Дилъри на лекарства в афера за милиони

Дилъри на лекарства в афера за милиони

Надя Митева има изкуствени стави на коленете и бедрата. Покрай горните прешлени на врата й вървят метални жици, за да го стабилизират. Когато говори, тя натиска червен бутон върху тръба в гърлото си, сложена по време на скорошна операция на гласните струни.

"Това са съпътстващи щети от ревматоидния артрит", казва жената. Тя е секретар на местното читалище в свиленградското селце Сладун. Само едно нещо я пази от жестоките болки на артрита - седмична инжекция от имунопотискащия медикамент РоАктемра.

Без него е в агония. "Болката те раздира отвътре. Понякога просто ти се иска да разкъсаш кожата си", казва 44-годишната Митева. Три пъти тази година проблеми с доставките водят до това, че тя не успява да взема РоАктемра от найблизката аптека, която е на 80 км с автобус в Хасково. Обикновено на аптеката й трябват 24 часа, за да го достави. Но цели 43 дни през пролетта, 36 дни през лятото и 8 дни в късната есен, поръчките не пристигат. Всичко, което тя може да направи, е да чака пристигането на лекарството и да търпи.

Митева не е единствената, която е отрязана от лечение. Според Асоциацията на пациентите с ревматологични заболявания недостигът на РоАктемра засяга аптеките и в други градове като Димитровград, Стара Загора, Казанлък и Панагюрище. РоАктемра е само един от дузината медикаменти, които изчезват от аптечните рафтове в България, след като посредници ги взимат, за да ги продадат в други страни от ЕС на печалба.

Подобни дистрибутори са дилъри на лекарства от нов тип. Те се специализират в патентовани медикаменти, като печелят от ценовата разлика през границите. Според правилата на ЕС за свободното движение на стоки и услуги, тази дейност е изцяло законна. Известна е като "паралелна търговия". Схемата е ясна и проста. Оторизирани дистрибутори внасят лекарствата от мултинационалните производители в страни като България, Гърция или Португалия, където цената им е сравнително ниска, защото се определя от стандартите, използвани от националните органи.

След това част от медикаментите се изнасят, обикновено около 10 на сто, към страни като Германия, Великобритания или Холандия, където лекарствата струват много повече.

Дистрибуторите препакетират лекарствата с етикети на езика на новия пазар, продават ги на по-високи цени и слагат в джоба печалбата си.

Докато много от страните взимат мерки, за да предотвратят липсите на лекарства на вътрешния си пазар заради паралелните търговци, България има едни от най-слабите възможности за контрол, казват здравни експерти.

Балканската асоциация за разследваща журналистика (BIRN) разкри оживена незаконна дейност, която източва медикаментите от здравната система, в която участват от безскрупулни фармацевти до криминално проявени, които дебнат онлайн групи в подкрепа на пациентите, за да купуват лекарства.

В същото време официални представители от здравната сфера казват, че някои болници вероятно фалшифицират данни, за да напомпат количествата лекарства, необходими за скъпите лечения на онкоболни пациенти. Така създават излишъци от флакони на ценните медикаменти, които след това се препродават.

Първенците на паралелната търговия виждат в нея начин здравните системи да намалят разходите си за лекарства. В Германия има законно изискване аптеките да осигуряват най-малко 5 на сто от наличностите си чрез паралелен внос.

Според Димитър Петров, подуправител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), обемът на българския легален паралелен пазар на лекарства е около 153 млн. евро през 2016 г.

Германия е най-високата цел за износителите на легалния паралелен пазар в ЕС, който се оценява на около 5 млрд. евро годишно, според последния секторен анализ на швейцарската консултантска компания Birgli от 2013 г.

Това не е изненадващо, след като опаковка РоАктемра 162 mg струва на германската здравна система 1782 евро, почти 70 на сто повече отколкото в България.

