5 стъпки към успеха

друг начин. Ако го направите, вие вече сте поели пътя към един бъдещ

успех. Независимо дали това ще бъде една малка квартална бакалничка или

гигантска верига от магазини за хранителни стоки.

Запитайте се какво е това, което всеки бизнесмен прави поне веднъж в

годината. Какъв е отговорът? Прави инвентаризация. Преглежда всичко, за

да разберат коя стока се продава и коя седи по рафтовете. И така

откривал къде получавал добра възвръщаемост на своята инвестиция от време,

усилие и търговско пространство и къде губи пари.

След това се вглежда в стоката, която не се движи, във всичко онова,

което събира прах и остарява. И осъзнава, че не получава добра

възвръщаемост на своята инвестиция в тази стока.

И какво прави, когато установи стоките, които не се движат2 Всеки,

който е бил в бизнеса ще ви каже колко внимателно трябва да се отнася

човек към инвентаризацията. Ако се установят застояли стоки, веднага се

провежда разпродажба след инвентаризация. Намалява се цената на

застоялата стока, доколкото може, за да се освободят от нея складовете. Това

освобождава време, капитал и търговско пространство. Получените от

разпродажбата пари се инвестират в стоки, които се движат бързо. И това

осигурява успеха на бизнеса.

Вие трябва да направите същото нещо със своя живот. Нужно е да

подложите на

"инвентаризация" своите силни и слаби страни. Трябва да изградите

пространства, където сте силни да се отървете от пространствата, където сте

слаби. Също като Джим Каат, трябва да откриете най-добрия си удар и да

го тренирате 80 до 90 % от времето във всичко, което правите.

НАПРАВИ ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ

честността идва трудно. Никой от нас не обича да се погледне в

огледалото и да си признае, че лицето което го гледа отсреща не е на Робърт

Редфорд, нито на Джейн Фонда. Това е нормално. Но за да бъде тази първа

стъпка полезна, вие трябва критично да погледнете на себе си и да си

дадете сметка както за прелестите, така и за брадавиците си.

Не ви се налага да пишете предизборна пропаганда за себе си, нито ще

се опитвате да продавате себе си на някого. Предстои ви да положите

основите на собствения си успех в бъдеще. И както всеки архитект ще ви

каже, за да построите един небостъргач, ви трябва добра онова. Същото се

отнася и за небостъргача на вашия успех, върху който ще бъде изписано

вашето име. Той също има нужда от здрава основа. И вие ще я иззидате, като

се вгледате внимателно във всичко, върху което ще издигнете мечтата си.

Идеята да се извърши лична равносметка не е моя. Пръв я е предложил

Б. Франклин. Точно така, същият Бенджамин Франклин, който е изобретил

гръмоотвода, пощата и заемната библиотека. Той е авторът на първата

насърчаваща книга как да си помогнем сами в Америка и там предлага

техниката на "инвентаризация" на собствения склад.

- Няма никакъв проблем - казвал Франклин.Това може да се направи само с

един бележник и писалка.

Ако Фраклин бе доживял до ерата на автомобила, телевизора и

стерео-уредбата, той сигурно щеше да добави и трети елемент - тихо местенце за

мислене. Системата на Франклин -Хозър за лична инвентаризация се състои

в следното:

да се концентрирате върху своите силни и слаби страни. Идете сам.

Например в парка, или вземете лодка и гребете до средата на езерото. Но

преди това се запасете с дебел бележник и писалка. И вземете решение да не

се връщате, преди да сте свършил.
БЪДЕТЕ ОБЕКТИВЕН. Спуснете една черта в средата на първата страница.

Дотук нищо сложно, нали?

обичате да вършите и с което се справяте добре. Не се ограничавайте

само с нещата, за които ви плащат или които са трудни. И не вписвайте нищо

просто защото мислите, че някой друг би искал да го впишете. Избройте

неща, които са ви леки и приятни, ваши хобита, неща, които никога не сте

наричали работа. Ако сте луд по гледане на деца, запишете го. Ако сте

ненадминат в приготвянето обеди на открито и всеки чака с нетърпение

излета с вас, запишете и него. Спомнете си само полковник Сандърс.

с които не се справяте много добре и не обичате да вършите.

