§ 33. СЪЩНОСТ НА ПРОЦЕСУАЛНОТО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО
I. Същите нужди (недееспособност, фактическо възпрепятстване или неумение лично да се извърши действието), които налагат представителството в гражданските отношения, правят необходимо и представителството в ГП и по-специално в исковия процес. Но за разлика от представителството в гражданското право процесуалното представителство (ППр):
а) може да бъде само пряко; непряко представителство от скрит пълномощник и водене на чужд процес без пълномощие (чл. 60-62 ЗЗД) са недопустими (опр. 43-56-11);
б) ППр по пълномощие може да бъде възложено само на лицата, посочени в чл. 20. Подобно на представителството в гражданското право и ППр е недопустимо относно строго лични действия (чл. 114, 164, 259, ал, 1, 275, ал. 3; 267-87-П, Б 1988 IV 19).
1. ППр е тогава налице, когато вместо страната и от нейно име едно друго лице извършва или приема извършени спрямо страната действия. В първия случай ППр е активно (подаване на искова молба, на жалба и т. н.). Във втория то е пасивно (получаване на съобщения, призовки - чл. 42, 48 и § 49 II 3 д).
ППр се отнася до процесуални действия на страната, а те се отправят до съда, затова той трябва да бъде уведомен, че лицето, извършващо действията, участва в процеса не от свое, а от чуждо име. Без такова уведомяване предположението е, че действието се извършва от името на лицето, което го предприема.
2. За да е налице ППр, достатъчно е действието да се извършва с изявлението, че то се предприема от чуждо име. Не е нужно представителят да разполага с представителна власт (ПВ). Тя е условие, за да бъде обвързан представляваният от правните последици на действието, и е затова условие съдът да допусне ППр (опр. 106-98-1У, Б 98 УП-УШ, 33). Но ако съдът не е разкрил липсата на ПВ, фактът на ППр не може да бъде заличен. Нещо повече, извършените без ПВ действия могат да бъдат потвърдени и по този начин включени валидно в процеса (III 3).
3. Участието в процеса от чуждо име е решаващо за ППр. Затова не са представители лицата, които от свое име бранят пред съд чужди права (процесуални субституенти) или от свое име бранят по заведен от страната процес нейните права (контролиращи страни; подпомагащи страни, вж. § 80-82). Тези лица са страни. От водения процес те са обвързани, докато представителят остава чужд на неговия ефект.
II. Характерно за процесуалното положение на представителя е именно това, че като действа от чуждо име, той отклонява от себе си последиците на водения процес, остава спрямо тях трето лице, а когато разполага с ПВ, обвързва с тези последици представлявания. Затова той не става страна даже когато изцяло замества страната във водене на делото (при законно представителство на недееспособни или на юридически лица).
Все пак обаче представителят е лицето, което упражнява процесуалните права и изпълнява процесуалните задължения на страната. Затова спрямо него важат някои от правилата, които важат за страните (чл. З и 114). Качеството на представител е несъвместимо с качествата на вещо лице, помагач или главно встъпило лице по същия процес. В последните два случая то би довело до процес със самия себе си, което е недопустимо (§ 30 V).
III. Значението на представителната власт (ПВ) се проявява в няколко насоки:
1. Без да обуславя факта на ППр, тя обуславя неговите последици. Процесуалното действие, извършено или прието въз основа и в пределите на налична ПВ, обвързва пряко представлявания. Спрямо него настъпват и последиците на допуснати от представителя процесуални пропущания. Решението влиза в сила за представлявания, ако представителят пропусне да го обжалва (643-52-1У). При липса на представителна власт влязлото в сила решение, ако е неблагоприятно за представлявания, подлежи на отмяна по негова молба (чл. 231, б. „е" и § 120 VI).
2. За да се избегне този нежелателен резултат, законът въздига ПВ:
а) в абсолютна предпоставка за допустимост на иск, предявен от представител - тя обуславя упражнението на правото на иск на представлявания от представителя;
б) в условие за валидност на извършените от или спрямо представителя процесуални действия (чл. 25; 1120, 120-86-II, Б VIII 87-29).
