Агни Йога Листа из градината на Мория Зов

Май 4

Но едно знайте - добродушие и дейност Ни помагат най-добре. Не за показ, а за полза Призова­вам. За крила огън не е опасен.

Трябва да се блести с духа, знаей­ки, че истината е в духа. Трябва да се разбере широко, като необятност на явения дух. Не мисли за паденията, когато са дадени крила за полет.

Трябва да се пазите и да издържите до края на боя.

Трябва да се насочи могъщата въл­на и да се прескочи браздата на злото.

Трябва да се призоват силите на Нумена и чрез създадения Терафим да се пробие пласта на злото.

С вас Говоря и вам Указвам и вас Изпълвам с желание за подвига на учението.

Но трайно е не само доверието, но и строителството. Доверието Ме прави строител, но вие трябва да строите. Жетварят ще получи зърно. За да умееш да береш смокини, трябва да намериш смокиня.

Май 14

Расите ще се заличат в Новия свят. Не говорете за раси, капки от разните морета са еднакви.

Гледайте на появата на Моя щит ка­то на предопределено. Гледайте на проявената мъдрост на Новото поколение като на щастие. Гледайте на проявеното народно просветление като на стъпало към Новия Свят.

Гледайте на Нашето явяване като на час за Мировия Страж. Но съблюдавайте Моя устав. Но съблюдавайте Нашето посла­ние.

Съумейте да понесете Светлината. Съумейте да проявите простора на Красотата,

За отживелици няма ход. С негоден материал не може да се строи.

Не можеш се сравни по свиркане с щиглич.

Мухлясали хлябове не можеш вкуси. В чад и дим не можеш да излъхнеш. Чудната повест на бъдещата Русия.

Но за крила, докоснали слънцето, Но за набега пред изгрева на свет­лината,

Но за песента, изпълнила нощта, Не е страшен и не е жесток пътят. И близка е звездата за ония, които са намерили Терафима.

Трябва да изпратим усмивка на звездите.

Като сме у дома, не го усещане, по­неже сме в него.

Май 16

Трябва да се покаже чист нравът и да се обтегнат струните на сърцето. Учението се продължава. Сега вече няма много да се чака. Трябва да се усмихвате. Стоманата се изпитва с огън - си­лата на духа расте от диханието на живота.

Много нещо човек може да научи от полета на жеравите. Но много нещо може да се вземе за прелитане в чудесен край.

Май 17

Всред чужди, всред тежки разруши­тели и трудно; готови са да отлетят. Трудно е да проявиш сърце, да се нравиш на людете, да изпращаш привет.

Човекът посланик, като сее солено, сладко жъне, чудо претворява.

Май 23

Можете да се учите на дело, как трябва да бъдете досетливи. Защото във всяко обстоятелство са заключени разни възможности. Но умът трябва да се устреми към светлината.

Прах върху книги е почтено нещо, но духът лети без прах. Тежестта е в нас. Пейте: песента плаши вълците. За пътниците е по-добре да пеят. Пейте съкровената песен. Не се предавайте на сън.

Май 25

Карма е важна, но още по-важно е избирането.

Карма е само условие за избиране, но само избраният носи поръка. Усмивката на Създателя увенчава не от признателност, а от радост за огъня на сърцето и над главата сияе знакът на огъня.

Отсечените клонки дават мощ на ствола, изоставените навици очис­тват духа.

Със смелост утвърждавате. Чрез пресметливост намирате. По-добре да побързате, отколкото да спите в очакване. Сечете греди - съграждайте къща.

Май 26

В живота ние не забелязваме най-важните моменти, те ни се струват пепел.

Ако се представи решаващият мо­мент на Русия, то само опитният ученик би го разбрал. Ръката на Създателя е не само в поразителните явления, но и в движението на прашеца. Вратата е открита, нека пазят светилника.

Май 29

След учениците на Оригена лъжли­вата вяра на духовенството почна­ла да расте.

Чуйте за мощта на духа - неговата сила е неизчерпаема. Словото е само незначителна част. Вихърът е само прелюдия на дви­жението.

Снегът е само вестител на студа. Светкавицата е само око на бурята. Словото е само прах от удара на творческата мисъл. Изворът на мисълта свети на щастливите очи - И струната на напрежението звъни на вярното ухо. И аз се плашех и слабеех, обхванат от явлението на нищожеството. Но Величието на Твореца изравня песъчинка с планина.

Чувството за Начало и Безкрай из­пълва всяка къщица и всяко сърце. Но открийте се и допуснете. Листата растат всеки ден, цветята само на определено време. Чудото прави дърветата да израс­нат мигновено.

Сокол не отпуща крила през време на летеж.

Елен не се забавя, при скок над бездна.

Така идващите навреме не ще за­къснеят.

Нито прилив, нито отлив, но злат­ното течение на Космоса влече ла­дията.

И корабното платно е сгънато, но брегът е набелязан. Моят щит пламти и от плещите блестят лъчите на подвига. Ще умножа Моята светлина и ще окриля нозете.

О ти, що удължаващ пътя, ще наме­ря мълнии и по тях ще премина без­дната.

Ще обърна вятъра на плащ и ще застана на височината.

Къде е прахът на моя път? Къде е поядащият зной? Къде е поройният дъжд, що скрива прокълването?

Стъпалата ни са цели и Твоят пръс­тен е крепък на моята ръка. Владико, погледни, моят сокол ме догонва.

