Адлерова психотерапия

Главната цел на терапевта е да разкрие пред пациента собствената му личност и да го насърчи към полезни промени в начина му за справяне с живота. Психотерапията се осъществява като диалог. Терапевтът е както наблюдател, така и участник, ангажирайки се с пациента и постоянно преценявайки неговите движения или стратегии за справяне. Той не е неутрален, а показва активна загриженост използвайки системно диалога.

Оценка

Главната цел на терапията е да помогне на човека да осъзнае несъзнателно изработения от самия него план на собствения живот. Това може да стане чрез системен набор от формални интервюта, ако пациентът е готов за сътрудничество. Двете главни области на изследване, които водят до разбиране на жизнения стил са ранните преживявания от междуличностните взаимоотношения в семейството и спомените от ранното детство. Особено важни са спомените от най-ранното детство, защото представляват проективна техника на директна оценка на значението, което пациентът придава на живота. Ако е успял да разбере това добре, терапевтът може да свърже настоящите трудности на пациента с тези грешки на възприятието – погрешните изводи за живота отразени в жизнения стил. Необходимостта от непрекъсната оценка изисква терапевтът да е чувствителен към цялото поведение на пациента както вербално, така и невербално. Адлер особено силно препоръчва терапевтът да се научи да използва емпатия и интоиция, за да стане експерт по отгатване - да се опита да вижда събитията от гледната точка на пациента.

Пациентът до голяма степен не осъзнава генералния си план и много от базисните си мотиви за мислите, чувствата и действията си. Прозрението на собствената динамика обикновено е условие за личностна промяна, а основното средство за предизвикването му е интерпретацията. Терапевтът изхожда от схващането, че пациентът не знае кое е погрешно, и задачата му е да разкрие това. Това става чрез тълкуване на: скритите мотиви на поведението, посоката на движение и себеприемащи и нереалистични допускания.

Истинското прозрение предизвиква афект. Осъзнаването на собствените погрешни допускания помага на човека да престане да разбира погрешно живота и да си създаде по-ефективни стратегии за справяне.

Техника на интерпретацията

Някои интерпретации помагат на пациента да постигне удовлетворяващо себеразбиране, други пък се натъкват на съпротива, защото го конфронтират с аспектите на Аза, които застрашават чувството му за самоконтрол. Адлерианците често формулират интерпретациите си предпазливо - например “Може би…” или “Възможно ли е да…?”, като по този начин позволяват на пациента да изразява несъгласие.

Взаимоотношение

Терапията е диалог, който изисква сътрудничество. Първата задача на терапевта е да спечели пациента за смислено сътрудничество. Чрез показване на симпатия и внимателно конструирани въпроси той навлиза все по-дълбоко в изследването на живота, мислите, чувствата, сънищата, фантазиите и проблемите на пациента.

Пренос

Техника на мълчание

Алфред Адлер често кръстосвал ръце и мълчал, за да накара пациента да обмисли наново заключенията и мотивациите си.

Подпомагане на промяната

Промяната става възможна благодарение на творческите възможности на пациента да реконструира перцептивната си система. Желаната посока на промяната е към по-голямо осъзнаване на неосъзнатите мотиви и себеразрушително поведение, нараснала способност за разбиране на другите и ефективно общуване с тях, засилено чувство за лична компетенция и себеприемане и смело ангажиране със задачите на живота. Терапевтът действа като водач и насърчител на тези нови поведения. Предлага добре обмислени задачи, които ще осигурят преживяването на успех, и предупреждава против задачи, за които пациентът все още не е готов. Докато ученето на ново поведение продължава и се извършва промяна на старото поведение, терапевтът продължава по същия път. Сънищата са важни сигнали за предстоящи движения и често предшестват появата на ново прозрение или нови трудности. Увеличаването или намаляването на симптоматични оплаквания показва движението на пациента напред или назад в терапевтичния процес.

ГЕЩАЛТТТЕРАПИЯ

Гещалттерапията е създадена от Фриц Пърлс. Той разглежда човека като единен организъм, интегриращ психичните, физичните, емоционалните и сетивните процеси, изразявани в настоящия момент. Основната представа се свежда до набор на множество образци или цялости. Организмът поддържа между тях хомеостаза, за да задоволява потребностите си. Важна е представата за незавършената ситуация, за непълния гещалт, които предизвикват периодично фрустрация. Чрез това се мобилизират личностните ресурси за целесъобразни изменения на заобикалящата среда. Пърлс подчертава важността на поемането на отговорност за собственото поведение.

Целта на гещалттерапията е не само облекчаване на симптома, а по скоро личностно израстване. Терапевтът не само наблюдава процеса на пациента, но и участва в срещата с него със собствената си индивидуалност.

В практикуваната от Фриц Пърлс гещалттерапия “заемането на горещия стол” е показател за готовността на пациента да започне работа с терапевта. В такъв случай горещият стол е обърнат към терапевта. Допълнителният “празен стол”, поставен до пациента, може да се използва за представяне присъствието на някое значимо лице или някоя непризнавана част от себе си, за да се започне диалог. Техниката на диалозите помага за идентифициране на проектирани или отричани части от личността. Използвайки два стола и премествайки се от единия на другия, пациента води “разговор”, говорейки ту от едната, ту от другата позиция. Тъй като взаимодействието между тези полярни противоположности се подчертава и изживява по-пълно, става възможно интегрирането им вследствие на подобреното себеприемане.

Гещалттерапевтът обръща внимание на цялостното изразяване на пациента, а не само на думите. Често различни аспекти на функционирането на пациента, които са извън съзнателното му възприятие, се отразяват чрез невербални признаци, например позата на тялото, жестовете или тона на гласа.

Гещалтисткият метод на работа със сънищата произтича от убеждението на Пърлс, че сънищата са едни от най-спонтанните продукти на хората. Той смята, че всеки сън съдържа екзистенциално послание – израз на аспекти на сегашното състояние на сънуващия, интерпретацията се основава на фундаменталното или латентното съдържание, изразяващо желание. Тъй като желанията често включват в себе си минали травми, човекът се опитва да дегизира истинското значение на съня и по този начин да намали болката. Базисното значение на сънищата може да е препоръка на вътрешния Аз на човека към съзнанието му.

КОГНИТИВНА ТЕРАПИЯ

Арън Бек описва как хората могат да изпаднат в депресия поради изкривено мислене. Примери за такова мислене са фокусирането върху провала, а не върху успеха. Терапията се състои в осъзнаването на тези тенденции и в изпълнението на домашни задачи, предназначени да доставят преживяване на успех.

Техника на подкрепата

Клиентът не се разглежда като болен, а просто като обезсърчен. Допуснатите грешки не са фатални – човек трябва да затвърждава вярата в себе си. Терапевтът най-напред подбира няколко от проблемите на пациента, които могат да бъдат емоционални, мотивационни, когнитивни, поведенчески или физиологични. Всеки проблем се изследва на три нива: като абнормно поведение, например бездействие или доциална изолация, като емоционално разстройство, например желание за бягство, и като мисли за безнадеждност и поражение.

На пациентите се казва, че ако са заети с нещо, ще се чувстват по-добре. Терапевтът и пациентът могат да съставят всекидневен план за заниманията, изпълващ целия ден. Действията се степенуват, така че пациентът е мотивиран да изпълнява серия от задачи с увеличаваща се сложност, които са насочени към облекчаване на целия проблем. Ако трудностите се увеличават бавно пациентът постига поредица от успехи. Терапевтът дава обратна връзка за успеха, така че пациентът да се чувства като победител, променяйки по този начин депресивния цикъл на неуспехи и отрицателна самооценка. Пациентът води дневник за всичките си действия, поставяйки ”О” срещу тези, които са овладени, и “У” срещу тези, които му доставят огромно удоволствие.

За да направят когнитивна преоценка, пациентът и терапевтът се насочват към връзките между депресивните мисли и симптомите. Пациентът наблюдава своите мисли, чувства и поведения, появяващи се преди, по време и след проблемните ситуации. За да промени когнитивните процеси, терапевтът приканва пациента да намери алтернативни обяснения за изживяванията си, показвайки му, че има и други начини да се интерпретират събитията освен тези, които се отразяват негативно върху Аз-образа. Терапевтът внимателно изследва затворената система от убеждения на пациента, включваща негативизма към света и към себе си, поставя под съмнение основанията за тези убеждения и провежда дискусии с пациента, представяйки аргументи в полза на противното. При когнитивното упражнение пациентът си представя последователност от събития, свързани с проблемната област. Обсъждат се възприеманите препятствия и конфликти, като за преодоляватето им се използва когнитивна преоценка и техники за решаване на проблема.

КЛИЕНТ-ЦЕНТРИРАНА ТЕРАПИЯ

Центрираната върху клиента терапия е един от основните подходи в консултирането и психотерапията , който е формулиран от Карл Роджърс. Според създадената от него теория хората се стремят към растеж и съвършенство, но се натъкват на фактори, блокиращи опитите им да постигнат тази цел. Задачата на психотерапевта е да отстрани тези пречки. Психотерапията на Роджърс се фокусира повече върху “тук и сега” и върху начините за пряк подход към препятствията в живата на човека.

Основни техники:

Централна хипотеза. Този метод се основава на убеждението, че при наличието на оптимален психологически климат хората имат в себе си големи ресурси за себеразбиране, за промяна на възгледите за себе си и за другите.

Условия подпомагащи растежа. Едните са свързани с нагласите на терапевта:

1/неподправеност и съответствие – това е най-важното условие. Терапевтът осъзнава чувствата си и е свободен да ги изрази пред клиента. Той има желание да бъде прозрачен във взаимоотношенията си с клиента. Всъщност той се старае да създаде равностойни човешки взаимоотношения, а не да заеме професионална поза, зад която личните чувства да бъдат скрити или неясни.

2/приемане и безусловно положително отношение – терапевтът оценява положително уникалната индивидуалност на клиента си. Той е готов да слуша, разбира и приема всички мисли, чувства и постъпки на клиента, независимо дали е съгласен с тях.

3/емпатия – терапевтът слуша това, което клиентът се опитва да комуникира, особено на равнището на чувствата, и в отговор споделя разбраното с клиента. Споделянето е както вербално, така и невербално. Уважението на терапевта към начина, по който клиентът преживява света, е от основно значение, както и интересът му да бъде компаньон на клиента.

Другите условия са: 1/клиентът и терапевтът да бъдат в добър психологически климат; 2/ клиентът да е уязвим, да е в състояние на вътрешно несъответствие; 3/клиентът да възприема условията на терапевта.

Центрираната върху клиента хипотеза се заключава в това, че ако той изживее нагласите на терапевта ще се промени в предвидима посока. Повечето от посоките на промяна се обобщават от два основни конструкта на теорията на личността –Аз и изживяване, които са тясно свързани. Двата най-значими ефекта от успешното прилагане на клиент-центрираната терапия са повишаване на самооценката и по-голямата откритост за собствените изживявания. Други промени са смекчаване на представата на клиента за неговото идеално Аз, подобрено себеразбиране, по-голяма самоувереност и т.н.

В своята терапевтична практика Карл Роджърс полага значителни усилия да избягва всякакви интерпретации.

АВТОГЕНЕН ТРЕНИНГ

Създатели на тази методика са немските учени Й.Шулц и В.Луте през втората половина на ХХ в. Това е метод за саморегулация на поведението, за управление на психиката с естествени средства.

Автогеният тренинг се основава на допускането, че стресът може да се намали чрез поставяне на автономната нервна система под волеви контрол, т.е. изгражда се на основата на психосоматична зависимост. Известно е, че всички психични състояния се придружават от телесни промени, например тревогата ускорява пулса, повишава кръвното налягане, променя цвета на кожата и бързината на реакцията. Ако по психичен път се повлияе на тези психични симптоми, т.е. ако съответно се нормализират пулсът, кръвното налягане и другите показатели, може да се очаква, а както показва практиката и се получава, промяна в психичното състояние. Тази промяна става под влияние на самовнушението. Също така се твърди, че този тренинг индуцира промяната в съзнанието, даваща спонтанен достъп до несъзнаван материал, който след това може да се възстанови и използва при решаването на лични проблеми.

Автогенният тренинг има първа и втора степен . Втората степен се овладява с психотерапевт. Техниката на автогенната тренировка е достъпна за всеки човек, при условие, че той се научи с помощта на специални упражнения да концентрира своята психика в състояние на покой.

Класическата методика е с продължителност 3-4 месеца. Понастоящем повечето курсове са с продължителност 8 до 12 сбирки. Освобождаването от пасивното внимание изисква от пациентите избягване на “вътрешните и външните шумове”, които биха привлекли пасивно внимание, т.е. необходими са тихо помещение, полумрак, удобни дрехи, удобна поза и тренировката да се провежда след нахранване. Добре е упражненията да се правят три пъти на ден в продължение на 30 до 300 секунди. Препоръчват се и подпомагащи релаксацията средства като картини и музика.

Техника на автогенния тренинг

Заемете легнало или седнало положение и си представете спокоен пейзаж /морски бряг, брезова гора, пролетна поляна/ . Мислете интензивно формулата “Аз съм спокоен, съвсем спокоен и отпуснат, съвсем отпуснат и спокоен”. В това състояние всички са готови за автогенна тренировка и водещият започва да води същинската част.

1. 
   Упражнение – тежест. “Дясната ръка е тежка, съвсем тежка, лявата ръка е тежка……” Последователно се усложнява формулата за левия и десния крак. Когато постигнете чувството за тежест формулите се редуцират: “Ръцете и краката са тежки, съвсем тежки”. В началото през първите две седмици , се правят една – две формули и се излиза от състоянието с една приключваща сугестия – “Свивам ръцете си, вдишвам дълбоко и отварям очи”.
   
2. 
   Упражнение – топлина. “Дясната ръка е топла, съвсем топла” и т.н. за всички крайници.
   
3. 
   Упражнение – сърдечна дейност. “Сърцето бие съвсем спокойно”. В началото едната ръка може да се сложи на сърдечната област, за да се създаде чувство за сърцето.
   
4. 
   Упражнение – дишане. “Дишането е съвсем спокойно”. Процесът вдишване протича несъзнателно, докато при издишването се стремим да направляваме усещанията и движенията на диафрагмата.
   
5. 
   Упражнение – слънчев възел. “Слънчевия възел е струящо топъл” или “Слънчевият възел излъчва топлина, топлината се разлива по цялото тяло.” Интересно тук е, че повечето пациенти имат чувство, че топлината се разпространява ветрилообразно от гърба към корема.
   
6. 
   Упражнение – глава. “Челото е приятно хладно”, “ Мислите са ясни и точни”. Счита се , че фиксирането на челото въздейства върху Аза.
   

Приключване на автогенния тренинг с дълбоко вдишване, протягане и отваряне на очи. Силата на самовнушението е много голяма.

В заключение е необходимо да се подчертае, че съвременната тенденция в психотерапията е еклектична. Враждата между отделните школи няма да помогне за развитието на тази област. Изследванията показват, че всички психотерапии са ефективни и напоследък се насочват към получаването на благоприятни резултати за по-кратки срокове. Психотерапията намалява отсъствията от работа и има икономически ефект както като превантивна мярка, така и като рехабилитационна мярка. Продължават експериментите с интензивността на психотерапевтичните изживявания, честотата на посещенията и дълбочината на изследването, основани на различни теории и психотерапевтични школи. Различните психотерапевтични подходи действат при различните типове хора с различни проблеми. И когато психотерапевтът приема новия опит и го съчетава със стария, несъмнено ще има по-голям успех в работата си и ще бъде полезен и на другите.

В съвременния свят на глобализация и индустриализация хората все повече усещат, че не могат да се справят със задачите си, като по този начин не постигнат целите си. Те са обезкуражени от живота и изживяват тревожност вследствие на флустрацията си. Една от целите на психотерапията е да помоне на такива хора да погледнат реалистично на възможностите и отговорностите си и така да се справят с флустрацията. Други пък са неспособни да контролират собствения си живот и това им пречи да изпитат удовлетворение и радост. Друга цел на психотерапията може да бъде оказване на помощ на такива хора да се самоактуализират или да разгърнат максимално потенциала си. От тази гледна точка психотерапията може да се разглежда като метод за подпомагане на хората да открият възможностите си, да се научат да ги използват, да отстранят или намалят пречките. Друга цел може да бъде да помогне на харата да намалят или отстранят тревожността, да се справят със стреса и да намалят въздействието му.

Психотерапевтичната практика произтича от древността. Първите психотерапевти са били знахарите или шаманите. Различни ритуали са били използвани за подпомагане на хората, които вярвали, че са сериозно болни, а болестите им често са били по-скоро емоционални, отколкото физически. Преднаучния период ни напомня за маркиз дьо Сад и Ф.А. де Месмер, които са използвали психотерапевтични методи за лечение. Към психотерапията започва да се подхожда по-научно, когато за причинители на емоционалните разстройства започват да се разглеждат самите емоции.

Най-общо психотерапията се разглежда като индивидуална и групова. При индивидуалната психотерапия се установяват взаимоотношения между терапевта и пациента. Срещат се 3-4 пъти седмично или по-рядко. Терапевтичните сесии траят от 30 до 60 минути. В груповата терапия участват един или повече психотерапевти и група от хора, между които обикновено има нещо общо. Групите се срещат обикновено един или два пъти седмично, като сесиите продължават 90-120 минути.

ШУ “ЕПИСКОП К. ПРЕСЛАВСКИ”

Филиал гр. Добрич

ВЪВЕЖДАНЕ В ПРАКТИЧЕСКАТА ПСИХОЛОГИЯ

ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНИ ТЕХНИКИ

Изготвил:

Спец. Психология

ІV курс; 7 семестър

Фак. № 03013

2006

ЛИТЕРАТУРА:
1.Андреева, А., “Пълен наръчник по психотерапия”, С.,2001

2.Енциклопедия психология, под ред. Реймънд Дж. Корсини, С.,1998