4. Описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда и на материалното и културното наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях

След направеното първоначално уведомление за инвестиционното предложение в хода на съгласуване на концесията Регионален исторически музей (РИМ) –Бургас с писмо № 30-8-00-115/24.04.2008 г. уведомява, че в рамките на заявения концесионен контур на кариера „Порой” попада археологически паметник на културата - № 24 по регистъра на паметниците в Поморийска община – Късноримско и късноантично селище и пътна станция „Казалет”. РИМ- Бургас препоръчва площта на историческия паметник да бъде извадена от обхвата на инвестиционното намерение (виж Справка, Приложение №6).

След оглед и картиране на терена в присъствието на представителя на РИМ археолог Мирослав Класнаков, това е направено. Първоначално предоставената според концесионния договор площ е коригирана. Изключена е частта, заключена мeжду точки 7, 8, 9 и 10.

При бъдещите кариерни дейности в близост до площта на установения археологически обект, по препоръка на РИМ – Бургас, задължително ще присъстват археолози от РИМ. В случай, че бъдат открити археологически паметници в тази зона, изкопните работи ще бъдат прекратени до вземане на решение от комисия, назначена от НИПК за определяне на бъдещите действия по тяхното опазване.

Като потенциално засегнато население от кариерата могат да се възприемат жителите на селата Бата и Порой, тъй като те са единствените населени места и обекти, подлежащи на санитарна защита в района на инвестицията. В този смисъл, от здравна гледна точка, особен интерес представлява ситуирането на площадката по отношение на тези две села. Границите на концесионната площ, в която се предвижда да се изгради кариерата за добив на трахити, отстои на 480 m източно от регулационната линия на с. Бата (552 m от най-близката жилищна постройка) и на 1910 m южно от с. Порой. Предвидената граница на кариерата в края на концесията, т.е. границата на реално извършваните производствени дейности по кариерния добив, отстои на 800 m от регулационната линия на с. Бата (890 m от най-близката жилищна постройка) и на 2010 m от с. Порой. По този начин инвеститорът планира отдалечаване на кариерата от населените места, като спрямо с. Бата предоставя над 320m допълнителна „буферна зона” в рамките на концесионната площ. Карта с посочени отстояния на кариерата спрямо населените места е представена в Приложение № 5.

В Наредба № 7 на МЗ за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (ДВ бр. 46 от 1992г., изм. и доп. бр. 46 от 1994г., бр. 89 и бр. 101 от 1996г., бр. 101 от 1997г., бр. 20 от 1999г.) са регламентирани изискванията за минимално отстояние на производствени обекти от населени места. Според чл.4 (1) на Наредбата, намаляването или увеличаването на хигиенно-защитните зони на обектите и дейностите посочени в Приложения №1 и №2 се разрешава от Министерство на здравеопазването.

В същата Наредба, според Приложение №1, т. 205 за “Добив на камък по взривен начин при специални изисквания по отношение на зоната на въздействие съгласно чл. 7 от Наредбата”, хигиенно-защитната зона е определена на 1000 m. Според горепосочения чл. 7, при пробивно-взривни дейности размерите на опасните зони от действието на въздушно-ударната вълна и поразяването от скални парчета не може да обхващат повече от 50 на сто от широчината на хигиенно-защитната зона спрямо населените места. Последното изискване е доказано спазено от заключенията на експертите, разработили „Цялостен технически проект на находище Порой”. Извършените изчисления за обекта установяват, че максималният радиус на опасната зона при провеждане на пробивно-взривни работи за кариера “Порой” ще бъде R=373 m, или не повече от 50 на сто от разстоянието от границата на кариерата до най-близкия санитарно-охраняем обект – с. Бата, отстоящо на 800 m.

Тъй като горепосоченото разстояние от границата на жилищната зона на с. Бата до най-близката планирана производствена дейност по концесията - проектираната граница на кариерата, е 800 m, то не отговаря на изискванията на Наредба №7 за 1000м. хигиенно-защитна зона съгласно чл. 7 от Наредбата. Поради тази причина с Изх. №94-А-03/13.01.2009г., РИОКОЗ-Бургас е издала отрицателно съгласувателно становище.

Инвеститорът е поел активна обществено-отговорна позиция, вкл. преди изготвянето на настоящия ДОВОС, като се е консултирал относно възможността за работа на кариерата при намалена хигиенно-защитна зона с Министерство на здравеопазването, а също така е организирал изготвянето на предварителна здравно-екологична оценка от здравен експерт, която да анализира от хигиенни позиции разположението на кариерата спрямо близките две села, с оглед оценка на здравния риск за населението.

