Но ! След 80-те год на ХХ в. на мястото на оптимизма идва песимизъм. Новото общество вече се дефинира и като общество на риска, заплахата, опасността. Масова безработица, засилване на социалното неравенство, „нова бедност“ и т.н. (У. Бек – „Общество на риска“). Рискът вече е неподвластен на човека, той не зависи от човешката смелост или небрежност.
Улрих Бек твърди, че производството на богатство е неотделимо от производството на риск, при това производството на риск има главно значение за живота на обществото.
Ж. Бодрияр – според него анонимни и обезличени маси поглъщат всичко, което е съдържание на социалното: държава, история, народ, класа, политическа култура, смисъл, свобода. Масите – това е гигантска „черна диря“. Въплащение на масите е „мълчаливото болшинство“- това за него е статистическа категория. За 2 столетия усилена социализация на човека се е осъществил пълен произвол. Сега наблюдаваме „израждане на социалността“.
Сподели с приятели: |
