Адам и Ева Здравейте! Ние сме Адам и Ева – първите хора на Земята. Сега ще ви разкажем за нас. Един ден Бог реши да ни създаде. Когато се появихме, Творецът бе създал всичко останало – планини, реки, зверове, цветя и др



Дата24.10.2017
Размер28.43 Kb.
Адам и Ева
Здравейте! Ние сме Адам и Ева – първите хора на Земята. Сега ще ви разкажем за нас. Един ден Бог реши да ни създаде. Когато се появихме, Творецът бе създал всичко останало – планини, реки, зверове, цветя и др. Бог ни каза, че трябва да се научим да оцеляваме. Само когато сме в спешна ситуация, да го извикаме. След това си тръгна.
Адам: Аз започнах да правя нещо като заслон, за да ни пази от дъжд и зверове. Ева пък отиде да ни направи дрехи, защото бяхме чисто голи. Първо се заех с основите. Направих ги от сено, както и покрива. Вътре направих легла. Всъщност натрупах мека трева на купчина и реших, че ще спим на нея. Когато Ева се върна, аз бях готов с останалите неща – врата, прозорци и т. н. Тя беше направила препаски от листа. След това решихме да си намерим храна. Отидохме в гората, обаче нямаше нищо. Само някакви растения, които по-късно разбрахме, че са билки. Но изведнъж попаднахме на странно нещо. То беше малко, имаше стъбло и отгоре нещо като чадърче. Реших да го опитам, но се оказа лоша идея. Мисля, че бях припаднал за около два часа. Ева ме бе влачила до къщата и след това гърбът ми беше надран. Когато се свестих, решихме пак да отидем за храна, но на друго място.
Ева: Когато с Адам излязохме, пред къщата имаше нещо живо. То беше с четири крака, опашка, едро тяло и дълага грива. Ръмжеше толкова силно, че чак някакви летящи същества се уплашиха. Звярът ни видя и ни погледна със злобен поглед. Ние бързо се скрихме в къщата, но съществото явно бе гладно и я разруши. Не знаехме какво да правим. Разтреперихме се от страх. Звярът отвори голямата си уста с остри зъби и щеше да ни изяде, но аз извиках:

- Боже, моля те помогни ни!


След това Бог дойде и разряза звяра на две с ръката си. Ние благодарихме, а той ни каза да се пазим.
Адам: Къщата бе разрушена. Аз се заех с нова къща. Но този път я направих от дърво. Ева ми помогна и стана по-бързо. Вече бе по-здрава и устойчива. Тогава за трети път излязохме за храна. Този път видяхме дървета, на които имаше кръгли червени неща. Реших да ги опитам. Честно казано си мислех, че пак ще припадна, но това нещо се оказа много вкусно и сочно. Ева също го пробва – и на нея й хареса.
Ева: Набрахме много от това и го занесохме в къщата. Но когато пристигнахме и отворихме вратата няма да повярвате какво видяхме. Четириного животно, а на главата му – гора. Да, правилно чухте – гора. Имаше рога, които се разделяха във всички посоки. Затича се към нас като разруши къщата, ние отново се уплашихме и извикахме Бог. Той дойде и носеше нещо странно в ръцете си. Замахна и удари звяра в краката с нещото. Той отново ни спаси. Благодарихме и той тръгна.
Адам: Къщата ни я нямаше. Взех да строя нова, но трябваше да е здрава. Реших да я направя от камък. Когато свърших, реших да направя нещо, с което да се защитаваме.
Ева: Адам се беше вдъхновил от оръжието на Бог. Той търсеше по земята, за да намери полезни неща. Изведнъж попадна на нещо, сребърно и лъскаво. Беше твърдо, но бе стояло на слънце затова беше омекнало. Адам го взе и започна да го оформя. Получи се дълго острие, на което сложи дървена дръжка. Той си направи връзчица и я завърза на оръжието. След това си го сложи на рамо. Излязохме за още от онези червени и сочни неща, прибрахме се и по едно време чухме блъскане по вратата.
Адам: Погледнах през прозореца и видях нещо ново. Беше голямо, сиво и тромаво и вместо нос имаше нещо дълго на лицето си. То блъскаше по вратата и искаше да влезе. С Ева отново се уплашихме и щяхме да викнем Бог. Ева тъкмо каза: „Бож......”, но аз я прекъснах. Казах й, че искам сам да се изправя срещу този звяр.
Ева: Адам беше решен да излезе, затова не му попречих. Той излезе, свали си оръжието от раменете и започна да се бори. По едно време чух трясък. Погледнах и звярът бе повален от Адам. Много се зарадвах. След това имахме какво да ядем цели осем-девет дни. Вечерта сложих листа с вода на раните по тялото на Адам, за да зараснат. На следващия ден Бог дойде при нас и каза, че вече сме придобили нужните качества, за да живеем без Божията помощ. Когато ни свършваше храната Адам убиваше зверове, а аз берях от онези червени сладки плодове. Постепенно се научихме на нови неща – Адам си направи нови оръжия, аз се научих да готвя и да работя в градината.
След това заживяхме щастливо.

Мартин Врачев, 5а клас, № 19


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница