№57/01. 09. 2009 г. И допълнен със Заповед на Управителя №88/29. 11. 2012 г

(2) Служител, който изповядва вероизповедание, различно от православното, е длъжен да съобщи своевременно за това на работодателя, за да може да ползва като почивни дните, определени за празници според своето вероизповедание.

(2) Извънредният труд е забранен.

(3) Продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа.

(4) Продължителността на извънредния труд не може да надвишава 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;

- закъснение, преждевременно напускане на работното място, неявяване на работа и неуплътняване на работното време;

- явяване на работника в състояние, което възпрепятства изпълнението на трудовите задължения и на възложените задачи;

- за охранителния състав на смяна - липсата (некомплектност) на униформеното облекло, снаряжението и липсата на служебна карта;

- за охранителния състав на смяна - неспазване на инструкциите и указанията относно начина на съхранение и експлоатация на оръжието и боеприпасите, както и на служебните автомобили;

- неизпълнение на възложената работа;

- неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, на техническите и технологични правила, на правилата за безопасност на труда и противопожарна безопасност;

- неизпълнение на дадените от работодателя задължителни указания и нареждания;

- неспазване на инструкциите и указанията относно начина на съхранение и експлоатация на имуществото на работодателя или възложителя, до което служителите имат достъп;

- злоупотреба с доверието и уронване на доброто име и престижа на дружеството, както и всяка форма на разпространение на поверителни сведения, отнасящи се до работодателя, клиентите и възложителите;

- произвеждане на некачествена продукция и услуги по вина на служителя;

- увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на суровини, материали, енергия и други средства;

- неизпълнение на други трудови задължения.

Чл. 33. (1) Контролът по спазването на трудовата дисциплина се осъществява от Управителя и ръководителите на съответните структурни звена на компанията, както и служителите от отдел "Контролинг".

(2) Контролът по спазване на трудовата дисциплина може да бъде планов и/или внезапен, по решение на контролиращия. За всяка проверка се изготвя констативен протокол по образец, подписан от двете страни.

(2) При определянето на вида на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на нарушителя.

(3) За едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да бъде наложено само едно наказание.

(4) Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.

(2) При налагане на дисциплинарно наказание “Уволнение”, обясненията от служителя трябва задължително да бъдат в писмена форма

(2) Дисциплинарното наказание се счита за наложено от деня на връчване на заповедта, съответно от деня на нейното получаване, когато е изпратена по пощата с писмо с обратна разписка.

1. забележка;

2. предупреждение за уволнение;

3. дисциплинарно уволнение.

- три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час;

- неявяване на работа в течение на два последователни работни дни без основание;

- системни нарушения на трудовата дисциплина;

- злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения;

- други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

(2) През времето, докато трае отстраняването и за времето през, което е възстановявал годността си да изпълнява възложените му трудови функции, служителят не получава трудово възнаграждение.

(2) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.

(3) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.

(4) Дължимото обезщетение по ал.3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.

(5) Работодателят не отговаря, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането.

(6) Отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

(2) За вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон.

(3) Имуществената отговорност на работника или служителя се прилага независимо от дисциплинарната, административно-наказателната и наказателната отговорност за същото деяние.

(4) Работникът или служителят не отговаря имуществено за вредата, която е резултат на нормален производствено-стопански риск.

(5) За вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение.

(6) Когато вредата е причинена от ръководител, включително и от непосредствен ръководител, при или по повод упражняване на ръководните му функции, отговорността е в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение.

(7) Работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение;

(8) Отговорност за вреда, причинена от няколко работници или служители. Когато вредата е причинена от няколко работници или служители, те отговарят съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато то не може да бъде установено - пропорционално на уговореното им месечно трудово възнаграждение. Сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата;

(9) В случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Когато вредата е причинена от ръководителя на предприятието, заповедта се издава от съответния по-горестоящ орган, а ако няма такъв - от колективния орган за управление на предприятието.

(10) Ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда.

(11) Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред. В тези случаи удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение.
VII ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ, РАБОТНА ЗАПЛАТА

Чл. 43. (1) Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Жените и мъжете имат право на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд

(2) Министерският съвет определя: минималната работна заплата за страната и . видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията по трудовото правоотношение, доколкото не са определени с Кодекса на труда;.

(3) Гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение - При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.

(4) Дружеството прилага смесена система за определяне на размера на трудовото възнаграждение - според времетраенето и според изработеното, в зависимост от длъжността на работника или служителя.

(5) Дружеството прилага правилото за постоянна, гарантирана част от трудовото възнаграждение и променлива, негарантирана част, в зависимост от изпълнението на ключовите индивидуални, екипни и фирмени показатели;

(6) Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. Основната работна заплата се определя на основата на оценка и степенуване на работните места и длъжностите и се договаря в трудовия договор между страните по трудовото правоотношение.

(7) Брутната работна заплата се състои от основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда и допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, във Вътрешните правила за работната заплата или в друг нормативен акт;

(8) Положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет.

(9) Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от:

- 50 на сто - за работа през работните дни;

- 75 на сто - за работа през почивните дни;

- 100 на сто - за работа през дните на официалните празници;

- 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.

(10) За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.

(11) При производство на напълно негодна продукция по вина на работника или служителя трудово възнаграждение не му се заплаща.