Затова за наличността на ПВ съдът следи служебно. Въпросът за нейната липса може да бъде повдигнат по всяко време на делото (чл. 25, ал. 1; 1513-56-П; 2239-95-У, БЗ 96 IX, 9). ПВ трябва да бъде доказана от представителя, за да бъде допуснат по делото. Доказването става с акта, от който ПВ произтича (пълномощно; акт за раждане или за назначаване на настойник и т. н.).
3. Липсата на ПВ обаче не е непоправима. За да запази по възможност действията, извършени без ПВ, законът допуска те да бъдат потвърдени и задължава съда да даде срок за потвърждаването. То може да бъде предприето от представлявания или от овластен негов представител (чл.25).
Потвърждаването може да бъде извършено писмено, устно в съдебното заседание или с конклудентни действия (внасяне на държавна такса от представлявания по иска, предявен от негово име без ПВ: 1065-57-1У), даже след като противната страна се е позовала на липсата на ПВ и преди да е бил даден срок за отстраняване на дефекта (опр. 44-70-11, Сб. 148). Потвърждаването е допустимо и относно действия, извършени от лице, което не може да бъде упълномощено по чл. 20.
Потвърждаването заздравява с обратна сила потвърдените действия, като им придава ефект спрямо представлявания. Но то няма значението на упълномощаване за следващи действия.
4. Ако в дадения от съда срок извършените без ПВ действия не бъдат потвърдени, настъпват последиците от липсата на ПВ.
а. Ако искът е бил предявен без ПВ, делото трябва да бъде прекратено - искът е недопустим (871-95-1У, Сб. 98). Съдът няма право да разглежда и да решава делото, тъй като то няма да породи целените с него последици. Но липсата на ПВ не означава, че представляваният може да предяви иск относно същия правен спор, докато делото, образувано чрез иска на представителя без ПВ, не бъде прекратено (чл. 95). Липсата на представителна власт може да е спорна и трябва да се провери и потвърди от съда чрез прекратяване на делото.
б. Когато липсата на ПВ засяга не предявяването на иска, а следващите процесуални действия (връчване на препис от исковата молба; призоваване на заседание; участие в него и т. н.), тогава делото не се прекратява, а действията, извършени без ПВ, се третират като неизвършени и съдът не може да ги вземе предвид (чл. 25, ал. 3). За да се постигне целеният с тях ефект, те трябва да бъдат повторно извършени лично от или спрямо представлявания, респ. от или спрямо овластен негов представител (887-53-1-1).
в. Разкрие ли липсата на ПВ, съдът трябва да отстрани от участие в делото представителя (887-53-1-1) и да предприеме своите действия спрямо представлявания, ако искът е предявен редовно. По искане на противната страна представителят без ПВ трябва да бъде осъден да заплати разноските, които е предизвикал със своите действия (арг. чл. 42, ал. 1 ЗЗД). За тези разноски ненадлежно представляваният очевидно не отговаря.
г. Ако съдът постанови решение по спора при иск, предявен без ПВ, или въз основа на процесуални действия, извършени без ПВ, решението му не е нищожно. Напротив, то обвързва представлявания, докато не бъде отменено по негова молба (а не по молба на противната страна -1420-56-1У) въз основа на чл. 231, б. „е". От отмяната той не ще има интерес, когато решението е благоприятно за него. Тогава той ще го възприеме чрез неатакуването му.
§ 34. ПРЕДСТАВЛЯВАНЕ НА ГРАЖДАНИ ОТ ТЕХНИ ЗАКОННИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ
I. Законен представител (ЗП) е лицето, чиято представителна власт (ПВ) не зависи от волята на представлявания, а произтича от закона или от друг акт. Чрез ЗП участват в исковия процес недееспособните лица, както и дееспособни лица в определени от закона случаи (вж. II).
1. ЗП на процесуално недееспособните граждани са:
а) родителите спрямо малолетните си деца;
б) настойникът спрямо поставения под пълно запрещение.
Родителят на непълнолетния и попечителят на ограничено дееспособния не са ЗП. Те нямат право да действат от името на непълнолетния или ограничено запретения, а само одобряват или не личните действия на ограничено дееспособното лице, за чиито интереси се грижат (чл. 16, ал. 2).
