95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 44

Голяма част от евангелските християни вярват, че всичко, което е необходимо, за да се спасиш, е веднъж през живота си да склониш глава пред Небето. Така вечното ти спасение било осигурено. Убедени са, че какъвто и да е изборът ти или посоката на живота след първоначалното решение да приемеш Христос, накрая ще минеш през бисерните порти на Божия град.

Библейското учение по този въпрос е много ясно. "Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои до край, той ще бъде спасен" (Матей 24:12, 13).

Исус проповядва същия принцип в Йоан 15 гл. Изговаряше последните Си думи пред учениците по пътя за Гетсимания. Посочи им лозята, видими на лунната светлина, и се опита още веднъж да им обясни какви отношения трябва да поддържат с Него, за да имат живот. "Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и събират ги, та ги хвърлят в огъня, и те изгарят" (ст. 6). Следователно възможно е да бъдеш пръчка, но да не пребъдваш, т.е. да не останеш с Лозата. Когато това отделяне продължи известно време, настъпва моментът за отсичане на пръчката.

В притчата Си за сватбеното тържество, разказана в Матей 22 гл., Исус също споменава за възможността християнският живот да започне, но да не бъде продължен. Царят се бе подготвил за празника. Човекът бе приел поканата, т.е. бе поставил началото. Но той бе пренебрегнал или отказал да облече сватбарска одежда и когато царят дойде да види гостите, човекът бе намерен за недостоен. Царят нареди: "Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби" (ст. 13).

"Грешният човек може да намери надежда и праведност единствено в Бога. Няма човешка праведност отделно от вярата в Бога и поддържане на жизнена връзка с Него" ("Свидетелства към проповедници", с. 367).

Както вече отбелязахме, увереността в спасението продължава, докато имаме връзка с Бога и докато не престанем да приемаме даровете Му покаяние, прощение и благодат. Спасението зависи от това отношение, основано на вяра, а не на нашето поведение.

От човешките ни взаимоотношения знаем, че е възможно да имаме връзка с някого за известен период, но вече да не поддържаме отношенията си. Ако отношението не се поддържа чрез непрекъснато общуване, то неизбежно ще умре.

Същото важи и за връзката с Бога. В Библията е записан примерът на хора като Енох, Мойсей, Даниил и Павел, които продължили да общуват с Бога до края на живота си. Малко преди смъртта си Павел могъл да каже: "Попрището свърших, вярата упазих; отсега нататък се пази за мене венецът" (2Тимотей 4:7, 8). Той не каза: "Направих добрия избор, тръгнах по правия път, някога имах вяра." Не, той опазил вярата, издържал до края.

В Библията се разказва и за тези, които са започнали пътя си с Бога, но са отпаднали и за загубили някога спечеленото спасение. Каин започнал да принася утрешни и вечерни жертви с останалите от семейството. Но не устоял до края. Цар Саул бил преобразен и смирен. Но поел по свой път и завършил със самоубийство. Отначало Валаам бил Божи пророк, но въпреки, че магарето му проговорило - очевидно предупреждение от ангела - и въпреки че Бог го предупреди чрез сън, той се интересувал повече от собствената си слава, отколкото от прославянето на Бога. Накрая станал съюзник на враговете на Божия народ. Юда бил сред най-приближените на Исус. Получил мисионерско поръчение и заедно с другите ученици изцерявал болни, изгонвал бесове и възкресявал мъртви. Той обаче изоставил всичко и предал своя Господ.

Важно е да бъдем веднъж спасени. Не по-малко важно е да продължим да приемаме спасението.

Тезис 45

Описа пред каква дилема е изправена и разказа за разочарованието си от това, което светът предлага, но призна, че не може да победи заробващите я навици. Изведнъж нещо ми дойде на ум. Говореше, сякаш е прочела описанието от "Пътят към Христа".

Отворихме книгата и прочетохме един текст.

