а) Решение за обявяване в несъстоятелност

2. Обявяване в несъстоятелност.

2.1. Законът урежда хипотезите в, които длъжникът да се обяви в несъстоятелност – чл. 710:

1) ако в предвидения от закона срок не е бил предложен оздравителен план;

2) ако предложеният план не е бил приет или утвърден;

3) когато е очевидно, че продължаването на дейността уврежда масата;

4) когато имуществото не е достатъчно за покриване на разноските;

5) когато длъжникът не изпълни оздравителния план.

2.2. Съдът обявява несъстоятелността с решение по чл. 711:

1) обявява длъжника в несъстоятелност и постановява прекратяване дейността на предприятието;

2) постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника – всякакви разпоредителни действия с имуществото са относително недействителни;

3) прекратява правомощията на органите на длъжника -юридическо лице – до този момент органите са действали под надзора на синдика.

4) лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;

5) постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.

2.3. Решението за обявяване на несъстоятелността има действие erga omnes. То подлежи на незабавно изпълнение, вписва се в Търговския регистър и съобщение за приемането му се обнародва в ДВ. Общата забрана и запор също се вписват. Всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението, тъй като ако задължението е неизискуемо кредиторът по него няма да може да участва в изпълнението.

б) Осребряване и разпределение на осребреното имущество

1. Осребряване. Това е етап от производството по несъстоятелност. То по същината си е система от действия, чрез които масата на несъстоятелността се превръща в пари.

1.1. Това осребряване се извършва чрез публична продан.

1) За разлика от изпълнителното производство по ГПК публичната продан се извършва от синдика, но той има правомощията на съдия-изпълнител.

2) По предложение на синдика и разрешение на съда публичната продан може да се отнася до отделни права, части или цялата маса. Когато осребряването има за предмет цялата маса или обособени части, то кредиторите не могат да са в по-неблагоприятно положение отколкото при продажбата на отделни активи.

3) Самата публична продан се провежда по реда на ГПК.

1.2. Възможно е публичната продан да не се реализира поради липса на купувач или наддавачът, който е спечелил, да се откаже. В този случай по предложение на синдика съдът може да разреши продажбата да се извърши чрез пряко договаряне или продажба чрез посредник.

1.3. При осребряването има още едно изискване относно дяловете, собственост на длъжника, в други дружества. Тези дялове се продават на трети лица, след като бъдат предложени за изкупуване на останалите съдружници и предложението не бъде прието в 30-дневен срок. Това се прилага за дялове, но не и за акции.

1.4. И тук, ако се продава цялата маса или обособени части, купувачът не може да се разпорежда, докато не плати цената. Ако има продажба, тя е частично недействителна спрямо кредиторите.

2. Разпределение. Получените средства от осребряването се разпределят между кредиторите.

2.1. Разпределението се извършва само когато няма достатъчно средства за удовлетворяване на всички кредитори. Законът не казва кога се прави разпределение - когато има достатъчно средства. Това се преценява от синдика.

2.2. Сметка.

2.2.1. Самото разпределение се извършва въз основа на сметка, която се изготвя от синдика. Сметката е частична, докато не бъдат изплатени изцяло задълженията или осребрена цялата маса с изключение на непродаваемите вещи.

2.2.2. Сметката се изготвя според привилегиите по чл. 722 (различно от чл. 136 ЗЗД):

Специална привилегия:

1) Обезпечени със залог или ипотека вземания.

2) Право на задържане.

Общи привилегии:

3) Разноски по несъстоятелността.

4) Вземания по трудови правоотношения.

5) Издръжка.

6) Публичноправни вземания.

7) Вземания след датата на откриване на производството и неплатени на падежа. Това не е правилно - това означава, че възможността длъжникът да получи пари е минимална.

8) Други необезпечени вземания.

9) Вземания за лихви.

10) Вземания на съдружник по отпуснат кредит.

11) Вземания по безвъзмездни сделки.

2.3. Удовлетворяването става по редове.

1) Кредиторите от един ред се удовлетворяват съразмерно (с изключение на ред 1).

