б)Изпълнение на непарични притезания

ПРИНУДИТЕЛНО ОТНЕМАНЕ НА ДВИЖИМИ ВЕЩИ: Прилага се, за да бъдат осъществени различни притезания върхудвижими вещи (произтичащи от вещните права върху вешта; от облигационни отношения; владелчески притезания - чл. 75,76 ЗС). Няма значение дали вещта е родово или индивидуално определена, предмет или ценна книга, дали се дължи от ФЛ или ЮЛ.

Предпоставки за осъществяване на принудителното изпълнение: 1) Вещта да се намира у длъжника, а не да се държи от трето лице.

2) Ако е изгубена, унищожена, повредена, държи се от трето лице - присъжда се равностойността й (чл. 414,ал. 2).

3) Да се яви взискателят или негов представител. Не е задължително явяването на длъжника.

Същност: Изразява се в отнемане (принудително), лишаване на длъжника от владението (фактическото държане) на вещта и учредяване на държане (фактическо господство) в полза на взискателя. Тези действия се извършват от съдия - изпълнителя. При необходимост, той може да използва принуда - изпълнително съдействие на органите на полицията. Вщта се отнема и предава на мястото, където се намира. Изпълнението приключва с предаването на вещта. Изпълнителното действие се удостоверява в съответен протокол.

- Предаване на родово определени вещи: Дължимото количество се отделя от общото. Трябва да са с качеството, посочено в ИЛ. Ако такова не е посочено - средно качество. Може да се използва вещо лице, когато отделянето изисква специални познания.

- Чл. 414 (2). Ако повредата само е намалила равностойността на вещта, разпоредбата не се прилага. Взискателят има притезание за обезщетение по общия ред. Да се събере равностойността означава, че следва да се премине към някой от способите за събиране на парични притезания. Равностойността на вещта може да е посочена в самия ИЛ. Такъв е случаят, когато взискателят е присъединил исковете за предаване и за равностойност. В този случай съдия - изпълнителят направо преминава към опис на вещта. Ако не е определена, съдът, издал листа я определя, след изслушване на страните, а при нужда - разпит на свидетели и вещи лица. Определението на съда подлежи на обжалване по чл. 217. Втората инстанция може да измени размера. Той се определя към момента на изгубването, унищожаването или повреждането, а не на подаването на иска за предаване на вещта. Редът на чл. 414 (2) се прилага не само при осъдителните решения за предаване на движимите вещи, а и при други изпълнителни основания.

ПРИНУДИТЕЛНО ОТНЕМАНЕ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ:Нарича се “въвод във владение”. Притезанието може да произтича от вещтно или облигационно правоотношение.

Предпоставки: 1. Към деня на изпълнение имотът трябва да е във владение на длъжника.

2. Страните се призовават, но тяхното явяване не е условие за ВВ.

Ред: Извършва се от съдия - изпълнител, като длъжникът се отстранява от имота ( и членовете на семейството му) и всичко, което символизира, че имотът се държи от длъжника (напр. вещите му). Взискателят се конституира като владелец чрез официалната констатация на съдия - изпълнителя, че имотът е предаден. Протоколът за въвод се написва на самото място. При съпротива на длъжника се използва съдействието на осганите на МВР. ВВ може да се осъществи и по отношение на идеална част от вещта.

Последици: 1) След ВВ взискателят има право на владелческа защита по чл. 75 ЗС, макар и да не е бил във владение на имота 6 м., тъй като въводният протокол създава правна сигурност, каквато законът цели с изискването за 6 м. владение по чл. 75 ЗС.

2) ВВ прекъсва придобивната давност върху имота спрямо всички трети лица и те се смятат отстранени от имота.

3) Чл. 418 когато длъжникът самоволно, без правно основание установи отново фактическата власт върху имота, взискателят може да поиска ново отстраняване и се извършва нов ВВ, без нов изпълнителен лист. Самоволно възстановилият се отговаря наказателно по чл. 323НК.

4) ВВ срещу трето лице не може да се извърши, тътй като срещу него няма изпълнителен лист ( изключение е чл. 386 (2) ГПК). Чл. 416 - извършването на ВВ срещу трето лице, което е започнало да владее имота след предявяване на иска, решението по който се изпълнява. В тази хипотеза изпълнителното основание е влязлото в сила решение или съдебна спогодба, а не друг акт. Правно основание на това разрешение е чл. 121 (3) ГПК. Третото лице може да се защити срещу въвода, тъй като то може да не е правоприемник на ответника. Ако третото лице владее имотът отпреди подаването на иска, ВВ не може да бъде изпълнен, тъй като това означава, че взискателят е насочил искането си погрешно, срещу невладелец, който не е бил легитимиран да отговаря. Ако все пак съдия - изпълнителя изпълни ВВ срещу такива лица, то може да се брани по чл. 332 (3) ГПК. По принцип, за да се осъществи принудителното изпълнение срещу такова лице, срещу него трябва да се предяви иск.

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРИТЕЗАНИЯ ЗА ДЕЙСТВИЯ ИЛИ БЕЗДЕЙСТВИЯ:

1. Изпълнение на притезания за заместими действия: Действието е такова, че може да бъде извършено и от друго лице и пак законният интерес на кредитора да бъде удовлетворен. В тези случаи притезанието е действие, което трябва да буде установено по съдебен ред. Съдия - изпълнителят по искане на взискателя може да овласти трето лице да извърши действието вместо длъжника (чл. 419). Овластяването трябва да конкретизира действието и мястото, където трябва да се извърши. Действието се извършва за сметка на длъжника. Той трябва да понесе всички разходи по изпълнението, тъй като той е получил насрещната престация на взискателя. Действието може да се извърши и взискателят да поиска след това действието да се заплати, но може да поиска от съда да осъди длъжника да заплати предварително сумата, ноебходима за изпълнениеот (чл. 420). Принудително тази сума се събира по реда за принудително изпълнение на паричните притезания.

2. Изпълнение на притезания за незаместими действия: Действието е незаместимо, когато само ако е изпълнено от длъжника, може да удовлетвори правният интерес на кредитора. Изпълнителният способ по чл. 421 не важи при незаместимите задължения на р/с по трудово правоотношение. В тези хипотези трябва да бъде принуден лично да изпълни действията. Ако длъжникът не изпълнява му се налагат глоби. Съдия - изпълнителят налага глобите по искане на взискателя. При всяко глобяване съдия - изпълнителят предупреждава длъжника, че ще му наложи нива глоба, ако не изпълни. Няма краен предел на глобите, които може да се наложат.

3. Изпълнение на притезания за бездействие: Това е задължение да не се извършва определено действие или да се търпи извършването на определено действие от правомощия. Това са винаги задължения за незаместимо поведение. Способът отново се изразява в налагане на незаместимо поведение. Способът отново се изразява в принуждаване на длъжника да се съобрази със задължението за бездействие чрез налагане на глоби (чл. 422). Няма предел на глобите, които могат да се наложат. Установяването на поредното нарушение става от съдия - изпълнителя по молба на взискателя. Глобата се налага възоснова на протокола, констатиращ нарушението. Наложената глоба може да се обжалва по съдебен ред (чл. 423).

4. Изпълнение на задължението за предаване на дете: Този зпособ не е уреден в нашето право. Празнотата се попълва с тълкувателно постановление на пленума на ВС. Прилага се, когато детето се държи от лице, което кяма родителски, настойнически права. Взискател е родителят, упражняващ родителските права или настойникът. Компетентен да предаде детето е съдия - изпълнителят по местонахождение на детето. При изпълнениеот на това действие той използва съдействието на органите по настойничество. Преди упражняването на принуда, съдия - изпълнителят трябва да се опита да вземе детето доброволно. Вземането на детето трябва да се предхожда от необходимата психологическа подготовка (според възрастта). По изключение взимането може да се отложи, ако обстановката се е изменила, така че го налага.