ЗП и попечителство могат да се кумулират: непълнолетен родител предявява от името на малолетното си дете иск с одобрението на своя попечител или родител (3250-73-П, Сб. 152).
2. Когато недееспособният няма надлежно назначен ЗП, а срещу него трябва да бъдат извършени неотложни действия на правна защита, съдът назначава попечител на недееспособния (§ 31 IV). Съдът назначава ЗП на недееспособния и когато между неговите интереси и тези на неговия родител или настойник има противоречие (чл. 16, ал. 6).
Затова майката, която е ответник по иска за дирене на бащинство, предявен от детето, не може да бъде по този иск ЗП на детето (обратно: 1052-51-П; 355-54-П; 912-56-11). Същото важи, когато майката е ищец по иск за дирене на извънбрачен произход, свързан с оспорване на бащинството на детето, родено през брака (106-73-П, Сб. 94; 99-89-ОСГК,Б 19901127).
3. ПВ на родителите и на настойника по обем съвпада (чл. 73 и 118, ал. 1 СК, чл. 17). Всеки от двамата родители поотделно може да представлява детето. При противоречие в техните действия важи действието, което е в интерес на детето (арг. чл. 73 СК). Когато упражнението на родителските права бъде възложено на един от родителите, само той може да представлява детето.
Но ако трябва срещу него да се предяви иск за издръжка на детето, то може да бъде представлявано от другия родител въз основа на чл. 16, ал. 6 (срв. 4-54-ПП, СбП 18; 1825-59-П, Сб. 265; 1377-62-П, Сб. 120; 92-71-ОСГК, Сб. 24, които признават на родителя ПВ и без да е назначен за представител на детето според чл. 16, ал. 6).
4. ПВ на ЗП (родител или настойник) има следния обем:
а. ЗП може без разрешение на съда да предявява от името на недееспособния всички искове и да отговаря по всички предявени срещу него искове независимо от техния предмет.
б. Когато обаче по такива искове ЗП трябва да извърши процесуално действие, за което е нужно изрично пълномощно (чл. 22, ал. 2 и § 35 II), действието на ЗП е валидно само ако е одобрено от съда (чл. 17). Одобрението се дава от съда, пред който делото е висящо, ако действието отговаря на интересите на недееспособния.
Обемът на ПВ на назначения от съда представител на недееспособен (чл. 16, ал. 6 и 26) се изчерпва с делото, по което той е назначен (чл. 16, ал. 6), или с кръга на неотложните действия, които са предизвикали назначаването му (чл. 26). И в двата случая изискването на чл. 17 важи.
5. ПВ на родителя отпада, ако той бъде лишен от родителски права. Спрямо малолетния ПВ на родителя или на настойника отпада от деня, когато той става непълнолетен (802-63-11, Сб. 152). Ако те са продължили представителните си действия, следва да се приложат последиците от липса на ПВ (§ 33 III 3-4 и 178-53-ОСГО). Непротивопоставянето на непълнолетния не е равнозначно нито на потвърждаване, нито на упълномощаване.
П. Освен представителството на недееспособни законно е и представителството на дееспособни граждани, когато те са:
а) безвестно изчезнали или отсъстващи (чл. 16, ал. 4);
б) лица с неизвестно местожителство (чл. 16, ал. 5, 50, ал. 2);
в) неизвестни лица, срещу които се търси обезпечение на доказателства (чл. 168);
г) наследници на още незаето наследство (чл. 59 ЗН).
Обявените за отсъствуващи се представляват от въведените във владение техни наследници (чл. 16, ал. 4), а всички останали лица - от назначени от съда представители. Назначението на представител е условие, за да могат да се извършват срещу изброените лица или от тяхно име процесуални действия. Извършените процесуални действия без участието на назначен ЗП са невалидни. Решението ще подлежи на отмяна за ненадлежно представляване (341а-54-1У; 1837-54-1).
ПВ на ЗП на безвестно отсъстващия и на наследниците на незаето наследство е обща, а на другите ЗП - специална (само за делото или за процесуалните действия, за които са били назначени). И за двете категории изискването на чл. 17 важи. ПВ на назначения ЗП произтича от акта за назначението и затова важи, макар и условията за издаването му да не са били налице, докато назначаването бъде отменено. Решението, постановено с участието на такъв ЗП, не подлежи па отмяна по чл. 231, б. „е" (обратно: 1107-55-1У), освен ако противната страна с била недобросъвестна (арг. чл. 18, б. „б" ЗЛС). В случая на чл. 16, ал. 5 важи чл. 231, б. „е".
Синдикът е законен представител на обявения в несъстоятелност едноличен търговец (чл. 658, ал. 1, т. 6 ТЗ).
§ 35. ПРЕДСТАВЛЯВАНЕ НА ГРАЖДАНИ ОТ ПЪЛНОМОЩНИК
I. За разлика от законния представител пълномощникът (Пм) черпи представителната си власт (ПВ) от волята на представлявания. Той учредява ПВ на Пм, определя нейния обем и я прекратява. Затова представителството от Пм е доброволно за разлика от представителството от законен представител, което е правно наложително.
В основата на представителството от Пм лежи упълномощаването. 1. То изхожда от страната, ако тя е процесуално дееспособна, или от нейния законен представител, ако тя е недееспособна. Упълномощаването, изхождащо от ограничено дееспособен, трябва да бъде одобрено от родителя или попечителя. Пм с общо пълномощно може да преупълномощи друго лице (чл. 22, ал. 1), стига то да отговаря на изискванията на чл. 20 (вж. по-долу т. 2). Когато Пм е адвокат, за преупълномощаването е необходимо съгласието на упълномощителя (чл. 17 ЗА).
2. Не всяко лице може да бъде Пм в процеса, а само лице, което отговаря на изискванията на чл. 20, освен ако се касае за съдебен адресат (чл. 44). Според чл. 20 Пм пред съд може да бъде:
-
адвокатът,
-
родителят,
-
детето (20 98-92-11, Б VIII 17) или
-
съпругът на страната;
-
юристите от социално-правните кабинети при здравните заведения спрямо майките и децата, нуждаещи се от правна помощ;
-
юрисконсултите или други служители с юридическо образование при учрежденията, предприятията, кооперациите и другите обществени организации и юридически лица;
-
областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите на чл. 18,ал. 3 и 4;
Според чл. 20, б. „е" законът може да овласти и други лица да бъдат Пм пред съд. Такива са например случаите:
а) с управителя на етажна собственост по дела, свързани с нея (чл. 47 ЗС);
б) с търговския пълномощник, но при изрично пълномощно (чл. 26, ал. 2 ТЗ; опр. 106-98-1У, Б 98 VII-VIII 33); същото трябва да важи с по-силно основание за прокуриста (арг. чл. 22 ТЗ); на обратно становище е ВС (вж. тълк. р. 1-93-ОСГК Б III 15); синдикалните организации и техните поделения спрямо работници или служители (чл. 20, ал. 2 и чл. 45 КТ). Упълномощаване на лице, което не може да бъде Пм пред съд, е недействително. Извършените от него процесуални действия се считат извършени без ПВ (1166-54-1). За да получи качеството на Пм, лицето трябва да бъде дееспособно.
ЗА (вж. чл. 8, ал. 2) предвижда, що се касае за дела пред ВКС, че само адвокат, който има поне 5 години юридически стаж, може да бъде Пм (§ 115-122).
3. Упълномощаването е едностранно изявление, овластяващо Пм с определена ПВ спрямо лицето, от чието име упълномощаването изхожда. За да е валидно, упълномощаването трябва да бъде писмено.В пълномощното задължително се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника (чл. 21, ал. 1). Пм се легитимира пред съда с писменото пълномощно.
Нотариална заверка на пълномощното не е необходима (1524-59-П, Сб. 236). Изискваната за него писмена форма е спазена, когато упълномощаването е удостоверено в съдебния протокол или пък в протокол за решение на общо събрание на етажна собственост, овластяващо нейния управител да предяви иск от името на етажните собственици (1654-62-1, Сб. 94).