Не се учудвайте, ако ви се стори по-лесно да изброите нещата, с които

не се справяте добре. Помислете си само, че още от детската градина,

когато сте били съвсем малко дете, са ви учили да критикувате себе си и

другите. Училището и работата? Същата история - критика. Всъщност,

цялата ни култура е проникната от критицизъм..Включваш телевизора и какво

виждаш? Реклами, които ти показват, колко лошо миришеш, изглеждаш, ядеш

или се чувстваш.

Много хора се мислят за "пълни смотаняци". Затова не се учудвайте,

ако след като сте изготвили списъците си се окаже, че имате пет или шест

пъти повече слаби страни, отколкото силни.

до едно-две неща, с които законно се гордеете и обичате да вършите.

Потърсете още една две точк8и в списъка, с които сте спечелили

възхищението на другите по някакъв начин. А после и нещата, които бихте направили,

независимо дали трябва или не, дори ако никой не ви се възхищава. Тъкмо

това са талантите и уменията, които ще ви донесат успеха, който ви е

отреден. Дръжте се за тях! Не ги изоставяйте.

Заедно те са ключът, билетът за вашето бъдеше. Независимо дали имате

едно или няколко умения, когато ги съберете - това е вашата силна страна.
НЕ ОТЛАГАЙ!
Сега в момента може би си мислите, че системата на Франклин Хозър не е

толкова лоша. И сигурно си казвате: "Ще ми отнеме малко време, но мога

да я приложа…, когато съм по-свободен."

Сигурен съм, че можете да си измислите всякакви оправдания да не

започнете веднага. И това ще бъдат всякакви оправдания и за други неща, които

сте отложили.

"Ще започна като ….свърши ваканцията….Децата се върнат на училище….,

и свърша с това, което съм подхванал…, приключва с коледното

пазаруване…, свърши пролетната ваканция ,…приключи състезанието, в което участвам

…, ииии,и…,.."

Няма да споря с вас. Знам, че ако направите тази стъпка, ще откриете

силните си страни. И вие знаете, че можете да го направите. Но, да си

призная, не мога да ви накарам насила. Вие сте възрастен човек и сам ще

решите кое е най-доброто за вас.

Аз виждам резултатите от тази стъпка в чековата си книжка и в

наградите, които съм окачил по стените на офиса си. Доказал съм за себе си, че

тези ПЕТ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА работят, когато прегърна прекрасната си жена

Хелън и нашите три чудесни деца Полоу, Либи и Сара. Това доказва

истината на всичките пет стъпки. Вие просто трябва да повярвате на думите ми

и да започнете с първата стъпка още сега, а не някога в бъдещето,

когато мислите, че ще ви е по-удобно.

Или както казват в упътванията за различни уреди: "Ако не работи,

следвай инструкцията".

Преди да преминете към стъпка втора от ПЕТТЕ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА, БИХ

ИСКАЛ ДА СПОДЕЛЯ С ВАС ОЩЕ НЕЩО ЗА РАЗМИШЛЕНИЕ.

Вие вече сте стигнали далече, много по-далече от повечето хора.

Достатъчно ми е само това, че сте се замислили за себе си, за своето бъдеще и

своите шансове за успех, иначе нямаше да посегнете към тази книга.

Помнете едно нещо. В тази страна има 250 млн. Души и вашите шансове за

успех не са по-малко от тези на всеки друг. А може би са по-големи, защото

вие сте рядко явление. Вие сте един от малкото хора, които държат и

дръзват да успеят! И все пак знаете, че няма да бъде лесно.

познавал, за които съм чели и чийто живот съм изучавал са преминавали

през период на смут, в който са се питали кои са и защо са. И не са се

залавяли с първата стъпка, докато повечето им надежди и възможности да

успеят по най-лекия начин не са се изпарявали безплодни.

Някои от тях се разорявали. Други ставали алкохолици. Загубвали

семейството си. А трети свършвали в затвора. И почти всички в един момент се

отчайвали. Но

Независимо колко добър или лош е бил всеки от тях, неизменно стигал до

тази последна граница в живота, когато единствената сламка, за която

можеш да се заловиш е молитвата.

"Мили, Боже, питали се те, няма ли поне едно нещо в мен, което е ценно2

Не е ли останало едно нещо, върху което мога да изградя живота си.

Искам само честно да се трудя. Няма ли нещо, което мога да използвам?"

После неусетно се залавяли с "инвентаризацията". И откривали една или

две действителни дарби, които можели да използват, за да си стъпят на

краката и да изградят по-добър живот за себе си.

Ще попитате за мен. Да, и на мен ми се случи същото. Да можех да ви

кажа, че животът ми е спестил тази криза, но не мога, защото не ми я

спести.