88.УНИВЕРСАЛНО РИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

1. Идеята за несъстоятелността възниква в Италия. Във феодална Франция се създава първата кодификация на материята през ХVІІ в. В по нови времена първата съвременна кодификация е във френския Code Commerce – несъстоятелността, регламентирана там отдавна вече не съществува. В България първият режим исторически се създава със създаването на стария ТЗ и съществува в периода на неговото действие от 1989-1951 г. В по-нови времена с Указ 56 от 1989 г. се създава уредба на несъстоятелността, която е много несъвършена и просъществува до 1994, когато е приета част V на ТЗ “Несъстоятелност”. От тогава до сега режимът е в тази част V, като е претърпял 2 много сериозни изменения – уредбата не е съвършена, а и практиката е противоречива. В момента уредбата на несъстоятелността е уредена в чл. 607-760 ТЗ.

2. Терминът “несъстоятелност” има няколко значения:

2.1. Правен институт съвкупност от правни норми, които уреждат отношенията в случай, че търговец не може да плаща търговските си и някои други задължения. Този институт съдържа норми както на материалното така и на процесуалното право (като преобладава процесуалната материя).

2.2. Състояние, при което търговецът е загубил търговското си качество, търговската дейност е прекратена и той не може да се разпорежда с търговското си предприятие.

2.3. Производство – динамичен фактически състав. Това е фактически състав, при който съществува поредица от юридически факти като последица на всеки предходен юридически факт са тези след него, т.е. всеки предхождащ юридически факт поражда следващия . Като производство несъстоятелността има следните особености:

1) Тя е съдебно производство – производство, в което съдът има много важно място.

2) Производство на универсално принудително изпълнение, насочено към съразмерно удовлетворяване на кредиторите на търговеца, които е неплатежоспособен или свръхзадължен. Щом става дума за принудително изпълнение, явно имаме изпълнително производство. Съдебните производства най-общо биват 3 вида: 1) искови производства (решава се правен спор), 2) изпълнителни производства и 3) обезпечителни производства (свързано с гарантиране на права). Несъстоятелността е изпълнително производство, но в неговите рамки има искови производства, квазиискови производства, обезпечителни производства и охранителни производства (при които съдът оказва съдействие, а не решава правен спор). Независимо, че несъстоятелността е изпълнително производство, тя е и двустранно спорно производство. Несъстоятелността е способ за универсално принудително изпълнение, защото кредиторите действат колективно, а не по пътя на индивидуалното преследване на длъжника. Съдебно производство, тъй като в него участва съд. То е производство насочено към търговци и по това нашето право прилича на френското (най-несъвършено спрямо немското и англо-американското, където е насочено не само срещу търговци).

3. Разграничение между несъстоятелността и индивидуалното принудително изпълнение по ГПК:

3.1. Индивидуалното принудително изпълнение по ГПК започва по иск само на кредитор и се движи от него. Производството по несъстоятелност се образува по инициатива на кредитор, но може и от длъжника.

3.2. Образуването на производството по ГПК изисква особен акт – изпълнителен лист. При несъстоятелността изпълнителен лист не се издава.

3.3. Индивидуалното принудително изпълнение по ГПК е насочено към удовлетворяване на 1 кредитор (не винаги е така). Несъстоятелността е производство насочено към удовлетворяване на всички кредитори със съразмерно и справедливо разпределение на имуществото на длъжника.

4. Несъстоятелността може да се сравни и с ликвидацията, защото и при двете се прекратява търговското качество и се разпределя имуществото на длъжника:

4.1. Ликвидацията е доброволно производство за разлика от несъстоятелността.

4.2. При ликвидацията няма спор.

4.3. Тя е производство, което се провежда в интерес на съдружниците/акционерите, а несъстоятелността в интерес на кредиторите.