Упълномощаването трябва да се отграничава от договора за адвокатска услуга, сключван между клиента и адвоката. За обема на ПВ е меродавно пълномощното, а не договорът.
II. Според обема на ПВ упълномощаването може да се отнася:
-
до всички граждански дела, които би завел или биха били заведени срещу упълномощителя;
-
до определено дело;
-
до отделни негови фази (само за първоинстанционното производство);
-
до отделни процесуални действия.
Упълномощаването е изрично, когато посочва делото (делата) или процесуалното действие (действия), включени в ПВ на Пм. То е общо, когато се отнася до неопределен кръг от дела или от процесуални действия по едно определено дело. Казаното сочи, че от гледна точка на делото упълномощаването може да е изрично, докато от гледна точка на процесуалните действия същото упълномощаване може да бъде общо.
1. ПВ на Пм с изрично пълномощно за определени дела или процесуални действия обхваща само посочените в пълномощното дела или процесуални действия (483-54-1; 95-75-П, Сб. 112).
ПВ на Пм с общо пълномощно, отнасящо се до неопределен кръг от дела, включва предявяване на всички искове освен исковете за гражданско състояние.
Предявяването на такъв иск е свързано с морална преценка от страна на носителя на правото на иск. За да обезпечи, че решението да се предяви искът е взето лично от страната, чл. 21, ал. 2 изисква упълномощаването за такъв иск да е изрично. Искове за гражданско състояние са:
-
исковете за дирене и оспорване на произход;
-
за поставяне под запрещение,
-
за отменяне на осиновяване, както и
-
всички брачни искове (опр. 44-70-П, Сб. 148). Но ако такъв иск бъде предявен срещу упълномощителя, той може да бъде представляван по него от своя Пм с общо пълномощно.
2. ПВ на Пм с пълномощно, отнасящо се до определено дело, но не сочещо какви процесуални действия Пм може да извършва по това дело, обхваща процесуалните действия по разглеждане на делото във всички инстанции до приключване на делото с влязло в сила решение (чл. 22, ал. 4). По силата на такова пълномощно Пм може да преупълномощи друго лице със същата или по-ограничена ПВ (чл. 22, ал. 1), но не може да подаде молба за отмяна по чл. 231 и 233.
ПВ на такъв Пм обаче не включва процесуални действия, които представляват разпореждане с предмета на делото. Някои от тия действия чл. 22, ал. 2 изброява:
-
сключване на спогодба,
-
намаляване, оттегляне или отказ от иска,
-
признаване на исканията на противната страна (но не и признание на факти),
-
получаване на пари или на други ценности.
Изброяването е примерно. Към него могат да се прибавят: отказът от обжалване, оттегляне на жалбата, изменението на иска, когато включва оттегляне или отказ от първоначално предявения иск (вж. § 95 VI). Упълномощаването на такива действия трябва да бъде изрично (чл. 22, ал. 2; 837-97-1У, БЗ 97 XI, с. 86).
3. За процесуалните действия, които Пм с общо пълномощно би извършил извън пределите на своята ПВ, важат правилата за действия, извършени при липса на ПВ (§ 33 III 3-4).
4. Ако страната е упълномощила няколко Пм за същото действие или за същото дело, прилага се чл. 39, ал. 2 ЗЗД. Това значи, че всеки от Пм може сам да представлява страната. При противоречие в действията на няколко Пм смята се, че последното поред действие отменя предходните, на които противоречи. Ако се касае за едновременни действия, по аналогия трябва да се приложи чл. 173 (вж. § 78 II 2). Колективното (съвместно) представляване от няколко Пм е изключение. За него по аналогия ще важи представителството от колективен орган (§ 36 I 3).
5. Упълномощаването не лишава упълномощителя от възможността лично да извърши процесуалното действие, включено в ПВ на Пм. При дееспособен упълномощител упълномощаването открива само допълнителна възможност да се предприемат процесуални действия, като се замества, но не и измества страната. Нещо повече, тя винаги може да се противопостави на действията, извършени от Пм, като ги оттегли. ПВ на Пм не се натрапва на упълномощителя, а, както видяхме, зависи от неговата воля. Затова той може винаги да я прекрати.
III. Прекратяването на ПВ на Пм я погасява, преди да е била упражнена и поради това изчерпана. След прекратяването Пм не може да извършва никакви представителни действия. Извърши ли такива действия, за тях важат правилата за представителството без ПВ (§ 33 III 3-4). Фактите, погасяващи ПВ, преди да е била упражнена, са основания за прекратяване на упълномощаването.
1. Най-важното основание за прекратяване на ПВ е оттеглянето на упълномощаването. То е акт, обратен на упълномощаването, защото отнема дадената от него ПВ. Оттеглянето е едностранен акт, изхождащ от упълномощителя и доведен до знанието на съда. Уведомяването само на Пм го задължава да се въздържа от представителни действия, но не го лишава от ПВ (чл. 23). Оттеглянето може да бъде пълно или частично (например само относно действията, представляващи разпореждане с предмета на делото). То може да се извърши по всяко време от развитието на делото.
2. ПВ на Пм се прекратява и когато упълномощителят (представляваният) почине или бъде поставен под пълно запрещение (чл. 41 ЗЗД). Този резултат е свързан с несигурност за процеса, тъй като относно процесуалните действия не може да се приложи чл. 41, ал. 2 ЗЗД. Желателна е законодателна промяна, която да изключи погасяването на ГПВ на Пм поради тези факти.
3. Прекратява се ПВ на Пм и когато той почине, бъде поставен под пълно запрещение, откаже се от ПВ, ако е уведомил за отказа съда, а когато е адвокат - ако бъде лишен от адвокатски права (чл. 24). При отказ от ПВ отказващият се Пм трябва да уведоми упълномощителя, за да може той своевременно да вземе мерки за лично участие в делото или за упълномощаване на друг Пм.
4. Всички процесуални действия, извършени от Пм до прекратяване на ПВ, запазват своята сила (чл. 23). Прекратяването на ПВ действа занапред.
Прекратяването на ПВ не води до спиране на делото (чл. 23 и 24). При смърт или пълно запрещение на представляваната страна делото се спира поради тези факти, а не поради прекратяване на ПВ и затова настъпва и когато страната не е била представлявана от Пм (чл. 182, б. „б" и „в").
Когато обаче прекратяването на ПВ се дължи на основания, произтичащи от Пм (по-горе т. 3), упълномощителят може да иска от съда да отложи делото. Съдът е длъжен да отложи делото даже служебно, когато фактите, прекратяващи ПВ, не са могли да станат известни на страната до деня на заседанието или тя е узнала за тях толкова късно, че не е могла да замести своевременно Пм с друг (чл. 24). По аналогия на чл. 24 и при неговите условия делото трябва да се отложи и при заболяване на Пм (705-52-11).
§ 36. ПРЕДСТАВЛЯВАНЕ НА ДЪРЖАВАТА И НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА
I. Държавата и юридическите лица не могат лично да извършват или да приемат процесуални действия. Затова те участват в процеса чрез свои представители. Такива са преди всичко техните органи.
1. Държавата се представлява пред съдилищата по граждански дела от министъра на финансите (чл. 18, ал. 3), а по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост - от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Неговата представителна власт обхваща исковете за собственост или други вещни права, за граници, както и искове за защита на владение. Това не означава, че те трябва да вземат лично участие по тези дела. Въз основа на своята представителна власт (ПВ) те могат да възложат на юрисконсултите, при ръководеното от тях министерство или на областните управители да представляват държавата по делата, свързани с района на съответната област (вж. чл. 20, ал. 1, б. „д"), или по конкретно дело.
Общината се представлява по граждански дела от кмета (чл. 44, ал. 1,т. М от ЗМСМА).
2. Държавните учреждения, когато са персонифицирани (срв. § 3112), се представляват еднолично от техния ръководител (министър, директор, председател и т. н.), определен съобразно от техните устройствени правила (чл. 18, ал. 2). Еднолично е представителството на БНБ (чл. 20 ЗБНБ: представител е управителят на БНБ).