2) Има правила за обезпечените кредитори - ако цената, получена от обекта на специална привилегия, не покрива изцяло вземането, за останалото се удовлетворява като хирографарен кредитор. Ако цената е по-висока, удовлетворяването е пълно като остатъкът се включва в масата на несъстоятелността.

3) Кредитор с отлагателно условие се удовлетворява като кредитор с оспорено вземане.

4) Кредитор с прекратително условие се удовлетворява като кредитор с безусловно вземане.

5) Кредитор с оспорено вземане - заделя се съответната сума. Ако е оспорено само обезпечението, вземането се включва като необезпечено до разрешаване на спора като се заделя сума като за обезпечено вземане.

2.4. Публичност на сметката. Самата сметка стои на разположение на разположение на длъжника и кредиторите в съда 14 дни.

2.5. Възражения. В 14-дневен срок след срока, в който сметката е на разположение, могат да се правят възражения от длъжника, кредитор и комитета на кредиторите.

2.6. Сметката не е окончателна, освен ако са се изчерпали активите или има средства за всички кредитори.

3. Приключване на производството.

3.1. Предпоставки. Ако са изплатени всички вземания или масата е изчерпана, производството по несъстоятелност следва да се приключи.

3.2. Ако една от тези предпоставки е налице, синдикът трябва да направи окончателна сметка и да направи окончателен отчет в срок 1 м. от изчерпване на масата на несъстоятелността.

3.3. Сметката и отчетът се представят на съда и съдът свиква в 14-дневен срок заключително събрание на кредиторите.

3.4. Събранието на кредиторите трябва да приеме окончателната сметка и да вземе решение за непродаваемите вещи.

3.5. Приключване на производството. Съдът с решение постановява приключването на производството по несъстоятелност и заличаване на търговеца от търговския регистър. Това решение се обнародва в ДВ. Последици:

1) Прекратява производството.

2) Прекратява правата на синдика.

3) Прекратява се общата възбрана и залог.

4) Приключването на производството води до прекратяване на всички непредявени в производството вземания, както и на всички неупражнени права.

5) Погасяват се правата на неудовлетворените кредитори.

4. Възможно е производството да се възобнови.

4.1. Условията са много ограничени:

1) Възобновяването е възможно само в срок 1 г. от прекратяването.

2) Ако се освободят суми за оспорените вземания или ако се открие имущество - алтернативни хипотези.

3) Имуществото да е достатъчно за покриване на разноските.

4.2. Производството се възобновява по писмена молба на длъжника или кредитор с прието или установено вземане.

4.3. При възстановяване производството започва от окончателната сметка (която вече е частична).

4.4. Възобновяват се правата на синдика и комитета на кредиторите.

5. Реабилитация. Обявяването в несъстоятелност води до неблагоприятни последици за длъжника. Законът допуска търговец, обявен в несъстоятелност, да бъде реабилитиран.

5.1. Действие на реабилитацията:

1) Възстановяването е заличаване и отменяне занапред на последиците, които законът свързва с обявяването в несъстоятелност.

2) Реабилитацията засяга както ЕТ, така и неограничено отговорен съдружник.

5.2. Предпоставки за възстановяването - 2 алтернативи:

1) Да са изплатени напълно всички вземания.

2) Несъстоятелността се дължи на неблагоприятно изменили се икономически условия.

5.3. Законът забранява да се възстановява длъжник, осъден за банкрут.

5.4. Производството започва по молба на длъжника, прилагат се доказателства. Може и от наследниците при починал длъжник.

5.5. Възстановяването е спорно производство, в което кредиторите могат да възразяват.

5.6. Нова молба за обжалване може да се подаде в срок 1 г. след влизане в сила на решението за отхвърляне на първата.

90. ЗАЩИТА СРЕЩУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО.

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗАКОННОСТ НА ПРИНУДИТЕЛНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ ( ПИ): Изпълнителният процес е позволена и уредена от закона принуда. Принудата е позволена, когато е законосъобразна, т.е. уоражнява се при наличието на предпоставките за това и по реда и във фирмата, предвидени в закон.