Докато паралелният износ се изчислява на 10 на сто от оборотите на българския фармацевтичен пазар, нуждата от някои лекарства е толкова голяма, че 50 на сто от наличностите се изнасят, сочи вътрешен анализ на Министерството на здравеопазването, цитиран от говорител на ведомството. РоАктемра е едно от тези лекарства, заяви говорителят за BIRN.

Попитан за липсващата РоАктемра на Надя Митева, главният секретар на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) Светлин Спиров заяви: "Не можем да сме сигурни, че същите флакони са отишли някъде в паралелната търговия. Срещу един партиден номер могат да стоят 100 000 флакона. Така че отделен флакон не може да бъде проследен. Това ще се реши, ако на всяка опаковка има матричен код".

Държавата трябва да регулира паралелната търговия за да защитим пропорционално здравните ни нужди, заяви Атанас Кундурджиев, бивш зам.-министър на здравеопазването.

Законодателството, прието през 2014 г. разрешаваше на ИАЛ да блокира всеки паралелен износ, за който се смята, че е проблематичен, но Конституционният съд реши, че постулатите нарушава принципите на ЕС за свободната търговия. Дистрибуторите все още законно са задължени да информират ИАЛ за намерението си да изнасят лекарства месец преди да го извършат, но всичко, което агенцията може да направи, е да наблюдава потоците.

"Ние сме безпомощни. Износителите просто ни се подиграват", признава Спиров.

Между юли 2016 и юли 2017 г. дистрибуторите са информирали ИАЛ за намерението си да изнесат 78 220 опаковки РоАктемра 162 mg.

Тази цифра кара 6000те опаковки, внесени в България от "Рош", производителя на лекарството през същия период, според данни от фирмата, да изглеждат като джудже.

Поради факта, че НЗОК покрива стойността на предписаните лекарства, е незаконно за аптеките или физически лица да продават лекарства обратно към дистрибуторите.

Незаконната паралелна търговия на лекарства в България се оценява на около 50 млн. евро годишно, твърди подуправителят на НЗОК Димитър Петров.

Глобите за престъпването на закона са 1500 евро за първо нарушение и 2500 евро за повторно. Сравнението с Португалия, например, показва, че съответните глоби там са 30 000 и 50 000 евро.

BIRN откри множество доказателства за незаконни продажби на аптеки към дистрибутори. Данни от фактури от Националната агенция за приходи показват, че 6 дистрибутори са купили медикаменти за 2,2 млн. евро от аптеки между април и август 2015 г.

Според данните от фактурите, фирмата "Фалконс 2000", регистрирана в Сливница и притежаваща няколко марки аптеки, е продала лекарства за 368 000 евро на дистрибутора "Чирита".

Попитан за незаконните покупки, собственикът на "Чирита"

Амир Мохамед ал Хусаини потвърди сделките и ги оправда с основанието, че в тях има бизнес логика.

"Аптеките могат да купуват тези лекарства директно от производителя на промоция, с отстъпка от до 30 на сто", заяви той за BIRN. Сделка складсклад (производител-дистрибутор) не може да получи толкова ниска цена".

В началото на декември полицията арестува ал Хусаини и още шестима по подозрения за избягване на плащане на данъци, пране на пари и незаконно придобиване на лекарства за паралелна търговия, според Иван Гешев, шеф на Специализираната прокуратура в София.

ИАЛ обаче има малко власт, за да спре незаконните сделки.

"През 2016 г. агенцията е провела около 40 проверки в аптеките, всички предварително планирани и нито една като реакция на сигнал в реално време", заяви бившият зам.-министър на здравеопазването Кундурджиев.

Целта на подобни проверки е да се види дали аптеките водят правилна документация за лекарствата в наличност. Но хора от индустрията казват, че много от продажбите към дистрибуторите са направени изцяло под масата, без нито една документална следа.

