95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 48

Не ме разбирайте погрешно. Алън знаел колко важно е да се облече сутринта, да се обръсне, да си измие зъбите и да си среше косата. Но просто нямал време. Учителят нямало да извини отсъствието или закъснението. Освен това предстояло контролно. С истинско отвращение Алън скочил от леглото, грабнал книгите си и побягнал. Успял да си седне на мястото секунда преди влизането на учителя.

Срещали ли сте Алън? Прекарал съм по-голяма част от живота си в класни стаи - първите 20 години като ученик и студент плюс още 16 години като преподавател на хонорар. Видял съм хиляди студенти, но никога не се е случвало някой да дойде в клас по пижама! Колкото и да са заети, колкото и късно да са станали сутринта, колкото и маловажен да е урокът, всички те успяват така да програмират времето си, че да дойдат напълно облечени!

Не само ученици и студенти, но и възрастни хора постоянно твърдят, че не могат да имат посветен живот с Бога поради липса са време.

Отново чух същото на медицински симпозиум само няколко месеца преди да напиша този ръкопис. Съпругата на един лекар попита съвсем искрено: "А какво да правим, ако нямаме време?"

Всеки ден намираме време да се облечем и да си пооправим външния вид. Намираме време да се храним. Не успяваме обаче да намерим време да облечем одеждата на Христовата правда и да се нахраним с Хляба на живота. Какъв е проблемът? Липса на време? Не. Всички ние разполагаме с 24 часа на денонощие. Не ни липсва време, а мотивация.

Ако кажем, че нямаме време за нещо, всъщност казваме, че не го смятаме за важно. Истина е, че имате време за това, което смятате за най-важно. Липсата на време не е извинение за каквото и да било дори в този свят. Имате време за нещата, които цените най-много, и нямате време за маловажните проблеми. Толкова е просто.

Исус каза същото на Марта, когато й бе на гости във Витания. Тя нямаше време да седне до нозете Му и мислеше, че Мария също няма време! Какъв ти разговор с Божия Син - важното е да се приготви обяд! Исус трябваше да й напомни кое е важно и кое не е. "Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея" (Лука 10:41, 42).

Мислите ли, че църковното членство или доброто поведение ще ви осигурят спасение? Мислите ли, че спасението може да се постигне с работа за Господа, дори когато забравяте Този, за Когото работите? Или вярвате в изказването от Йоан 17:3, че "това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог и Исуса Христа, Когото си изпратил"?

Казано ни е, че "постигането на вечността зависи от това, как използваме времето си в този живот" ("Свидетелства", т. 5, с. 375). И въпреки всичко колко пъти сте показвали с делата си, че нямате време за Бога?

Днес сте поканени до общувате с Исус - нещо, което стои над всичко друго и за което всеки един от нас би трябвало да има време. Ако нямате време за Него, нямате време да живеете!

Тезис 49

В Библията се казва, че Исус и Мойсей прекарали 40 дни, без да се хранят. Записано е също, че Бог ги е подкрепял по особен начин през този период. Сигурен съм, че за повечето от нас дори еднодневният пост е нещо необичайно.

Когато работех, за да си плащам вноските за колежа, в студентския стол имаше месечна минимална такса. Ако ядеш повече, плащаш повече, но дори да ядеш много малко, пак плащаш определения минимум.

Веднъж реших да ям по-малко от минимума, за да плащам възможно най-ниската такса. Всъщност цяла седмица не ядох нищо! Пиех само сокове. Не само че не успях да продължа с редовните си занимания, но и дори не почувствах особен глад.

Представете си, че след едноседмичния експеримент бях решил, че за да спестя пари, трябва да продължа по същия начин през цялото си 4-годишно следване. Не след дълго щяха да ме вдигнат от тротоара и да ме откарат в болница.

В Йоан 6 гл. Исус направи сравнение между духовния живот на връзка с Него и физическия живот. "Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си" (ст. 53). Физическият закон е и духовен закон. Ако не ядете, умирате. Може да не стане за един ден - нито физически, нито духовно. Но законът е непроменим. Краят ще е неизбежен.

Г-жа Вайт ни казва, че е добре "да прекарваме всеки ден по един час в размисъл върху живота на Христос. Трябва да го разглеждаме стъпка по стъпка и чрез въображението си да вникваме във всяка сцена, особено от последните дни на Неговия живот" ("Животът на Исус", с. 83). Това е рецептата за балансирана духовна диета. Когато същността на духовната ни храна е Христовият живот, ние ще израстваме.

