95 тезиси за праведност чрез вяра

Кръстът

Тезис 36

Веднъж пътувах с много висока скорост по странични пътища и се опитвах да наваксам загубеното време. Закъснявах за погребение! Внезапно облак прах изникна зад мене и вътре в този облак видях полицейска кола.

Полицаят ми нареди да спра покрай пътя и много строго ми поиска книжката и регистрацията на колата. Поомекна малко, след като чу кой съм и къде отивам.

Каза ми: "Мислех, че сте откраднал колата. Сега не знам какво да правя с вас. Ако ви глобя, това ще излезе в утрешния вестник и ще ви компрометира пред вашите вярващи. Не мисля, че глобата ще разреши проблема."

"Не сър, и аз не вярвам, че това е разрешението", отговорих аз.

Поколеба се за миг и ми нареди: "Хайде, продължавай. Свободен си." Той си тръгна по своя път, а аз по моя (но бавно!).

Този полицай направи нещо, което Бог не прави. Примерът показва разликата между прощение на грешници и прощение на грехове. Полицаят ми "прости греха" каране с превишена скорост, но не постъпи честно спрямо закона на страната, който забранява шофиране със скорост над позволената.

Бог не променя закона Си. Не прави изключения. Когато човек съгреши, Бог не може да каже: "Няма значение. Не се безпокой. Този път няма да го взема предвид."

"Но ако беше възможно законът да бъде променен или анулиран, тогава не би имало нужда Христос да умира. Да се отмени законът би означавало беззаконието да се обезсмърти и светът да бъде поставен под властта и контрола на Сатана. Именно защото законът е непроменим, защото човек не би могъл да се спаси само чрез послушанието на неговите предписания, Исус бе издигнат на кръста" ("Животът на Исус", с. 762).

Това, което Бог прави, е да прощава на грешници. Има голяма разлика! Ако полицаят трябваше да се отнесе към мене така, както Бог се отнася, не би имал друг избор освен да ми връчи квитанцията. Щях да бъда извикан в съда и съдията щеше да ме обяви за виновен и да ме глоби някаква сума.

Ако нямам пари, би трябвало да прекарам известно време в затвора. Когато присъдата бъде издадена, полицаят би трябвало да излезе отпред, да извади портфейла си и да плати, за да мога да си отида свободен. Ако бе направил това, би спазил закона и в същото време би ме спасил от наказанието за моето закононарушение.

Човечеството наруши Божия закон. Тъй като не би могъл да прости греховете, Бог не каза на Адам и Ева: "Вървете си. Свободни сте." Ако бе направил това, цялата вселена би била в опасност.

Властите в страната понякога ни пускат да се измъкнем. Възможно е да нарушим закона и да не ни хванат. Всъщност според някои изчисления най-малко 80 % от всички престъпления остават ненаказани. Дори когато ни хванат, могат да ни освободят от наказанието за греховете.

Но не е така с Божественото управление. Грехът не може да остане неразкрит, не може да бъде подминат. Винаги остава в сила правилото от Римл. 6:23: "Заплатата на греха е смърт."

Поради любовта Си Бог намери изход. Христовата смърт на кръста Му даде свободата да опрощава грешници. Така Той не само задоволява Своята справедливост, но и осигурява нашето спасение.

Тезис 37

Чакайте малко! Забравихте ли любовта! Искате ли да имате репутация на свиреп и жесток съдия? Ако решите да накажете Хитлер, няма ли да паднете до неговото ниво?

Напоследък много се говори за една нова концепция - Бог е Бог на любовта и следователно не може да нарани никого. Христовата смърт се отхвърля като езическа идея. Казват ни: "Той не е гневен Бог, нуждаещ се от умилостивение. Не е осъждащ Бог. Това, което ни изглежда божествено наказание, всъщност е последица от собствения ни лош избор. Не е възможно любящият Бог да унищожава и да умъртвява."

Може би Хитлер е краен пример. Да вземем една история от Стария завет. Израилтяните си направили празненство. Възползвали се от това, че Мойсей отсъства, а Аарон ръководи всички дела. С негова помощ направили златно теле, но в разгара на угощението Мойсей се върнал неочаквано. Спомняте ли си последиците? Покаялите се трябвало да изпият своя идол, а останалите били убити. Звучи жестоко. Проявил ли е Бог любов в тази ситуация?

"По Божия милост хиляди трябваше да пострадат, за да се избегне наказанието над милиони. С цел да спаси мнозинството, Той трябваше да накаже неколцина. Хората бяха пренебрегнали верността си към Бога, бяха отхвърлили Божествената закрила и бяха лишени от защита. Това би довело до завладяване на народа от враговете му. Ако злото не беше незабавно изкоренено, скоро щяха да станат плячка на многочислени и мощни неприятели. За доброто на Израил и за урок на всички следващи поколения бе необходимо престъплението да бъде веднага наказано. За самите грешници бе не по-малка милост, че ще бъдат спрени в злия си път. Ако животът им бе пощаден, същият дух, довел до бунт срещу Бога, щеше да се прояви в омраза и борби помежду им и те неизбежно щяха да се самоунищожат. Именно заради любовта към света, към Израил и дори към нарушителите престъплението бе наказано с ужасна строгост" ("Патриарси и пророци", с. 325).

Грехът никога не е безнаказан. Той донася смърт и не е възможно просто да се избяга от последствията. Само по един начин справедливостта може да се справи с греха - ако някой друг поеме наказанието. "Христос умря за греховете ни според писанията" (1Кор. 15:3). Това е ясното изявление на Библията по този въпрос. "Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония" (Исая 53:5).

В справедливостта има толкова любов, колкото и в милостта. Ако синът ти бие дъщеря ти, няма да проявиш любов към нито един от двама, ако не направиш нещо, за да ги спреш. Христовата смърт заради тези, които ще приемат жертвата Му, както и окончателното наказание в огненото езеро на тези, които няма да я приемат, е най-висшата проява на любов от страна на Съдията на вселената, като се има предвид отвратителния характер на греха. Смъртта на Христос и окончателното унищожение на нечестивите разкриват любовта Му толкова, колкото и милостта Му, проявена към покаялия се грешник. В истинската любов трябва да има съчетаване на справедливост и милост.