4.4. Ликвидация се извършва само, когато има достатъчно средства за погасяване на всички задължения на търговеца, а несъстоятелността, когато търговеца е неплатежоспособен или свръхзадължен.

5. Несъстоятелността като производство има 2 големи фази: 1) откриване на производството по несъстоятелност и 2) същинско производство по несъстоятелност.

6. Маса на несъстоятелността.

6.1. Масата на несъстоятелността включва всички имуществени права - както настоящи, така и бъдещи. Тя включва само имуществени секвестируеми права. Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на кредиторите.

6.2. Особени хипотези:

1) В масата се включват и особени права, които засягат физически лица (ЕТ) - вещи, права върху вещи и парични влогове, които са СИО, но са част от търговското предприятие (определят се конкретно). Включва се и 1/2 от вещи, права върху вещи и парични влогове, които са СИО, но не са включени в търговското предприятие.

2) С откриването на производството спрямо персонално дружество се открива несъстоятелност и на съдружниците - ако съдружник е физическо лице, в неговото имущество се включва и и 1/2 от вещи, права върху вещи и парични влогове, които са СИО.

6.3. Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на кредиторите - кои са тези кредитори.

1) Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори по търговски и нетърговски вземания. Това са т.нар. стари кредитори - вземанията им са възникнали до датата на откриване на несъстоятелността.

а. Кредиторите по чл. 616, ал. 2 (за лихви, безвъзмездни сделки, отпуснат на длъжника кредит от съдружник) се удовлетворяват след удовлетворяване на всички останали кредитори.

б. Местните и чуждите кредитори имат равни права.

2) Нови кредитори - вземанията им са възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност до обявяване на решението за несъстоятелността. Те стават кредитори в хода на производството и подпомагат длъжника да извършва своята дейност.

а. Затова имат привилегирован режим - удовлетворяват се на падежа, ако длъжникът няма средства за удовлетворяване, удовлетворяването става по общия ред.

б. Новите кредитори могат да получават и обезпечение от масата.

Задължителни органи:

1. Съд - изпълнява различни функции в производството.

1.1. Той е съдебна инстанция по същество по всички спорове в това производство - правораздавателен орган.

1.2. Съдът действа като административен орган, било на спорна или безспорна администрация - назначаване на синдик, потвърждаване на оздравителен план, утвърждаване на списък на приетите вземания (административни актове). Ако допуска обезпечителни мерки, това пак не са съдебни решения. Обжалват се актове по общия ред - пред АС и ВКС. Най-важните решения, които са изчерпателно изброени, се вписват в търговския регистър и се обнародват (чл. 622).

2. Синдик. Не е ясно какъв е точно - държавен орган или представител на длъжника. По-правилно е държавен орган, а не частноправен пълномощник. Той е самостоятелна страна в процеса.

2.1. Синдик е само физическо лице, но може и повече от едно лице, като решенията се приемат с единодушие. Синдик е дееспособно лице с подходяща квалификация. Трябва да е включен в списък, утвърден от министъра на правосъдието. Има изискване да няма конфликт на интереси между него и длъжника, защото ако има, той ще действа в свой интерес. Изискванията са в чл. 655, ал. 2.

2.2. Синдикът се назначава от съда по несъстоятелност, но предложение прави първото събрание на кредиторите. Синдикът трябва да даде писмено съгласие с нотариална заверка на подписа.

2.3. Чл. 657 дава основания за освобождаване на синдика по всяко време на производството. Синдикът може да бъде освободен служебно, по искане на кредитори, на събранието на кредиторите, на длъжника. Винаги, когато синдикът не изпълнява задълженията си или застрашава интересите на кредитора или длъжника, съдът може служебно да го освободи.

2.4. Правомощия на синдика - подробно описани в чл. 658.

1) Най-общо синдикът управлява търговското предприятие и представлява длъжника относно това предприятие. Не може да упълномощава други лица със своите права освен с изричното разрешение на съда.

