| През 1997 г. Тони Блеър – Англия, вместо обещания „Трети път“, вместо равенство на доходите – предлага „равенство на шансовете“. Той се отказва и от 2 най-важни елемента от политиката на социалдемокрацията в следвоенно време : намесата в промишлената политика и от сътрудничеството с Профсъюзите.
Атаката срещу държавата е в няколко направления:
Неолибералните преобразования дават ново качество на капитализма. В предишния модел, от 3-те участника в производството: акционери, мениджъри, наемен персонал главната фигура беше мениджърът. Затова и капитализмът се нарича мениджърски. Сега главната фигура е акционерът.
Тони Блеър – вместо предишната държава на всеобщото благоденствие (ДВБ), издига модела „Държава на всеобщия труд“, при която държавата принуждава или подбужда човека активно да търси работа, или да се съгласи на определено предложение.
Според Улрих Бек се разрушава представата за класово деление на обществото. Обществените проблеми се проявяват като индивидуални. Индивидуализацията води до разрушаването на семейството: в САЩ се стига до 1/ 2 развод, в Германия – 1/3. Хората предпочитат да живеят сами. Сам мъж и сама жена – това са фигурите на съвременното общество. Индивидуализацията поражда и обратни явления:
|
