4. Описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда и на материалното и културното наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях

Когато е необходимо, устойчивостта на полируемост но едри скални материали за покрития трябва да се определи съгласно EN 1097-8. Устойчивостта на полируемост трябва да бъде деклариран чрез съответната категория, определена в таблица 4.4.1-11 (Таблица 4.4.1-13).

Когато се изисква, определена съгласно EN 1367-1 или EN 1367-2 мразоустойчивост трябва да бъде декларирана чрез съответните категории в таблица 4.4.1-12 (Таблица 4.4.1-14).

Когато се изисква, съдържанието на киселинноразтворими сулфати в добавъчни материали и фини пълнители за бетон трябва да се определи съгласно т. 12 на EN 1744-1:1998 и трябва при поискване да бъде декларирано от производителя чрез съответната категория от таблица 4.4.1-13 (Таблица 4.4.1-15).

При сертификацията на готовия продукт по БДС ЕN 12620 – Добавъчни материали за бетон, получените фракции са показали следните стойности:

Както се вижда от получените резултати като оценъчна категория, всички стойности се отнасят към ниски категории, съгласно посочените таблици, т.е. суровина с добри качества.

От обработените, в ТМСИ проби са взети проби за лабораторни изпитания, съгласно БДС EN 13043 и БДС EN 12620 от проби №№ 7,8,9,10 и 13, като от проби №№ 7 и 9 е изследвана фракция 0 – 4, а от проби №№ 8, 10 и 13 е изследвана фракция 4 – 22,5.

Резултатите от лабораторните изпитания показват, че фракциите, произведени след натрошаване на трахитите от проучвателната кариера отговарят на изискванията за трошен камък за пътни основи и асфалтови настилки и за пълнители при производство на бетони от всички марки и групи.
4.4.2.Описание на дейностите при реализация на инвестиционното предложение, които ще засегнат геоложката среда

При реализация на инвестиционното предложение промените в геоложката среда могат да се определят в следните направления:

• 
  Изкопни работи, извършени във връзка с добива на полезното изкопаемо. Засягат изключително трахитите с горно кредна възраст в обсега на кариерата;
  
• 
  При реализацията на инвестиционното предложение съществуващата позитивна релефна форма в резултат на изземване за концесионния срок на 7556183 m³ от полезното изкопаемо, 90000 m³ мека откривка и 920 000 m³ твърда откривка ще намали своя размер. Измененията ще са дълготрайни и ще обхващат кариерната площ;
  
• 
  Изкопни работи, извършени във връзка с изграждане на съответни вътрешно кариерни пътища и инфраструктурни съоръжения. Засягат предимно делувиално - елувиалната кватернерна покривка и горната изветряла част на коренните скали, изграждащи концесионната площ. Обхватът им е между 1.0 до към 3.0 метра дълбочина;
  
• 
  Насипни работи, свързани отново с производствената дейност на кариерното стопанство. Тук се отнасят депото за откривка от 75 dka и двете депа за почвени материали с обща площ от 18 dka. На практика насипните работи ще променят само локалната дебелина на покривния хоризонт.
  

Инвестиционното предложение попада във флорен район Източна Стара планина (Айтоска планина). Коренната растителност е от дъбово-габърова гора – цер Quercus cerris, благун Quercus frainetto и келяв габър Carpinus orientalis. Сега те са изместени от производна растителност от келяв габър и драка Paliurus spina-christi. Около тях в равнините и по-ниските места има агрофитоценози – ниви, овощни градини и насаждения от лавандула.

От дървесните и храстови видове по хълма между селата Бата и Порой се срещат още космат дъб Quercus pubescens, обикновен глог Crataegus monogyna, обикновен дрян Corus mas, джанка Prunus cerasifera и круша Pyrus communis.

Площта на бъдещата кариера се използва за пасище. Тревистата растителност от съобщества на степна тимотейка Phleum phleoides, тънкокласа тимотейка Phleum subulatum, белизма Dichanthium ischaemum, четинест сеноклас Cynosurus echinatus, влакновидно коило Stipa capillata, ежова главица Dactylis glomerata, козя брада Chrysopogon gryllus, четинест пирей Elymus hispidus, тънкокрак Koeleria schurii, полска овсига Bromus arvensis и тениатерум Taeniatherum caput-medusae.

От бобовите растения участват смирненска детелина Trifolium smyrnaeum, четинеста детелина Trifolium setiferum и извито сграбиче Astragalus hamosus.
От разнотревието участват австрийски пелин Artemisia austriaca, полско подрумиче Anthemis arvensis, щитовиден очиболец Potentilla obscura, пролетна гладница Erophila verna, часовниче Erodium cicutarium, гарванов лук Ornithogalum oligophyllum, бял равнец Achillea millefolium, дребен пачи крак Gagea pusilla, полски ветрогон Eryngium campestre, синя жлъчка Cichorium inthybus, свещица Filago arvensis, полска лазаркиня Asperula arvensis, глухарче Taraxacum officinale, пчелинок Marrubium peregrinum, змийска хурка Arum maculatum, бяло подъбиче Teucrium polium, пустинен игловръх Alyssum desertorum, сколимус Scolymus hispanicus, жълт кантарион Hypericum perforatum, райхенбахова теменуга Viola reichenbachiana, ацинос Acinos suaveolens, финикийски лопен Verbascum phoeniceum, попова лъжичка Thlaspi perfoliatum, възлестоветен лен Linum nodiflorum, красив лапад Rumex pulcher, грудеста руница Phlomis tuberosa, жълт минзухар Crocus flavus, едногодишна хрущялка Scleranthus annuus, изсипливче Herniaria hirsuta, звездица Stellaria media, рехава метличина Centaurea diffusa и мизийски карамфил Dianthus moesiacus.

