5 стъпки към успеха

какъв успех изобщо ще постигнете. Вие всъщност сте си работодател сам,

независимо дали притежавате компания, работите за друг или изобщо не

работите за заплата. И така, приемете факта, че 10 до 20 % от всичко,

което трябва да направите, за да успеете няма да бъдат неща, които обичате

да вършите и с които винаги се справяте добре.
ВАШЕТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО
Сега задачата ви е да намерите начин да се справите възможно най-бързо

и леко с тези 10 до 20%. Ако отделите повече време, отколкото е

необходимо за тези досадни понякога ненавистни задължения, това е време,

откраднато от вашите най-силни страни. Такава опасност има, ако се отдадете

на оплаквания, увъртания, бавене, преди да се хванете за черната

работа, която не ви допада. Свършете я и я забравете! А след това се насочете

към по-важните неща. И този е може би най-добрият съвет, която някога

сте получавали.

КОГА ЗАПОЧВАМ?
Да приемем, че до този момент сте открили своите "къси пасове", игра, в

която да се включите и отбор, с който ще играете. Следващият логичен

въпрос е: КОГА ДА ЗАПОЧНА?

Може би ви се струва, че трябва да почакате, докато всички светлини

светнат зелено и икономиката навлезе в стадий на пълен разцвет. Това е

разумно, но неправилно. Видите ли, всички ние много лесно можем да си

намерим хиляди оправдания и да получим безплатен съвет от близки и

приятели защо догодина ще бъде по-добре да тръгнем към успеха си.Нека си

признаем - ако досега не сте се решавали на подобна стъпка, сигурно

изпитвате страх. А това прави отлагането още по-вероятно и обяснимо.

Но ако сте изпълнили СТЪПКА ЕДНО И ДВЕ от ПЕТТЕ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА

обективно и цялостно и ако наистина искате да успеете, тогава

единственото, което ви остава е да започнете делото си и да го започнете веднага.

Това решение никога няма да е лесно. За него никога няма да дойде

най-изгодният момент. Винаги ще има причини за отлагане и за свиване на

знамената в изчаквателна позиция.

Никога няма да забравя незаменимия съвет, който ми даде Рони

Бракънфелд, приятел и колега от Нюйоркската фондова борса. Срещнах го за първи

път още като бях младо момче, съвсем начинаещо в работата на борсата.

Той беше много години по-възрастен, по-опитен и по-мъдър от мен. Но се

сприятели с мен и ми стана наставник.

Един ден научих, че бе създал фирмата си през 1932 г, тъкмо във

времето на Голямата криза. Бях изумен и ми стана много любопитно да узная

какво за бога го бе накарало да започне търговия с ценни книжа в толкова

неблагоприятно време. От всичко, което бях прочел знаех, че животът на

Уол Стрийт през 1932 г е бил доста мрачен. Дотолкова, че ако човек

минавал по тази улица е трябвало да внимава да не би да го удари тялото на

някой разорен брокер, който се е хвърлил от прозореца на някой

небостъргач.

Никога няма да забравя как Рони отговори на моя въпрос за това как и

кога е започнал. Той прекъсна това, с което се занимаваше, доближи се

съвсем близо до мен, погледна ме над очилата си и ми каза бавно и

отсечено:

- Лио, ако наистина много ти се иска да направиш нещо, моментът винаги

е подходящ.

За Рони, с неговото изгарящо желание и пълно посвещение 1932 г е била

най-подходящото време да започне този бизнес. И по-късно постигнал

невероятен успех!

По същия този повод ми идва на ум още една история, по-близко свързана

с мен. Както споменах и по-рано, баща ми винаги много ме е подкрепял в

моя път към успеха. Н в края на живота си той направи толкова много за

мен, колкото никога не си бях представял.

За моя тридесет и пети рожден ден той и майка ми пристигнаха с кола от

Сейнт Пол до дома ни в Грийнуич, Кънектикът. Това беше радостен период

за всички нас. Те бяха доволни и горди от моя напредък, а пък аз бях

щастлив да споделя с тях непосредствено някои от успехите си, като

третото дете в семейството: прекрасната ни къща и моята известност на Уол

Стриит.

когато той най-неочаквано сподели с мен една своя мечта. Каза ми, че от

години тайната му цел е била да започне свой собствен бизнес, когато се

пенсионира. Веднага добави, че само след две години ще е достигнал

най-високото възможно равнище на пенсия. След това ще бъде свободен да

започне своя бизнес, а именно: изработването на малки дървени играчки в

сутерена на къщата си.

