\376\377\000s\000i\000n\000e\000l\000n\000i\000k\000o\000v\0002
Изтегляне 0.62 Mb.
|
Свързани:
Карма
| Един мой пациент, който се лекуваше при мен от тежко заболяване, ми се оплака, че е много самотен. Когато започнахме да изследваме подсъзнателните причини за това, се оказа, че дълбоко в душата си той не вярва на хората. Това отношение към хората и света било заложено у него от баща му. Той често му повтарял, че всичко е измама, че има много непорядъчни хора, че жените са кучки, че преследват низките си цели и мъжете страдат от това.
Пациентът ми дори не подозираше за това, че всички събития в живота му, включително и болестта, са се формирали в съответствие с мирогледа, който е наследил от родителите си. След като той промени мислите си и отношението си към хората, в живота му започнаха да се появяват близки и любими хора, и болестта изчезна. Страхът от смъртта показва, че имате неправилно отношение към живота и смъртта. Това може да бъде свързано с преживени сътресения, причинени от смъртта на ваши близки хора. Или сте си мислили за самоубийство, не сте искали да живеете, желаели сте нечия смърт. Може да има и други причини. Каквито и да са те, формирайте у себе си ново отношение към такива понятия, като Живота и Смъртта. Една моя пациентка изпитваше силен страх от смъртта. Той се проявяваше в постоянни страшни сънища в това, че често срещаше по улиците погребални процесии, в тревожно и неспокойно състояние, в невъзможността да бъде сама. Оказа се, че родителите й имат пряко отношение към появата на тези страхове. Работата е там, че по време на бременността майка й била в сериозен конфликт с мъжа си. В резултат на този конфликт у майката се появило нежелание да живее, нежелание да има дете. По своята същност това била програма за самоунищожение и тя моментално се внедрила в подсъзнанието на бебето. Когато момиченцето поотраснало и тръгнало на детска градина, започнало да се страхува да стои само в стаята, появил се страх от тъмното. Родителите й не могли да разберат от какво са предизвикани тези страхове. В юношеска възраст детските страхове прераснали в тревога и безпокойство. А след като момичето се омъжило и станало майка, подсъзнателната програма, желаеща смърт, заработила на пълни обороти. На прегледа при мен жената дойде с болния си син. Младежът страдаше от хроничен астматичен бронхит. Боледуваше още от детските си години. При общуването с подсъзнанието на майката стана ясно, че причината за болестта са нейните всевъзможни страхове. Отначало тя се страхувала да роди дете и по време на бременността изпитвала силен страх от раждането. Страхувала се, че детето, а и самата тя, могат да умрат по време на раждането. Това се запечатало в подсъзнателната програма на сина още в майчината утроба. След това роднините, които, между другото, били лекари, я плашели постоянно с това, че всяка болест може да доведе до смърт. В крайна сметка у детето започнала да се формира болест, която просто била отражение на страховете на майката. Другата причина за страховете е силната привързаност към нещо на този свят, което поражда страх от неговата загуба. Човек може да се „вкопчи" във всичко: в парите, в къщата, в някой близък човек, в децата, в семейството, в някакви идеали. Трябва да разберем, че нищо на този свят не ни принадлежи, дори нашите мисли. Всичко ни е дадено свише за временно ползване, включително и животът. Веднага се запитайте какво се страхувате да изгубите. Точно към това нещо трябва да промените отношението си. Да го превърнете не в цел в живота, а в средство за живот. Например, ако сте се вкопчили в парите и ги превръщате в целта на живота си, подсъзнателно ще се страхувате да не ги изгубите, а в живота ви ще възникват всевъзможни ситуации, които ще водят до загуба на пари. Ако се отнасяте към някой близък човек (например към мъжа си/жена си) като към собственост и се вкопчвате в отношенията си с него, страхът да не изгубите тези отношения в крайна сметка ще доведе до самота или тези отношения ще се запазят, но ще се появят сериозни заболявания. Всяка ценност на този свят трябва да бъде не цел, а средство в живота. Престанете да се отнасяте към нещата като към собственост. Всичко, което използвате в момента - колата, парите, отношенията, знанията, животът -е подарък. Той съответства на вашите мисли и на вашата вяра. Вселената ви го е подарила. Някой има това, друг го няма. Някой има повече, друг - по-малко. Всеки получава именно онова, което може да използва, и именно толкова, колкото може да вземе. Използвайте това внимателно и по предназначение, като инструмент в придвижването по пътя на Знанието. Защото в един прекрасен момент Вселената ще си го поиска обратно. Всичко земно подлежи на разрушение: колата ръждясва, домът се руши, близките хора си отиват от този свят, едни идеали се заменят с други, знанията постоянно се променят. Неизменна и неразрушима остава само Истината, Бог. Именно те трябва да бъдат превърнати в цел в живота. А всичко останало е само средство по пътя към тях. Целта в живота не е трупането на земни ценности, били те материални или духовни. Не се вкопчвайте в земните ценности и тогава няма да се страхувате да не ги изгубите. Вселената е изобилна и винаги ще ви даде онова, което ви е необходимо. Трябва само да се отворите, да се доверите и да бъдете готови да допуснете в живота си онова, което ви е необходимо. СЪМНЕНИЕ И НЕУВЕРЕНОСТ Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|