| ХЪРБЪРТ САЙМЪН /1971/ - В един информационно богат свят богатството на информация означава оскъдица на нещо друго – недостиг на онова, което информацията консумира. А какво е то – информацията консумира в н и м а н и е т о на възприемащите я. Следователно богатството на информация създава бедност на внимание / Андерсън, Крис, Безплатното, С., 2011, с. 201/
Това е правило в икономиката: „“Всяко изобилии поражда дефицит“. Ние сме склонни да ценим най-много това, с което още не разполагаме в изобилие.
Е. Маслоу – „Теория на човешката мотивация“, 1943г. – „напълно вярно е, че човек живее само с хляба – там където хлебът не достига.-. Но какво става с желанията на човека, когато има предостатъчно хляб и коремът му е постоянно пълен?“
Пирамида на потребностите: „Изведнъж се появяват други,/по-висши/ потребности и те, а не физиологическите нужди доминират в организма“.
В основата на пирамидата се намират физическите потребности, като храната и водата. Над тях е сигурността. Следват по-високо любовта и принадлежността, после идва уважението и накрая на върха е „самореализацията“, стърсенията на смисъл, като напр. творчеството.
Същия тип пирамида може да се приложи и към информацията /с.201-202/.
През 70-те год. На ХХ в. възниква и т.нар. поведенческа икономика е „невроикономика“ – защото хората правят избора, който правят, въз основа на стимулите, които получават.
Когато онлайн всички продукти се кодират в софтуер и могат да бъдат предложени безплатно – тогава парите не са най-важният сигнал на пазара. Възникнат 2 непарични продукта:
Сподели с приятели: |
