\376\377\000s\000i\000n\000e\000l\000n\000i\000k\000o\000v\0002
Изтегляне 0.62 Mb.
|
Свързани:
Карма
| Първият. Ако се чувствате виновни, чрез своето чувство за вина ще привлечете в живота си подобна ситуация, но този път вие ще сте в ролята на обидения.
Вторият. Ако смятате, че сте прави, следващия път ще създадете същата ситуация. Получава се затворен кръг. Вие постоянно ще причинявате болка на заобикалящите ви хора. Третият начин. Да поемете отговорността. Да определите чрез кое ваше поведение или чрез кои ваши мисли сте създали тази ситуация. Разгледайте това събитие от началото до края и помислете какъв позитивен урок сте получили от него. Именно позитивен, а не негативен. И си създайте нов начин на поведение, нови мисли. Решете за себе си струва ли си да бъдете в ролята на този, който обижда? Ако не, чрез какви свои действия да накарате другия човек да се почувства добре? Излиза, че всичко е много просто: извършили сте някакво действие - получили сте резултат (а не наказание). Ако резултатът не ви харесва - променете поведението си (без каквото и да било наказание). И променяйте поведението си, докато не получите необходимия резултат. Получава се следната верига: поведение -> резултат -> нов начин на поведение -> нов резултат. Простете си! Простете си за миналото, за настоящето и предварително - за бъдещето. Вие не сте виновни. Пред Бог няма виновни. Нашият подсъзнателен разум е пряко свързан с Бога, с Висшия разум. И затова във всяка ситуация човек винаги постъпва по най-добрия начин. Тогава струва ли си да се наказвате за най- доброто, което сте могли да направите в тази ситуация? Още когато сме били деца, са ни казвали, че Бог ще ни накаже или че болестите са наказание. Но е крайно време да разберете, че Бог не наказва. Престанете да възприемате Бога като брадат старец, който седи на един облак и ни маха с пръст. Бог е Висшият разум, Вселената, Реалността. И тази Сила никога не наказва. Ако сами се накажем, тази Сила ни помага да осъществим наказанието си. А ако обичаме себе си, тази Сила ни дава всичко, което ни е необходимо в живота. Лично аз възприемам Бога като Висша сила, като творец. Тази Сила твори, създава, помага ни да осъществим мечтите си. Именно помага! Вселената ни помага винаги, навсякъде и във всичко. Не трябва да делим света на тъмно и светло, на Бог и Дявол. Има Висша сила, която ни помага да осъществим своите мисли, чувства, емоции. Ако тези мисли са агресивни, ще получим така нареченото „зло". А ако са позитивни, съзидателни, ще получим само „добро". Дяволът са нашите пагубни, агресивни и разрушителни мисли. И чувството за вина също се отнася към тези чувства. Доста често ми се случва да работя с хора, които страдат от чувство за вина. По правило тези хора са силно религиозни. Те смятат, че са виновни за всичко и са недостойни за нещо хубаво в този живот. Те явно не са чели внимателно Библията. А и дали изобщо са я чели? През цялата Библия като червен конец преминава идеята, че трябва да обичаме Бог повече от всичко на този свят. „Възлюби Бога с целия си разум, с цялата си душа, с цялото си сърце" - така е учил Иисус Христос. И са дадени директни указания за това накъде трябва да насочваме тази любов - към собствената си душа. Всеки човек е частица от Бога, от Вселената. И както се отнасяме към себе си, така се отнасяме и към Бога. Ако се обвинявате и се самонаказвате, значи вървите срещу Бога. А ако сте против Бога, какво хубаво очаквате от него? Представете си жив организъм, в който всяка клетка има специфични функции. И ако дадена клетка започне да се самоунищожава, тя престава да изпълнява преките си задължения и ще започне да трови останалите клетки и организма като цяло. Как ще реагира организмът на това? Отначало той ще се опита да помогне на тази клетка да оздравее, да стане нормална, но след това просто ще я унищожи, така че тя да спре да трови целия организъм с продуктите от своя разпад. Любовта към Бога започва от любовта към самите нас. Научете се да обичате себе си, да се обичате с безусловна любов. Обичайте себе си като частица от Бога, от Вселената. И тогава целият свят ще се отвори за вас. Това е изкуство, на което трябва да се научите. Именно любов към себе си, а не самолюбие и егоизъм. Защото ако аз обичам себе си като частица от Бога, ще се отнасям по същия начин и към всичко и всички на този свят. Но на първо място трябва да стои любовта към Бога. А всичко останало на този свят е просто средство за натрупването на тази любов и за нейната реализация. Трябва да се научите да следвате преди всичко Вселенските закони, а след това Земните. А да умеете да следвате Вселенските закони означава да изпитвате любов, радост и щастие. Да поемете отговорността, а не да се чувствате виновни - това означава да се научите да правите избор. Вината и наказанието не дават право на избор. А чувството за отговорност позволява да бъдат създадени нови мисли и начини на поведение. Важно е не просто да престанете да правите нещо, а да се научите да правите нещо ново, по-позитивно от старото. По принцип, няма значение какъв избор ще направим, защото всеки избор в живота е правилен, тъй като той се предоставя и се осъществява с помощта на Висшата сила. Няма смисъл да се обвинявате за някакви неуспехи или грешки. Това няма да ни направи по-добри, но ще ни донесе болка и обида. Всеки човек в даден момент прави онова, което е по силите му и което умее да прави. Всеки действа по силата на своя мироглед. Всеки от нас има свое предназначение в живота. И не е толкова важно дали ще го осъществим в този живот, или в следващите. Някога ние сме избрали точно този свят, за да получим определени уроци. Всеки от нас има свой Път. Целта на всички е една. Ние всички вървим към тази цел и този стремеж, тази тайнствена сила ни обединява. Приемете и обикнете себе си, приемете и обикнете този свят такъв, какъвто е. Можете да изминете своя жизнен път, изпълнени със злоба, обида и чувство за вина. И това ще бъде добър път. Той по нищо не отстъпва на пътя на светеца или праведника. Но ако поемате отговорността да използвате тези разрушителни чувства, трябва да поемете отговорността и за разрушенията, които тези чувства ще привлекат в живота ви. И тогава не си струва да обвинявате когото и да било: нито себе си, нито близките си, нито правителството. Това е вашият избор. Аз ви предлагам друг вариант. Преминете през този свят с любов. Важно е да разберете, че любовта не е по-добра от омразата. Просто Любовта е по-приятният инструмент за опознаване на законите на Вселената. САМОКРИТИКА, САМОБИЧУВАНЕ, НЕДОВОЛСТВО ОТ СЕБЕ СИ, САМООСЪЖДАНЕ, ПРЕЗРЕНИЕ И НЕНАВИСТ КЪМ СЕБЕ СИ Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|