1. Материалноправните изсквания за законност:

а) Съществуване на изпълняемо право.

б) Принадлежност на имущественото право - обект на изпълнение към имуществото на длъжника.

2. Процесуални:

а) Наличност на изпълнително основание и ИЛ.

б) Точно изпълнение на задълженията на изпълнителния орган.

в) Законосъобразно изпълнение на процесуалните правомощия.

При нарушаване на някое или някои от тези изисквания има незаконно принудително изпълнение. Две форми: нарушаване на материаолноправните предпоставки и нарушаване на процесуалните предпоставки. В тези случаи възниква правото на защита.

ЗАЩИТА ПРИ НАРУШАВАНЕ НА МАТЕРИАОЛНОПРАВНИТЕ ПРЕДПОСТАВКИ: Възниква спор относно гражданското право. Този спор се расрешава по пътя на исковия процес, разлика от процесуалните нарушения - способът за защита е жалба срещу незаконосъобраните действия на изпълнителния орган. И в двете хипотези може да се постанови спиране на изпълнението като обезпечителна мярка. При несъдебните изпълнителни основания спирането е самостоятелна защитна мярка. Защитата, съобразно времето, през което се търси може да предхожда, съпътства, следва изпълнителния процес.

Предхождаща защита - цели да осъети незаконното ПИ (напр. отрицателен установителен иск срещу изпълняемото право, т.е. разрушава се формалната изпълнителна сила на изпълнителното основание; защитата по чл. 225 - 236).

Съпътстваща защита - цели да бъде прекратено ПИ или да се отменят отделни незаконосъобразни действия или откази на изпълнителния орган.

Последваща защита - цели да поправи последиците от незаконното ПИ. (напр. искът на длъжника срещу взискателя за връщане на недължимо платено. Искът срещу взискателя за вредите, причинени от незаконно ПИ. Искът на собственика за равностойността на продадената движима вещ или за връщане на имот, продаден на публична продан).

Съобразно лицата, които могат да бъдат засегнати от незаконното ПИ, защитата бива: а) Зашита на длъжника.

б) Защита на конкуриращия взискател.

в) Зашита на участващите в изпълнението лица.

г) Зашита на трети лица, чиито права са нарушени от незаконното ПИ.

Защита на длъжника: Може да предхожда, съпсътства, следва ПИ. Съпътстващата защита е различна при съдебните и несъдебните изпълнителни основания.

1. При несъдебните основания: Предпоставя се, че длъжникът вече е получил призовка за доброволно изпълнение, но той оспорва съществуването на вземането, неговата изискуемост или отговорността си за него. В такъв случай длъжникът разполага с два способа за защита:

1:1 Да спре изпълнението, като застави взискателя да предяви иск, установителен иск за вземането си под страх, че изпълнението ще се прекрати, ако искът не бъде предявен. Спирането на изпълнението е уредено в чл. 250 - 252. Компетентен да постанови спирането е съдът в района на съдия - изпълнителя, където е предявил призовката за доброволно изпълнение. Предявява се в преклузивния 7 - дн. срок за доброволно изпълнение. Към молбата трябва да се прикрепят убедителни писмени доказателства, че изпълняемото право не съществува или обезпечение за взискателя, станал безпредметен поради извънсъдебно изпълнително основание. Дали доказателствата са убедителни се преценява от съда. Обезпечението се предлага, когато няма убедителни доказателства. Обезпечението трябва да покрива цялото вземане, заедно с лихвите. Ако не е такова, спирането се ограничава до размера на обезпечението. То се дава, дори когато вземането е вече обезпечено. Определението за спиране се обжалва по реда на частните жалби. Взискателят трябва да предяви положителен установителен иск за вземането си в 1 м. срок от влизането на определението в сила. В образувания исков процес съдът проверява възраженията на длъжника срещу вземането. Когато уважава иска, спирането отпада и се дава ход на изпълнителния процес. Когато го отхвърли, изпълнението се прекратява, а даденото обезпечение се освобождава. Ако не се предяви иск, ИЛ се обезсилва по право, изпълнението се прекратява, а обезпечението се освобождава.