(12) При производство на негодна продукция не по вина на работника или служителя той има право на трудово възнаграждение като за годна продукция.

(2) Трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата.

(3) Трудовото възнаграждение се изплаща окончателно до края на месеца, следващ месеца на начисленията. Дружеството не изплаща авансово трудово възнаграждения.

(4) Трудовото възнаграждение се изплаща по банкова сметка, декларирана от работника или служителя. В брой, лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка се изплаща само по изключение, с разрешение на Управителя на дружеството.

- данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;

- осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи;

- запори, наложени по съответния ред;

- надвзети суми вследствие на технически грешки;
VIII ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД

Чл. 46. (1) Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.

(2) Работодателят разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, които не могат да противоречат на нормативните изисквания. Правилата по предходната алинея се обявяват по подходящ начин на работните места.

(3) Всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа. Работниците и служителите, работата на които е свързана с използуване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения, както и работниците и служителите, заети в дейности, които създават опасност за здравето и живота им, задължително се инструктират, обучават и полагат изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда.

(4) Не се допускат на работа лица без необходимите знания и умения, които се предвиждат в правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда в предприятието.

(5) Работодателят организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика.

(6) Работодателят предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения. За дружеството това са работниците и служителите на длъжности: "Монтьор, електронно и телекомуникационно оборидване, Инженер, електроник, Експерт, телекомуникации.

(7) Работодателят предоставя безплатно униформено облекло и помощни средства за охрана на работниците и служителите, заети пряко с охранителна дейност. За дружеството това са работниците и служителите на длъжности: "Охранител", "Старши сътрудник, охрана", "Патрул служби сигурност", "Пазач, въоръжена охрана", "Началник на охраната" .

(8) Работниците и служителите са длъжни да използуват специалното работно облекло и личните предпазни средства, униформеното облекло и помощните средства по предназначението им, и то само по време на работа.

(9) Всички работници и служители подлежат на задължителни периодични медицински прегледи. Честотата на тези прегледи съобразно характера на работата, условията на труда и възрастта на работниците и служителите се определя от министъра на здравеопазването.

(10) Работодателят е длъжен да взема мерки за предотвратяване и намаляване на трудовите злополуки и на общите заболявания и професионалните болести.

(2) При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж.

(3) При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено пропорционална на прослуженото време.

(4) Размерът на основния платен годишен отпуск е 20 работни дни.

(5) В дружеството няма предпоставки за удължен или допълнителен платен годишен отпуск за никоя от длъжностите.

(6) Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя, след предоставянето на документ удостоверяващ конкретния повод:

- при встъпване в брак - 2 работни дни;

- при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него;

- при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг - 2 работни дни;

- при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството. Отпуските по тази алинея се разрешават от здравните органи.

- поради бременност, раждане и осиновяване, съгласно размера и реда на текущото законодателство;

- след използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете.Отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст

(2) Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - не.

(2) Платеният годишен отпуск се ползува от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. За целта, 3 (три) дни предварително, работникът или служителят депозира молбата си пред прекия си началник. Разрешението за ползване на отпуска се обективизира в заповед за отпуск на Управителя.

(3) Работникът или служителят използува платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася.

(4) Ползуването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година:

- от работодателя - поради важни производствени причини;

- от работника или служителя - когато ползува друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.

(5) Неизползуваният размер на платения годишен отпуск може да се използува от работника или служителя до прекратяване на трудовото правоотношение с този работодател.

(6) Неизползваният размер на платения годишен отпуск се погасява по даваност, след изтичане на 2 (две) годишен гратисен период.

(7) Когато през време на ползуването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползуването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползува допълнително по съгласие между него и работодателя. Извън случаите по тази алинея отпускът на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.

(8) За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.

(9) Забранява се компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения освен при прекратяване на трудовото правоотношение.

(10) При отсъствие поради временна нетрудоспособност, служителите са задължени своевременно да уведомят прекия си ръководител за отсъствие поради заболяване и да представят болничния лист не по-късно от 3 / три/ дни от издаването му. Прекият ръководител носи отговорност за изискването в срок на болничния лист от служителя и представянето му в отдел “Човешки ресурси и личен състав”.

(2) Командированият за времето на командировката има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и командировъчни пари. Командировъчните пари се изплащат от работодателя, командировал служителя.

(3) Командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед от работодателя /командировъчно/, подписано от ръководителите на структурните звена, в която са описани времето, целта и мястото на командировка и видът транспорт.

(4) Командированият може да ползва служебен аванс за командировката, като заяви желанието си най-малко два дни преди заминаването си.

(5) Командированият е длъжен в тридневен срок след завръщането си от командировка да даде писмен отчет за извършената работа (в раздела за отчет на заповедта на работодателя /командировъчно/).

(6) За времето на командировката се заплащат пътни, дневни и квартирни съгласно утвърденото в командировъчната заповед и Наредбата за командировки в страната. Командировъчното следва да бъде надлежно оформено с всички задължителни реквизити, подписи и печати. Задължително се прилагат разходооправдателни документи за ползван транспорт и нощувки. Разходът се утвърждава от Управителя.

(7) Когато нуждите на фирмата налагат, Управителят може да командирова служителя за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни работни дни без прекъсване.
XI. ПРОПУСКАТЕЛЕН РЕЖИМ