4. Описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда и на материалното и културното наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях

В обхвата на територията на обекта гнездят няколко двойки на вида, но негови гнездови местообитания ще бъдат засегнати само в обхванатите от разработката 45,0 ha. Ако при добивните дейности бъде засегнато гнездово местообитание на двойка, за индивидите няма да бъде проблем да заемат гнездово място в съседство, както и в по-малка или по-голяма отдалеченост от обхванатата територия.

Некоментираният вид от списъка – блатната сова, както е посочено и в списъците по-горе, се среща в района само през есенно-зимния период като почиващи по земната повърхност или по дървениста растителност индивиди (единично или на групи). За индивидите на вида територията на района има значение само като част от хранителна им база и място за почивка през деня. Видът в миналото (преди няколко десетилетия) се е размножавал в страната, но в настоящо време се рамножава на по-северни от нашата географски ширини. Значителен брой индивиди идват да зимуват на територията на страната и на много места в ниските й части са регистрирани индивиди още през м. октомври.

В места с наличието на средновъзрастна и възрастна дървесна растителност в района е регистриран и сирийският пъстър кълвач – също вид от Приложение No 2 на ЗБР. Това е най-многобройният вид кълвач в населените места у нас (Янков, 1986) и в ниските части на страната (до 900-1000 m н. в.). В този височинен диапазон, само в територии с вече значителни по площ горски масиви по-многоброен от него е големият пъстър кълвач. За територията на инв. предложение индивиди от този вид са наблюдавани рядко само като прелитащи над и край площта, и посещаващи. Тъй като в територията на обекта практически няма едро- и средноразмерна дървесна растителност, в кухини по стъбла на каквато двойките му гнездят, тази територия не представлява гнездово местообитание за вида. В района двойки от него гнездят най-вече в населените места, в гори и горски култури с едроразмерна дървесна растителност. В открити територии в района, в т. ч. и в обработваеми агроландшафти, са наблюдавани да търсят храна и индивиди на белия щъркел – също вид от Приложение No 2 на ЗБР. Възможно да са посещавали и откритите части на територията на обекта и тези в съседство. В такъв случай обхванатата от обекта територия в някаква степен може да бъда разглеждана само като част, но пренебрежимо малка, от хранителната база нагорните 2 вида в района.

Находище „Порой” се намира в землището на с. Бата и с. Порой, община Поморие, област Бургас. То отчасти попада в границите на защитена зона „Айтоска планина” по директива за хабитатите – Натура 2000 (BG0000151), одобрена с решение на Министерски съвет: № 122 от 02 март 2007 г.

Защитената зона е с обща площ 29379.40 ha (293,794 km²) и е създадена със следните основни цели:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Концесионната площ „Порой” съгласно концесионния договор заема площ от 1454 декара, като от тях 1374 декара попадат в обхвата на зоната. Това съставлява около 0,46% от защитената зона. През 25 годишния срок на концесията, по проект се предвижда да бъдат нарушени до 450 декара, или до 0,15% от територията на защитената зона.

На изток, извън района на инвестиционното предложение, се намира и защитена зона „Емине” по Директивата за птиците, приета с решение на Министерски съвет № 802 от 04.12.2007 г. с код BG0002043 и обща площ 66603.01 ha (666,030 km²). През време на концесионния срок от 25 години добивни работи ще се извършват в западната част на концесионната площ, на повече от 2 km от защитена зона „Емине”.

С писмо № ОВОСУ – 5823/20.12.2008 г. (Приложение №1) на основание чл.39, ал.5 от Наредбата за ОС, МОСВ се произнесе за извършване на оценка на степента на въздействие на инвестиционното предложение върху защитена зона „Айтоска планина”. Оценката да бъде съобразена с чл. 23, ал.2 от Наредбата за ОС.

Като отделно книжно тяло е представен Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитена зона „Айтоска планина” (код BG0000151) на инвестиционно предложение „Добив на подземни богатства – строителни материали – трахити” от находище „Порой” в землищата на с. Бата и с. Порой, община Поморие, област Бургас.