1:2 Отрицателен установителен иск - чл. 254. Искът се предявява съобразно общите правила за подведомственост и подсъдност. По този иск взискателят трябва да докаже факта, от който произтича вземането, а длъжника - възраженията си срещу него ( същите, както по чл. 250). Ако длъжникът се позовава на унищожаемост, трябва да предяви конститутивен иск. Ако не предяви всички възражения, те се преклудират. Ако искът се уважи, принудителното изпълнение ще се прекрати.

2. При съдебни изпълнителни основания: Съдебните изпълнителни основания се ползват със силата на присъдено нещо. Тя изключва възможността да се оспорва изпълняемото право въз основа на факти, преклудирани от нея и е несъвместима със спирането на изпълнението по чл. 250.

2:1 Отрицателен устанояителен иск, койъо може да се установи само въз основа на факти, непреклудирани от силата на присъдено нещо. Подведомствеността, подсъдността и давността са същите, като при установителния иск за несъдебно основание. Искът по чл. 86 СК е същият като чл. 255 ГПК.

2:2 Унищожаване на порочно съдебно основание. Редът се предопределя от вида на порока (чл. 225, 231 и 233, ал. 2). Води до спиране на изпълнението. Ако основанието е арбитражно решение, средството за защита е чл. 77 ЗМТА. Ако е съдебна спогодба, защитата е конститутивен иск, който може да се обезпечи със соиране на изпълнението. Ако съдебното изпълнително основание е подправено - чл. 97 (3).

3. Изпълнение въз основа на предварително изпълняеми решения: Спорът за съществуването на правото се решава във висящия процес. Длъжникът ще се защити като обжалва решението, което се изпълнява предварително. Може да се постанови спиране срещу представяне на обезпечение. Изпълнението се спира по право, когато втората инстанция отмени решението.

4. Последваща защита.

4:1 Когато принудителното изпълнение е вече приключило, а удовлетвореният кредитор е привиден (изпълняемото право не съществува), защитата се състои във връщане на полученото от привидния кредитор - чл. 236 (2), чл. 241 (3). Длъжникът не се нужда е от осъдителен иск срещу взискателя. Съдът, постановил новото решение, издава ИЛ на длъжника срещу взискателя за връщане на получените суми или вещи.

4:2 Предявяването на осъдителен иск, за да се получи обратно недължимо полученото.

5. Ожезщетение за причинениете вреди и загуби в резултат на принудително изпълнение. Тези вреди са виновно причинени. Ако взискателят е бил виновен (действал е недобросъвестно - знаел е, че вземането не съществува), т.е. непозволено увреждане (чл. 45 ЗЗД). Това поведение е злоупотреба с правото на ПИ и взискателят трябва да отговаря по чл. 3. Ако е бил добросъвестен, но е допуснал небрежност - някои разпоредби на НПК предвиждат отговорност за небрежност, напр. - чл. 238 (3), чл. 336 (3) - щом отговорността за небрежност при проверка на чуждо право с още по - голямо основание трябва да отговаря за небрежност при проверка на свое право.

ЗАЩИТА НА КОНКУРИРАЩ ВЗИСКАТЕЛ: 1. Защитата за истинския кредитор в случаите, когато той се конкурира с привиден кредитор. Защитно средство е отрицателният установителен иск - чл. 359. Взискателят може да се позове на всички факти, които водят до унищожаване или погасяване ма оспорванеот притезание, тъй като той не е обвързан със силата на присъдено нещо, с което е обвързан длъжника. Искът се предявява срещу длъжника и привидния кредитор. Оспорва се съществуващото между тях правоотношение. Като обезпечние на иска изпълнението се спира по право. Има срок за предявяване на иска - 1м. Ако не се предяви в срика, спирането отпада и дължимото се предава на кредитора. Единствената защита в този случай остава. Само за парични вземания. До завършване на процеса сумата се задържа по сметката на съдия - изпълнителя. Ако искът се отхвърли, сумата се прехвърля на взискателя по оспореното вземане. Ако се уважи - между останалите взискатели. Искът се води в интерес на всички взискатели, участващи в изпълнителното дело.

