а) Процесуална легитимация и образуване на производството

Касационното обжалване е типично контролно отменително обжалване на съдебното решение. Предмет на касационното обжалване са само и единствено въззивните решения, актове на съда,а не материалноправният спор по същество. По принцип предмет са съдебните решение на въззивната инстанция по изключение определенията и разпорежданията (чл. 218а,б,в), с които се прегражда пътя на делото - чл. 218а, б. “в”. Не всички решения на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване. Сложена е една икономическа бариера, т.е. не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивната инстанция за парични вземания с цена на иска до един милион лева. Определяща е цената на иска. Като първа инстанция съдилища действат само ако цената на иска е над 5 млн. лева. Цената на иска е общо валидна не само за ОС в качеството им на първа инстанция, но и за всички въззивни решения. Стамболиев - бариерата би следвало да е свързана с цената на интереса, който се защитава с подаването на касационната жалба, а не с цената на иска, тъй като цена на иска има в първоинстанционното производство. Във въззивното обжалване цена на иска няма, а цена на проверка.

Решаващ орган - тричленен състав на ВКС. Чрез касационното обжалване се осъществяват две функции от страна на ВКС. Чрез касационното обжалване се осъществява едно право на съда. Но тя е на заден план. Втората по-основна функция е контролът над по-нискостоящите съдилища. Тази функция е изведена на преден план. Решава ли спора по същество този касационен съд? - Никога. Онова, което прави е да потвърди или отмени решението на въззивната инстанция и ако го отмени няма да се произнесе по същество. Това също е правораздаване, но не по материалноправния спор.

Правото на касационно обжалване е аналогично на правото на въззивното обжалване. Може да се схваща като правен принцип в този етап на процеса, но може и да се схваща като отделно правило от принципа, като проявна форма на конституционното право. Правото на касационна жалба е субективно потестативно публично право, което възниква при определени предпоставки:

1. Да има въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване.

2. Да има годен предмет.

3. Да има касаторът интерес от подаването на жалбата.

4. Да е участвал като страна във въззивното производство.

Правото на касационна жалба се преклудира в 14 дневен срок. Правото на въззивната жалба се преклудира в 14 дн. срок от съобщаването на съдебното решение или обжалването на съдебното решение в съдебна зала.

Правото на касационна жалба се упражнява в писмена форма, чрез подаването й от касатора - чл. 198 ГПК. Има една разлика между ваззивната и касационната жалба. В касационната жалба не се допускат нови доказателства. Касаторът може да посочва нови доказателства, но ще му се откаже събирането им, тъй като предмета на разглеждане не материалното правоотношение, а възизивното решение. Касационната жалба може да е срещу цялото или част от съдебното решение. Касаторът трябва да посочи и мотивира основанията за обжалване, т.е. пороци на съдебното рещение. Касационната жалба се подава чрез съда, чието решение се обжалва. Когато постъпи във втората инстанция, отново се извършва проверка. При недопустимост, касационната жалба de jure се връща - определение (разпореждането подлежи на обжалване - чл. 218в (3,4)). Ако касационната жалба е редовна, изпраща се препис на насрещната страна и й се позволява да извърши действията по чл. 218. След това касационната жалба се изпраща в касационния съд. РАЗГЛЕЖДАНЕ: няма подготвително заседание, тъй като няма нужда да се допускат нови доказателства

ПРИЗОВАВАНЕ: при първата и втората инстанция има чрез призовки. В случая се извършва чрез ДВ - чл. 218д. Така често не се дава възможност на страните да подготвят защитата си. По принцип трябва да се дадат 7 дни. По изключение ВКС има право да пристъпи към призоваване по общия ред чрез призовки.

б)Основания за касация

Основания за обжалване на съдебните решения: - чл. 218б

1.Нищожност на въззивното съдебно решение.

