95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 32

Случаят предизвика дискусии сред юристите. Какво да се прави с човек, който отказва да бъде помилван? Накрая въпросът бе поставен пред Върховния съд и там взеха решение: ако има помилване, но не бъде прието, не може да бъде наложено със сила. Затворникът бе екзекутиран.

Човечеството е със смъртна присъда. Всички сме затворници на тази планета и очакваме екзекуцията. Но Исус се е заел с нашия случай. Той дойде и умря вместо нас, като пое нашето наказанието. Предлага ни прощение, но ние можем да поискаме да се откажем от него.

Прощението е двупосочен процес. За да се осъществи прощение, то трябва да бъде както предложено, така и прието.

Случвало ли ти се е някой да се отнесе несправедливо към теб и ти да отидеш при него с желание да му простиш, но да бъдеш отблъснат? Открил ли си, че прощението е двустранен процес? Може искрено да простиш. Може да имаш желание да възстановиш взаимоотношенията. Но ако другият откаже да приеме предложеното прощение, тогава въобще няма прощение.

В Лука 17:3 Исус каза на учениците Си как да се отнасят с тези, които са извършили грях срещу тях. "Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му."

В стих 3 Исус отива още по-далеч. "И седем пъти на ден, ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му." Очевидно е, че сгрешилият трябва да се покае, за да получи прощение.

Бог цени правото ни на избор толкова високо, че не ни принуждава да приемаме дори прощението. Предлага ни го даром, насърчава ни да го приемем. Но окончателният избор е наш. Ако решим, можем да го отхвърлим.

Докато приковаваха Исус на кръста, Той се молеше за тези, които Го разпъваха. Думите се повтарят през всички векове до наше време: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят."

Прощението Му бе безгранично и се отнасяше дори за тези, Го умъртвяваха. Молеше се най-вече за тях. Но дали молитвата Му бе чута? Беше ли възможно да й се отговори? Кой е факторът, определящ дали на молитвата Му ще бъде отговорено?

Отговорът е в "Живот на Исус", с. 745: "А други, със своята непокаяност щяха да попречат да се изпълни за тях Христовата молитва."

Бог дава прощение - изобилно и даром. Исус дава и възможност за прощение. Някои приемат, други отказват. За отказалите прощението няма никаква стойност. От него могат да се възползват само тези, които желаят да го приемат.

Прощението е нещо достъпно. Исусовата жертва на кръста е достатъчна и включва в спасението всяка душа, която някога е била родена на света. Единственият, който може да предотврати прощението, си самият ти. Изборът е твой. Прощението е твое, стига да го приемеш.

Тезис 33

Понякога го обземало безпокойство. Колкото повече пари получавал, толкова повече харчел. Съпругата му харесвала хубавите неща, децата му свикнали с лесния живот. Затова потулвал дълбоко вътре в себе си всички страхове и продължавал да осъществява плана си.

Изведнъж като че ли светът около него се разпаднал. Внезапно ревизори проверили сметките му и той нямал време да прикрие следите. За негов ужас бил арестуван и обвинен, че дължи на държавата 10 милиона долара. Не можел да си представи, че е похарчил толкова много. Не знаел какво го очаква. Съпругата и децата му щели да бъдат унизени. Разкошният му дом щял да бъде продаден и сумата от търга да отиде за погасяване на дълговете. Но дори да му отнемели всичко, пак оставали още милиони долари за изплащане. А как би могъл да проведе друг план за възстановяване на доходите си, ако се намира в затвора?

Накрая дошъл съдебният процес. Направил единственото нещо, което можел да направи. Застанал пред съдията и казал, че е виновен. Оставил се на милостта на съда и помолил да му бъде даден срок за погасяване на дълга. За негово учудване съдията не му наложил присъда, макар че го обявил за виновен.

Излязъл от съдебната зала като свободен човек. Но не бил истински свободен. Бил решил, че трябва да върне откраднатите пари. В противен случай щял да се чувства цял живот задължен на държавата.

По пътя за дома му се представила първата възможност. Срещнал колега, който му дължал 30 долара. Не било много, но все пак добро начало. И така, поискал си дължимата сума.

Колегата му твърдял, че няма пари. Но дългът бил отдавна просрочен. Завел дело в съда за дребни дългове.

Няколко дни по-късно, когато дошъл редът на делото, се оказало, че съдията е същият, който го бил освободил. Съдията много се ядосал, когато видял, че ищецът е човек, който наскоро е бил в съда. Предприел необходимото и отменил издадената присъда. Човекът бил вкаран в затвора, а обвинението срещу колегата му отпаднало.

Тази история, записана в Матей 18 гл., ни дава важен урок за прощението. Божието прощение е безгранично. Нашето приемане на прощението понякога е ограничено и прави късо съединение в Божия план да ни освободи от осъждането за греха.

Исус разказа тази история в отговор на Петровия въпрос колко често би трябвало да прощава на брат си. Бе даден прочутият отговор "70 пъти по 7", разкриващ Божията непрестанна милост към нас.

Седемдесет по седем не означава, че Бог води отчет и след като ни бъде простено 490 пъти, с нас е свършено. Неговото прощение няма граници. Често се обезсърчаваме и се засрамване и преставаме да се молим. Преставаме да търсим Божието прощение, защото ние мислим, че сме отишли прекалено далеч. По този начин поставяме такива ограничения на Неговото прощение, каквито Той никога не е възнамерявал да поставя.

Може би съчувстваме на човека от описаната история. На него му бил опростен дълг от 10 милиона долара, но той всъщност не приел предложеното му прощение. Вярно е, че помолил за милост, но "когато длъжникът апелирал към господаря си за милост, дори не можел да осъзнае колко голям е дългът му. Не разбирал колко е безпомощен. Надявал се сам да избави себе си" ("Притчи Христови", с. 245).

Отношението му към колегата показвало, че не е приел предложеното прощение. Когато съдията ревизирал присъдата и го пратил в затвора, виновният всъщност приел собствения си избор. Бог никога не налага прощението Си на когото и да било.

Не бива да се отчайваме, когато разберем колко голям е грехът ни и доколко сме безпомощни сами да се избавим. Колкото по-голям е дългът ни, толкова по-голяма е нуждата ни от Божията милост и прощение. Поради неизмеримата Си любов Бог няма по-голямо желание от това да ни прости и да ни освободи.