Години наред баща ми правеше такива играчки като хоби в свободното си

време и по този начин изкарваше малко допълнителни доходи, с които

издържаше мен и брат ми да учим. Едва сдържаше вълнението си, докато ми

описваше как смята да преобразува сутерена в работилница и да

разпространява готовите произведения.-

Бях много доволен да видя баща си, който вече 42 години беше работил

все за еднаа и съща служба и уж беше постигнал целта си така

въодушевен, изпълнен с готовност и увереност да стане предприемач и да започне

свой собствен бизнес. За нас двамата това беше една незабравима вечер.

След няколко дни двамата с майка ми си заминаха и нашият живот се

върна към нормалния си ритъм. Но няколко месеца след това, още преди баща

ми да се пенсионира, брат ми Том се обади, за да ми съобщи

покъртителната вест, че татко беше починал от силен сърдечен удар.

През целия път обратно към Сейнт Пол по време на приготовленията за

погребението и на самото погребение в главата ми все се въртеше онзи

разговор с татко в библиотеката. Той бе пренесъл топката през цялото поле и

с упорит труд, решимост и искреност я бе подготвил за атака, така че да

спечели. Готвеше се да започне нова кариера след пенсионирането си, да

осъществи изгарящата амбиция на последните двадесет години от живота

си. Готвеше се да стане предприемач и да сложи най-сетне началото на свой

собствен бизнес. Или да използва докрай дарбата си, дадена от Бога,

което щеше да го направи неописуемо щастлив. Но играта свърши, преди той

да може да осъществи своята мечта…..

Не разбирам от медицина и не претендирам, че съм ясновидец, но не мога

да се освободя от чувството, че ако баща ми се бе пенсионирал няколко

години по-рано и беше спрял да ходи до пощата на Келог булевард, за да

се отдаде на мечтата си да прави играчки, може би щеше да добави още

двадесет години към живота си. Щеше да добави още и неизмеримо удоволствие

за себе си, радост за майка ми, за цялото семейство, и особено - за

своите клиенти. Можеше дори да се превърне в нещо като полковник Сандърс

в производството на играчки.

Колкото и тъжно да бе това събитие за мен, всъщност то съдържаше и

един незаменим съвет, който татко неволно ми бе дал в края на живота си.

Ако толкова много искаш да направиш нещо, че то става незаглушим глас в

съзнателните и подсъзнателните ти мисли, тогава НАПРАВИ ГО! Повярвайте

ми, така ще бъде много по-добре за самите вас и за всички хора около

вас.

Бракънфелд и знайте, че точно сега е най-подходящия момент да се решите

ида се заемете с него. И след като тази смела стъпка е вече зад вас,

минете към ТРЕТАТА СТЪПКА: ПОСТАВИ СИ ГОЛЕМИ ЦЕЛИ. Тя ще ви даде

възможност да издигнете мишена пред себе си и да планирате своята "игра" Това е

темата на следващата ни глава.

ПОДХОДЯЩ!

желаете да постигнете в живота си, като ви покаже как да определяте своите

цели за бъдещето. Има една германска поговорка, която изразява

същността в поставянето на цели по този начин:

"Трябва да приемеш живота такъв, какъвто е, но трябва също да опиташ

да го направиш такъв, какъвто искаш да го приемеш".

Това е един добър съвет и благодатна мисъл, към която е добре да се

придържаме, когато чертаем своя път към успеха.

Обичам да казвам: С Бога напред! Това издава моята убеденост, че човек

не може да планира едни от най-хубавите неща, които ще му се случат в

този живот. Но със същата убеденост аз вярвам в думите на психолога от

Отдела за заетост Дейвид Кампбъл: "Ако не знаеш накъде отиваш, казва

той, вероятно ще стигнеш някъде другаде!"

Трябва да изберете посоката, която искате да приеме животът ви.

Трябва да си поставите цели, но и да бъдете подготвен за изненади. Нека да

изясня този парадокс --от една страна - да си поставяме цели, а от друга

- да бъдем готови за всякакви други възможности и изненади.

Аз вярвам, че животът е пътешествие, а не назначение, че радостта е

колкото във всеки финиш, толкова и в самото бягане. Смисълът на

движението е да бъдем еверени, че го правим в посоката на нашите надежди и

мечти, към цели, които са едновременно практични и могъщи. Така, че когато

говоря за поставяне на цели, имам предвид - големи, важни, вълнуващи

цели.

Колко големи да бъдат целите? Толкова големи, като тези, за които

"Господи - говорел той, - нека винаги желая повече от това, което мога

да изпълня!" Големите, далечни на вид цели имат чудната способност да

изтръгват най-доброто от нас, да ни подтикват да работим по-упорито, да

съсредоточим вниманието си върху успеха и да дадем максимума, на който

сме способни.

Колко големи трябва да са вашите цели? Нека да ви отговоря с един

разказ. Това е историята на една красива жена с много скромен произход,

която имала величествени и красиви мечти. Едно младо мексиканско момиче

се омъжило на 16 години. След две години и двама сина тя се развела и

останала сама да отглежда децата си. Но била горда и решена да осигури

достоен живот за себе си и синовете си.

След като пресякла реката Рио Гранде с всичкото си имущество, вързано

в един обикновен шал, тя се установила в Ел пасо, Тексас. Работила в

една пералня за един долар на ден, но никога не забравила призванието си

да изгради един достоен живот, макар и в сянката на бедността.

Докато работила в Тексас, чула, че в Калифорния може да печели повече.

И така, със седем долара в джоба си, тя и двамата и сина взели автобус

за Лос Анжелес.

Там започнала да мие чинии и междувременно се наемала на всякаква

друга работа, която намерела. Колкото могла спестявала. Когато спестила

400 долара, заедно с леля си купила малка пекарница за мексикански

царевични питки, в която имало машина за правене на питките и малка мелница.

Двете с леля й толкова се прочули със своите царевични питки, че скоро

могли да отворят още една пекарница. А когато лелята остаряла и не

можела повече да работи, младата жена откупила нейния дял от бизнеса.

Годините се въртели и не след дълго, двете й малки пекарни прерастнали

в "Мексиканските храни на Рамона", най-големият мексикански хранителен

концерн в щатите, в който работели над 300 души.

След като постигнала финансова сигурност за себе си и синовете си,

смелата млада жена насочила енергията си към издигане равнището на живот

на своите сънародници - мексиканците в Америка.

"Нужна ни е наша собствена банка" - помислила си тя. Не минало много

време, та и шепа приятели основали Панамериканската национална банка в

Източен Лос Анжелес. Предназначението на банката било да обслужва

мексиканската общност в Америка. Днес авоарите на тази банка възлизат на

повече от 22 млн. $ , като 86 % от депозитите са с латиноамерикански

произход. Но успехът на тази млада жена не дошъл лесно.

Невярващите експерти й казвали, че няма да успее да го направи.

"Американците с мексикански произход не могат да основат банка -

твърдели те. Път и ти не си достатъчно квалифицирана, за да я управляваш.

Никога няма да се справиш."

Тя тихо им отговорила: "Мога и ще го направя". И го направила.

Тя и партньорите й открили банката в едно ремарке. Но да продаваш акции

на мексиканците се оказало голям проблем, защото хората нямали вяра в

самите себе си. И когато ги увещавала да купят акции, те отказвали с

думите: "Какво те кара да мислиш, че можеш да имаш банка? От 10-15 години

все се опитваме и все неуспешно. Не виждаш ли - от мексиканците

банкери не става"

Но тя постоянствала и сега тази банка илюстрирала една от най-големите

истории за успех в Източен Лос Анжелес.

Можете ли да се досетите коя е нашата героиня? Виждали сте името й

много пъти, дори и да не сте знаели за кого става дума. Но не се

разстройвате, защото има още много хора, които не са чували историята на нейния

успех.

След като Панамериканската национална банка преуспяла, нашата героиня

Се насочила към още по-големи висоти и станала тридесет и четвъртият

ковчежник на Съединените щати. Нейният подпис фигурира върху милиони

щатски долари.

Можете ли да си представите това? Една бедна мексиканска емигрантка,

която имала голяма мечта и станала ковчежник на най-голямата финансова

общност в света.

Днес Рамона Бануелос, с всичко, което името й вече означава, се е

върнала обратно в Южна Калифорния, заета с новите си мечти, преследвайки

новите си цели. И всичко това с ясното съзнание, че ЦЕЛТА Е ПРОСТО ЕДНА

МЕЧТА С КРАЕН СРОК.

Тук можем да говорим и за онзи вид цели, които една учителка от

Милоуки, Уисконсин е имала една мечта . Нейната мечта е била просто да

участва в изграждането на една спана, където нейният народ да живее свободно

и достойно според своите убеждения. Тя изпълнила целта си, но и много

повече от това….

Знаете за кого говоря, нали? Точно така. Голда Меир. Една учителка от

Билуоки, Уисконсин, която имала една мечта - да стане част от нещо

велико. Така накрая тя станала министър-председател на Израел и един от

най-големите държавници на своето време

КАКВО ЗНАЧИ ГОЛЯМА?