2) Синдикът има две задължения: 1) да води дневник - записва всички свои действия по масата; 2) отчита се веднъж месечно и при поискване от съда; при прекратяване на дейността си представя окончателен отчет, който може да се оспорва.

2.5. Ограничения (легално установени): 1) не може да договаря сам със себе си, дори със съгласието на длъжника; 2) не може да придобива имущество от масата на несъстоятелността (и свързаните с него лица); 3) синдикът трябва да пази тайните на длъжника.

2.6. Синдикът е длъжен да полага грижата на добрия търговец.

1) Ако не полага дължимата грижа, дължи обезщетение за вреди. Ако синдиците са повече от един, отговарят солидарно.

2) Ако синдикът не е внесъл дадена сума навреме, дължи законната лихва от получаването до внасянето.

3) Съдът може да му налага глоби.

2.7. Синдикът има право на възнаграждение - периодично или окончателн.

3. Във времето между откриване на производството и събранието на кредиторите съдът назначава временен синдик - има същите правомощия и задължения, но има и специфични задължения, които трябва да се изпълнят в 14-дневен срок:

1) Да изготви списък на кредиторите по данни от търговските книги на длъжника като посочи техните вземание. Списъкът е от значение кои кредитори ще участват в първото събрание на кредиторите.

2) Да изготви извлечение от търговските книги на длъжника.

3) Да изготви писмен доклад за причините на неплатежоспособността, за състоянието на имуществото, взетите марки за запазването му, възможностите за оздравяване.

Тези документи се представят на първото събрание на кредиторите.

4. Първо събрание на кредиторите.

4.1. То се провежда не по-късно от 1 м. от решението за откриване на производството - посочва се в решението. Ръководи се от съдията, който разглежда молбата за откриване на производството.

4.2. В това събрание участват кредиторите от списъка на временния синдик. Те се установяват и от извлечението от търговските книги.

1) Минималният кворум е двама кредитори, освен ако в списъка е един кредитор.

2) Кредиторите трябва да участват лично. Представител може да участва с изрично писмено пълномощно. Ако кредиторът е физическо лице, пълвомощното трябва да е с нотариална заверка на подписа.

3) Длъжникът може и да не участва. ..............

4.3. Първото събрание на кредиторите:

1) Изслушва доклада на временния синдик.

2) Избира синдик. ....... Може да изберат няколко синдици, които са класирани по някакъв начин. Съдът не може да назначи синдик, ако не му е предложен.

3) Избира комитет на кредиторите - факултативен орган.

5. Събрание на кредиторите - по-широки функции.

5.1. Провежда се след одобряване на списъка на приетите вземания.

1) Свиква се от съда по искане на длъжника, синдика, комитета на кредиторите или кредиторите с 1/5 от размера на приетите вземания.

2) Съдът може да го свика служебно, когато е необходимо да се определи методът за оценка на имуществото на длъжника и да се определи възнаграждение на оценителите.

3) Свиква се чрез покана, която се обнародва в ДВ.

5.2. Участие и кворум:

1) Участват кредиторите, които имат приети вземания. Може дадено вземане да не е прието, а да е оспорено - ако има убедителни писмени доказателства, съдът може да допусне участие в събранието.

2) Кредиторите по чл. 616, ал. 2 не участват.

3) Събранието на кредиторите се провежда независимо от броя на кредиторите, които присъстват. Ръководи се от съда по несъстоятелността.

5.3. Актовете на събранието са решения, които се приемат с обикновено мнозинство. Гласовете се определят съобразно размера на вземанията (не по глави).

5.4. Правомощия на събранието на кредиторите - чл. 677. Според Калайджиев то няма кой знае какви правомощия.

5.5. Решението обвързва всички кредитори, дори да не са присъствали. Решението има характер на сделка-решение, а не на многостранна сделка..

5.6. Решенията могат да се отменят, ако са незаконосъобразни или увреждат част от кредиторите. Отмяна може да иска длъжник или кредитор.

6. Комитет на кредиторите - факултативен орган.

6.1. Членовете са от 3 до 9. Те са довереници на кредиторите. Всички обезпечени и необезпечени кредитори с изключение на тези по чл. 616, ал. 2 могат да включват свои представители.

6.2. Правомощия:

1) Спомагателни правомощия - подпомага синдика при управление на имуществото от масата.

2) Контролни правомощия - може да проверява търговските книги и да уведомява съда за нарушения, които са основание за освобождаване на синдика. Проверява касата минимум веднъж месечно.

6.3. Възнаграждението е за сметка на кредиторите.

6.4. Членовете не могат да придобиват имущество от масата.

1. Традиционно се смята, че откриването на производството по несъстоятелност изисква наличието на 2 типа предпоставки:

1.1. Материално-правни предпоставки:

1) Производство по несъстоятелност може да се открие само по отношение на търговец по смисъла на ТЗ. ТЗ урежда 3 изключения от това правило:

а. Не може да се открие производство по несъстоятелност за търговец публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено със специален закон – за тази категория търговци несъстоятелността се урежда отделно.

б. Не може да се открие производство по несъстоятелност по отношение на банка или на застрахователно дружество, защото за тях има ред по специални закони – ЗБ и ЗЗ, които се прилагат субсидиарно.

в. Не може да се открие производство по несъстоятелност по отношение и на други търговци, за които е предвидено изключение в специален закон – Фондова борса, Централен депозитар и т.н.

2) Законът допуска обаче и обратната хипотеза – нетърговци, за които може да се открие производство по несъстоятелност:

а. тайният съдружник в дружество със съучастие, при откриване на производство по несъстоятелност срещу явния;

б. неограничено отговорните съдружници в персонални дружества, при откриване на производство срещу дружеството;

в. откриване на производство по несъстоятелност срещу несъществуващо лице - за починал или за заличен в търговския регистър едноличен търговец, ако преди смъртта, съответно преди заличаването, той е бил неплатежоспособен; за починал или заличен в търговския регистър неограничено отговорен съдружник; и за неплатежоспособно търговско дружество в ликвидация – в едногодишен срок от настъпване на събитието.

г. правилата за несъстоятелността на търговците субсидиарно се прилагат и спрямо юридическите лица с нестопанска цел по ЗЮЛНЦ.

3) Неплатежоспособност – правно-технически термин, определен в ТЗ. Чл. 608: Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност. Задължението трябва да е парично и изискуемо. То трябва да е установено по основание (старият текст е изисквал то да е ликвидно, т.е. безспорно), проблемът при старият текст е бил, че едно вземане е безспорно, когато е признато с влязло в сила решение и когато длъжникът го оспорва оспорването може да е недобросъвестно. С последното изменение достатъчно е да се установи съществуването на такова задължение (юридически факт). Не е необходимо задължението да е установено по размер – това е много спорно. Задължението трябва да е по търговска сделка. С измененията от 98 г. се дава възможност и да бъде публично вземане, свързано с търговската дейност. От други правила на ТЗ се вади изводът, че невъзможността да се изпълни парично задължение трябва да е трайна, а не временна. В чл. 608, ал. 2 е уредена необорима презумпция за неплатежоспособност при спиране на плащанията. Терминът “спиране на плащанията” не е уреден в закона - ясно е, че става дума за обективна и трайна невъзможност за плащане. Самата неплатежоспособност е същото нещо. Разликата между ал. 1 и ал. 2 е само количествена - по ал. 2 става дума за повече от едно плащане. Следователно, няма разлика между двете - това произтича от стария ТЗ (уредено е само спиране на плащанията), сега в ТЗ има по-модерно разбиране (дори и едно да не се плати), т. е. има ново и старо основание. За съда е по-лесно да установи едно плащане, а не повече.

