувал се на планината, на гората, благодарил на дъжда, като си представял, че някой в момента се нуждае от този дъжд. Спомнял си ситуации от своя живот, в които искрено се е радвал на дъжда. В края на разказа си той добави: „Много е важно това, че нито за минутка не допуснах у себе си страха, че ще се разболея. Веднага разбрах, че е безполезно и опасно да се оплаквам. Във всяка ситуация трябва да Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|