просто поредният рожден ден, но работата е там, че аз бях планирал да

постигна големи неща до този ден. Бях си мечтал, бях се надявал, желал и

очаквал да бъда милионер, но дължах 15 000 долара за мебелите в къщата

си, всички уреди и колата си.

Още от ранната си младост, когато баща ми ме насърчаваше да гоня

Голямата американска мечта, аз исках да успея. По-късно прочетох всички

биографии на големи индустриалци и бизнесмени, които можах да открия.

Вгледах се в тези мъже, вгледах се в себе си и взех решение: " Слушай, Лио -

казах си, - ти не си по-глупав от който и да е от тези мъже. И ще бъдеш

милионер на тридесет години!"

След като го бях решил, се залових за работа. Получих хубаво място в

"Дженъръл Милс", ожених се, започнах да се грижа за семейството си.

Купихме си къща, две коли, цветен телевизор. Е, нищо не беше изплатено, но

аз си мислех: "Какво от това. Все едно скоро ще хвана златната рибка".

Но дойде тридесетият ми рожден ден, златната рибка все не се хващаше и

дори нещо повече - и в морето не се виждаше.

Дали бях объркан? Естествено, че бях. Все пак, баща ми бе внушил, че

мога да се справя. Аз бях изучавал съдбата на всички преуспели в този

живот и знаех тайните им. Толкова бях сигурен, че ще постигна целта си,

че дори давах съвети на всичките си приятели как да забогатеят.

Осъзнаването, че не бях постигнал нищо от това, което си мислех,

заседна в стомаха като гюле. И ми стана болно… Изправих се в леглото си на

тридесетия си рожден ден и се разридах като дете с дупка в джобчето си,

което гледа как веселият цирков фургон изчезва към залеза.

Всичкото това хлипане и скърцане със зъби събуди жена ми. Тя се облегна

на лакът, отвори очи и ме изгледа с най-многозначителния си поглед:

- Какво става? - попита тя. - Ще преживея някак си, че съм омъжена за

старец на тридесет години, но виж за едно разплакано бебе - това не мога

да понеса …..

- Ти не разбираш - казах й аз. - Никога не съм го споделял с теб, мила,

защото то щеше да си помислиш, че съм смахнат. Но ето днес е

тридесетият ми рожден ден и се очаква аз да бъда милионер. А вместо това събирам

пари за вноските си.

Госпожа Съчувствие премина в настъпление:

- Ти си невероятен! Направи ми една услуга. Не казвай нищо за това на

моите родители. Те и без това те мислят за малко луд.

Опитах са да й обясня, но тя ме прекъсна.

- Милионер! - каза тя и ме погледна в очите. - Ти печелиш девет хиляди

и петстотин в "Дженъръл Милс", без да броим работата, която си вземаш в

къщи за вечерта, и си разстроен, защото не си богат. Обичам те, тигре.

Но ти наистина си неразгадаем.

И така, аз се мъкнах отчаян една седмица изпълнен със самосъжаление и

убеден, че от мени нищо няма да излезе. Най-сетне побеснях от яд,

скочих в малкия си студебейкър и се отправих към парка. Там седнах на една

поляна с писалка и тефтер в ръка и започнах да си правя

"инвентаризация".

След около два часа имах два сигурни пункта в положителната колона.

Едното беше, че обичам хората, а другото - че съм добър в продажбите.

На вас може и да не ви се стори кой знае колко много, но след около

тридесет години желания, планове и надежди да намеря поне два полезни

атрибута за два часа не беше малко за мен.

При това , не ми беше лесно. Преди това живеех с куп илюзии за себе си,

които се оказаха въздушни балони. Трябваше най-сетне да се измъкна от

собственото си шоу с димни ефекти и лазерни светлини, да изключа

електронните шумо-генератори и да потърся честно своята проста, но истинска

мелодия.

Всеки от нас има някакъв талант, нещо, което правим добре и с лекота.

Това е нещо, за което не си спомняме да не сме го правили добре някога.

Но много пъти ние не използваме таланта, който имаме, а той трябва да

се използва. Тайната е да му създадем пространство, да се научим да го

уважаваме и тренираме.