Молитвата е наречена "дишането на душата". Тук алегорията е още по-ясна. Можете да живеете ден, без да се храните, но не и без да дишате!

Говорейки за общуване с Христос, нямам предвид някакъв лукс, от който ще се възползвате, ако имате време или разположение. Говоря за живота и смъртта. Ако не ядете или не дишате в духовен смисъл, ще умрете. Само чрез постоянно общуване с Христос може да се поддържа духовният живот.

Тезис 50

Преди да се опитам да отговоря, може би трябва да дефинирам израза "спасение чрез дела". Какво иска да каже този, който пита дали не е възможно посвещението да се превърне в още една система за спасение чрез дела? Дали има предвид спечелването на заслужено спасение благодарение на отделяне на много време за изучаване на Библията и за молитва? Истинска грешка е да стигнем до някаква праведност чрез посвещение, вместо до праведност чрез вяра в Исус.

Може би отново трябва да повторим, че праведността идва единствено чрез вяра в Исус Христос. Точка. Не можем да спечелим или заслужим спасението си с нищо от това, което правим.

Трябва да приемем спасението, за да се възползваме от него. В противен случай целият свят включително дяволът и ангелите му щяха да се спасят. Исусовата жертва на кръста бе достатъчна за спасението на целия свят. Проблемът е, че не всички я приемат.

Известно е също, че спасението не може да бъде прието веднъж завинаги - трябва да го приемаме всеки ден. Целта на ежедневното отиване при Христос е да приемаме наново Неговата благодат, сила и спасение. Има и нещо много повече, както ще прочетем в Тезис 95. Необходимо е непрестанно приемане на спасението. Следователно не става въпрос за заслуги, а за метод.

Но въпросът "не е ли възможно това посвещение да се превърне в още един опит за спасение чрез дела?" има и друг аспект. Важно е дали то е нещо лесно, спонтанно и рутинно, или в него има включени дела. Посвещението не става чрез дела; то е дело! Разликата е особено важна.

Много неща в християнския живот са дарове. Не работите за дар. Вярата е дар, покаянието е дар, победата е дар, спасението е дар. Но има едно нещо, което не е дар. Бог никога не е обещавал сам да търси Себе Си. Никога не е обещавал сам да приеме Себе Си. Никога не е обещавал сам да се запознае със Себе Си.

Не всичко в християнския живот е спонтанно. Понякога може да бъде истинско удоволствие да търсим Исус за лично общуване. Друг път може да са ни необходими всички жизнени сили и цялата ни дисциплина и решителност. Павел го нарича "войнстване на вярата" (виж 1Тим. 6:12). Не вярваме в пасивната религия. Човекът има дял в сътрудничеството с Бога, за да постигне възстановяване и спасение.

Каква трагедия е, че толкова много християни погрешно разбират тази истина. Изразходваме толкова много време, енергия и сила на волята, за да се опитаме сами да направим нещо, което не можем да направим, но което Бог е обещал да направи за нас. Не сме направили точно това, за което ни е поканил - да Го потърсим. Чакаме да сме в настроение или посвещението да стане някак си спонтанно.

Ако някога сте се опитвали редовно да прекарвате известно време с Бога, знаете, че това е трудно дело. Гледали ли сте часовника, за да видите колко време ви остава? Отваряли ли сте главата пред вас, за да видите колко още страници ви остават да прочетете? Откривали ли сте, че е трудно да се молите? Какво правите, когато това се случи?

Едно е сигурно: бездействието не помага. Както се казва: "Когато ви е необходимо най-голямо усилие да се молите, молете се с най-голямо усилие." "Ако почувстваме, че сме извършили грях и не можем да се молим, точно тогава е време за молитва" ("Мисли от планината на благословението", с. 115). Следователно, когато откриете, че посвещението е трудна работа, единственото, което можете да направите, е да не се отказвате.

Четенето на Библията и молитвата не са гаранция за духовен живот и здраве. Възможно е да правим и двете и пак сърцето ни да е далеч от Бога. Фарисеите го правеха. Вие също можете. Но едно е сигурно: не сте в състояние да поддържате духовен живот, ако не търсите Исус чрез Словото Му и чрез молитва. Яденето и дишането не са гаранция за добро здраве. Но няма да бъдете здрави, ако не се храните и не дишате.

Има ли проблеми, свързани с посвещението? Разбира се. Има проблеми и във физическия живот. Въздухът е замърсен, храната е пълна с бактерии. Но няма толкова голям проблем, че да решим храненето и дишането да станат въпрос на избор. Духовният живот може да се поддържа само ако непрестанно търсим Него.