Какво значи голяма цел? Зависи от това къде се намирате и кога,

решавайки да реализирате своята мечта, я превръщате в цел. За един милионер да

направи още стотина хиляди не е кой знае какво. Не е голяма цел, още

по-малко мечта. Но за един съдържател на малък павилион за цигари два н

два метра това е исполинско желание.

Ще ви предложа един прост тест на вашите цели. Ако най-добрият ви

приятел не се смее, когато споделите с него целта си, значи не е достатъчно

голяма. Това е истина. И можете да го пробвате и с други хора, не само

с приятели.

Някога бях съсобственик на банка и мислех, че един банкер печели ако

е много предпазлив и дори склонен направо да отказва. Така че те също

могат да служат за добър лакмус за вашите цели. Ако ви се случи да

обясните целта си на някой банкер и той не позеленее от ужас, ами напротив,

хареса идеята ви и се съгласи с нея, тогава вие не стреляте достатъчно

високо. Това е чудесен показател, че целта ви не е плод на голямо

въображение и нито е достатъчно велика, че да поддържа вълнението и подтика

ви за достатъчно дълго време.

От друга страна, ако приятелят ви се засмее нервно, потупа ви по

гърба и поклати глава, ако банкерът ви изведнъж добие вид, сякаш гръбнакът

му се е превърнал в разтопено желязо, или пък ако тъща ви прошепне на

съпругата: "Виждаш ли, миличка, казах ти, че това ще се случи...""

тогава и само тогава целта ви е достатъчно голяма.

Тази страна беше създадена от големи мечти. Нашите предци- създатели

са си поставяли невероятни цели и са мечтали за неща, които повечето

хора не са могли дори да си представят. Аз си припомних всичко това по

един трогателен начин по време на тържествата по случай

двеста-годишнината на Америка.

Една вечер в началото на юли пресичах дневната. Децата бяха пуснали

телевизора и гледаха шоуто на Тони Орландо. Тони тъкмо подканяше

публиката да изпеят заедно нещо по случай Големия рожден ден и песента, която

бе избрал се казваше: "Хей хоупс". Той обясни своя необичаен избор за

рожден ден по следния начин: "Вярвам, че тази песен е истинският

американски национален химн. Живеем в страна, където всеки може да стане

всичко, каквото поиска от себе си. Може да успее толкова, да бъде толкова

щастлив, нещастен, посредствен, поробен или свободен, колкото си избере,

стига да се погрижи сам за това.

- Помислете над думите на тази песен - продължи той. - Хай хоупс,

високи надежди. Високи, хвърчащи до небесата мечти. Това е истинската тема

на Америка! Тази пенен ни казва да си поставяме изключителни, велики,

невъзможни цели. Стреляйте към луната! - каза той накрая. - Не се

колебайте! Стреляйте към луната, защото и да пропуснете с малко, все пак ще

улучите някоя звезда"!

Това е много важно. Не бих искал никога да го забравяте.

СТРЕЛЯЙТЕ КЪМ ЛУНАТАЫ ЗАЩОТО И ДА ПРОПУСНЕТЕ С МАЛКО, ВСЕ ПАК ЩЕ

УЛУЧИТЕ ЗВЕЗДА.

Но колкото и да е важно това, светът се опитва да ни откаже да го

правим. Новините в шест ни казват, че индексът Дау Джоунс пак е паднал с

15 пункта, цената на златото е замразена и единствените неща, които

растат са отчаянието и безработицата. Две седмици такива новини стигат на

хората да се откажат да задействуват най-хубавото в себе си, да

"стрелят към луната". Чудно ли е тогава, че те избират да стрелят наслука,

като се надяват да уцелят вратата на хамбара, така че да останат при това,

което имат!? Проблемът е обаче, че като се целят във вратата на хамбара

и пропуснат, те не улучват звездата. Знаете какво улучват и то не ги

обсипва със звезден прах. От там идвам и самият аз, от торта.

КАК ПОСТАВЯТ ЦЕЛИТЕ СИ ИСТИНСКИТЕ ПОБЕДИТЕЛИ

Истинските победители са хора, които си поставят и постигат големи

цели, имат велики мечти, преследват ги, движат се от "високи надежди" и

стрелят към луната. Това са хора, които признават житейските проблеми, но

не им се поддават, не отстъпват пред тях в своя живот. Преуспелите хора

не само, че си поставят цели, но обикновено ги записват. Излизат сами

със своя студебейкър, мислят задълбочено какво искат да постигнат, а

след това ясно го описват.