4) Второто основание за откриване на производството е свръхзадълженост - само за капиталови ТД. Свръхзадълженост е налице, когато имуществото на длъжника не е достатъчно да покрие паричните вземания (имуществените задължения). Това основание самостоятелно е достатъчно за откриване на производството.

1.2. Формална предпоставка е съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност. То се постановява от компетентния съд (ОС) по седалището на търговеца. Решението е акт, с който завършва цялата поредица от процесуални действия.

2. Начало (откриване) на производството.

2.1. Активно легитимираните лица са изброени изчерпателно:

1) Длъжник - има и задължение по чл. 626, ал. 1.

2) Наследник, ликвидатор, управителен орган, неограничено отговорен съдружник.

Прокуристът има задължение не да иска откриване на производството, а да уведоми принципала в 7-дневен срок, защото е с по-ограничени правомощия.

3) Кредитор по търговска сделка, който има парично вземане (най-честа хипотеза).

4) Държавата или общината, ако е налице публичноправно парично задължение, свързано с търговската дейност.

2.2. Началото на производството се поставя с писмена молба на едно от лицата. Към молбата се представят и писмени доказателства, с които лицето разполага. Чл. 628, ал. 1 посочва и допълнителни документи, които трябва да представи длъжникът или ликвидаторът.

2.3. С цел бързина законът предвижда, че съдът образува делото (дава му номер) в деня на подаване на молбата.

1) Ако молбата е подадена от длъжника или ликвидатора, съдът трябва да я разгледа незабавно в закрито заседание.

2) Ако молбата е подадена от кредитор, трябва да я разгледа в открито заседание при закрити врата с призоваване на молител и длъжник най-късно 14 дни след подаване на молбата.

2.4. Съдът трябва да разгледа делото по същество в 3-месечен срок - в този срок се събират доказателства и после се преминава към гледане на делото по същество. Целта е ускоряване на производството. Както са предвидени, сроковете са императивни, но съдът гледа на тях като на инструктивни.

2.5. До приключване на първото заседание по делото, образувано от кредитор, в производството да се присъединят и други кредитори. Срокът е преклузивен. Вече изрично е предвидено, че на този етап могат да участват повече от един кредитори - досега практиката беше противоречива. Проблемът е на тази първа фаза да се установи едно изискуемо вземане, определено по размер, и затова не е нужно да има много кредитори на тази фаза (участието на повече ще забави производството).

3. Съдът трябва да постанови решение:

3.1. Ако има доказателства за неплатежоспособност или свръхзадълженост и наличното имущество е достатъчно да покрие разноските по производството, съдът открива производството по несъстоятелност.

3.1.1. Това става с решение:

1) Съдът обявява неплатежоспособност, свръхзадълженост или и двете и определя началната й дата. Началната дата е много важна, защото между нея и постановяването на решението се намира т.нар. подозрителен период - ако през него са извършени определени сделки, те се смятат за недействителни (нищожни) спрямо кредиторите.

2) Открива производството по несъстоятелност.

3) Назначава временен синдик.

4) Налага обезпечителни мерки - да се попречи на длъжника да разхищава имущество.

5) Да се обяви датата на първото събрание на кредиторите - не по-късно от 1 м. от постановяване на решението.

6) Може да има и други незадължителни елементи: спиране на дейността на търговеца, забрана търговецът да се разпорежда с имущество.

3.1.2. Решението се вписва в търговския регистър, обнародва се в ДВ и се обявява в съда. То има значение erga omnes - спрямо всички, а не спрямо определен кредитор. Решението има незабавно действие - обжалването му не спира изпълнението на действията по него (в гражданския процес единствено решението на въззивната инстанция подлежи на незабавно изпълнение). Целта е да не се даде възможност на длъжника да уврежда кредиторите.