Аз ви нося, Изпращам дъжда на грижите. Моите грижи вам са радост.

Юни 2

Обещавам растеж на съзнанието, то идва постепенно, незабелязано, като растеж на трева. Първом да утвърдим презрение към храната.

Но както капналите плодове се съ­бират в кошница, така и завърше­ните мисли се отнасят. Също както е било винаги и усещането за несъвършенството у людете, но сега и този плод е отпаднал.

Пред вратите на Новия Мир има тълпи, но те не знаят Вратата. Но леки са стъпалата на духа и с едно желание се поставят на място световните неща. Блазе вам, които лелеете желание за красота.

Трябва всичките сили на Космоса да се насочат върху разцвета на духа. Умората обновява организма. Съзнаване на целта дава значение на всяка духовна проява. Всички ветрове служат на мелни­чаря да добие най-хубаво брашно. Да изучиш всички прояви на при­родата и да ги осъзнаеш чрез кра­сотата, значи да дадеш на людете крила.

Ключ е нужен да се открие тъмница, но крила възнасят към светлината, всеки ключ знае своята тъмница. Но ще настане време, когато люде­те ще възненавидят ключа.

Случайности няма. Аз трябва да утвърдя вашето съзнание върху възможностите на духа. След дългите вълни стигат до въл­ните на човешките мисли. Дори стигат до вълните на растени­ята, но затова после, изостреният слух се потопява във вълните на Мировата хармония. Умората на тялото произхожда от бягане по вашето достижение. Достижение има - то расте като кристал, наситен от опита. И Ние със загриженост следим Ма­шите плувци.

И ако солта на вълните плисне в ухото - не се бойте: Ние сме с вас. Протегнете ръка над бездната. Над бездната няма страх, понеже за духа е по-страшно стая и килим. Съществото на познанието устре­мете към Нас.

Не вие виждате облаците, а Ние. Устремът твори чудо, но оставете Нам да съдим.

Прежният аромат ще се превърне в зловоние.

Прежнята песен - в шум на колела. Прежният щит - в похлупак на пещ. Така расте духът, изправен пред Мирозданието.

В тясна горница и върху малко ки­лимче менявате люспите на вех­тостта.

Що може да се умие в снеговете на планините и в ручеите на слънцето? Нова кожа ще получи освободена­та мъдрост.

С вас се радваме при наблюдения­та върху изменените открити люде. Щом завесата на прозорците се от­кри и цялата домашна обстановка изпъкна.

И леко е да се съветва да се чете отворената книга.

Да, да, да.

Вие се мените пред Моите очи. Нас утвърждавам вашата решител­ност и леко е да ходиш около без­дна, щом знаеш за килима самолет. Забелязвайте всичко.

Юни 8

Докато отидох на пазар, У нас търговец похлопа -Твоята огърлица искаше да обмени. Вместо червени камъни, Показа камъни със син огън. Мамо, не са знаели, кои камъни са по-цветни?

Търговецът бе висок и с черна брада. Защо се замисли, мамо? Търговецът е замислил измама. Като кръв са червени твоите камъни. Като огън гори огърлицата. Защо се ти замисли, мамо? Ние вече няма да пуснем търговеца. Но откъде тези сълзи? Една пламна със син огън! Не е ли дошъл магьосник? Не ръце на деца разпознават камъни. Често червените им се повече нравят.

Юни 9

Посред всеки ден търсете блещукане на Светлината. Ръстът на мисълта за Благите Сили ще утвърди съзнанието на хлопащите.

Като осмели, оклеветили, очерни­ли духа, малките спрели пред твър­дината на доброто и действието.

Знакът на вечния живот ще удари и най-ниското чело.

Мили лавкаджии, изгодно ли е да излъжете сами себе? Бедни управници, чудно ли е, че си строите тъмница? Свирепи мъдреци, не е ли срамота да се откажете от своите настоявания?

И вие, децата на улицата, не забра­вяйте, че звездата между домовете не е лампа.

И се нирвате, и летите, и слушате. Но къде е бисерът на вашия дух? Къде сте се устремили? Загубили сте посока и чужд клон е пронизал вашите крила. Смет за ушите е вредна, Говоря ка­то лекар.

Но Моите лекарства не са сложни. И Моята тръба не ще заглуши - рас­тежът на тревите е по-шумен. Сърце разбери, със сълза умий своя затвор.

Листата на тревите пазят светлината на слънцето. Нима само човешкото око замижава от светлината?

С щит не ще покриеш проказата.

И шлем не ще замени глава.

Нашият зов е по-прост от детска молба.

Приемете приготвеното богатство.

Ако мускулът напряга ръката, То Бога приемете с дух.

Плодородието е лошо у глупеца. Но Ние даваме отлични зърна. Евтино продаваме. Нима предпочитате да изядете са­ми себе само заради тъмата. Моля, но и Предупреждавам. Вдига се завесата, явления ще има, И очила не ще спасят очите, пълни с прах. Вървете при лекар.

Ръката на нощта пази бисера. Окото на деня утвърждава плячка­та.

Тъмата не е тъмна за орлово око. Явявайте новата плячка. Денем и нощем явявайте означени­те срокове. Усещам, щастие иде.

Юни 13

Ако трябва да се сражаваме и да изтребваме злото, не ще ли станем фанатици?