Успелите хора не само си поставят големи цели, но ги разпределят на

периоди от по пет години. Избират точно 5 години, защото една цел, която

може да бъде изпълнена за по-кратък срок от време изглежда не толкова

вълнуваща и предизвикателна. От друга страна десет години изглежда

толкова дълго време, че човек не чувствува необходимостта да започне

веднага. Пет години изгежда най-добрият период за значими лични цели.

Знаете ли къде искате да сте стигнали след пет години? Ако знаете -

напишете го. Знаете ли за какви цели ще работите в периода между тогава и

сега? Ако да - запишете ги.

Решете в какъв бизнес ще се включите, какви точно действия ще

предприемете и какво количество пари ще завъртите в оборот. Решете какви

семейни, духовни, физически и интелектуални цели искате да постигнете.

Решете това сега и го запишете. Ако изобщо човек иска да си постави и

постигне смислени цели, от които да бъде горд и които да му доставят огромно

удоволствие, първата стъпка е да ги изрази колкото може по-ясно и - ДА

ГИ ЗАПИШЕ.
ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ПРИНЦИПЪТ РАБОТИ

Ако мислите, че не е толкова важно да запишете целите си, веднага

искам да ви кажа, че грешите и ще ви го докажа.

Преди няколко години екип от учени бихейвиористи от престижната

Харвадска бизнес школа избрали произволно 100 дипломанти и задали на всички

един и същ въпрос: "Какво искате да сте постигнал и с какво желаете да

се занимавате след десет години?"

Всеки един от тези 100 дипломати отговорил на изследователите, че иска

да бъде богат и известен. Желае да се занимава с важни неща, като

например да управлява голяма компания или по някакъв начин да упражнява

влияние и контрол върху света, в който живеем.

Изследователите не били изненадани от отговорите, които получили.

Харвард учи своите студенти, че те са изключителни и призвани да водят. И

това наистина е така, макар и донякъде, ала единствено по причина на

това, че са в Харвард.

Но дори между тези елитни бъдещи водачи било установено нещо

невероятно. Само 10 от тези 100 млади тигъра не само желаели и очаквали, че ще

властват над света, но си били дали труда да запишат ясно целите, които

искали да постигнат, както и сроковете, в които възнамеряват да го

сторят.

дипломанти, за да продължат изследването си. Те открили, че 10-тимата от

тях, които били записали целите и плановете си в момента притежават 96 %

от цялото състояние на всичките 100 анкетирани. А това означава, че

нашите 10 души са постигнали 10 пъти по-голям успех от останалите.

Нормално беше да очакваме, че са притежавали 30 %, което значи, че са

се справили 3 пъти по-добре, 50 %, което значи, че са се справили 5

пъти по-добре, но 96 %! Това е наистина изумително.

И така, драги читатели - с това откритие аз смятам, че доказвам своята

теза за жизнената важност да запишете своите цели. И мога да мина

оттатък.
ОЧИТЕ СЕ ПЛАШАТ, НО РЪЦЕТЕ - НЕ
След като веднъж сте написали своите петгодишни цели и сте се

ангажирали да ги изпълните, следващите стъпки, които ви предстоят са

изключително прости. Но те са ключът към успешна реализация. Поговорката "ОЧИТЕ СЕ

ПЛАШАТ, НО РЪЦЕТЕ - НЕ" като че ли казва всичко.

Ключът да постигнете успех със своите петгодишни цели е просто да ги

разделите на по-кратки и ежедневни задачи

Ето как става това:

1. Разделете целите си на пет. Щом го направите, вие получавате пет

едногодишни цели. Сега вие знаете точно какво трябва да направите до същия

период на следващата година.

2. Разделете всяка едногодишна цел на 12. Поздравления! Сега вие имате

своите месечни цели. Знаете какво трябва да сте постигнали от този ден

на следващия месец, ако преследвате петгодишната си програма.

3. Разделете месечните си цели на 4. Не можах да ви изненадам, нали?

Знаехте, че следва тъкмо това. Но, шегата настрана, сега вие знаете какво

ви предстои следващия понеделник сутринта. И това ви кара да сте

сигурен в постигането. Сега минавате към следващата крачка.

4. Разделете седмичните си цели 4,5,6 или 7. Числото, което ще изберете

за делител зависи от това колко дни от седмицата искате да отдадете за

постигане на своите цели. Ако ще работите 7 дни от седмицата -

разделете на 7. Ако мислите, че 5 е достатъчно, разделете на 5. Това ще решите