95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 38

Но не след дълго започнаха да се проявяват проблемите на неговото управление. Нямаше единство в армията му. След завършването на конфликта с Божия Син падналите ангели започнаха да се бият помежду си. Постоянните им свади безпокояха дори Сатана!

В сърцето му обаче зрееше още по-голям конфликт. Сатана бе самотен. Чувстваше го най-болезнено, когато небесният хор започваше да славослови Бога. Някога бе ръководител на този хор. Започна да усеща безнадеждността на своя избор. Очакваше бъдеще по-черно от всичко, което някога си бе представял.

В книгата "История на изкуплението" се дава следното описание: "Сатана трепереше, когато размисляше за делото си. Той бе самотен в обмислянето на миналото, на настоящето и на бъдещите си планове. Мощната му фигура трепереше като че ли брулена от буря. Ангел от небето мина покрай него. Луцифер го повика и помоли за разговор с Христос. Бе обещано, че молбата му ще бъде изпълнена. После каза на Божия Син, че се покайва за бунта и желае да си възстанови Божията благосклонност... Христос заплака поради мъката на Сатана, но му каза, че според Божия промисъл никога не би могъл да бъде приет в небето. То не бива да бъде излагано на опасност. Цялото небе би било осквернено, ако Сатана се върне там, защото той е родоначалник на греха и бунта. Семето на бунта все още бе в него" (с. 26).

Сатана си тръгна от разговора с Христос решен да опита с нова интрига. Реши да постигне падането на човечеството. Така би осъществил онова, което не бе успял с други методи. Някога първата работа на Сатана бе да обвини Бога в несправедливост. Сега щеше да се опита да докаже обвинението си.

Ако човечеството извършеше грях, това щеше да докаже, че Божият закон е несправедлив и не може да бъде спазван. Най-малкото, което щеше да постигне, бе поемането на контрола над Земята. Ако Бог предложеше някакъв план за възстановяване на човечеството, тогава Сатана би имал възможността, към която всъщност се стремеше - шанс за възстановяване. Защото ако Бог дадеше на хората друга възможност, би било справедливо и Сатана да получи шанс.

Но Бог вече бе предвидял всичко. Още от вечността съществуваше план, с който да се осъществи както възстановяването на падналото човечество, така и оправдаването на Бога от сатанинските обвинения.

Чрез Христовата смърт на кръста може "да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса" (Римл. 3:26). Жертвата на Христос за всички нас даде възможност на Бога да прояви както справедливост, така и прощение. Кръстът разкри Божията справедливост и даде средство, с което човек да бъде опростен, без да се премахва тази справедливост.

Бунтовното сърце на Сатана не можеше да бъде променено и от най-силната изява на Божията любов, защото бе съгрешил съзнателно и въпреки пълната светлина и познание на Божия характер. Но за измаменото и объркано човечество Бог можеше да даде нова възможност. За хората, желаещи да се възползват от нея, любовта и справедливостта на Бога, изявени чрез Христовата смърт, щяха да имат огромно значение. Бе дадено средство за спасение на тези, които биха пожелали да го приемат.

Тезис 39

Но Чикаго е опасно място, особено след мръкване. Ходейки по улиците през нощта, неизбежно поемате риск. Продължавате с плана си за известно време и успявате да помогнете на много хора. Но една нощ вървите по тъмна уличка, където дебне жесток престъпник, и той ви убива.

Онези, с които сте се запознали в Чикаго, разбират какво се е случило с вас. Казват и на други как сте умрял, за да покажете Божията любов. Така хората започват да уважават това, което сте направили, защото сте жертвали живота си, за да разкриете Божията любов на жителите на града.

Мислите ли, че това е добра аналогия за Христовата смърт на кръста? Беше ли смъртта Му необходима, за да бъдем опростени? Или може би смъртта на Христос е нещо случайно? Дали Той дойде на земята просто да разкрие Божията любов и дали умря само защото земята е едно доста опасно място за живеене? Или може би смъртта Му бе основна част от плана за спасяване на човечеството?

Има една теория за изкуплението, наречена "морално влияние", според която Христовата смърт не е била необходима. Казва се, че на човечеството би могло да бъде простено дори Христос да не бе умрял. Една от грешките, които тази теория се опитва да обори, е идеята за разгневения Бог, нуждаещ се от "кило месо", за да бъде умилостивен гнева Му. Истина е, че целта на Христовата смърт не бе да се задоволи Божията отмъстителност. Бог бе в Христос и примири света със Себе си. Но дали Христовата смърт бе необходима по други причини?

В книгата "Великата борба" е даден проникновен отговор: "Христос умря като жертва за човека, защото падналият човешки род не може да направи нищо, за да се похвали пред Бога. Заслугите на един разпънат и възкръснал Спасител са основата на християнската вяра" (с. 73).

Свещеници и управници се събраха около кръста в деня на разпятието. Не желаеха да приемат един разпънат Христос. Казваха: "Ако е цар израилев, нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него" (Матей 27:42 - ЦП). Възможно ли е и днес да повтаряме същата мисъл? Възможно ли е Христос да слезе от кръста, за да можем да повярваме?

Удар по човешката гордост е признанието, че имаме нужда от спасение, а не от образование. Но основата на християнската вяра е условието, че човечеството се нуждае от Спасител.

В Библията ясно е казано, че Христос е наш Заместник. Може би най-известният текст е в Исая 53 гл. "Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония. На Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни" (ст. 4-6).

Цялостната жертвена система, от Адам и Ева край портите на Едем до храмовия ритуал по времето на Исус, се основаваше на разбирането, че за да бъде спасен грешния човек, е необходимо някой друг да заеме неговото място. Христос бе "Агнето, заклано от създанието на света" (Откр. 13:8 - превод "Кинг Джеймс").

Колкото и съкрушително да е за човешкото сърце, спасението идва единствено в резултат на приемането на разпънатия и възкръснал Спасител. "Коленичейки с вяра пред кръста, той [грешникът] е достигнал най-високото място, достъпно за човека" ("Деяния на апостолите", с. 210).