ПВ на ръководителя може да бъде упражнена и от неговия заместник, респ. от лице, на което ръководителят е прехвърлил упражнението на ПВ. Главният счетоводител не разполага със законна ПВ спрямо държавното предприятие (6-54-1У, 1241-55-1У, 1273-56-1У), но може при условията на чл. 20, б. „в" да бъде упълномощен да го представлява (1157-55-1У).
Кооперацията се представлява от нейния председател (а при прекратяване - от ликвидатора) (чл. 28, ал. 2 и 46 ЗК). Кооперативното предприятие се представлява от неговия ръководител (чл. 57 ЗК).
При спорове между кооперацията и членове на нейния управителен съвет кооперацията се представлява от лице или лица, избрани от нейното общо събрание (чл. 52 ЗК).
Еднолично е представителството и на търговските дружества. Като представител действа:
-
при събирателно дружество - всеки съдружник (чл. 89 ТЗ);
-
при командитно дружество - всеки неограничено отговорен член (чл. 105 ТЗ);
-
при ООД - неговият управител (чл. 141, ал. 2 ТЗ).
-
Само акционерните дружества се представляват, подобно на командитните дружества с акции, колективно, освен ако уставът допуща еднолично представителство (чл. 235, 244 и 256 ТЗ).
Банките се представляват съвместно най-малко от две лица, които имат постоянно местожителство или местопребиваване в страната (чл. 8 ЗБ).
3. За всички други юридически лица (например обществени организации с нестопанска цел) важи правилото на чл. 18, ал. 1: при липса на друго указание в техните устави те се представляват от поне двама членове на тяхното управление. Това представителство е, както при банките, колективно. При него ПВ може валидно да бъде упражнена само ако представителното действие бъде извършено и от двамата членове на управлението, макар и не едновременно. При противоречие в поведението им противоречивите действия взаимно се обезсилват. Но ако се касае за фактически твърдения (чл. 109, ал. 4, 127, ал. 2), по аналогия трябва да се приложи чл. 173 (§ 78 II 2).
4. За ПВ на органите на юридически лица важат редица общи правила. Тяхната ПВ важи за всички дела, заведени от името или срещу представляваното лице, и включва всички процесуални действия по исковия процес. Изискването на чл. 17, ограничаващо ПВ на законните представители на граждани, не важи за законните представители на юридически лица.
5. Когато юридическо лице - търговец, бъде обявено в несъстоятелност, негов законен представител по граждански дела, в които това лице е страна, става синдикът (чл. 658, ал. 1, т. 6 ТЗ).
II. Юридически лица могат да бъдат представлявани по водените от тях или срещу тях граждански дела и от пълномощници (чл. 20).
Според чл. 20 пълномощници на юридически лица могат да бъдат:
а) адвокатите; б) юрисконсултите; в) други техни служители с юридическо образование; г) областните управители в случаите по чл. 18, ал. З и 4 (чл. 20, ал. 1, б. „д"). Тези изисквания целят да се обезпечи квалифицирано съдебно представителство на юридическите лица. Други лица извън тези по чл. 20 не могат да се упълномощават. Упълномощаването им ще бъде недействително. По изключение от това правило търговските дружества могат по силата на ТЗ да упълномощават като свои Пм прокуристи и търговски пълномощници (вж. § 35 I 2). Упълномощаването изхожда от представителния орган на юридическото лице и трябва да бъде писмено (чл. 21, ал. 1). Като пълномощници на юридическите лица често действат техните юрисконсулти.
ПВ на юрисконсулта съвпада с ПВ на пълномощника на граждани и се урежда от същите правила (чл. 22; 2516-65-1, Сб. 126). Затова без изрично пълномощно юрисконсултът не може да прави признания на иска (1948-55-1У; 480-56-1), да оттегля иска (1540-54-1) или жалбата (2516-65-1, Сб. 126). Но той може и без изрично пълномощно да не оспори или да признае отделни факти - например основанието на иска (обратно: 72-75-ОСГК, Сб. 19). ПВ на юрисконсулта не може да надхвърли разпоредителната власт на юридическото лице. Според чл. 22, ал. З юрисконсултите на държавните учреждения не могат да сключват спогодба.
Сподели с приятели: |