Кеничи Омае – Западна Европа, САЩ и Япония са геоикономически региони с глобален пазар и с около 700 млн. потребители, с ¾ от световната продукция („Властта на Триадата“-1985 г.).
Основни геоикономически обекти: транзитна икономика; Свободни икономически зони и технополиси; киберпристанища; трансгранично сътрудничество; регионални и субрегионални образования; еврорегиони; транспортни коридори и др.
Икономическата интернационализация е дълъг исторически процес на взаимодействие на националните стопанства на световния пазар.Започва с търговията, разпростира се върху производството, ускорява се НТ постижения и се превръща в икономическа глобализация. Икономическата глобализация е процес на формиране и развитие на единно, световно, икономическо(предимно финансово) и информационно пространство.
Мануел Кастелс – характеризира глобалната икономика като единна икономическа система, способна да работи в режим на реално време в мащабите на цялата планета.
Икономическата глобализация поляризира човечеството на „златен милиард“ и бедна периферия. Икономическите лидери за последните 200 г. са : САЩ, Великобритания, СССР, Германия, Япония, Китай и Индия. Промишленото производство за 2000 г. е, както следва:
САЩ – 20,8; Великобритания – 3,4; СССР + - 5,6; Германия – 6,4; Япония – 8,2; Китай – 11,5; Индия – 2,6
Брутен вътрешен продукт (БВП) – 2001 г. (в милиарди):
САЩ – 10 065; Япония – 4 142; Германия – 1 846; Русия – 310; Китай – 1159;
Аутсайдери в икономиката са страните в бившите съветски републики – Молдова, Таджикистан, Армения, Грузия.
Световната банка дели страните по БВП на глава от населението така: До 745 $ - нисък; До 9206 $ - среден; Над тази сума-висок;
Откритите икономики, при липса на регулация водят до икономически спад и падане на жизнения стандарт. В процеса на глобализация се заличават разликите между националните икономики.
В Уругвай, след преговори ГАТТ и създаването в 19945 г. на Световната търговска организация(СТО) продължава либерализацията на външната търговия, като за периода 1980-2000 г. експортът на стоки и услуги нараства с 25 %.
ТНК са локомотивът на глобализацията. 415 от 500 крупни ТНК имат щаб-квартири, разположени в САЩ, Западна Европа и Япония. От 100 ТНК – водещи са телекомуникационните („Водафон“ – Великобритания). В първата 10 влизат 4 от САЩ (Дженералелектрик, Ексон, Форд, Дженералмотърс ).
Ежегодните срещи в Давос укрепват позициите на почитателите на глобализацията.
Следователно, фундамент на съвременния световен икономически ред са ТНК, Международните финансови институции и Световната търговска организация(СТО). Най-важните организации (политически и търговски), които определят международния икономически ред са“
1/ О О Н - След Ялтенската конференция, през юни 1945 г., в Сан-Франциско, представители на 50 държави подписват Устава на ООН, според който задачата на тази организация е поддържането и укрепването на мира и безопасността, развитие на сътрудничеството между държавите. Сега членове на ООН – 190 от над 210 държави. 1/5 от финансирането се осигурява от САЩ.
Сподели с приятели: |