95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 43

Вдъхновените писания на нашата църква ни дават някои сериозни предупреждения срещу изказването: "Аз съм спасен." Да разгледаме две от тях.

"Никога не бива да изпадаме в състояние на самодоволство и да престанем да вървим напред, твърдейки, че сме спасени. Когато разчитаме на тази самонадеяна идея, губим мотивите за бдителност, за молитва, за искрени усилия да постигаме все повече и повече. Никой осветен човек не би трябвало да произнася тези думи, преди Христос да дойде и ние да влезем през портите в Божия град. Тогава можем да отдадем слава на Бога и на Агнето за вечното избавление. Докато е изпълнен със слабости - никой не може сам да спаси душата си - човек не трябва да се осмелява да казва: "Аз съм спасен" ("Избрани вести", кн. 1, с. 314).

Подобно изказване намираме в "Притчи Христови", с. 155: "Никога не можем да се уповаваме на себе си или да мислим, че в този живот сме осигурени срещу изкушения. Тези, които приемат Спасителя, колкото и искрено да е преобразяването им, не бива да да бъдат учени да казват или да мислят, че са спасени. Това е подвеждащо. Всеки трябва да бъде учен да подхранва надеждата и вярата си; но дори когато се предадем на Христос и знаем, че Той ни е приел, не сме поставени извън зоната на изкушенията. Бог е заявил: "Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани" (Даниил 12:10). Само този, който издържи на изпитанието, ще получи венеца на живота."

Забележете, че тези предупреждения са срещу учението "веднъж спасен - завинаги спасен". Има се предвид идеята, че само защото веднъж сме били спасени, това автоматично води до окончателното спасение. Има обаче огромна разлика между изразите "спасен съм днес" и "ще бъде спасен за вечността".

Един човек даде изненадващо добър отговор, когато го попитаха дали е спасен. Каза: "Засега!"

Но нека за миг насочим вниманието си към днес. Спасен ли си днес? Как ще отговориш? "Надявам се" или "Така мисля", или "Ще открия в съдния ден"? Може би ще е по-удобно да отговориш: "Да, имам увереността в спасението днес."

Въпросът за личното спасение е най-често задаваният въпрос в християнски среди. При всяко изследване, даващо възможност на християни да изброят най-важните въпроси, този винаги е на първо място. Задават го и млади, и стари. Ако накарате аудиторията да зададе в писмена форма въпроса, чийто отговор биха искали да знаят, обикновено най-много се пита за увереността в спасението. "Ще отида ли на небето?" "Ще бъда ли спасен?" "Ще се справя ли?" Като че ли ни е грижа единствено за самите нас! Всъщност това е един от основните методи, използвани от дявола, за да ни накара да насочим вниманието към себе си и да загубим от погледа си Исус. В "Пътят към Христа", с. 72 сме предупредени за тази уловка. "Не трябва да правим собственото "аз" център на нашите мисли и да се отдаваме на безпокойство и страх за това, дали ще бъдем спасени. Всички тези неща отклоняват душата от Източника на нейната сила. Предай на Бога душата си, за да я пази Той, и Му имай доверие. Говори и мисли за Исус. Нека твоето собствено "аз" се разтвори в Него. Отстранявай всяко съмнение; пропъди всеки страх."

Християнският живот е ден за ден. Търсете Бога за общуване ден за ден. Отивайте при него за покаяние и прощение ден за ден. Полагайте плановете си в нозете Му ден за ден. Отивайте при Него за получаване на Светия Дух, на сила за изпитанията и на мъдрост за служене ден за ден. Когато правим това, можем да приемаме Неговата увереност в спасението ден за ден. "Ако сте наред с Бога днес, вие сте готови в случай, че Христос дойде днес" ("Проповеди и разговори", с. 202).

Ако сте се опитвали да основете увереността си в спасението на минали преживявания - дори те да са се случили вчера - правите сериозна грешка. Ако сте се опитвали някак си да си "съберете" достатъчно увереност, която да ви стигне до края на живота - дори животът ви да завърши утре - вие сте в голяма беда. Можете да имате увереността в спасението днес. Ако живеете ден след ден така, че да сте сигурни, че сте приели даденото от Бога, в края на краищата ще бъдете сред спасените за вечността.