"Няма нужда да гледаме фактурите", заяви маркетинг директорът на един от най-големите български дистрибутори, който отказа да бъде назован. "Нелегалната търговия е навсякъде около нас", твърди той.

Убеден е, че в играта са членове на организирани криминални групи, които купуват лекарства без рецепти от аптеките и след това ги продават директно на дистрибутори.

Например, солидно изглеждащи "мафиоти" постоянно влизали в някои аптечни вериги в София и в Пловдив с ръчно написани списъци с лекарства, които те купуват срещу 15 процента премия

Незаконната търговия с медикаменти е превзела също и интернет. Сайтове с обяви,здравни форуми и социални медии изобилстват със съобщения, които привличат пациенти с рецепти за силно търсени лекарства да продадат опаковките си.

Кирил Йорданов, автор на едни от подобни постове, казва, че ще плати 990 евро за медикамента Хумира, както и за други лекарства за ревматоиден артрит. Хумира обикновено струва 820 евро в България и 1878 евро в Германия.

През април B1RN му се обади, като играеше ролята на човек, който се интересува от продажбата на опаковка от биологичното лекарство Енбрел.

По телефона Йорданов звучи като бизнесмен. Той говори за партидни номера и дати на годност. Набляга на важността опаковката да изглежда като нова без никакви дефекти по нея.

BIRN му се обади отново в средата на юли, този път, без да се преструваме, за да попитаме защо купува лекарства в интернет.

"Купувам ги за себе си, защото не покривам критериите на комисията", каза Йорданов. Комисията, за която говори, е група лекари специалисти, които одобряват лечение със скъпи медикаменти за пациенти като Надя Митева.

BIRN откри, че съпругата на Йорданов, Йорданка Илиева Бързакова-Йорданова е фармацевт, записана в регистъра на пловдивския клон на Българския фармацевтичен съюз.

През 2015 и 2016 г. тя работи за дистрибутора "Агилис фарма" в Пловдив, който изнася медикаменти за 30,8 млн. евро за страни от ЕС между януари 2015 и май 2017, според данни на НАП.

През 2017 госпожата започва работа за "Майлан", световна фармацевтична компания, която произвежда и разпространява генерични и патентовани лекарства.

BIRN се свърза с Бързакова-Йорданова и я попита дали съпругът й е осигурявал лекарства, придобити през интернет, за износ през "Агилис Фарма", "Майлан" или други дистрибутори. Тя отказа коментар.

Играта с килограмите е друг трик за отклоняване на скъпи медикаменти, които се използват при лечението на онкозаболявания. Те правят 50 на сто от разходите на НЗОК за лекарства, или около 153 млн. евро за миналата година.

Според един от висшите чиновници от фонда поне 8 болници фалшифицират данни на пациенти, за да заявят, че имат нужда от повече лекарства. Мотивът им е излишните количества да бъдат продадени на паралелни търговци.

В началото на 2017 г. НЗОК започна проверки на място в онкологичните отделения.

Важно е да се знае, че докторите решават колко от химиотерапевтичното лекарство да сс предпише в зависимост от теглото на пациента. Колкото потежък е пациентът, толкова повече лекарство му трябва за лечение.

Резултатите от проверките на НЗОК са стряскащи.

"Има болници, където средното тегло на пациентите е 108-110 килограма", казва Петров.

В същото време средното тегло на мъжете и жените в България е 72,5 кг, според данните на Националния статистически институт.

Предположението на експертите е, че докторите погрешно заявяват теглото, за да оправдаят излишни поръчки, казва Петров. След като веднъж са измерени правилните дози, излишните количества тихомълком могат да бъдат оставени настрана.

Досега само един човек е осъден за кражба на онкологични лекарства от болница.

Петя Кочева, шеф на аптеката болницата "Марко Марков" във Варна, бе обявена за виновна миналата година за кражбата на 39 флакона от медикамента Херцептин, който се използва за лечение на рак на гърдата.

Районният съд в морската столица я осъди на4,5 години затвор, но окръжният съд по-късно отмени ефективната присъда.

Прокуратурата призовава като вещо лице патолога Добринка Радойнова за експертно мнение за предполагаемите допълнителни флакони.

Тя анализира медицинската история на 75 пациентки, болни от рак на гърдата, сравнявайки колко точно Херцептин на практика е приложен с количествата, платени от НЗОК.

Радойнова прави извода, че има голямо несъответствие между двете количества - достатъчно да се напълнят около 76 флакона Херцептин, струващи 42 700 евро.

Директорът на онкологията в болницата

"Марко Марков" Васил Попов отрече пред BIRN да има нещо нередно в отделението му.

Илко Семерджиев, който за кратко беше служебен министър между януари и март 2017 г. постави въпроса твърдо в свой пост на стената си във Фейсбук през юли.

НЗОК не може да се справи с фарма мафията написа той.

Заместник-министърът на здравеопазването Лидия Нейчева заяви на заседание на Надзорния съвет на НЗОК В края на октомври, че паралелната търговия струва на държавата почти толкова, колкото фондът е похарчил, за да компенсира недостига на лекарства.

"Една от причините за преразход на лекарства е техният реекспорт", твърди Нейчева, според стенограмата от заседанието, публикувана на сайта на НЗОК. "Това е причината и ние всички го знаем. Ако здравословната паралелна търговия в региона е до 10 на сто, в България тя е 50 на сто".

През октомври, трима маскирани крадци проникнаха в склад в София, принадлежащ на германския фармацевтичен дистрибутор "Фьоникс". Въпреки разнообразието от лекарства, от които да избират, включително морфин, те крадат единствено онкологични медикаменти.

Изпълнителният директор на "Фьоникс" Юлиян Неделчев отказа коментар за кражбата пред B1RN, но от ИАЛ коментираха, че откраднатите лекарства са за повече от 600 000 евро.

През февруари шефът на ИАЛ Асена Стоименова описа коварните ефекти от паралелната търговия пред парламентарната здравна комисия.

"България не е първата страна, която среща проблеми с недостига (на лекарства), но е последната, която ще ги реши", заяви тя.

Пълния текст на разследването четете в standartnews.com и bnlkmiinsight.com

***

Схемата: Подкупи и стимули

Източници от българското здравно министерство, НЗОК и болниците независимо едни от други описват схема, в която доставчиците влизат в заговор с дистрибуторите и лекарите, за да увеличат продажбите на медикаменти, като използват печалбите от паралелната търговия.

Някои безскрупулни местни представители на международните производители на лекарства действат енергично, за да навлязат на пазара и да увеличат продажбите си. Те обединяват усилията с дистрибутори, за да подкупват доктори, които да предписват техните продукти вместо тези на конкуренцията.

Дистрибуторите са щастливи да платят сметката за тези подкупи, защото виждат в това шанс да развият по-силно бизнеса си с производителите на медикаменти и да попаднат в списъците им на предпочитани разпространители.

За да освободят пари за подкупите, дистрибуторите преувеличават вътрешните продажби на медикаменти в декларациите към независимите консултанти, които изготвят пазарни анализи. В същото време те отклоняват част от печалбите от паралелната търговия към черни парични каси. Местните представители завършат измамата, като докладват фалшифицираните местни продажби обратно в главните офиси, така че производителите на лекарства остават в неведение.

"Например от 100 опаковки, внесени в България, 50 отиват за износ", казва един от източниците. От тези 50 (продадени навън) 30 на сто от печалбата отива обратно към определени лекари (като подкупи)".

Резултатът е, че повече лекарства се реекспортират действително, отколкото по документи, което понякога води до недостиг на медикаменти. "Да, чувал съм за подобни схеми", признава Дечо Дечев, шеф на болницата "Св. Иван Рилски" в София.
Кирил ДОМУСЧИЕВ, председател на КРИБ