Извън границите на кариерата, над историческото селище има отделни индивиди бяла змийска трева Goniolimon collinum.

Находище на трахити “Порой” е разположено в северо-източната част на Южна България. По-конкретно границата на концесията отстои на 480 m източно от регулацията на с. Бата и на 1910 m южно от регулацията с. Порой, община Поморие, област Бургас. Южно от площта на инвестиционното предложение (ИП) преминава четвъртокласния път от републиканската пътна мрежа Медово–Бата–Просеник, отклонение от пътя Бургас–Каблешково–Дюлино.

Находището обхваща ниска изпъкнала, но заоблена, релефна форма с малки наклони, удължена в посока запад-изток, която е едно от постепенно снижаващите се на изток разклонения на Айтоска планина. Големината на концесионната площ е 1 453 976,1 m² (145,39761 ha), в рамката на концесионния срок от 25 години ще бъдат засегнати до 450 dka (45,0 ha). Насипищата от откривката и почвените материали ще бъдат в рамките на концесионната площ, но извън контура на находището. Площта на насипищата ще бъде 9,3 - 7,5 ha за насипището за твърда откривка и 1,8 ha за насипището за почвени материали. Не е предвидно усвояването на допълнителни площи за строеж на пътища извън концесионния контур. Добитата скална маса ще бъде извозвана по съществуващите към момента пътища. Транспортът до преработващата инсталация ще се извършва по четвъртокласни пътища от регионалната пътна мрежа.

Според горскорастителното райониране, обектът попада в Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0–900 m н. в.) и по-конкретно в подпояса на равнинно-хълмистите дъбови гори (0–600 m н. в.). Ниските части на терените са заети от обработваеми и необработваеми агроландшафти.

Горните части на терена (на изпъкналата земна форма) са заети от тревни с камениста почвена повърхност, а под тях (по склоневете) – от храсталачни съобщества, съставени повече от храстови индивиди, с доминиращ и основен средообразуващ вид драката (Paliurus aculeatus Lam.), а освен нея и с участието на видовете обикновен глог (Crataegus monogyna Jacq.), келяв габър (Carpinus orientalis Mill.) – на места с дървовиден хабитус, обикновен дрян (Cornus mas L.), круша (Pyrus sp.) и др.

Фауната, в т. ч. и гръбначната (тип Chordata, подтип Vertebrata), която е най-добре проученият тип фауна и чийто природозащитен статус е най-пълно рег­­­ла­ментиран у нас, в този район е от видове, характерни за ниските час­ти на страната, в т. ч. и за Черноморското ни крайбрежие. В зоогеографски аспект фа­­у­ната е от видове, характерни за областта Палеарктика и по-конкретно от видове, предимно на уме­ре­ни­те географски ширини, като в района се срещат и някои видове с южно разпространение за Европа, т. е. с ареали във или и в Средиземноморската под­об­ласт на Палеарктика, наричани още средиземноморски видове. Това определение не е съвсем правилно, тъй като ареалите на някои от тях са разположени преобладаващо в други зоогеографски области и подобласти, като присъствието на тези видове в климатично отношение е следствие от близостта на района до морето, която близост обуславя и по-мекия климат на тези територии.

От гръбначната фауна в района, в който попада обектът, най-многобройни са птиците (клас Aves). Характерът на територията като местообитание определя и особеностите на животинския му свят – основно от видове на открити територии и храсталачни съобщества, в т. ч. и някои видове, характерни и за гори.

За района на обекта – собствената му територия и околните й такива, от събирани при посещенията в района материали, като характерни и типични за гръбначната фауна (Chordata, подтип Vertebrata) могат да бъдат посочени следните видове (Списък 1):

1. 
   Зелен гущер(Lacerta viridis L.)
   
2. 
   Ивичест гущер(Lacerta trilineata Boulg.)
   
3. 
   Кримски гущер (Podarcis(Lacerta) taurica (Pallas))
   
4. 
   Стенен гущер(Lacerta(Podarcis) muralis Laur.)
   
5. 
   Голям стре­лец(Coluber jugularis L.)
   
6. 
   Пъстър смок (Elaphe quatorlineata sauromates (Pallas))
   
7. 
   Шипобедрена костенурка(Testudo graeca L.)
   
8. 
   Шипоопашата костенурка(Testudo hermanni Gmelin)