Според комплексното физикогеографско поделяне на страната, находището на трахити „Порой” – село Бата, попада в Старопланинска черноморска подобласт, обхващаща крайните източни ниски разклонения на Стара планина. Подобластта се отличава със сравнително сложна морфоструктура. Изградена е от няколко успоредно разположени гънкови структури с добре очертаващи се надлъжни разседни линии. Между разседите се обособяват нископланински хребети, а в разседите някои от реките са развили долините си.

Конкретно находището се разполага върху удължено (около 4 km дълго и 0.4 – 0.5 km широко) възвишение, представляващо източния край на Малка Айтоска планина. Билата му са заоблени, подредени и плавно снишаващи се в източна посока – от около 250 m до около 159 m н. в. Веднага след възвишението в източна и южна посока теренът преминава в Бургаската низина от Южночерноморска физикогеографска подобласт. Релефът в района на находището е хълмисто-низинен с преобладаване на хълмистата част.

Климатичните и хидроложки условия са преходно-континентални, силно повлияни от близостта на морето. Районът се отличава с продължително лято. Главният валежен максимум е през юни или ноември, а минимумът е през септември. Средната честота на мразовитото време през януари е 10-15 %, на времето с преход на температурата през 0°С – над 55 %, а на немразовитото време – около 30 – 35 %.

Реките в района са къси и маловодни. Пълноводието им е през декември – март, а маловодието през юни – октомври. Не са редки случаите на прииждания. При засушаване малките реки пресъхват. Подхранването на реките се осъществява предимно от валежни води. Районът е слабоводоносен.

Теренът на находището е изграден от трахити, дебелината на полезното изкопаемо достига 100 и повече метра.

В района ерозията, денудацията и свързаната с тях акумулация протичат сравнително интензивно. От голямо значение е обезлесяването на хълмовете в миналото. На мястото на ксеротермните горски формации са се настанили пасищни треви и храсти. Вертикалната горска поясност не е добре изразена поради ниската надморска височина.

Зоналните почвени типове за низината са смолниците, за планинските скатове – канелени горски. Почвите на възвишението с находището са азонални – примитивни – ерозирали и плитки (литосоли и регосоли).

Въз основа на описаното накратко геоморфоложко разположение на находището и характеристиката на природно-териториалния комплекс, районът на находището, съгласно класификационната система на ландшафтите в България (Петров П., География на България, БАН, 1997 г.) се отнася към планинските и полупланински ландшафти и се определя от следните таксонометрични класификационни единици:

4. Клас – Планински ландшафти

4.9 Тип – Ландшафти на субсредиземноморските нископланински гори.

4.9.20 Подтип - Ландшафти на нископланинските ксерофистнохрастови гори.

4.9.20.46 Група - Ландшафти на нископланинските ксерофистнохрастови гори върху андезити и риолити със сравнително малка степен на земеделско усвояване.

Малка степен на земеделско усвояване е определена, когато по-малко от 30 % от площите на групата е разорана.

Ясно очертаващата се особеност на местния нископланински ландшафт (на база на описаните по-горе местоположение, релеф, скален субстрат, почви, хидрогеоложки условия и пр.), е неговата преходност и наличие на белези на средиземноморско влияние.

Според схемата на последното регионално ландшафтно деление на страната (Петров П., География на България, БАН, 1997 г.), създадена на базата на териториалното съчетаване на типовете, подтиповете и групите ландшафти, както и съобразно височинната ландшафтна поясност и местни природни особености, площта на находището попада в ландшафтен район със следните регионални ландшафтни единици:

Б. Старопланинска област

VІІІ Приморско-Старопланинска подобласт

54. Терзийско-Айтоски район

Терзийско-Айтоският ландшафтен район се характеризира със специфичното си местоположение – територия, обхващаща последния югоизточен хълмист дял на Стара планина, близостта на морето на изток, планинския релеф на север и Бургаската низина на юг. Именно поради тези причини районът на находището носи съответно черти от характеристиките на прилежащите ландшафти – планински, морски, низинен и хълмист.