2. Осъдителен иск по чл. 134 ЗЗД или чл. 393 ГПК.

ЗАЩИТА НА ТРЕТО ЛИЦЕ ПРИ ВЪВОД ВЪВ ВЛАДЕНИЕ:Защитата е в случай, когато правото на взискателя да получи владението на недвижимия имот е непротивопоставимо на третото лице или не съществува.

Условия: 1) Третото лице да държи имота за себе си.

2) Владението трябва да е започнало след като е било заведено делото.

3) Третото лице трябва да заявява върху имота права, които изключват правото на взискателя да получи имота (напр. придобило е на оригинерно основание. Когато придобива от трето лице, а не от длъжника или взискателя и др.), т.е. правото на треото лице не трябва да е тъждесъвено с правото на длъжника по изпълнението и да е несъвместимо с правото на взискателя. То е несъвместимо, когато се състои също в право да се владее имотът или да се държи имотът на облигационно основание, което е противопоставено на взискателя (напр. наем на вещта), тъй като е несъвместимо, правото на третото лице погасява или временно парализира правото на взискателя и прави въвода недопустим.

Ред: 1. Третото лице трябва да се позове пред съдия - изпълнителя на своето право.

2. Съдия - изпълнителят трябва да отложи ВВ и да даде на лицето 3 - дн. срок, за да поиска от съда спиране на ПИ. Съдия - изпълнителят няма право сам да спре или прекрати ПИ.

3. В срока третото лице трябва да предяви пред съда молба за спиране, като представи писмени доказателства в подкрепа на правото си. Пропусне ли срокът, въводът ще бъде извършен. Компетентен да разгледа молбата е РС, в чийто район се извършва въводът. Молбата се разглежда в открито заседание, с призоваване на длъжника, взискателя и третот лице. Ако съдът прецени, че претенцията е вероятно основателна (пример за непълно доказване), съдът постановява спиране на ВВ като обезпечителна мярка на бъдещият иск на третото лице. Тоьи иск трябва да се предяви в 7 дн. срок. Ако искът не се предяви, спирането се отменя и ВВ се извътшва.

4. Предявяване на отрицателен установителен иск. Предмет - притезанието на взискателя да получи имота. Ако то се отрече, ВВ се прекратява.

Ако третото лице не упражни защитата си по този ред и претърпи въвода, то може да упражни правото си чрез осъдителен иск.

ЗАЩИТА НА ТРЕТО ЛИЦЕ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ЧУЖДА ВЕЩ: Прилага се само при изпълнение на парични притезания. Допустима е само ако изпълнението е вече започнало чрез запор или възбрана върху чуждото право. Треото лице има нужда (интерес) от защитата, ако вещта се държи от длъжника, така че може да бъде описана. Ако вещта се държи от треото лице, то ще защити правата си чрез галба.

Легитимирано е всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението ( собственикът на вещта; носителите на вещнти права върху вещта; носителите на облигационни права; не е легимиран подобрителят).

Защиттата е искова. Предявява се отрицателен установителен иск - отрича, че правото предмет на изпълнението принадлевжи на длъжника. Третото лице претендира, че правото принадлежи на него. Третото лице може да предяви не само право, въз основа на което иска прекратяване на изпълнението, но и право, въз основа на което иска получаване на владението на вещта од длъжника, т.е. има съединяване на искове. Искът се предявява срещу взискателя и длъжника. Те не стават необходимо другари. Искът може да се обезпечи чрез спиране на изпълнението. Ако искът се уважи, изпълнението се прекратява.

Когато изпълнението е започнало срещу вещ, която не принадлежи на длъжника, взискатеят предупреждава третото лице за своята претенция и иска от него да не предава дължимото на съдия - изпълнителя. Третото задължено лице при иск на взискателя по чл. 393 ще се съобрази с чл. 180, за да избегне двойно плащане. Треото лице защитава правата си в процеса, започкал между него о взискателя по чл. 180. В този процес взима участие и длъжника, т.е. чл. 180 изиграва функцията на чл. 336. Ако икът се отхвърли, вещта се предава на третото лице, а ако се уважи, сумата или вещта се предават на съдия - изпълнителя.