Не е задължително талантите ни да са от порядъка на Едисъновия или

този на Кисинджър. Уравновесеният нрав, умението да облекчаваш мъката на

другите или просто веселият характер са все таланти.Такива са и

голямата работоспособност, нуждата от малко сън и възприемането на работата

като удоволствие. При това няма такава дарба, за която или към която да

не можеш да се настроиш. Иска се време, старание, тишина и спокойствие,

търсене, скромност и вглеждане в себе си. Нужно е да осъзнаеш, че

независимо колко малък, невзрачен или обикновен изглежда талантът ти, той

може да направи чудеса за теб, ако ти пожелаеш това.

Щастлив съм, че не закъснях с моята инвентаризация. Не беше върховно

удоволствие, но ми помогна много. Стана повратна точка в живота ми и още

от началото ме възнагради.

Даде ми възможност да управлявам живота си, да изляза от илюзорната

действителност и да вляза в една прекрасна реалност. Помогна ми да се

взема в ръце и да преценя точно какво трябва да се направи. Вдъхна ми

упоритост, накара ме да мисля за единственото истинско нещо - животът с

главно "Ж".

Това е стъпка първа от Петте стъпки към успеха. Това е основата на

успеха, който искате да постигнете в личния си или професионален живот.

Трябва да опознаете себе си.

Така че, инвестирайте колкото време е необходимо, за да си направите

лична инвентаризация, както е описано на следващите няколко страници.

Отдайте на това нужното внимание време и енергия, които действително

заслужават. Не заради мен, а заради себе си.

Когато завършите тази инвентаризация и вече знаете с какво се справяте

най-добре, можем да преминем към втората стъпка: улови своя шанс.

вас и вашето бъдеще.

2. Изберете си ден и вземете мерки нищо да не ви безпокои - също както

се подготвяте за среща с адвокат или министър, важен бизнес или

съдбовно лично дело.

3. Планирайте най-малко два часа без прекъсване

4. Изберете тихо място, далеч от телефон, телевизор, и други възможни

смущаващи обстоятелства

5. Бъдете отпочинал и свеж - най-добре го направете сутринта, когато

умът ви е най-бистър и най-малко му влияе външното напрежение.

6. Осигурете си достатъчно хартия, писалки и всичко от което ще имате

нужда, за да свършите тази работа наведнъж.

СТЪПКА ПЪРВА - "ОПОЗНАЙ СЕБЕ СИ"

Моите слаби страни

Неща, които не ми се отдават

И не обичам да върша

Неща, които обичам да върша

Допълнително наблюдения и мисли за нещата,

които обичам да върша.

ВТОРА СТЪПКА: "ПОДБЕРИ НАЙ-ДОБРАТА ВЪЗМОЖНОСТ"
След като веднъж сте открили "късия си пас", трябва да играете, за да

имате шанс да покажете на какво сте способен. Трябва ви възможност да

използвате уменията, които ще ви доведат до успеха. По-точно ви е нужна

ситуация, работа дейност или начин на живот, който ви кара да се

чувствате добре, вършейки това, което сте си избрали 80-90 % от времето.

Ако наистина мога да използвам най-силните си качества 80 до 90 % от

времето си, значи съм намерил най-добрата възможност да приложа дарбите,

дадени ми от бога. Ако ми се случва да вдигна глава и да осъзная какво

точно правя, да си кажа честно, че то страшно ми харесва и съм

щастлив, че ще продължа да го правя, тогава разбирам, че съм свързал успешно

моите дарби с най-добрия си шанс. Същият критерий човек може да приложи

и към живота си, за да разбере дали живее по най-добрия начин.

авокадо например. Нямат навика да отстьпят назад и да огледат

подробно и обективно широкото поле от алтернативи пред себе си.

Вместо това винаги се ръководят от пословицата: "На харизаният кон

зъбите не се гледат", или се водят от мисьлта , че "шансът

веднъж чука на вратата" , че " желязото се кове докато е горещо ", и

че " който се колебае , е изгубен. "

В тези поговорки има истина и мъдрост, вярно е, но те често се

използват по най-неподходящия начин, карайки хората да се хващат за всяка

възникнала възможност, вместо да преценят спокойно и внимателно какво ще

излезе от това.

Как постъпват повечето хора, когато напуснат училище, уволнят се,

изгубят работата си или по някаква друга причина се изправят пред едно

неопределено бъдеще? Втурват се към първата бърлога, която попадне пред

погледа им, пъхват се вътре и не смеят да мръднат до края на живота си.

Торо е казал: "Повечето хора прекарват живота си в тихо отчаяние". И

сякаш в продължение на тази мисъл Май Уест е казала: "Животът е

пиршество, а повечето хора умират от глад".