2. Недопустимост: когато е нарушено диспозитивното начало, т.е. липсва право на въззивна жалба или е било ненадлежно упражнено. Напр. при самосезиране - нарушава се зиспозитвното начало. Касационната инстация обезсилва такова решение и в сила влиза първоинстанционното решение, тъй като не е било обжалвано. Когато съдът се е произнесъл за нещо повече - обезсилва се съдебното решение в тази му част и делото се прекратява. В сила влиза решението в исканата му част. Ако се е произнесъл за нещо различно, съдебното решение са обезсилва и са връща за преразглеждане от втората инстанция.

3. Неправилно: две основания:

а) Нарушаване на материалния закон, т.е. материално правните норми, съдържащи се в нормативен акт ( не само в закон, може да е постановление, правилник и т.н.). По принцип материалните правни норми имат действие за бъдеще, но в съвременното българско право този принцип е по-скоро изключение. Чл. 188 (3) ГПК - преценката за противоречие е с оглед момента, в който постановява.

б) Съществени процесуални нарушения: трябва да е нарушен съществена процесуална норма. Такива за въззивното производство са тези, които са израз на принципите на Гп-с, т.е. които са гаранция за постановяването на правилно съдебно решение. Необходимо е самото нарушение да е съществено. В резултат на нарушението има вероятност съдебното решение да е неправилно. Не е необходимо неправилността да се доказва. При неправилно решение, то се отменя и делото се връща за ново разглеждане във въззивната инстанция. Там се разглежда от нов 3членен състав поради принципа за безпристрастност. Постановява се ново въззивно съдебно решение, което също подлежи на касационно обжалване. И кръгът да се повтори може да се стигне до безброй пъти обжалвания и връщане. В хипотезата на нарушаването на материалния закон при новото въззивно разглеждане, не са допустими нови доказателства. Това е неудачно решение, тъй като съставът е нов и са нарушава принципът на непосредствеността. В хипотезата на съществените процесуални нарушения са допустими нови доказателства. Важи в по-голяма степен диспозитивното и състезателното начоло, отколкото във въззивното обжалване. Касационният съд извършва проверка само на основанията, посочени в касационната жалба - по-голяма формалност.

в)Производство

ОТМЯНА НА ВЛЯЗЛОТО В СИЛА РЕШЕНИЕ ПО ЧЛ.231 ГПК

№ 76
а)Процесуална легитимация и срокове за образуване на производството

Отмяна - средство за защита срещу порочни, влезли в сила съдебни решения. Тя не е обжалване, тъй като се развива, след като съдебното решение е влязло в сила и процесът е приключен. Затова отмяната не е фаза на исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство.

Отмяната е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционален контрол и отмяна на влезли в сила съдебни решения, когато те са неправилни поради някоя от причините в чл. 231.

Актовете, които подлежат на обжалване: Съдебните решения, които са необжалваеми, определенията за прекратяване на делото; изпълнителните действия. Недопустима е отмяната на охранителни актове, на решения за издаване на ИЛ, на определения за възобновяване на срок - за тях няма друг ред за атакуване и защита на правото.

Легитимирани: лицето, обвързано от неизгодно за него съдебно решение, което е неправилно поради порок по чл. 231, засягащ това лице. За да е налице интерес, е необходимо тези предпоставки да са кумулативни. Отмяна може да искат главните, подпомагащите, контролиращите страни и правоприемниците им. Но привличане на подпомагаща страна в производството за отмяна е недопустимо. Отмяна може да иска и лице, спрямо което съдебното решение има сила, макар то да не е страна по делото - чл. 233.

Пасивно легитимирани са лицата, за които съдебното решение поражда благоприятни последици - страната, в полза на която е постановено съдебното решение и нейния помагач; всички необходими другари; всички обикновени другари, когато отмяната се иска поради неистинност на констатации на съдебното решение относно общи за тях факти.

Основания за отмяна: изброени са изчерпателно.

1. Когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, когато при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т.е. има непълнота на фактическия и доказателствен материал. Страната се брани срещу такава неправилност на съдебното решение, което се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото.

“Обстоятелства” - законът разбира факти от обективната действителност, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Трябва да са нови, т.е. да не са били включени във фактическия материал по делото. Но те не трябва да са новосъздадени, т.е. възникнали след устните състезания, приключили с влязло в сила съдебно решение. Тези факти не се преклудират със СПН и може да се предяви нов иск. Още повече, че отмяната предпоставя неправилно съдебно решение, а в разглежданата хипотеза то е правилно, тъй като вярно отразени правоотношения между страните, такива, каквито са били до настъпване на новите факти.

Отмяната в случая е необходима, тъй като съдебното решение е обективно неправилно, а СПН пречи да се пререши делото съобразно новооткритите факти, тъй като те са преклудирани от нея.

Не е достатъчно само страната да твърди, че има новооткрити факти. Тя трябва да докаже своето твърдение с писмени доказателства - официални или частни документи, изхождащи от противната страна. Обикновено документът също ще бъде новооткрит, но той може да бъде и новосъздаден.

Самите новооткрити или новосъздадено документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, също са основания за отмяна по т. “а”. Нужно е заинтересованата страна да не е знаела за тях или дори да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа. Необходимо е да е положена нормално дължимата грижа за добро водене на делото – за разлика от обжалването, отмяната не е средство на страната да поправи собствените си грешки при попълване на делото с факти и доказателства.

2. Когато по надлежния ред се установи неистинност на показанията на свидетел, на заключението на вещо лице, върху което е основано престъпното действие на страната, нейния представител, на член от състава на съда във връзка с решаването на делото, т.е. източник на неправилността на съдебното решение е извършеното престъпление ( лъжесвидетелстване, насилие, измама, злоупотреба с доверието на представляваната страна и др.). Не е достатъчно това престъпление само да се твърди, нито е достатъчно да е започнало наказателно преследване за него. Нужно е престъплението да е установено по надлежния ред - с влязла в сила присъда или влязло в сила съдебно решение по чл. 97 (4).

3. Когато съдебното решение е било основано на документ, който по надлежния ред е бил признат за подправен или когато съдебното решение е основано на постановление на съд или друг държавен орган, което в последствие е било отменено.

Подправката на документ, като основание за отмяна е сходно с б. “б”. Обхваща и материалната, и интелектуалната подправка. Не е нужно подправката да изхожда от насрещната страна, нито страната, която иска отмяната, да е оспорила истинността на документа при разглеждане на делото.

Втората хипотеза визира случаите, когато съдебното решение е било обусловено от задължителната сила на административния акт. Отмяната на тези актове с обратна сила събаря основата на атакуваното съдебно решение.

Административният акт, на който е основано съдебното решение трябва да е индивидуален, а не нормативен. Отмяната с обратна сила на нормативен акт създава ново правно положение, обуславящо нов иск, а не отмяна. Когато бъде отменен официален документ и бъде заменен с но в официален документ. Това е новосъздадено писмено доказателство, което е основание за отмяна по т. “а”. Съдебната спогодба не е постановление на съда, поради което развалянето й поради неизпълнение не е основание за отмяна на съдебното решение. Влязло в сила съдебно решение за разваляне на договор, макар да има обратно действие, не е основание за отмяна съдебното решение по делбата.

4. Когато между страните, за същото искане, на същото основание са поставени две влезли в сила съдебни решения, които си противоречат. Вместо да предвиди обезсилване на второто съдебно решение поради нарушаване на чл. 224, законът предвижда отмяна на това от тях, което е неправилно - чл. 234 (4). Противоречивите съдебни решения трябва да изхождат от съдебни органи, които са еднакво компетентни. Противоречието трябва да съществува между решенията, а не между мотивите или между решението на едното съдебно решение и мотивите на другото съдебно решение.

Нужно е да има пълно обективно и субективно тъждество между делата. Достатъчно е обаче предметът на едното дело да се включва в предмета на другото.

Не е налице основание за отмяна, ако двете съдебни решения са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори те да са издадени по един и същ въпрос.

5. Създава се нова б. “д” (99) - когато има две противоречиви указания на ВКС по тълкуването и прилагането на закона по едно и също дело. Тълкуването (ново или друго), дадено от ВКС ( 5 чл. състав) в хода на разглеждане на делото, е задължително - чл. 234 (5). Основанието изхожда от задължителния характер на тълкувателния акт на ВКС. Избягва се противоречивата съдебна практика.