Къде е границата на справедли­востта?

Но преминалият школата на хармо­нията знае да управлява сърцето. Нашият ученик решава всеки удар на меча чрез духа, устремен към Нас.

Не бави, но поразява измислиците на враговете.

Не покой, а проява на досетливост владее Нашите воини. Очите им не са затворени, зовем на работа - кажете на онези, които мислят, че Ние отделяме от работа.

Уча да се пита съдбата - срокът трябва да се разбира. Чувството за организиране на Кос­моса се слага чрез разбиране на сроковете.

Чрез волята сроковете протичат в хармония, без да разрушават. Водещата Ръка пребивава над духа. Подобно на кормчия, съчетава въл­ни, срокове и сили. Затова Нашите ученици трябва да умеят да се съобразяват с дихани­ето на живота за всеки ден. Сумракът на невежество и грима­сата на недоволство не са ваши знакове, отдайте ги на тъмните.

Моят щит - прибежище за чистите.

Моите стрели - крила за верните.

Моят меч - факел за храбрите.

Моята усмивка - орисано щастие за мъдрите.

Моето сърце - ваш дом.

Вашият Храм - за Мене чудо.

Умейте да намирате в живота Урсула и Антония.

Считам - можете да познаете Моя Устав.

Юни 15

Ще чуете за Нашия устрем на върха на планините.

Четете за Нашия сбъднат сън. Ще узнаете за Нашето явяване и все пак не ще повярвате, Защото Ние учим тези, които хло­пат.

Строго - не ще пуснем предателите. Строго пускайте мисли за Нас.

Чуйте, нови искри пръскат зорници. Отведете враговете - те са опасни за новите.

С усмивка слушайте доводите на учения, той нищо не е видял. Но Орловото Око е над вас.

Трябва да се търси случай да се слуша.

Великото мълчание обкръжава отк­ритото ухо.

След шумовете непроницаема ти­шина.

И посред битката явлението на ти­шината е особено поразително. Ухото като че ли се отвръща от зем­ния план.

Недостъпното днес утре е леко. Трудността на пътя зависи от нави­ците на тялото.

Затова предпазвайте децата от на­вици, като люспа те трябва да от­паднат.

Рояк хлебарки, отровил стените на домовете, се мята по ъглите. С това тъмата е свързала людете. Но зорницата на меча ще разсече явлението на тъмата. Ще бъде светлина.

Чист въздух е потребен за тока. Сравнете с електричеството след буря.

Чудеса могат да станат на кое да е място, но учението е спрегнато със състоянието на духа.

Юни 20

Сроковете на духа настъпват. Върху синора на съзнанието се смесват явленията на щастието и на тъмата.

Преходът на нощта в утро не се за­белязва от окото. Но знайте святостта на Господнето място.

Ако се надявате да се явите пред Лика на Познанието, то трябва да донесете не прах и не гняв и да умъртвите глада.

Разгарът на духа- бляскаме на Бла­годат.

Благодатта закалява бойните дос­пехи.

Нови, нови, нови ще се съберат. Бройте другарите, набелязвайте вратата на бъдещото Прокълване. Обновявайте оперението, стрелите поникват безсилно. Учете се да летите.

Комуто се струва дълъг срокът, по-добре да не се докосва.

Вие полагате ново основание за явяването на красотата. Ние с вас полагаме начало на Но­вото учение. Приливът се сменя с отлив.

Деветият вал е най-голям. Бих искал да покажа великата бит­ка на Нашия Ден,

Юни 24

Кого ще отврати учението за на­дежда, за действие, за мъжество? Кому срокът за знанието е ужасен? Кой пред лика на любовта блед­нее?

Кой се страхува от крилото на Ан­гела?

Няма нужда от вас! Свети уреченият Храм и нашият път е утвърден.

И всяко утро ни тегли към слънцето. Но щастлив е онзи. който не забе­лязва деня и е завладял бисера на звездите.

Не умира този бисер - бедни, къде ще намерите по-трайно съкровище? Ще направим оценка, но няма да вземем пари с мяра. Зимниците, са изпълнени, ще Изпе­пеля златото на земята с Нов метал. Златният щит не е траен.

Трябва да се прояви мъдрост. Гово­ря за действието. Всеки ден носеше лъч на бодрост. Но действието има не лично значе­ние, когато ревът на тъмата отговаря на отбраната на чистия град. Размахът от Десницата на Сеяча превиши твърдта. И десниците на всички Синове ще се повдигнат със същото движение и ще хвърлят своите зърна. Свидетелствам, че е време за дейс­твие.

Близките дни считайте за преддве­рие на зимното действие. Побързайте да проявите действие. Вложете сили в действието. Войнството не бе в такова действие.

О, остър меч! О, чук разбиващ! Ида, Строителю.

Бъдете изобретателни - действайте.

Ние говорим веднъж. Не повтаряйте въпроса. Неразбраното и нечутото пресъхва за земята.

Може отново да се разбере и да се възхожда, но по нови стъпала. Затова бъдете по-пестеливи.

Умората не е опасна, но за людете са по-вредни лекомислие и дебелокожие.

Подобно на стопанина бъдете в постоянно действие. Не ще се побоим от капките на тру­да.

Дори злодействие е по-добре от неподвижност.

Достигайте пристанище, за всеки­го е пристигнал кораб.

Юни 29

Трудна ли е справедливостта? Детето познава чувството на спра­ведливост по-добре от съдия. Защо само старци и деца могат да седят на земята? Смешен е човешкият съд. Законите са закрили входовете. Умейте да седите под звездите. Умейте да измервате разстоянието със закрито око.

Всекиму е дадено да намери свет­лината на закритото зрение. Върху вашите гърбове играят ле­ност, неблагодарност, тъма, свирепост.

Слепи пътници, къде е детската справедливост? Измийте калта на навиците.

Някои живеят в зимници. Някои се пъхат по тавани. Някои се задоволяват от стая в чуждо помещение. Но други владеят цяла къща. Искам да дам дом томува. който живее с Нас. Не е зле да имаш къща. Прекрасно е да се любуваш на из­грева от висяща градина. И евтино продавам къща. Словото на сърцето и делото на красотата не са голяма заплата. Разберете изгодите, макар по чо­вешки.

Създателю, нека се събуди Моят Нов дух, когато, бурята утихне. Гръм изпълва безмълвието на нощта. И мълния бразди моя прозорец. Нима и в тази нощ вестител може да дойде?

Но знам, въпросът е неуместен: пратеник иде.

Учителю! умението се бори със съня, И окото не прониква в тъмата, Ще сложа млат около вратата. Нека вестителят строши ключалката За какво ми е ключалка след извес­тието?

Владико, защо не ми довериш да събера всички плодове от Твоята градина?

Но где ти са кошниците? Владико, защо не пролееш върху мене потоците на Твоята Благодат? Но где ти са кърчазите? Владико, защо вместо с шепот не изкажеш с гръм Твоята правда? Но где са ушите? И при това бурята се по-добре слуша в планините.

Юли 4

Людете се събират, опитът нараст­ва, помощта става по-лека. Така корабът, разпущайки платна, само ускорява своя бяг. По-просто, по-леко, по-високо и незабелязано повдигате тягостите, като прашец на цветя. Нека преходът бъде лек, по-прост, по-лесен, по-висок, по-весел. Забрави подметките, когато на ра­мената израстат крила.

Защо зрението в края на живота става далекогледо? Опитът устремява нашето око в да­лечината и преходното се замъглява. Така и вие, като получите знанието за бъдещето, Преминавате настоящето, без да загазвате в тинята на блатото. Но действието преди всичко, Наистина Казвам: понякога птицата в полет е по-полезна от вдървен човек.

Усещам, враговете ще бъдат пора­зени от чуден огън. Настъпило е време за действие. Разберете преданост и вяра и мъ­жество.

Ще ви покрия с шлема на вярата, с бронята на предаността и с щита на победата.

Но върху знамето ще бъде любов-победителка.

Умът расте всеки ден. Добротата лети върху щастието. Но мостът между Нас е духовност­та, тя може да се яви като планина, или мигновено да изчезне. И тази пропаст не ще засилят всич­ки камъни на създадените планини. И затова пазете цветето на Адаманта. върху лед той не цъфти. Лесно е да бъде градинар, трудно е да станеш урок за семето. Но ако Създателят е дал силата на моста към Нас, Вървете и пазете пламъка. Кажете на пътниците - знаем, къде отиваме.

Юли 12

Моите уста ще замлъкнат, Аз не мога да постигна щита на ми­лосърдието, Когато любовта отлети. Аз ще падна на сутринта, когато през нощта отпусна моите криле. И какво ще разгъна срещу слънцето? Усмивка моя - где си ти? И каква бразда пресича моето чело? Къде е слънчевото слово, с което ще посрещна Светилото? Що е достойно?

Аз викам, Аз утвърждаван - любовта. Аз казах.

Не трябва да се цени разясняващо­то слово.

Вземи утвърждението на Първоучителя. Аз казах.

Устата на Учителя снемат ключалката.

Положи сърце върху прага на ут­ринния лъч и ще те Запазя. Открий око срещу вълната и ще те Запазя.

За мен е щастие да съхранявам за­пазеното.

Приближава време за привършване покрива.

Отнесете се към Храма свято и ко­гато сте с Мене, обходете Построй­ката.

Да изпратим молитва на Създателя на Съществуващото. И ще Въздадем по труд к заслуга. Да Възсъединим продадената, щас­тлива вяра.

Ще Изпратим нови знамения, ще Укрепим корабните платна. Разберете, не бива да се плаща за Богослужение.

Умряла е вярата под златото. Златният щит не е траен. Аз призовавам мъдрите. Новите и нужните ще се съберат и дървото на съюза ще процъфти. Ще попитат, къде са доказателствата? Сега има толкова много лъжепророци.

Отговаряйте: съдим само по дела. Считаме само последиците. Защото лъжепророкът води към лъжа. Лъжата свършва със зло и тогава ще видите пътя на змията. Затова считаме само делата. Учителят знае нашия път и пречещите гласове предаваме на Негова­та Воля.

Съдете по делата. Аз казах.

Трябва със сърп да преминете жът­вата.

Всеки клас с ръка да се отнесе в житницата.

Чистите зърна да се отвеят с диха­ние.

Другите плевели да се хвърлят в огъня.

Така избираме знамената на бъде­щето. Аз казах.

Нищо не се унищожава без причина. Всекиму е назначен зов. Но тръбите на Ангелите не могат да бъдат чути от спящи уши. Дребнавата ежедневност е по-твърда от Йерихонски стени. Няма ли стара смет във вашите уши? Аз казах.

Какво ще правим с тези заплашители?

Какво ще правим с тези седящи? Какво да се сътвори със знаещите утрешния ден?

Сега има много знаещи, но Аз ще им Кажа:

Открийте уши. Но Аз ще кажа - из­мийте ръце, преди да се опитате да викате. Аз говоря. Аз говоря, Аз им казах.

Свидетелствам САМ.

Ще прекратя, когато намеря време,

Но сега вървете.

Моята Ръка е с вас.

Да. Да.

Посред мълчание. Посред въстание.

Посред онези, Посред тези. Помнете

Ме.

Ученика, нима бисерната мида се бои

от кадифения прилив на вълните?

Не се бой от прилива.

Считам, че духът за всичко намира време.

Ако фарът всеки ден е готов да спа­сява пътници,

То как трябва да пламти с огъня на спасението Моето войнство. И огънят на действието запалва други огньове.

Вече знаете: доброта и ум не до­веждат при Нас - необходимо е проява на духовност. Но това качество идва в минутата, когато духът прояви готовност. Нищо не може да ускори утвържде­нието на пътя.

Дори и зовът е безплоден, затова не търсете последователи.

Но затова грижливо посрещайте хлопащите.

Срамно е да се проспи удара на сърцето, по-добре е да счита явле­нието за грешка, нежели да се за­рови в яма крилато желание. Ученико, защо да се мисли за неосъществимото?

Не губи сили в прозяване на духа. Моят Лотос е радост за посетите­лите на Моята Градина.

Деца. Действие, действие, дейст­вие.

Мислите за доброто повдигат към трептенията на душата на Учителя. Помни, душата на Учителя е ваш дом.

Не Го забравяй в стремежа към доброто.

В името на човечеството ви Говоря. Учителят е винаги пред вашите двери. Но оставете дверите открити. Очаквайте Го и Той ще отговори на вашия зов, Тъй както и цветецът отговаря на зова на утринното слънце. В Мое име иди в живота и ще побе­диш тъмата.

Дъждовният облак не ще ви измок­ри и палещото слънце не ще ви причини страдание. Понеже АЗ съм ваш Застъпник, и Другар, и Баща. Деца, деца, мили деца. Не мислете, че Нашето братство е скрито от човечеството с непрохо­дими стени.

Хималайските снегове, що Ни скриват, не са препятствия за тези, които търсят в истина, но не и за изследователите.

Различавайте между търсещ и сух скептик изследовател. Потънете в Нашата работа и Аз ще ви помогна по пътя към Този Свят. Ние ви изпращаме тази вест.

Нека камъните кажат истината. Нека треви и дървеса възпеят Сла­вата на Създанието. Но оставете на човека действието. Понеже в действието е скрит пло­дът на неговите устреми. Птиците не помнят своите дела и делата на другите. И затова те се възвръщат към ста­рите гнезда.

Така дайте на човека да забрави своите грешки и оставете го да се устреми по пътя на Великото Мъл­чание и на Благото. Великото Мълчание е подобно на шума ка океана и на тишината на напускат дом. Ние решаваме и ви изпращаме с лъчите на утрото Нашето Слово. Не в сън, не в желание, Но в единението на духа, в прозре­нието на Благодатта вие вървите, както върви пратеник и носите На­шата вест.

И не разсъждавайте много, а дейс­твайте.

Не седете в размисъл, а творете, а намирайте.

И аз Сам съм ваш помощник. Да, да, да. Аз казах.

Отклонете се от онези, които не чуват. Обиколете онези, които не виждат. Да. Владейте.

Разбирай и внимавай. Знай своя път.

Владико, дай сила на моето сърце и мощ на моята ръка. Защото аз съм твоя служител. В Твоите лъчи аз ще разбера веч­ната истина на Съществуващото. В Твоя глас аз ще чуя Мировото съзвучие.

Владико, аз Ти отдавам сърцето си. Принеси го в името на спасението на света. Знай великата истина за вечните връзки на Отца към Сина и на сина към сина.

Плодовете и цветята на Моята гра­дина са достъпни за всички, Бъдете пазачи на Моята градина. Ще ви поставя пред Моите Врата и Вие ще възвестите в Мое Име, Моето Слово ще пребъде с вас.

Юли 19

Явяваме вярно на ухото и вашето желание може да донесе Нашия глас.

Нашият лъч, като фар, търси в тъ­мата и корабът по лъча достига пристанище.

Сумрак не бива да има за вас. Ще попитат, где са търсенията на съвършенството? Отговаряйте: за нас любов, красо­та и действие - тези три пътища стигат.

Дори под дърво се чувстваш в бе­зопасност.

Дори пол канара се чувствате укре­пени.

Но как ще се утвърдите под Моя лъч!

В мълчание и вик вашият глас до­лита до Нашия връх. И как лъчите на фара през мъгла не са ярки.

Обаче Нашият лъч плаши сред вашите.

Пламти Нашият лъч и в мълчанието на морето Ни търсете.

Ще попитат: защо вашата книга не прилича на други книги?

Кажете - там са поученията на тишината.

А у нас -вик на бран.

В разяснения, в укази и подобрения - звук на бран и на действие.

Времето дава нови пътища.

Духът явява скокове над бездната.

Помощ на вас, налитащите.

Помощ на вас,. забравили време и тяло.

Помощ на вас, зазвучалите.

Вярно Око е над вас.

Орли вестители летят.

И костенурките принасят дара на щита.

Чудо, чудо, чудо се твори.

И воините ще чуят Заповед.

Ще кажа на хлопащите - по вашия път може да се срещне пълен съсед на духовност, съумейте да го разпознаете.

Ако познаете, стремете се да се доближите колкото се може по-близко.

Помнете: духовността се разгаря като пламък, като чуден магнит привлича към себе си. И затова не отклонявайте орисано­то щастие.

Можем да позовем, но тоя зов не Повтарям пак.

Трябва да имате открит път. Говоря на всички, които са подавени от теснотата на ръкотворни зим­ници.

Елате, очакващи радост - празни­кът е готов. Аз казах.

Аз ви казвам, нека пламъкът на ва­шето сърце гори с огъня на състра­данието.

В състраданието е заложен голе­мият бисер на Тайното Знание. Всички Бодисатви, всички светии, всички подвижници са се устремя­вали по тоя льт.

Помнете преданието за седемте Врати.

Тръненият път не за всички е пълен с тръни.

Има души, за които и тръненият ве­нец е по-добьр от царски венец.И грубата одежда е по-добра от пур­пура на царете. В леса търсете Моите указания.

В планините слушайте Моя зов. В шуртенето на потока доземайте Моя шепот.

Нима това е човешки шепот? Не, това е тътнеж на океана или са разпади на гръмотевицата по вър­ховете.

Аз те питам, где е твоята прашка да поразиш врага? Бъди готов за боя. Аз съм след теб.

Трябва да се помни искрата на На­шата сила, тя ще пробуди мъртвия. Но, както светулката губи посте­пенно светлина, така лесно може да се потуши и Нашата искра.

Помнете ведростта на предутринния час.

Утренният хлад е чудесна напитка за вашето същество. Бързайте да се възползвате от нея. О, разцъфтяване на Лотосовия цвят!

Блян на избрани сънища, бисер със седем краища! ВТеб е скрито разбирането на света. В Теб се ражда устремът към поз­наване на Тайните. Съкровено хранилище на Тайните.

Подател на живата вода. Велик целител на света. Душа, бдяща над мирските боязни. В твоето сияние се къпе твоят ве­рен служител.

Който е избрал Теб за свое досто­яние.

О, Владико, Премъдрост на Небес­ните Врати!

Въздигни Своя Престол на най-ви­соките върхове.

Оттам Ти виждаш по-добре трево­гата на човешките сърца. О, Владико, наречен Състрадание! Виж своите синове в човешката тъма. Тъма, тъма, тъма. Светлина, светлина, светлина. Без тъма не би имало сияние на светлина.

Понеже светлината се вижда само в тъмата.

Гдето се намира Той, Владиката -там няма нито светлина, нито тъм­нина-всичко е Едно. Това е Тайна от Тайните, Съкровено от Съкровеното.

Неразбрано от людете, То си оста­ва ясно.

Разбрано от човешкия разум, То гу­би своята прозрачност. Такъв е законът. Вървете след бойното знаме.

През пустини, океани и планини се пренасяй с един въздух. И ето стоим лице срещу лице. Не съществува пространство. Изчезна време, яви се мощта на знанието.

Леко ли е да полетиш на крила? Ще кажа, че е леко за тези, които чувстват крила.

Но няма да летят онези, които са постигнали сладостта на земята. Къде ще отлетят те от своя кумир? Така на дело ще постигнете нищож­ността на земните желания. Просто, защото всичко е просто.

Унасяйте се с помисли, унасяйте се с утвърждение, унасяйте се с любов.

Чувството познава радостта на по­лета.

Водовъртежът на живота ще остане пак под нозете.

И чудото на ликуващите багри ще заблести в звездите на Южния Кръст. Всичко е достъпно.

Защо да страдаме при умъртвяване на плътта. Защо да унищожавате това, що ви

е дал Създателят. Търсете Нови пътища! О ти, Създателю на Света. Ти - Не­бесен Връх. Слава от Славите. Високото Непроявено в Началото. Проявеното в края. Да-да-да.

Що е Краят, що е Началото? Ще познаете вашия устрем. Хлопайте на вратата, бравата не е заключена.

И Стопанинът ви чака вътре вкъщи. Не вкусвайте ястията от трапезата на Стопанина.

Но внимавайте в Неговите Слова. Можеш да дадеш твоето най-скъпо и не ще забележат това. Но не съжалявай. Пътнико, ти си длъжен да дадеш своите вещи, които ти пречат. И колкото повече раздадеш, толко­ва по-лесно ще можеш да продъл­жиш своя път.

Благодари на тези, които са взели от теб.

Те ще помогнат. Те са се погрижили за теб.

Защото, който върви необременен, свободно ще достигне върха. И вие научете се да стигате до върха. И затова благодарете на неблагодарните.

Аз казах. Аз ви пратих Благо.

Трудете се. Пътят е открит за труда. Във ваши ръце са най-големите възможности.

Моят венец да бъде с вас, понеже Аз дадох венец.

Знайте, че не можете да очаквате заплата.

Заплатата не е за вас. Вие, които действате, трябва смело да вървите по вашия път. Без да мислите за опасност, или за радостта на утрешния ден. Помнете, що ви казах Аз. Не вкусвайте ястията от трапезата на Стопанина, дори ако Той ви ги предложи.

Вземете само това, каквото ви се дава в името на доброто за вашето дело.

Заплата иде, но очакванията не да­ват резултати.

Нима разпънатият Христос е мис­лил за спасението на Своята Душа. Дори в малка мяра се старайте да се уподобите Нему. Състрадание, състрадание, състра­дание.

Гледаме, гледаме към вас вече мно­го пъти - такива бъдете.

Когато през дрипите на вашите слу­чайни обвивки бляскат формите на духа-

Не усещайте ли вие мощ и радост? И не се ли сливат всички ваши съ­щества в едната радост в труда на зашия дух?

И тогава Аз съм близко до вас. И тогава вашето ухо досеща шумо­ленето на Моите стъпки.

Ти, който имаш ухо. Ти, който имаш открито око. Ти, който Ме познаваш. Блазе ти.

Моето Име е кован талисман за тебе. И да бъдат небесните глъбини за тебе благодатни. Блазе ти.

Устреми взор, подобно на сокол, в далечината.

Чрез красота ще се приближите. Разберете и запомнете. Вам Поръчах да кажете - Красота.

Ти си казала - любов.

Той е казал - действие.

Вие сте казали - красота.

Ако искате да откриете Вратата, послужете си с този Мой знак.

Аз казах - Красота.

И в битка и в победа Аз казах - красота.

И неуспехът се покри с красота. И планините зацьфтяха с красота. А вие цветя допуснете, тях ще до­пуснете-децата. И се преклонете пред Този, Който е Донесъл Красотата на Великия Свят.

Разберете - няма неща, няма ре­шения, няма гордост, няма покая­ния, има една Красота. Вашият път е в нея. И с нея ще посрещна тези, които дойдат при Мен. А те вече идат.

Юли 27

Вашата радост е Наша радост. Когато вълшебният цветец на ласка разцъфтява на земята, Тогава нова звезда се запалва в Безпредела. Звездите са безброй. Млечният мост на щастието е свър­зал всички мирове. Владико, птицата на щастието иска да пее на моя прозорец. Аз няма да разбера нейните слова. Но аз ще бъда дързък. В утренния час аз ще разбера едно слово.

И Моето сърце ще запее: оправдан, оправдан, оправдан.

Нима за едно слово, за ласка, аз мога да бъда оправдан от Теб. Който си изтъкал тъканта на вечния всемир и велелепие? Сине Мой, ласката е част от прав­дата.

А правдата е в прекрасната и в бла­гата...

Разбери това, Сине Мой, в потайна доба.

Аз ще ти похлопам сутринта. Още един ден и израства вашият цветец.

И проста вие произнасяте, словата за строежа на Храма. Аз виждам усмивка и Аз чувам дори и смях.

Добре е, ако построявате, ако сла­гате камъни, като ги скрепяте със смях.

Радост на световете. Аз казах.

Водопади и треви, птици и вятър ми пеят.

И в моето движение се ражда пе­сен.

Аз ида леко...

Но когато вятърът замлъква, и пти­ците отлитат, и тревите поникват, какво да правя, Владико. Погледни Ме.

Когато планините раждат върхове и пропастите устремяват към мене нови планински гребени, Когато аз премина всички пустини и когато възляза на всички плани­ни, какво ще видя, Владико? Ще видиш Мен.

Веригите на щастието и веригите на роба.

Робът влачи вериги и звънят със смях звената на щастието. Как ще отлича, Владико, веригите? С вярно ухо. ,

Кой с Нас понякога има час на бор­ба, но знае, че винаги е победител. Обърнете внимание върху призо­ваващите, как е красиво! Те не само усещат красотата, но и желаят да я споделят. Да се сподели, това е залог на по­беда!

И откриващите слова са прости. Но малцина ги прилагат към клю­чалките.

Усещаме празник на труда. В очистителния пламък хвърлете предразсъдъци и препънки от не­ща.

Каква блестяща клада върху скала­та осветлява пътя! Устремяването открива нови пъти.

Юли 31

Чие хлопане Аз чувам? Това си ти, беглецо! Ето Аз ще ти кажа: Ти така грижливо Ме отбягваше, Когато строеше преди Моите домове. Ти се опитваше да се скриеш в све­тилищата на Храмовете. Ти се затулеше зад стъпалата на троновете.

Ти, променяйки лик, се укриваше зад завесата на шатрите. Ти искаше да се разплавиш в зву­ците на флейтата и на струните. Къде избяга ти? Ето стоиш пред Мен. Но Аз казвам: ти дойде при Мен. Ти намери Моите двери. Ти позна, как невзрачен стана умът и как твоята радост отлетя. Ти позна, как ще бъде допуснат хлопащият и как допуснатият ще .бъде оправдан.

И ти намери най-добрите двери и простена, като не виждаше край на бягството.

И ще приема Аз хлопащия и ще му кажа:

Аз запазих твоята радост. Вземи своя съсед и се труди.

Радост! Няма-час за настоящото щастие.

Има час за миналото щастие и има час за бъдещото щастие. Миналият час отдалечава. Часът на бъдещето приближава. И Аз ви дадох часове за бъдещото щастие.

Радост! Нищо отдалечаващо не прилича на вас.

Живейте с часа на бъдещото щас­тие. Радост!

Август З

Учете се да пазите щита. Трябва да имате опит - успешно да достигате.

Новото е трудно, старото - негод­но.

Облаци нека не затулят планините. Нито самооправдание, нито откло­няване не ще помогнат. Само творящият труд води към по­беда.

Широко разберете труда. Снежна виелица ослепява очите, но духът не заспива.

Август 4

Пазете духа. Преданост се доказва с действие.

Къде е молитвата? Къде е мантрата, къде е заклинани­ето и обращението? Аз ще изговоря моята молитва и ще я кажа като пред лика на слънцето. Ако за моите очи мировата светли­на е непоносима, аз ще ги закрия. И изпълнен с искри на блясъци, аз все пак ще кажа:

Ето аз знам моя път, ето аз се обър­нах към нега с всичкото си съзнание. И, като отхвърлих враговете и за­рових нещата, аз ида при Теб. Моето слово към Теб е моята мо­литва.

Говоря и денем, и на работния стан, и на нощна стража, когато очи не различават вече граница между небе и земя. Колко приготовления, колко мисли и бдения, за да Ти кажа една моя дума: Аз Те обичам, Господи. Цялата моя молитва. Тъй дълго се готвих за нея, тъй очаквах аз моята мантра, но тя съ­що е кратка:

Не се отвръщай, -Господи! Няма какво да прибавя към тези думи. И сега заклинанието: Господи. Ти няма да се отдалечиш от мен, аз ще Те намеря, защото знам всички Твои домове, Ти се във всичко! -

Прости, Господи, не е сложна моя­та молитва.

Кратка е моята мантра и натрапчи­во е моето заклинание. Но ако аз не се отдалеча от Теб, то и Ти няма да се скриеш от окото ми. И моето ухо чува Твоята стъпка. И в устата Твоя Божествен вкус. Понеже Ти си моя храна. Ще успея ли да Те закълна, Господи? Не мисля, че моята молитва е угод­на и че мантрата ще Ти стигне. Но аз ще задържа в своите ръце Твоята одежда.

Ах, Господи, аз ще бъда дързък. И с дързост ще похитя океана щас­тие, понеже искам. Тъй казах, творете, разберете и очистете дверите. Те могат да ви тласнат, но преми­нете с усмивка.

Този, който знае, той отива и до­хожда.

Те се хвалят, че са получили Наши­те поучения, но не са се справили нито с една привичка. Техните стъпки са пълни със съм­нения и техните думи са пропити с предателство.

Къпят се в домашна локва и я взе­мат за океан. Особено се пазете от предателство.

Новите ще се проявят в действие­то.

Ще явят щита на красотата и, пре­изпълнени с любов, ще открият дверите за хлопащите. Земята ще падне под нозете на сле­пия и глухият ще се преобърне. Изпращан ви живата вода, за да промиете очи и уши. И чудо ще се роди и ще се яви мос­тът на красотата в новия път. Аз казах.

Август 20

В древните култове винаги са оста­вали признаците на духовните уче­ния.

Дори старият хоровод е запазил духовното начало. В средата на кръга е стояла избра­ницата, по-рядко избраникът. Около нея са се вършили обредни движения и е пеел хор. Избраницата оставала в средата, като че ли в бездействие. Но всички движения и обращения са се правили като че ли към нея. И тя е изразявала смисъла на всич­ки устреми.

Така също и в учението на Духа. Ученикът получава озарението на радостта.

Получава бездна търсения. Получава мраза на самотността. И след това трябва да премине тягостта на средоточието. Като съвсем сам, като безгласен. Като без помощ.

Той носи върху себе си бремето на всички.

И така спокоен, като върху леда на самотността,

Той чака и с готовност приема бре­мето на обращенията. Като че ли основа на зданието, той мълчаливо оставя да го обкръжат. И одесеторява ръцете си, И умножава сърцето си, И трябва да израсне духом. Над всички, които са се обърнали. Но той не се бои. И знае, че него­вото време идва.

И хлопащите, и плащащите, и отегчатаващите, те трябва да дойдат. И той трябва да ги посрещне. И временно той е обкръжен от тях и неговият изход е затворен. Но на вечно изпитание. Но близка е възможността на най-близкия път. Такава е тягостта на средоточието. И добре е, ако се протягат към вас ръце на другари.

Ако хороводът се сплита от добри желания.

Не търси вечер в пладне. Подир плуга, орачо, не изговарям молитвата за почивка.

За любовта мога да кажа - в чисти­те души тя се стреми нагоре, а със­траданието - надолу. Можете да обичате Бога, трябва да си Го представите като чудесен мъченик поради творческите мисли за благото на Света. Можете доверчиво и дори дръзко да хлопате в Неговите храмове. И ако хлопате съзнателно, то в отговор ще получите нови сили, ма­кар и не изведнъж осъзнати.

Много неразбиране има в човеш­кия океан.

Духът знае, но тези знакове трябва да се проявят над огъня. Огънят на действието в живота въз­растта крилата на духа. В морските глъбини има сол, но са­мо въздействието на течението я проявява.

Яйцето на славея носи е себе си зародиша на певеца, но песента ще зазвучи след действието на живота. Щастливи певци, звучете за Слава на Усмивката на Създателя.

Няма нито малки, нито големи. Чувството, което се хвърля в прос­транството, като боздуган, се въз­връща към източника.