Чл. 336 (3) - взискателят носи отговорност по чл. 45 ЗЗД за вреди, които е причинил на третото лице като е насочил изпълнението върху вещ, която му принадлежи. За недвижик икот - може и небрежнист, а за движима вещ - само умисъл

в)Защита на кредиторите.

ЗАЩИТА ЧРЕЗ ОБЖАЛВАНЕ НА ДЕЙСТВИЯТА НА СЪДИЯ - ИЗПЪЛНИТЕЛЯ: Това е зашита при процесуална незаконосъобразност. Насочва се срещу незаконосъобразни действия или откази на съдия - изпълнителя. Уредба: чл. 332 - 335. Легитимира ни - лицата, чиито права са засегнати от незаконните действия или откази (страните - взискател, длъжник, присъединени кредитори; участващи в изпълнението лица - купувачи; трети лица и други).

Съдия - изпълнителят действа като орган на държавна влатс, т.е. способът за защита е жалба, не иск. Жалбата е необходима, тъй като съдия - изпълнителят не може да отмени сам незакосъобразното си действие. Изискване за стабилност на ПИ.

Жалната се подава чрез съдия - изпълнителя до РС по мястото на изпълнение. Подава се в 7 дн. срок от извършване на действието. Препис от жалбата се връчва на другата страна, а ако е подадена от неучастващо в делото лице - и на двете страни. Страната, получила преписа, може в 3 дн. срок да направи възражения. След изтичане на срока съдия - изпълнителят изпраща жалбата, възраженията и своите обяснения по обжалваните действия или откази. Производстворо по жалбата е спорно, правораздавателно производство. Когато се обжалват действия, цели унищожаването им, като задължи съдия - изпълнителя да го извърши повторно или изобщо да не го извърши, ако не е имал право, т.е. конститутивно производство, чийто предмет е унищожаване на държавен акт. Когато се обжалват откази - производството е сходно с исковия процес. Производството се развива в закрито заседание. Ако жалбата е подадена от неучастващо лице - открито заседание. Допустими са всички доказателствени средства. Съдът действа като контролен орган. Съдия - изпълнителят е длъжен да се съобрази, ако не - ново обжалване и дисциплинарна отговорност.

Жалбата сама по себе си не спира ПИ. Това може да стане по решение на съда. Спирането обезпечава жалбата.

Решението не подлежи на обжалване. Влиза в сила от деня на постановяване. Има СПН относно расрешения с него процесуален въпрос, по материалноправни преюдициални въпроси не се ползва със СПН.

За обжалване на разпределението по чл. 358 има особени правила - чл. 217. Жалбата не се разглежда в открито заседание, с призоваването на длъжника и всички взискатели, участващи в разпределението. Решението установява със СПН съществъването на привилегията, нейният ред, размера на полагащата се сума при съразмерно удовлетворяване на кредиторите.

ЗАЩИТА НА ТРЕТИ ЛИЦА: Законът изрично забранява ПИ да се насочва върху вещи на трети лица, които в деня на описа се намират в тяхно владение. Такова действие може да се обжалва - право на жалба има само третото лице, което в деня на описа е владеело вещта. Срокът за подаване на жалбата тече от деня на узнаването от третото лице за действието. Препис се връчва на взискателя и на длъжника. Жалбата се разглежда в открито заседание, с призоваване на страните. Проверката на съда не се ограничава само до процесуалната редовност на действието, а обхваща и въпроса за правото на собственост върху запорираната или възбранена вещ, т.е. материалноправната законност надделява процесуалната нередовност. Ако жалбата се уважи, ПИ се прекратява.

При ВВ, съдия - изпълнителят няма право да извършва действия срещу лицето, което владее имота отпреди подаването на иск. При нарушаване, обжалва се по същия ред.

Ако се пропусне срокът, средствата за защита са владелчески искове.

91.ОБЕЗПЕЧИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО