95 тезиси за праведност чрез вяра

Прощение

Тезис 40

Бях го чул веднъж да коментира една библейска конференция по следния начин: "Получих толкова голямо благословение през онази седмица. Успях да прочета целия Нов завет по време на заседанията!"

Искаше ми се да стане и да каже нещо, с което да помогна на присъстващите. Внезапно У.Г.С. Мърдок отиде до платформата. Каза: "Адвентистите от седмия ден винаги са вярвали в цялостно изкупление, което още не е завършило."

Христовата жертва на кръста бе цялостна. Когато извика "Свърши се", Исус каза истината. Той бе завършил делото, за което бе дошъл на тази земя. "Битката бе спечелена. Неговата десница и святата Му сила бяха спечелили победата. Като победител поби Той знамето Си върху вечните височини. Тогава не трябваше ли сред ангелите да царува радост? Цялото небе триумфираше от победата на Спасителя. Сатана беше победен и знаеше, че царството му е загубено" ("Животът на Исус", с. 758).

Нищо не можем да прибавим към Неговата жертва. Добрите ни дела не прибавят нищо. Нашето послушание и себепожертвувателност не прибавят нищо. Можем само да приемем цялостната жертва на Христос за нас.

Но изкуплението още не е завършено. В старозаветната аналогия с деня на изкуплението денят не завършваше, когато първосвещеникът принесеше жертва. Греховете на хората трябваше да бъдат пренесени на козела за отпущане и след това козелът да бъде заведен в пустинята. Когато Исус умря на кръста, борбата Му да стане наш Заместник за греха бе спечелена. Но войната не бе (и все още не е) завършила.

Ако Бог нямаше намерение след разпятието да прави нищо за нашето възстановяване, тогава никога не бихме преживели и един ден на болка, страдание, мъка или смърт. След като Христос възкръсна, би трябвало всички умрели да възкръснат заедно с Него, а не само няколко "първи плодове". При възнесението Му всички, които Го бяха приели - от Адам до разбойника на кръста - би трябвало да отидат на небето заедно с Него. Но както добре знаем, това не се случи.

Ще е голямо недоразумение да мислим, че можем да прибавим каквото и да било към това, което Исус направи за нас на кръста. Ще бъде не по-малко недоразумение да мислим, че целият спасителен план свършва с кръста. Кръстът е основата на християнската вяра, но никоя сграда не завършва само с поставяне на основата, колкото и здрава и солидна да е тази основа.

Допълнителното време, необходимо за целта на Сатана да стане известен и признат от цялата вселена, също е част от Божия план. Разнасянето на евангелието по целия свят, за да може всеки човек да има възможност да приеме или отхвърли Исус, също е част от Божия план. Идването на Исус в сила и слава, за да вземе чадата Си в техния небесен дом, също е част от Божия план. Хилядата години на небето и даването на възможността на всеки човек да прегледа доклада на съда и да разбере, че Бог е бил справедлив, също е част от Божия план. Последният сблъсък със силите на врага и разобличаването на Сатана пред наблюдаващото множество, когато всяко коляно ще се преклони и всеки език ще изповяда, че Исус Христос е Господ - и това е част от Божия план.

Унищожаването на нечестивите, последвано от създаването на новата земя, също е част от чудния Божи план за спасение и възстановяване. Този план току-що е започнал. Краят ще бъде много по-славен, отколкото можем да си представим, "защото от древността не се е чуло, до уши не е стигнало, око не е видяло друг бог освен Тебе да е извършил такива дела за ония, които Го чакат" (Исая 64:4).

Увереност

Тезис 41

Да останем с Исус е толкова важно, колкото и да отидем при Него.
Кое е по-важно, да се ожениш или да останеш женен? Правил съм си шега, като съм задавал този въпрос пред различни видове публика из цялата страна и съм ги карал да вдигнат ръка, за да покажат какъв е техният отговор. Но след няколко минути дискусия обикновено се вдигат най-много ръце, когато попитам: "Колко от вас мислят, че въпросът е глупав?"

Очевидно е, че няма смисъл да се жениш, ако не възнамеряваш да останеш женен. От друга страна, не можеш да останеш женен, ако първо не си се оженил.

Но колко често в християнския живот си спомняме за този принцип? Няма съмнение, че отиването при Исус е изключително важно. Това обаче е само началото. За да останем християни, трябва да продължаваме да отиваме при Него. Оставането с Исус е толкова важно, колкото и първоначалното отиване при Него.

"Колкото и цялостно да е било нашето посвещение при преобразяването, няма да има никаква полза, ако не го подновяваме всеки ден" (Е. Вайт, сп. "Ривю енд херълд", 6 януари 1885 г.). "Следването на Исус изисква сърдечно преобразяване в началото и всекидневно повтаряне на това преобразяване" (Е. Вайт, АБК, т. 1, с. 1113). Исус каза: "Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва" (Лука 9:23).

Християнството е нещо повече от еднократно решение; то е начин на живот. Макар че тази истина изглежда съвсем елементарна, мнозина са я пропуснали и са открили за свое голямо изумление, че е много трудна работа да се служи на Бога.

Знаем колко важно за брака е всекидневното посвещение. Знаем, че принципът важи и за ежедневната ни работа. Няма значение колко блестящо сте се представили на конкурс или колко усърдно работите през първия ден от постъпването на нова служба, ако спрете на този етап, скоро ще се наредите пред гишето за безработни. Може да започнете програма за физически упражнения и първия път да останете без дъх, но ако не я практикувате ден след ден, няма да има никакви резултати. Раждането на бебе е трудна работа, но то е само начало на задълженията ви като родител. Много повече е необходимо, за да се получи образование, отколкото да се явите в първия ден за регистрация.

Ако е толкова очевидно, че в земните дела едно решение е недостатъчно, тогава в колко по-голяма степен трябва да признаем важността от всекидневно посвещение, когато става въпрос за вечността.

Понякога говоря за начина, по който да останем с Христос, и за важността от всекидневното общуване с Него. Почти винаги някой идва след богослужението и казва: "Опитах това, но нищо не излиза."

"Колко време го опитва?"

"Три дни."

Не трябва ли да имаме желание да отделяме на Бога поне толкова време, колкото отделяме за светските неща? Може да има някаква работа, която не сте в състояние да вършите, или някаква ситуация в брака ви, с която да не можете да се справите. Възможно е да има някаква университетска специалност, за чието изучаване нямате способности. Но когато става въпрос за християнски живот, единственото необходимо нещо е да отидете при Исус и след това всеки ден да отивате при Него. Ако не престанете да се приближавате до Него, Бог поема отговорността да се погрижи за всички останало в живота ви. "Ако погледът не се измества от Христос, работата на Духа не спира, докато душата не стане подобна на Неговия образ" ("Животът на Исус", с. 302).

Каталог: dataup -> ind-new.php?path=Opravdanie
dataup -> Семинар " Открития в пророчествата" Тема 3 rev времето на звяра
dataup -> Днес ще се проведе среща между папа Бенедикт XVI и Барак Обама
dataup -> Ms excel Test
dataup -> Спирам се на програмата Fair Use, по-точно на новите и версии
dataup -> Радикални ученици за революционни църкви” Ръсел Бърил съдържание
ind-new.php?path=Opravdanie -> Търсим материали на Джорж Найт, Ралф Ларсон, Грахам Максвел
ind-new.php?path=Opravdanie -> 99Библейски курс “Защото Бог толкова възлюби света част първа – невероятно добрата вест на Евангелието „Ето Божият агнец, който носи греха на света.”

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: