95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 30

Искали ли са някога от вас да се извините? Всички сме наблюдавали някое дете, което е извършило лоша постъпка, но ни най-малко не съжалява за нея. Родителите идват и казват: "А сега се извини."

Детето навежда глава, поклаща крака и изглежда ужасно смутено. Накрая произнася едно "извинявай" и родителят смята въпроса за приключен. Наистина ли детето съжалява? Да, съжалява за това, че е трябвало да се извини!

В Библията се говори за два вида скръб. "Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние, но светската скръб докарва смърт" (2Кор. 7:10). Значи има благочестива скръб и светска скръб. Първата е въпрос на взаимоотношения, втората се ограничава само с поведението. Първата променя живота ви, втората променя само действията ви, и то временно. Първата е жизнено необходима, втората не струва пукната пара.

Юда бе завладян от светска скръб. Съжаляваше, че е хванат. Изчака до последния момент, за да види дали наистина се е провалил. И когато накрая стана очевидно, че Исус няма да се освободи, а свещениците и управниците ще Го осъдят, Юда стигна до разкаяние. В Матей 27:3 е записано, че Юда се разкая.

Типично за светската скръб е, че човекът чака, докато го заловят с кръв по ръцете. Едно е да се покаеш, след като са доказали, че си виновен, съвсем различно е да се покаеш, преди още да са те обвинили.

Каин е друг библейски пример за светска скръб. Той също чакал до последния момент и дори тогава се опитал да надхитри Бога. "Брат? Какъв брат? А да, Авел. Искаш да кажеш, че съм длъжен да се грижа за него?"

От друга страна, благочестивата скръб е съвсем различна по характер. Тя е съжаление за това, че сме наранили някого, когото обичаме. "Често страдаме, защото злите ни дела водят до неприятни за нас последствия, но това не е покаяние. Истинската мъка за греха е резултат от действието на Светия Дух. Духът разкрива неблагодарността на сърцето, което е обидило и наскърбило Спасителя, и чрез покаяние ни води до подножието на кръста. С всеки нов грях Христос е наранен отново. Когато погледнем към Този, Когото сме проболи, ние изпитваме мъка за греховете, които са Му причинили страдание. Такава скръб води до отхвърляне на греха" ("Животът на Исус", с. 300).

Така стигаме и до още една причина, поради която покаянието трябва да дойде като резултат от отиването при Христос. Не можем да скърбим, че сме наранили някой, когото обичаме, ако всъщност не го обичаме. Спомнете си, когато сте били малки, и сте направили нещо лошо на онова ужасно съседско хлапе. После е трябвало е да се извините и да кажете, че съжалявате.

Израствайки, ние научаваме (надявам се) какво означава любов към хората и любезността ни започва да се проявява извън кръга от най-близки приятели. И все пак, вярно е, че колкото повече обичате някого, толкова повече ви боли, ако го нараните.

Когато опознаем Исус и се доверяваме на любовта Му към нас, ще открием, че съжаляваме истински, ако Му причиним скръб. Това е покаянието, т.е. благочестивата скръб, "която не причинява разкаяние".

Тезис 31

Много християни изпитват същия страх. Има нещо страшно в словосъчетанието "смъртен грях". Въображението ни рисува картината на един разгневен Бог, Който поклаща глава и казва: "Този път отиде прекалено далеч." Християни на възраст от девет до деветдесет и девет години се страхуват, че са преминали границите на Божията благодат и милост.

Хваната в прелюбодейство жена била сигурна, че е отишла прекалено далеч. С наведена глава и поглед забит в земята мълчаливо чакала камъните да полетят към нея. С удивление открила, че вратата на благодатта все още била отворена. Не била осъдена. Бог все още й предлагал Своето прощение и сила.

Да прочетем текста за смъртния грях от Матей 12:31. Исус казва: "Всеки грях и хула ще се прости на човеците, но хулата против Духа няма да се прости."

Първата част от стиха е доста насърчителна: "Всеки грях и хула ще се прости..." Но какво означава да съгрешим срещу Светия Дух? Ето какво: Тъй като делото на Духа е да убеждава за грях (виж Йоан 16:8, 9) и тъй като всеки грях може да бъде простен, следователно грехът срещу Светия Дух е отказ от това убеждение и от покаянието.

Прощението е условно. Ако не беше така, всеки на този свят би се спасил. Кои са условията за прощение? Първо, да изповядаме греховете си. Казано ни е, че "ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости" (1Йоаново 1:9). Следователно непростимият грях би бил всеки грях, за който отказваме да се изповядаме и да потърсим прощение.

Някои хора мислят, че изповедта не е особено важна. Казват, че Бог е любящ Баща, а бащата не настоява децата му да изповядват лошите си постъпки. Твърдят, че бащата прощава на децата си, защото ги обича. Но не така пише в Библията. Там се проповядва, че изповедта е от голямо значение. За да ни бъде простено, трябва да помолим за прощение и да го приемем.

Как приемаме Божието прощение? "Пътят към Христа", с. 51: "Ако повярваш в обещанието - повярваш, че си простен и очистен - Бог ще направи това факт. Ти биваш напълно излекуван точно така, както Христос даде на парализирания сила да ходи, когато той повярва, че е вече излекуван. Това наистина е така, ако го повярваш."

Понякога си мислим, че условието за прощение е никога повече да не съгрешаваме. Обещаваме на Бога: "Ако ми простиш и този път..." След това извършваме същия грях и се страхуваме да се доближим до Бога за прощение. Това кара хората да се страхуват, че са извършили смъртния грях.

Но в Библията е дадено следното обещание: "Който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя" (Йоан 6:37). Върху това обещание няма срок на годност като на лекарствена опаковка. Никъде не е казано: "Негоден след еди коя си дата." Този, който отива при Христос, винаги, винаги бива приет.

Няма значение какъв си или какво си направил. Ако днес отидеш при Христос, помоли Го за прощение, приеми дара на покаянието и прощението и ще бъдеш опростен. "Исус обича да идваме при Него такива, каквито сме - грешни, безпомощни, зависими. Ние можем да дойдем при Него с всичките си слабости, безразсъдство, с цялата си греховност и да паднем при нозете Му в разкаяние. На Него Му е драго да ни прегърне и вземе в обятията на Своята любов и да превърже нашите рани, да ни очисти от всяка нечистота" ("Пътят към Христа", с. 52).