"Когато съвестта ти се пробуди от действието на Светия Дух, ти започваш да виждаш по нещо от злотворността на греха, започваш да разбираш неговата мощ, тежестта на вината, която той докарва, нещастието, което причинява; и започваш да гледаш на него с отвращение. Ти чувстваш, че грехът те е отделил от Бога, че си поробен от властта на злото. И колкото повече се бориш, за да се освободиш, толкова повече съзнаваш своята безпомощност. Твоите подбуди са нечисти; сърцето ти е нечисто. Ти виждаш, че животът ти е бил изпълнен със себелюбие и грях. Копнееш да бъдеш освободен. Хармония с Бога, подобие на Христос - какво можеш да сториш, за да постигнеш всичко това?"

"Да, това съм аз - каза тя. Това е моят проблем. Бързо! Кажете ми отговора. Какво мога да направя?"

Спрете заедно с мене за момент и помислете какъв може да е отговорът. В първия абзац е описан един объркан живот. Светият Дух е действал в сърцето и тази личност е осъзнала голямата си нужда. Същевременно е разбрала колко е безпомощна. Не може да победи греха и пита как да се освободи. От какво се нуждае, за да получи прощение и очистване?

Ако сте привърженик на бихейвиоризма , отговорът ви ще бъде от областта на поведението. Бихте могли да кажете: "Тази жена трябва да се опитва упорито да върши това, което е добро. Не бива да се предава. Трябва да избере да се подчини на Бога и Той ще й даде необходимата сила, за да върши онова, което е избрала."

Ако сте релационист, веднага бихте отговорили, че описаната личност трябва да чете Библията и да се моли повече.

Ако сте просто привърженик на някоя църква, бихте я посъветвали да се присъедини към вашата деноминация и да общува с други вярващи.

Но какъв е отговорът в "Пътят към Христа"? В следващото изречение от същата страница се казва: "Единственото, от което се нуждаеш, е мир."

Какъв отговор! Това е все едно да кажеш на умиращ от жажда, че се нуждае от вода. Или да да кажеш на умиращо от глад дете, че се нуждае от храна. Или да кажеш на разорено семейство, че се нуждае от пари. Как е възможно някой да има мир, след като животът му е толкова объркан?

Почакайте малко. "Единственото, от което се нуждаеш, е мир - небесно прощение, небесен мир и небесна любов в душата. С пари те не могат да се купят, разумът не може да ги осигури, мъдростта не може да ги придобие; ти не можеш никога да се надяваш, че ще си ги осигуриш със свои собствени усилия. Но Бог ти ги предлага даром, "без пари и без да плащаш". Те са твои, ако само протегнеш ръка и ги хванеш."

Помислете за някое дете, което расте и се развива. Прави ли грешки? Случва ли се да падне? Прави ли глупави неща? Как да се отнасяме към него? Има един универсален принцип за всички времена, според който единственият човек, способен да превъзмогне грешките и неуспехите си, е този, който е обичан и приеман, макар че ги прави.

Какво ще кажете за шофьорските курсове? Спомняте ли си как са протекли? Всичко ли е било наред още от първата обиколка? Ще се научи да кара само този, на когото е позволено да прави грешки и същевременно да продължи да се опитва.

Започвали ли сте нова работа? Всичко ли е било съвършено още от първия ден? Или шефът ви е дал известно време, за да се научите? Когато бъде назначен нов служител, дори деловият свят прави отстъпки поради неговата неопитност. Не го уволняват при първия неуспех. Напротив, приемат го и го утвърждават в процеса на обучение. Това е единственият вид обкръжение, при което човек може да се отпусне и да помисли кой е правилният начин да свърши дадена работа.

Исус каза на жената, хваната в прелюбодейство: "Нито Аз те осъждам. Иди си, отсега не съгрешавай вече" (Йоан 8:11). Може да се надява, че ще си тръгне и няма да греши повече само този, който знае, че не е осъден. Мирът идва пръв. Той носи освобождаване.