3.1.3. Характерът на решението е спорен - комбинация от няколко акта:

1) Налагат се обезпечителни мерки - решението е акт за допускане и постановяване на обезпечителни мерки.

2) Назначава се временен синдик - акт на безспорна администрация (административен акт).

3) Декларативно-конститутивно действие - декларативно е, защото се установяват факти по делото (материалноправните условия за откриването, длъжник, неплатежоспособност), конститутивно е, защото поставя началото на същинското производство по несъстоятелност.

4) Материално-правно конститутивно действие, защото известна категория сделки след решението са недействителни.

Решението не се ползва със сила на пресъдено нещо.

3.2. Ако е видно, че продължаването на дейността е опасно (би увредило масата на несъстоятелността), съдът може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му - заедно с откриване на производството или по-късно. Искане в тази насока могат да правят всички. Има разлика между обявяване на несъстоятелността и откриване на производството има (по стария ТЗ разлика няма) - в производството има оздравителен план (оздравително производство), т.е. кредиторите да се удовлетворят от печалбата (приходите от дейността), а не от имуществото (активите).

3.3. Съдът може да направи пропусне тези стъпки - прекратява се производството, ако длъжникът няма достатъчно имущество за покриване на разноските. Това може да се избегне, ако кредитор предплати необходимата сума (определя се сума от съда).

3.4. Съдът може да отхвърли молбата - две алтернативни причини:

1) ако затрудненията са временни;

2) ако длъжникът има достатъчно имущество и интересите на кредиторите не са застрашени

Всяко едно решение може да се обжалва пред АС и ВКС - триинстанционно производство за тези 4 вида решения.

4. Последици от решението:

4.1. За длъжника:

1) Длъжникът може да е лишен от право да управлява и да се разпорежда с имуществото си - десезиране.

а. Десезирането може да е частично - длъжникът може да се разпорежда с имуществото си (продължава дейността си), но под надзора на синдика. Частичното десезиране е честа хипотеза. Сделките на длъжника се одобряват от синдика.

б. Пълно десезиране - предприятието се дава на синдика. Пълно десезиране се постановява, когато се установи, че с действията си длъжникът застрашава кредиторите.

Началният момент на десезирането е датата на решението. Обсег е цялата маса на несъстоятелността.

2) Прекратяване на търговската дейност - не е задължително.

3) Задължение за съдействие (чл. 640), което да предоставя на съда и на синдика.

4.2. За третите лица: 

1) Непаричните задължения на длъжника по силата на закона се превръщат в парични задължения по пазарната им стойност към датата на решението за откриване на производството. Превръщат се, защото изпълнението ще е с осребряване на имущество и трябва да се задели вземането им.

2) Задълженията на третите лица стават изискуеми от деня на обнародване на решението в ДВ - длъжниците на длъжника са задължени да изпълняват на синдика независимо дали има десезиране.

3) Съдебното и арбитражното производство по ...... граждански и търговски дела, по които длъжникът е ответник, се спират от датата на решението - кредиторите предявяват своите вземания в производството по несъстостоятелността и затова всички спорове се гледат от един и същи съд и кредиторите по-лесно могат да оспорват своите вземания. След решението не могат да се образуват нови искови производства. Има и изключения.

4) Изпълнителните производства се спират. След датата на решението не могат да се образуват индивидуални изпълнителни производства по същата причина, както и при исковите производства. Има специален ред по ДПК, където производствата могат и да не се спират.

а. Ако между деня на решението и деня на обнародването се извърши плащане на взискател, то платеното трябва да се върне в масата на несъстоятелността.

б. По-особено е уредено положението на заложните и ипотекарните кредитори. Те винаги имат първа по ред привилегия в производството по несъстоятелност (по чл. 136 ЗЗД се допуска правото на задържане да ги предхожда). Ако е започнало удовлетворяване на такъв кредитор, съдът може да разреши удовлетворяването да се извърши и извън производството по несъстоятелност, защото той би получил същото и в производството по несъстоятелност.