Била е права. Много хора се държат така, като че ли ей сега ще умрат

от глад. Като че ли за тях няма достатъчно възможности да успеят.

Толкова се плашат да пропуснат едно плащане за къщата или колата, толкова

се страхуват да не би да няма къде да отидат в понеделник сутринта, да

не би да си изгубят партньорите за крикет или да не би да се лишат от

рибата си в петък, че се хвърлят на първата срещната възможност да си

спечелят малко пари. А последствията от това втурване без сериозно

обмисляне са трагични.

* *

*

Един харвадски професор на име д-р Хари Левинсън е изчислил, че 80 %

Техните дари са се разминали с шанса им в живота, което е все едно да нямаш

шанс. И острието на амбицията им без нужда е било притъпено в едно

досадно ежедневие.

А възможно е да са били подходящи за работата, която извършват. Но

работата се е променила, а те не. Отказали са да следят новата техника в

своята индустрия и така са станали практически безполезни - също като

огняр на дизелов локомотив.

От друга страна е възможно те да са се променили, докато работата е

останала същата. Старият работен стереотип за тях е вече скучен и

дотеглив. Те са чели книги, посещавали са курсове, които са запалили

амбицията им за творчество. Търсят предизвикателство, но нямат куража да

напуснат работата си да последват своята амбиция.

Джон Хейни е добър мой приятел, който работи в управата на голяма

банка. Щом ме чу да говоря по този проблем, веднага се съгласи. После

добави, че от неговата банка се оттеглят два вида хора - тези, които се

оттеглят и заминават и тези, които се оттеглят и остават. Тези, които

остават са отчайващо недоволни от работата си и нейните нови и нови

предизвикателства.

За съжаление обаче хората от втората група нямат куража да си заминат.

Вместо това те се спотайват, отказват да се развиват и се оплакват, че

не напредват в службата. Изобщо не желаят да разберат, че коренът на

техните проблеми е фактът, че избягват промяната.

Джон добави още, че хората, които се отдръпват и остават са отговорни

за 80% от ежедневните оперативни проблеми на банката.

Чудно ли е тогава, че нашето общество е изтощено от своята зависимост

от лекарствата? За някои хора вече е станало фикс идея да поглъщат

всеки вид стимулант, депресант или успокоителен препарат, до който могат да

се доберат. С други думи - правят всичко, което могат, за да се

самоупоят и да избегнат мисълта за това, че не са си на мястото.

Често съм се питал дали наличието на толкова много автомобили не се

дължи на факта, че хората искат да избягат колкото се може по-далеч

е от своето ежедневие. Да не го виждат, да не мислят за него. Но

независимо как ще избягат през уикенда,на работното си място същите тези хора

се стремят да полагат колкото се може по-малко усилия за по-кратко

време /особено умствени усилия./ Работата, за която някога са мечтали да

получат, се е оказала несъответна на техните умения, таланти, нужди и

потребности.

Една група индустриални психолози се обърнала към неколкостотин души

с молбата да си подставят, че внезапно са спечелили един милион долара.

След това психолозите им задали следния въпрос: "Бихте ли продължили да

работите?"

Над 75% отговорили: "Ами , да. На кого му е приятно да се мотае цял

ден, без да върши нищо."

След това изследователите попитали онези, които казали, че ще

продължат да работят дали ще останат на същата работа, на която са сега.

90 % отговорили: "Не, разбира се. Ще си намеря нещо, което наистина да

ми харесва и да го върша, без да мисля за пари."

Тогава изследователите питали: "Какво би вършил с по-голямо

удоволствие?"

Повечето хора отговаряли: "Не зная, но ще бъде нещо, с което се

справям добре и което му създава самочувствие.

С други думи, тези хора биха си потърсили работа, която би им давала

възможност да използват най-силните си страни 80 до 90 % от времето.

Можете ли да си представите сега, че всички тези хора в действителност

се занимават с нещо, което биха напуснали на часа, стига да могат да си

го позволят. Горчивата ирония в този малък разказ е, че никой няма да

даде на тези хора онзи милион долара, от който се нуждаят, за да се

сбъднат мечтите им. А те самите никога няма да спечелят този милион. Не и с

работата, която не им доставя удоволствие. И още по-малко с работата,

която им е толкова противна, че те биха я сменили с всичко друго….

Един от моите любими цитати е от Джон Д. Рокфелер. "Ако единствената