За да се обхване по-добре и направи по-пълно и по-обосновано описание на ландшафтно-екологичното състояние на района, да се установят взаимозависимостите между отделните ландшафтни компоненти и структура изобщо е необходимо отчитане и ползване на стойностите на представителните количествени показатели на избрани основни природни компоненти. Такива стойности са установени, анализирани, синтезирани, обобщени и таблично оформени (Петров П., География на България, БАН, 1997 г.) за всички ландшафтни области и подобласти на страната.

Стойностите на количествените показатели за Приморско-Старопланинската подобласт (VІІІ) са представени в Таблица 4.5.1-1. Но тъй като районът на находището е и под влиянието на прилежащата Бургаско-Айтоска ландшафтна подобласт, в таблицата са посочени данните и за нея.

Таблица 4.5.1-1

От посочените в таблицата стойности на представителните количествени показатели първо се установяват промените (от - до), касаещи съответната ландшафтна подобласт, след това различията между двете ландшафтни подобласти и накрая сравнението с тези за страната. Принципно не се констатира висока диференциация в стойностите в съответната ландшафтна подобласт, а така също и между двете подобласти. От данните в таблицата по забележимо се открояват по-високите суми на средногодишните температури над 0°С и особено тази за Бургаско-Айтоската подобласт, която е между най-високите за страната (150.2 °С). Правят впечатление също и по-ниските годишни суми на валежите, като тази пак за южната подобласт е най-ниската за страната (504 mm). По отношение на сезонното разпределение на валежите се забелязва едно приблизително изравняване на стойностите им и отново по-добре подчертано за Бургаско-Айтоската подобласт (между 120 и 134 mm). Разликата за Приморско-Старопланинската подобласт пак в резултат на планинския релеф е съответно и по-висока (между 123 и 161 mm). Съществува видима разлика между двете ландшафтни подобласти и по отношение на данните за гъстотата на разчленението и модула на оттока. Стойностите за северната подобласт са характерни за хълмистите и планински ландшафти, а тези за южната подобласт – за равнинните и низинни ландшафти.

Съществен, а същевременно и решаващ за бързата и трайна промяна или ликвидиране на първичните ландшафти е антропогенния фактор. Активната дейност на човека в конкретния район на находището се изразява най-силно в унищожаването на първичната растителност – горска в планинския и хълмист ландшафти.

С ликвидирането на естествената растителнна компонента настъпват съществени промени в хидроклиматичните и почвено-екологичните условия. Създават се нови категории ландшафти, нови съотношения и нови съчетания между тях. Тези основни промени провокират най-осезателно ерозионните и свлачищни процеси по билата и скатовете и акумулационни в шлейфа и пониженията. Промени настъпват и в останалите ландшафтни компоненти. Новата растителна покривка представлява сухоустойчиви пасищни треви, нискостеблени издънкови и оредяли гори, заемащи отделни неголеми площи по скатовете и край доловете. Равнинните терени се превръщат в агроландшафти. Понастоящем антропогенизацията е основно за сметка на земеделските и пасищните ландшафти.

Според приетата през 1998 г. Харта за устойчиво развитие на българските ландшафти (съгласно изискванията на проекта за Европейска конвенция за ландшафтите), насоките за устойчивото развитие са формулирани за следните категории ландшафти: естествено съхранени ландшафти, селскостопански ландшафти, водни ландшафти, комуникационни ландшафти, промишлени ландшафти и рекреационни ландшафти.

Реално съществуващите понастоящем местни ландшафти в общи линии се покриват с посочените в Хартата (за устойчиво развитие на българските ландшафти) основни категории ландшафти. Те са обособени като отделни териториални комплекси с динамична специфика в структурата, с ясно изразени граници и относителна еднородност на териториите. Основните ландшафти на Терзийско-Айтоски ландшафтен район (54) са пасищни, а за Бургаския ландшафтен район (123) – селскостопанските, като същевременно силно са развити и отсаналите от списъка в Хартата категории ландшафти.