6. Групират се няколко основания със самостоятелно приложно поле. Общото - страната не е могла да вземе участие, лично или чрез представител, във воденето на делото. Поради това законът предполага, че делото е било непопълнено с факти и доказателства и съдебното решение е неправилно. Тази разпоредба е и гаранция за състезателното начало в процеса.

Включените хипотези са:

а) Нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството (напр. когато на ответника не е бил връчен препис от исковата молба и той не е бил призован на делото. Когато страната не е била призована в заседанието, на което делото е било решено. Когато призоваването поради нередовност е нищожно. Когато делото е било разгледано вупреки нередовно призованата страна). Подаването на писмена защита не замества призовката, когато от нея не се вижда, че страната е знаела за заседанието. Основанието е налице и когато съдът предварително е обявил датата на двете съдебни заседания, но е решил делото в отсъствие на страната на още първото от тях.

б) Страната не е била надлежно представлявана (напр. страната е била недееспособна, а в делото не е взел участие нейният законен представител или попечител; страната е била представлявана от представител без представителна власт; представителят е излязъл извън границите на представителната власт; не е бил назначен представител при призоваване чрез обнародване).

в) Страната не е могла да се яви на заседание, за което е била призована, нито лично, нито чрез представител, поради препятствие, което не е могла да отстрани. Причината трябва да е внезапна и непреодолима или преодоляването й да е свързано с рискове, които е неоправдано да се иска тя да понесе.

7. Когато със съдебно решение на ЕСЗПЧ е установено нарушаване на ЕКЗПЧОС.

8. Когато страната е била призована чрез обнародване и е била представлявана по реда на чл. 16 (5) като лице с неизвестно местожителство, макар че е имала установено местожителство.

в)Отмяна на влязло в сила решение по молба на трето лице

Защитава интересите на трети лица. Тези, които не са взели участие в делото, защото не са били конституирани по надлежния ред като страна. Въпреки това техни права могат да се засегнат от неправилно влязло в сила съдебно решение, т.е. накърняването на правната сфера е неоправдано.

Отмяната е самостоятелно извънинстанционално контролно отменително производство. Тя брани трети лица срещу СОН, което се разпростира върху тях поради неделимостта на спорното правоотношение, участници в което са и тези лица. Чл. 233 (2) препраща към чл. 172 (2), т.е. разглежданата отмяна се свързва с необходимото другарство (задължително и факултативно). В качеството си на участник в правоотношението - предмет на СПН, третото лице разполага с ПИ относно него, което значи, че то е трябвало да бъде конституирано като главна страна, т.е. третото лице се оказва обвързано от съдебното решение, макар че е било лишено от възможността да упражни правото си на защита. Отмяната брани неговото право на иск. Разглежданото дело се възобновява, но вече с участието на третото лице.

Легитимирани да искат отмяна са не всички трети лица, спрямо които се разпростира СПН, а само тези, които имат право на иск по делото като участници в неделимото спорно правоотношение и следователно е трябвало да бъдат конституирани като необходими другари, а на още по - голямо основание и лица, които е трябвало да бъдат конституирани като задължителни другари.

При отмяната съдебното решение се отменя не само спрямо третото лице, но и спрямо страните по първото дело, тъй като отмяната трябва да доведе до постановяване на еднакво съдебно решение спрямо всички лица, легитимирани като страни по спора.

Производството се урежда по производството за отмяна по чл. 231.

Особености: а) Пасивно легитимирани по делото са и двете страни по първоначалното дело; другарството е задължително.

б) Срокът е 3 м. от узнаване на влязлото в сила съдебно решение, 1 год. срок тук не важи.

в) Основанието е единствено неучастието в делото на третото лице. Не е нужно и не е допустимо да се обсъжда въпросът дали съдебното решение е правилно.

г) Надлежният съд, на който се връща делото е първоинстанционният съд, тъй като третото лице има право на триинстанционно разглеждане на делото.

д) Ако след отмяната третото лице би заело качеството на съищец, то може да заяви пред ВКС, че не желае да се води дело, т.е. делото трябва да се прекрати от ВКС поради липсата на изискуемата от закона съвкупна легитимация.

Интересите на други трети лица, които са засегнати от съдебното решение, но не могат да се конституират като главна страна, не са защитени срещу неправилно съдебно решение. Сталев - по аналогия може да се приложи отменителният иск по чл. 135 ЗЗД. Разглежда се по общия исков ред. Тежестта на доказване е върху третото лице. Уважаването на иска води до относителна недействителност на атакувания акт - счита се недействителен само спрямо ищеца, а не и между страните.

Защитата на трети лица срещу неблагоприятното за тях отражение от влязло в сила неправилно съдебно решение, водено между други лица става по общия исков ред. По този ред трето лице се брани срещу доказателствената сила на фактическите констатации, съдържащи се в мотивите на съдебното решение; срещу съдебното решение, което легитимира една от страните по делото като притежател на право, принадлежащо на трето лице; срещу изпълнението на неправилно съдебно решение, което уврежда третото лице макар да е насочено срещу друго лице (напр. чл. 359); срещу изпълнителната сила на неправилно съдебно решение, когато то по изключение се разпростира и върху трето лице - разкрива несъществуването на изпълняемото право или своята отговорност за него, за да е защитата ефикасна, искът трябва да се обезпечи чрез спиране на изпълнението.

г) Производство и последици на решението на ВКС

ПРОИЗВОДСТВО ЗА ОТМЯНА: Компетентен съд - ВКС (чл. 234) - три или петчленен състав. Сезирането става с молба на заинтересованата страна. Съдържание на жалбата - чл. 232 (2).

Срокът за подаване е 3 м. от узнаване на обстоятелството, но не по - късно от 1 г. от възникването му. В хипотезите на чл. 231, б. “а” - “в” срокът започва да тече от деня, в който страната разполага с документа или е узнала за присъдата или съдебното решение по чл. 97 (4).

Сроковете не могат да започнат да текат преди съдебното решение, чиято отмяна се иска, да е влязло в сила.

Молбата се подава чрез първоинстанционния съд. Към нея се прилага препис, които се връчва на противната страна. Тя може да даде отговор в 7 дн. срок от получаването на преписа - чл. 232 (4).

Молбата се разглежда в открито заседание. Прави се проверка за допустимост: подлежи ли атакуваният акт на отмяна; изхожда ли от легитимно лице; жалбата подадена ли е в срок; дали подадената молба е редовна - чл. 232 (3).

Ако искането е допустимо, пристъпва се към проверка на неговата основателност. При тази проверка ВКС е обвързан от изтъкнатото в искането основание, но не и от неговата правна квалификация. Когато искането се основава на чл. 321, б. “г”, ВКС не е обвързан от искането да се отмени посоченото от молителя съдебно решение. Проверката на основателността включва: проверка дали изтъкнатото основание попада под някое от тях, дали е доказано. Доказателствената тежест се носи от молителя.

В зависимост от резултатите от проверката на ВКС, или се отхвърля искането за отмяна като неоснователно, или го уважава, като отменя неправилното съдебно решение.

Докато се произнесе по основателността на искането, ВКС може като обезпечителна мярка да спре изпълнението при условията на чл. 218б, ал. 2 - 5 - чл. 236 (1).

Правни последици - чл. 234(3,4), т.е. когато отмени атакуваното съдебно решение, ВКС никога не решава делото по същество, а го връща за ново разглеждане. До връщане не се стига само в хипотезата на чл. 231 “г”, освен ако и двете съдебни решения са неправилни. Делото се връща за ново разглеждане на съда, постановил неправилното съдебно решение. Отмяната възстановява висящността на делото в рамките на отменената част и спрямо лицето, относно което съдебното решение е отменено. В зависимост от основанието за отмяна се определя и процесуалното действие, от което започва новото разглеждане на делото. Чл. 236 (2) - спиране на отмененото съдебно решение.

86. ОБЩО УЧЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕС

а)Право на принудително изпълнение и неговата характеристика

Дава защита на притезателните права (неудовлетворени, изскуеми и ликвидни). Заместител на доброволното изпълнение. Няма ИХ за три групи притезателни права:

1. За лични задължения от семейното право. Има принудителен способ за изпълнението на лични незаместими действия, но тук не е приложим - налагането на глоби.

2. Задълженията на работниците и служителите за престирането на работна сила в рамките на трудовото правоотношение, съобразно установения ред за полагането на труд. Сталев - трябва да се включат към гражданските договори.

3. Паричните задължения на бюджетните организации (Сталев, Стамболиев - критикуват това положение. Противоречи на КРБ, тъй като лицата се поставят в неравнопоставено положение).

Два вида ИП: 1. Производство за индивидуално принудително изпълнение. Цели да се осъществи принудителното задължение на един кредитор, като се посегне към конкретно имущество на длъжника.

2. Универсално принудително изпълнение. Цели да се удовлетворят всички кредитори на длъжника, като се росегне върху цялото му имущество, с изключение на несеквестируемите вещи. Бива два вида: Общо - част IV ТЗ; Банкова несъстоятелност - част IV ЗБ (подготвя се изменение).

б)Изпълняемо право, изпълнителни основания и изпълнителен лист

ИПИ предполага правото на ПИ, което е различно от ППИ при УПИ. ИПИ за разлика от исковия процес, не предполага наличието на общ способ за защита и санкция. ИПИ включва в себе си различни изпълнителни способи в зависимост от начина на изпълнение на задълженията при доброволното удовлетворяване на притезателното право. ИС се стремят максимално да се приближат до естеството на доброволното изпълнение. При заместимо изпълнение - пряко ПИ, тъй като СИ замества длъжника и изпълнява вместо него. При незаместимо изпълнение - косвено ПИ, тъй като СИ не може да замести длъжника.

Парични задължения, задълженията за престиране на вещи, задължения за престирането на резултат. Налагат различни ИС. Най - много са при паричните задължения: а) Публична продажба на движими вещи; б) публична продажба на недвижими вещи; в) изпълнение върху вземане на дмъжника срещу трето лице (за сравнително малки суми). За задълженията за престиране на вещи: а) Въвод във владение за недвижими вещи; б) за движими вещи - предаването им. Задължения за престиране на резултат: Ако е заместимо - кридиторът може сам или чрез трето лице да изпълни и да получи паричната равностойност. При задължения за лични незаместими действия - глоби; лични бездействия - глоби за всяко парично нарушение на задължението за бездействие.

Производство за ИПИ: 1. Изпълняемо право : винаги е изускуемо, неудовлетворено, ликвидно притезание. Само по изключение може за не е гражданско (напр. изпълнението на фискални задължения).

2. Изпълнително основание: предвидените и уредени в закона документи, които доказват наличието на изпълняемото право и по необходимост са носители на информация за това право. Посочени са изрично в цакона - чл. 237. Биват:

а) Преки - на базата на тях може директно да се започне изпълнителен процес - чл. 323. Предоставят се заедно с молбата за принудително изпълнение на съдия изпълнител и на тази база започва ПИ. Например такова е наказателното постановление (тук обаче няма доказано гражданско притезателно право). Няма практическо приложение.

б) Косвени - чл. 237 - за да се изпълни съдебното решение с осъдителен диспозитив, трябва да се издаде изпълнителен лист.

2.Критерият е дали притежават законова сила, т.е. имат ли СПН по въпроса за провото или не.

а) Съдебни - чл. 237,б.”А,Б”- Влезлите в сила съдебни решения и определения. Те са ШО (решението не е обжалвано в срок или когато са изчерпани всички възможности за обжалване, което може да е никога - проект за изменение в посока ИО да са второинстанционните решения, дори да не са влезли в сила). Можели едно конститутивно решение да е ИО - да, като до този извод се стига по два пътя. Определението е ИО, когато не се стигне до съдебно решение.

б) Извън съдебни - ЗЗ, менителница, чекове и др. - чл. 237, б “д”.