Потенциално засегнато от инвестицията също ще е населението на с. Медово, през което се планира преминаване на маршрута на извозване на добитите трахити по посока трошачната инсталация с проектна честота на преминаване през селото - 58 работни курса на автосамосвали „Man 41.40” за 16 часа дневна работна смяна при максимална производителност на обекта.
4.8.2. Идентифициране на рисковите фактори за увреждане здравето на хората: извършва се при отчитане на компонентите на околната среда, вида на рисковите фактори и условията (предпоставките за вредно въздействие).

Главните рискови фактори за здравето на работниците, ангажирани с реализацията на инвестиционното предложение са прахът, токсичните вредности, шумът, общите и локални вибрации, неблагоприятния микроклимат, физическото натоварване.

Рискови фактори за здравето на населението по време на експлоатацията на кариерата са основно замърсената въздушна среда и наднормените шумовите нива.

От химичните рискови фактори, представени като веществен състав основно значение имат компонентите на взривните и ауспуховите газове: въглеродния и азотни оксиди, серния диоксид, полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ), катрани и др.

По време на експлоатацията на кариерата ще бъдат използвани тежки машини (булдозери, багери), пробивна техника и др., макар и те да са сравнително ограничен брой. Периодично ще се провеждат пробивно-взривни работи.

Тези факти предполагат, че ще се наблюдава увеличение на емисиите на определени вредни вещества и фини прахови частици. Работниците се очаква да бъдат изложени на следните неблагоприятни физични фактори:

Прах - Основна потенциална вредност за здравето на работниците и населението от района, произтичаща от бъдещата дейност в кариерата е прахът.

Работата в кариерата ще се извършва на открито. При най-неблагоприятни климатични условия (сухо и безветрено време), прахът е възможно да достигне стойности над ПДК, като ще се добави и прахът, който ще се генерира от транспортните машини, извозващи трахитите към ТМСИ. Тези прахови емисии са неорганизирани и ще зависят до голяма степен от метеорологичните условия (вятър, влажност, температура, устойчивост на атмосферата), характеристиките на земните частици, и много други условия. При транспорта на трахитите по пътищата в кариерата и до ТМСИ (на разстояние 21 km), концентрациите на прах в приземния слой на атмосферата ще са най-високи в района на пътното трасе.

Периодично прахово замърсяване ще се получава при провеждане на взривни работи, но то ще бъде кратковременно.

Остри здравни ефекти

По принцип острият здравен ефект, провокиран от праха, е лигавичното възпаление (очи, нос, гърло) и задух, но експозицията на “чисти” (свободни от токсични субстанции) прахови частици е много рядка. По - честа е ситуацията при която праховата експозиция е съчетана с експозицията на други токсични химични съединения. В тези случаи, острите ефекти от токсичните химични съединения могат да доминират над тези от праха. Ролята на фините прахови частици в транспорта на други химични токсични съединения до белодробните клетки и задържането им тук е едно от възможните обяснения за прогресиращите увреждания в белодробната тъкан, настъпващи след острата експозиция.

Фините прахови частици увреждат белодробната функция временно (обратимо) или постоянно (необратимо). Те подпомагат развитието на хроничен бронхит и са предпоставка за развитието на остри бактериални или вирусни респираторни инфекции, особено при чувствителни индивиди. Експозицията на прах създава условия за усложнено протичане на бронхиалната астма, късните стадии на хроничен бронхит, белодробния емфизем и съществуващи сърдечно-съдови заболявания, а също за настъпването на морфологични промени в белодробната тъкан.

Тежките строителни машини – багери, булдозери, тежкотоварни камиони генерират шум с висок интензитет, който в кабините е възможно да надвишава допустимите норми от 85 dB/А при стара техника и би оказвал неблагоприятен здравен ефект върху слуховия анализатор и нервната система.

За реализацията на инвестиционното предложение е декларирано, че ще се използват нови машини в кариерата и превозни средства, с което е възможно да се минимизира неблагоприятния шумов ефект. Параметрите на шума и вибрациите в кабините на по-новите типове товарни машини най-често са в границите на допустимите норми, видно от Протоколи от измервания на щум и вибрации в работната среда за кариерна и транспортна техника (Приложение № 4). Измерванията са извършени от специализирана лаборатория по поръчка на фирма ГЕОСЕНД КОМЕРС ООД и се отнасят за типове техника, аналогича на предвидената за кариера «Порой».

Замърсяването с токсични вещества ще се дължи основно на изпусканите в атмосферата изгорели газове от двигателите с вътрешно горене (ДВГ) на машините осъществяващи работата в кариерата и транспортни дейности в района на пътното трасе. Основните замърсители, които ще се отделят в околната среда са СО, NOx, SO₂, въглеводороди. Тези емисии са неорганизирани и ще зависят от броя и вида на използваните машини, режима им на работа, както и от функционалната натовареност на пътищата в кариерата при експлоатацията:

Трудът в откритите кариери е в голяма степен механизиран. Операциите, които изискват ръчна работа и значителни физически усилия са минимални.