Естествено съхранени ландшафти в чист вид почти не съществуват. Антропогенизацията обхваща в една или друга степен всички ландшафти. Относително запазени естествени ландшафти могат да се установят като отделни площи върху южните склонове на съседните от север Айтоска и Еминска планини. Но като постоянно и най-трайно устояли на човешката дейност природни ландшафти и основни ландшафтни компоненти са релеф, геоложки строеж, почви, реки и долове, неголеми и различни по площ ландшафти със запазени първични горски и тревни формации. Особена е ролята в тази насока на защитените територии, включващи всички ландшафтни компоненти, както и тази на потенциалните по „Натура 2000” места.

Горски ландшафти

Поначало районът на находището попада в ландшафтите на нископланинските (в случая Малка Айтоска планина) ксерофитни гори. Но в резултат на обезлесяването на района в миналото, от преобладаващите горски ландшафти се превръщат в пасищни по хълмовете и в агроландшафти в заравнените релефни форми. Понастоящем горските ландшафти се срещат в района и в границите на находището като отделни петна или ивици по хълмистите склонове. По-значителни площи с горски ландшафти се установяват северно от района на находището върху планинските склонове на Еминската и Айтоската планини.

Остатъците от горски насаждения, както бе вече отбелязано, представляват нискостеблени, оредели и издънкови гори. По състав те са представени от характерните за ниския растителен пояс на широколистните гори, в случая смесени, с преобладаване на благуново-церовите и отчасти примесени с габър, клен, липа, ясен, бряст и др. Наблюдават се и смесени с иглолистни видове, послужили за попълване на оределите горски масиви. Съществуват и отделни чисто иглолистни култури. В подлеса и върху обезлесените била се срещат келяв габър, драка, глог, шипка, трънка, смрадлика и др. Особена е ролята на остатъците от горските ландшафти. Реално те представляват природен резерват за съхраняване на биологичното разнообразие и поддържане на генетичните богатства на флората и фауната в района. Не без значение е и тяхното, макар и твърде редуцирано рекреационно и естетическо значение и приносът им за поддържане на съществуващото равновесие и стабилност на природните процеси в района.

Пасищни ландшафти

Те са характерни за нископланинския и хълмист релеф на района, в който попада и територията на находището. Заемат голите била и хълмове. Част от тях са участъци, заети от естествени, първични ксеротермни тревни формации, съхраняващи остатъците от характерните за района растителни видове. Преобладаващата част от пасищните ландшафти, обаче, са вторични и са възникнали на мястото на ликвидираните горски масиви. Изобщо пасищата понастоящем в района и върху хълма с находището са съставени от бедни, рехави и сухоустойчива треви, храсти и единични дървета.

Земеделските културни ландшафти са преобладаващите върху равнинните терени и изобщо за Бургаската низина, дължащо се на благоприятните почвено-климатични условия и близостта на морето. Основно се отглеждат полски култури. Застъпени са широко и техническите, и зеленчуковите култури. Особено място заемат трайните насаждения и особено лозята. Бургаският район е известен с добрите си и високо ценени сортове лозя. Те заемат както равнинните части, така също и склоновете със слаби наклони. Подобен лозов масив (но изоставен) се разполага непосредствено и северно от хълма с находището.

Водни ландшафти

Най-значителният воден и крайводен ландшафт за района е морето и морското крайбрежие. Въпреки отдалечеността (около 10 – 12 km), влиянието и въздействието на морето върху крайбрежните ландшафти и ландшафтни компоненти е твърде осезателно и постоянно.

Следващите по значимост водни и крайводни ландшафти са двата неголеми водоприемника, събиращи сезонните и валежните води от множеството долове, долчини и суходолия, спускащи по планинските склонове от север или зараждащи се в междухълмията в хълмистия релеф, реките Хаджийска и Ахелой. Първата, протичаща на около 2.5 – 3 km североизточно, а втората на около 1.8 – 2 km югозападно от находището. Към тях трябва да се добавят и двата язовира „Порой” и „Ахелой”, изградени в долините на същите две реки, в най-дълбоките им участъци от междухълмията и ограничени от стръмните и каменисти скатове. Затова формата им е тясна и удължена. И двата язовира са изградени заедно с напоителната и отводнителната система за обслужването на воденото, преди стопанската разруха, интензивно земеделие в района.

Същите два язовира освен за стопански нужди могат, след допълнително доизграждане и устрояване, да се превърнат в истински рекреоционни водни кътове.

Районът е сравнително гъсто населен. Преобладаващите разстояния между селищата са 2 – 10 km (въздушно). Най-близко разположеното населено място е с. Бата, чиято регулация отстои на 480 m западно от находището. Но крайният контур на бъдещата кариера ще бъде на 800 m от регулацията на селото. Следващото най-близко населено място е с. Порой, чиято регулация отстои на 1910 m северно от находището. Всички останали в околовръст селища, а именно: Александрово,

Медово, Габерово, Дъбник, Драганово, Белодол, Страцин, Гълъбец, Гюльовца и Оризаре отстоят на около 3.5 – 10.0 km от находището.

Промишлените ландшафти са неприсъщи и липсват в непосредствения на находището район. Основната част на промишлеността на Бургаския регион е в западната част на града и западно от него. Най-близко разположеното до находището промишлено предприятие е това за въгледобив – рудник „Черно море”, намиращо се на около 15 km на юг, в землищата на селата Рудник и Черно море.

Пътната мрежа в района е добре развита. Всички многобройни селища в него са свързани посредством третокласни и четвъртокласни пътища както помежду си, така също и с основните пътни комуникации – в посока север-юг и в посока изток-запад. През района и на около 4 – 5 km източно от находището преминава пътя ІІІ-906 Бургас – Варна през Дюлински проход. На още 8 – 10 km източно преминава и главен първокласен път Е-87 (по европейската номерация), свързващ Северна и Южна България в приморската част. През района на около 5 km южно на находището преминава първокласната 28 километрова пътна отсечка, свързваща І-6 (Е 773) София – Бургас през Каблешково с път І (Е 87) при с. Ахелой. На около 8 – 10 km източно от обекта преминава трасето на бъдещата автомагистрала „Черно море”.

Общо състоянието на пътищата в района като цяло, с изключение на главните, е недобро и поддръжката им недостатъчна. Крайпътните ландшафти са неугледни и подтискащи. Четвъртокласният път, по който ще се извозва добитата в кариера «Порой» суровина, обаче, е в добро техническо състояние. С разработването на находището не се очертава отрицателно въздействие върху комуникационните ландшафти. Наличието на бъдещата кариера ще създаде вероятно условия за подобряване на състоянието на локалните и изобщо пътищата в района. Особено значение ще придобие проектната кариера по време на предстоящото изграждане на автомагистралата.

Рекреационни ландшафти

От направените дотук описания се установява, че основните ландшафти в конкретния и непосредствен район на находището са земеделските, пасищните и отчасти горските. Като рекреационни в района могат да се определят двете водни площи (язовирите „Порой” и „Ахелой”), но за това се иска извършване на редица подобрения и изграждане на специфична инфраструктура и озеленяване.

Съществуващите рекреационни ландшафти са на около 12 – 13 km източно от обекта и са съсредоточени в крайбрежната морска ивица. При тази отдалеченост на находището от курортните комплекси не се очаква никакво въздействие от страна на добивната кариера върху крайморските рекреационни ландшафти.

Към рекреационните ландшафти трябва да се добавят и многобройните групи от вилни площи и селища, преобладаващи в района. Факторите, които обуславят постепенното и от години превръщане на района и селищата във вилна зона за временно или постоянно пребиваване, са преди всичко природни и местоположението. Това са почвено-климатичните условия, смекчени от близостта на морето и наличието на хълмове и височини, преграждащи пътя на студените въздушни течения от север. От съществено значение е и близостта на град Бургас, наличието на удобни комуникации, както и липсата на промишленост и производства, генериращи вредни вещества и замърсители.

Разкриването и разработването на находището не застрашават понататъшното развитие на рекреационния характер на района. Гаранция и сериозна предпоставка за това са: спазване на необходимото разстояние на кариерата от селищата, незамърсяваща суровина и разкривка, директно извозване на скалната маса без първична обработка.